№ 177
гр. Свиленград, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200660 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №23-0351-000317 от
04.06.2025година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ
Свиленград , с което А. Р. Л. с ЕГН ********** от гр.****************** за
нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца .
Жалбоподателят А. Р. Л. в законно предвидения 14 дневен срок обжалва
горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно,като
излага конкретни съображения,а именно липсвало субективния елемент от
визираното в НП адм.нарушение, за същото имало прекратително
постановление с което бил нарушен принципа –не два пъти за едно и също
нещо,а отделно от това счита ,че били налице предпоставките на чл.9,ал.2 от
НК . С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован на основание
чл.61,ал.4 от ЗАНН ,не се явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на
МВР Хасково, РУ Свиленград, не изпраща представител и не взема
становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково ,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в
1
яхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното
от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на М. Д. М. и Й. В. В. се установява, че на 21.01.2025година ,
двамата свидетели-полицейски служители , при изпълнение на служебните си
задължения в гр.Любимец на кръстовището на ул.Ж.Терпешев и ул.Цар
Симеон около 12.10часа, спрели за проверка лек автомобил марка БМВ модел
520Д с рег. № АК 56 ОРТ ,управляван от жалбоподателя.
При извършване на проверката установили,че управлявания от
жалбоподателя лек автомобил е собственост на I.F.C.D. от В. ,но приел,че
МПС не е регистрирано по надлежния ред,тъй като същото било влезнало на
територията на Р.България на 15.11.2024г./видно от мотивите на
Постановлението за отказ да се образува наказателно производство/.
Полицейските служители приели,че имало извършено нарушение от
страна на жалбоподателят по чл.140,ал.1от ЗДвП,поради което на същата
датата 21.01.2025год. съставили акт за установяване на административно
нарушение на водача,като Акта бил предявен и връчен лично на
жалбоподателят , който не е вписал ,че има възражения по акта.
Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило
възражение.
Изготвена е докладна записка по случая от мл.инспектор Й. В. –от
21.01.2025г.
Материалите са били изпратени на РП Хасково,ТО Свиленград ,като с
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
08.04.2025г. ,прокурор от РП Хасково,ТО Свиленград отказал да се образува
досъдебно производство,като е прекратил преписката и е изпратил
материалите на АНО за ангажиране на адм.наказателната отговорност на
жалбоподателя.
Процесното Постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 08.04.2025г. ,прокурор от РП Хасково,ТО Свиленград е
получено в регистратурата на АНО на 09.04.2025г..
Въз основа на Постановлението е издадено обжалваното НП на
04.06.2025г.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил
нарушение по чл.140,ал. 1от ЗДвП ,поради което на основание чл.175,ал.3,пр.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
200лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6месеца .
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
нарушител/водач,както и картон на НП и писма.
Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
2
Съгласно приложеното по АНПр- НП в оригинал,ведно с разписка за
връчването му,се установява,че то е връчено на жалбоподателя на 22.07.2025г.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на М.
Д. М. и Й. В. В. , така също и от приетите писмени доказателства –докладна
, ,картон на НП, Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на
вътрешните работи, справка за нарушител/водач , писма и Постановление за
отказ да се образува наказателно постановление от 08.04.2025г. на РП
Хасково,ТО Свиленград , Мотивирана резолюция и т.н последните
приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите М. Д. М. и Й. В. В., възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Група
към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно
за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства,
съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда
показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект,
те са пряко относими към фактите, релевантни за констатираното от тях през
процесният ден.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част
от АНПр , приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което
се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към
ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, въпреки че се оспорва по делото,
последната се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от
02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен
кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал
3
правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично
визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност –
обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 351000-
5574 от 11.08.2025 година на АНО, поради което производството не подлежи
на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на
плащане на финансовата санкция.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съдът счита, че не са спазени и изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1,
т. 6 от ЗАНН.
Съгласно посочените правни норми един от задължителните реквизити
на АУАН и на НП е посочване на законните разпоредби, които са нарушени.
Нарушението, установено с процесния АУАН е управление на МПС, което не е
било регистрирано по надлежния ред по път, отворен за обществено ползване.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, съгласно което по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места, а по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа се
допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията
по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата. В разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП се предвиждат
две различни правила за поведение при движение по пътищата. Въпреки това
при посочване на разпоредбата, която е нарушена, липсва уточнение за
конкретното предложение.
От посоченото вече, че разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не съдържа
конкретните правила за регистрация на МПС, спирането и прекратяването й,
същата може да се определи като бланкетна, поради което е необходимо да се
посочи норма от закона или подзаконов нормативен акт, която я конкретизира
и към която мълчаливо се препраща например в конкретния случай чл. 143,
ал. 9 от ЗДвП/като поне в такава насока са събраните по делото гласни
доказателства,че същото е било с прекратена английска регистрация в
Р.България,но писмени от страна на АНО не са ангажирани.
На основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН такова прецизно дефиниране на
разпоредбите, които са нарушени, може да се извърши едва в НП. Но такова
не е извършено, а отново като нарушена е посочена единствено разпоредбата
4
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, дори не е посочено конкретното предложение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед направените изводи за наличието на нарушения на минимално
изискуемото съдържание на АУАН и на НП, характеризиращи се като
съществени нарушения на процедурата по установяване на административно
нарушение съдът счита, че оспореното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
Хипотетично ако се приеме,че липсва допуснато от страна на АНО
коментираното по горе процесуално нарушение,съдът бил приел следното:
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за
обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по
такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни
превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин,
възпрепятстващ повторното му ползване.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП/ към датата на
твърдяното нарушение/ предвижда, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
За квалификацията на деянието като престъпление,респ.като
адм.нарушение е без значение пътят, по които се управлява моторното
превозно средство, дали е в населено място, извънградско и прочие; без
значение е и категорията на возилото. Съставът на престъплението изисква да
се установи, че съзнателно се управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред – т. е. не отговаря на условията на Наредба № I-45 от
24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях
(„Наредбата“).
Съгласно чл.3 ал.1 от Наредбата, в 14-дневен срок от придобиване на
собствеността или оформяне на вноса, моторните превозните средства трябва
да се регистрират (влючително ремаркетата).
Ако се придобива вече регистрирано моторно превозно средство, срокът за
пререгистрация в КАТ е 30 дни.
В случай, че не се пререгистрира в срок от 2 месеца, настъпва служебна
дерегистрация на моторното превозно средство. Важно условие е, че ако
автомобилът е с временни табели, които са с изтекъл срок, в голяма част от
случаите се приема, че деянието е с по-ниска обществена опасност, тъй като е
било веднъж регистрирано, и се квалифицира като административно
нарушение по чл.140 ал.1, а образуваното досъдебно производство за
5
престъпление по чл.345 ал.2 от НК се прекратява.
Друго важно условие е, че ако се управлява чужд автомобил, след
служебно прекратена регистрация поради незаплатена полица „Гражданска
отговорност“, и обвинението не успее да докаже умисъл у ползвателя на
МПС, е възможно наказателното производство да бъде прекратено и да се
понесе единствено административна отговорност.
Трето важно условие е, че ако се управлява собствен автомобил, чиито
транзитни номера са изтекли, съдебната практика приема, че транзитните
номера се различават значително от временните и постоянните
регистрационни табели, и след като не е последвала регистрация на
автомобила след изтичане на срока им на валидност, то съзнателно е
осъществен съставът на престъпление по чл.345 ал. 2 от НК.
На следващо място е необходимо да се посочи, че ако се управлява МПС,
което е регистрирано, но е без поставени регистрационни номера, тогава
последното ще се квалифицира като административно нарушение, а не като
престъпление.
Изследват се причините за липсата на регистрационните табели (например:
последните са паднали поради шофиране в лоши пътни условия, били са
октраднати, и т.н).
В този смисъл, при описание на нарушението в АУАН и в НП е важно да е
посочена коя от хипотезите на чл.140 ал.1 от ЗДвП е осъществена, тъй
нормата съдържа три отделни административни нарушения.
Липсата на индивидуализация е съществено процесуално нарушение,
което ще доведе до отмяна на НП.
Първата форма предвидена в закона ,процесното МПС да не е било
регистрирано по съответния за това ред.
Втората форма е въпреки,че същото е регистрирано да се управлява от
водача без поставени на него регистрационни табели.
Третата форма на нарушение по чл.140 ал.1 е управление на МПС с
табели, които не са поставени на определените за това места.
С обжалваното на въззивникът е вменено нарушение за управление на
МПС което не е било регистрирано по съответния за това ред,поради което
жалбоподателят е санкциониран за административното нарушение с
наказание по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, съгласно която норма/ действаща към
датата на нарушението/, "Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер".
От събраните по делото доказателства обаче не може да се установи дали
действително процесното МПС не е било регистрирано,тъй като същото е
било поставени на него регистрационни табели /английски/ ,като липсват
6
ангажирани от страна на АНО,кога същото е влезнало в територията на
Р.България ,дали същото е било закупено и то от жалбоподателя,на коя дата и
респективно дали е изтекъл срокът в който същият е имал право да го
управлява с положените на него рег.табели/английски/,съгласно Наредбата .
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 9 от ЗДвП- Служебно прекратяване на
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с
отбелязване в автоматизираната информационна система при уведомление от
компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни
средства, при унищожаване или отнемане в полза на държавата, при
уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3, както и при
установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен,
заличен или повреден идентификационен номер,но такива доказателства
както се посочи ,не са ангажирани от страна на АНО.
Служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 9 от ЗДвП, подкрепя тезата, че
превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред.
Извън горепосоченото,следва да се посочи,че това деяние е наказуемо по
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която е подбрана от наказващия орган в
съответствие с описаните факти, но при преценка на материалноправните
предпоставки за реализиране на отговорността не е била отчетена в
необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички
обстоятелства в тяхната взаимовръзка от гледна точка и на субективния
момент, който именно е решаващият за крайния извод на съда.
Изначално ясно е, че моторното превозно средство все пак в предходен
момент е било регистрирано по надлежния ред и същото е било с
регистрационни табели, поставени на съответното място.
За разлика от хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, в настоящата
уведомяване на собственика не се изисква.
Особеното в случая обаче е, че не собственика е бил водач на моторното
превозно средство, за да се пренесат тези разсъждения автоматично по
отношение на жалбоподателя, а се изисква допълнителен анализ по
отношение на санкционираното лице.
Последният не е собственик на процесното ППС, няма данни при какви
обстоятелства собственика му е предоставил управлението на процесната
дата, при което, макар за жалбоподателя, като водач, да възниква
задължението да провери и документите, касаещи автомобила, за да бъде
убеден, че поема управлението в съответствие с изискванията на
законодателството и в частност на тези по Закона за движението по пътищата,
Закона за пътищата и Кодекса за застраховането, то конкретно няма как да е
наясно за обективните признаци от състава на нарушение. Или, поне остана
недоказано с оглед разпределението на доказателствената тежест.
Следователно, същият, макар и адресат на правна норма – чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, няма доказателства дали е действал съзнателно, доколкото, освен, че не
е управлявал собствено моторно превозно средство, който факт се извежда
7
още от съдържанието на съставения по надлежния ред АУАН, ползващ се с
формална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства,както и от
Постановлението за отказ да се образува наказателно производство, не са
събрани допълнителни доказателства, че се е запознал с предоставените му
документи – в това число и свидетелство на регистрация на МПС и дали
същият не е изтекъл ако е бил с временни номера, за да е наясно дали срокът е
бил изтекъл.
Следователно, налице е основание, за изключване на отговорността в
случая за жалбоподателя, като водач на управляваното превозно
средство/което не е негова собственост,доколкото липсват доказателства,а
напротив в самото НП е посочено ,че същото е собственост на английски
гражданин/, със служебно прекратена регистрация.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и
следва да бъде уважена, а наказателното постановление – отменено от съда,
като незаконосъобразно и неправилно /така и Решение№673/09.08.2023г.
постановено по КАНД № 521/2023г. по описа на АС Хасково/.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По делото обаче липсват искане за присъждане на направените по делото
разноски,поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.
Мотивиран от горното и на основание 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 вр.с ал. 3, т.
2 от ЗАНН , Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/
№23-0351-000317 от 04.06.2025година на Началник група към ОД на МВР
Хасково, РУ Свиленград , с което А. Р. Л. с ЕГН ********** от
гр.****************** за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8