№ 20937
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110115664 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Производството е образувано по искова молба „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С..... срещу Н. П. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С....
и Н. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С....., и Р. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..... с
която се иска осъждането на ответниците да заплатят на основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД В УСЛОВИЯТА НА РАЗДЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ сумата от 1082.38 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с
адрес гр. С...., абонатен номер ****** за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., мораторна
лихва за забава в размер 134.22 лева за периода от 15.09.2023 г. до 11.03.2025 г., както и
сумата в размер на 52.72 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от
м.05.2022 г. до м.04.2024 г. и 12.39 лева мораторна лихва за забава върху главницата за
услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 11.03.2025 г., ведно със
законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба
18.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумите РАЗПРЕДЕЛЕНИ КАКТО СЛЕДВА:
ЗА Н. П. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.... сумата от 541.19 лева главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена топлинна
енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С...., абонатен номер ****** за периода от
м.05.2022 г. до м.04.2024 г., мораторна лихва за забава в размер 67.11 лева за периода от
15.09.2023 г. до 11.03.2025 г., както и сумата в размер на 26.36 лева – главница за услугата
дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. и 6.19 лева мораторна лихва
за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до
11.03.2025 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване
на исковата молба 18.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумите;
ЗА Н. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..... сумата от 270.60 лева главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ доставена топлинна енергия
до топлоснабден имот с адрес гр. С...., абонатен номер ****** за периода от м.05.2022 г. до
м.04.2024 г. и 33.55 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 11.03.2025 г., 13.18
1
лева главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до
м.04.2024 г. и 3.10 лева мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода 16.07.2022 г. до 11.03.2025 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от датата на депозиране на исковата молба 18.03.2025 г. до окончателното
изплащане на сумите;
ЗА Р. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..... сумата от 270.59 лева главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ доставена топлинна енергия
до топлоснабден имот с адрес гр. С...., абонатен номер ****** за периода от м.05.2022 г. до
м.04.2024 г. и 33.56 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 11.03.2025 г., 13.18
лева главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до
м.04.2024 г. и 3.10 лева мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода 16.07.2022 г. до 11.03.2025 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от датата на депозиране на исковата молба 18.03.2025 г. до окончателното
изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че Г. П. Д. с ЕГН: ********** е бил клиент на топлинна енергия (ТЕ)
за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, заедно с Н. П. Д. с
ЕГН: ********** в качеството им на собственик на процесния имот, са клиенти на ТЕ по
смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба
№ 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които
се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно
чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При
неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна
енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си,
ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.
Ищецът сочи, че с оглед настъпилата смърт на длъжника Г. П. Д., дружеството е
направило опит да се снабди с удостоверение за наследници от общината, но такова не е
издадено, поради което е в невъзможност да определи и уточни квотите на отговорността по
отношение натрупаните задължения за консумирана и незаплатена топлинна енергия.
След извършена справка е установено, че наследници на Г. П. Д. са Н. П. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С....., и Р. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.....
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Н. П. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С....., и Р. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..... които признават
исковете и сочат че не са станали повод за завеждане на настоящото производство и молят
2
по отношение на тях да се приложат правилата на чл. 78, ал.2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Н. П. Д. който
оспорва исковете по основание. Ответникът сочи, че не е потребител на топлинна енергия и
не обитава жилището от 2010 г. Няма дял собственост в жилището, тъй като неговата 1/2
идеална част е дарена на П. Н. Д. преди процесния период. П. Н. Д. и останалите
съсобственици следва да заплащат всички консумативни разходи, включително за
топлоенергия. Поддържа, че Общите условия са публикувани само във вестник „Монитор“,
без посочен брой и дата. Вестник „Монитор“ не е ежедневник. Не е посочен местен
всекидневник, както изисква Законът за енергетиката. Ищецът не е приложил копия от
изискуемите по закон публикации. Ищецът трябва да докаже наличието на договорни
отношения съгласно правилата на гражданския процес. Договорът с третото лице-помагач е
с изтекъл срок на действие към процесния период. Третото лице-помагач не следва да бъде
конституирано като страна по делото и неговите технически показания не могат да се
ползват като доказателства. Извлеченията от сметки не представляват частни документи.
Липсват дата, име, длъжност и подпис на изготвилото ги лице, както и печат на издателя.
Исковият период не е уточнен с точна дата, а е посочен като „месец май“ и „месец април“.
Не е ясно за какъв точно период от време се претендира исковата сума (начало, среда или
край на месеца). Съдът не може да определи точните дати на задължението без
конкретизация. Ето защо моли за отхвърляне на исковете.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Във връзка с възраженията за нередовност на исковата молба, направени с
отговора на Н. П. Д..
Исковата молба ясно и точно определя периода на задълженията: „от м.05.2022г. до
м.04.2024г.“. Приложените изравнителни сметки също са за отчетни периоди (01.05.2022-
30.04.2023 и 01.05.2023-30.04.2024), които напълно съответстват на исковия период.
Представените извлечения, фактури и изравнителни сметки са счетоводни
документи, генерирани от информационната система на ищеца и на третото лице-помагач.
Те съдържат всички необходими реквизити за удостоверяване на начислените суми и
тяхното формиране.
Ето защо това възражение се явява неоснователно.
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила
тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на задълженията.
Тъй като ответниците Н. П. Д. и Р. Г. П. не оспорват исковете, а напротив искат
постановяване на решение по реда на чл. 247 ГПК съдът намира, че по отношение на тях
исковете се явяват установени по основание и размер и като такива следва да бъдат уважени
Досежно ответника Н. П. Д. с ЕГН: ********** първият спорен въпрос е дали той
има качеството на потребител.
3
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1
ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от две
групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от
установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния
топлоснабден имот.
Видно от нотариален акт №47от 29.11.2019г. Н. П. Д. с ЕГН: ********** дарил
собствеността върху своята ½ идеална част от процесния топлоснабден недвижим имот на
дъщеря си П. Н. Д.. На стр. 2 от нотариалния акт изрично е посочено, че ответника Н. П. Д.
си запазил правото на ползване върху процесната ½ идеална част.
По делото не са събрани доказателства да се е отказал от правото на ползване и
поради тази причина той дължи разходите за доставена топлинна енергия.
Както беше посочено в тълкувателното решение вещният ползвател също е клиент на
топлинна енергия и като такъв дължи заплащането .
Същото може да се изведе и от разпоредбата на чл. 57, ал.1 ЗС според която
ползвателят е длъжен да плаща разноските свързани с ползването на вещта.
Обстоятелството дали той действително е живял на процесния имот е правно
ирелевантно за уважаването на предявения иск.
Ето защо съдът намира, че се установява, че е налице първата предпоставка.
4
Във връзка с оспорванията и възраженията за неспазена процедура по публикуване на
Общите условия (публикувани само във в-к „Монитор“, който не бил ежедневник, и липса
на публикация в местен ежедневник) съдът намира, следното:
Това възражение е неоснователно, но дори и да беше основателно, то не би довело до
отхвърляне на иска за главница.
Съдът намира, че основното задължение за заплащане на топлинна енергия не
произтича от Общите условия (които са договор), а директно от закона. Качеството на
ответника на „клиент“ е по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), тъй като
той е титуляр на вещно право на ползване. Цената на енергията, която той дължи, също е
законово регулирана от КЕВР. Следователно, задължението за заплащане на главницата
съществува независимо от валидността на публикуването на Общите условия.
Общите условия уреждат предимно модалитетите (начина) на изпълнение, в това
число и срока за плащане (падежа) на задължението. Дори хипотетично да се приеме, че ОУ
са нищожни поради порок в публикуването, това би имало за последица единствено
отпадане на договорно определения падеж. При липса на падеж, задължението за главницата
става изискуемо с покана, каквато роля има исковата молба.
В този случай, ответникът би дължал претендираната главница, но би дължал
мораторна лихва не от датите, посочени от ищеца, а едва от датата на завеждане на исковата
молба.
Независимо от горната хипотеза, съдът намира възражението за нищожност на ОУ за
бланкетно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Съдът не споделя и доводите на ответника, че, че договорът с фирмата за дялово
разпределение е с изтекъл срок и не е бил в сила през процесния период.
Предвид обстоятелството че съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че до
процесния топлоснабден имот е доставяна топлинна енергия в количеството и на стойността
посочени от ищеца то искът за главницата за доставена топлинна енергия следва да се
уважи.
По отношение на мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
5
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора,
както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото
ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху главниците е
установен по основание.
По отношение на размера доколкото липсват възражения от ответника в тази насока,
съдът намира че същият възлиза на 67,11 лева мораторна лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия.
Ето защо съдът намира че искът се явява установен по основание.
По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово
разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице - помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия - доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии - например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
6
при липса на данни за датата на извършването му - от деня на издаване на фактурата.
При това положение съдът намира, че и искът за цената на услугата дялово
разпределение се явява установен по основание и размер, а именно 26,36 лева.
Съдът намира, че искът за законна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 6,19 лева се явява основателен доколкото е обусловен от главния иск.
По отношение на разноските.
Право на разноски има ищецът. На него му се следват разноски в размер на 100 лева
разноски. На ищеца се следва и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определя на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. П. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.... и Н. П. Д., ЕГН: **********,
с адрес: гр. С....., и Р. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..... ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т. С.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С..... на основание чл. 79, ал.1
ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД В УСЛОВИЯТА НА РАЗДЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
сумите във връзка с доставена топлинна енергия както следва:
ЗА Н. П. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.... сумата от 541.19 лева главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена топлинна
енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С...., абонатен номер ****** за периода от
м.05.2022 г. до м.04.2024 г., мораторна лихва за забава в размер 67.11 лева за периода от
15.09.2023 г. до 11.03.2025 г., както и сумата в размер на 26.36 лева – главница за услугата
дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. и 6.19 лева мораторна лихва
за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до
11.03.2025 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване
на исковата молба 18.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумите;
ЗА Н. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..... сумата от 270.60 лева главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ доставена топлинна енергия
до топлоснабден имот с адрес гр. С...., абонатен номер ****** за периода от м.05.2022 г. до
м.04.2024 г. и 33.55 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 11.03.2025 г., 13.18
лева главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до
м.04.2024 г. и 3.10 лева мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода 16.07.2022 г. до 11.03.2025 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от датата на депозиране на исковата молба 18.03.2025 г. до окончателното
изплащане на сумите;
ЗА Р. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..... сумата от 270.59 лева главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ доставена топлинна енергия
до топлоснабден имот с адрес гр. С...., абонатен номер ****** за периода от м.05.2022 г. до
м.04.2024 г. и 33.56 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 11.03.2025 г., 13.18
лева главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до
м.04.2024 г. и 3.10 лева мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода 16.07.2022 г. до 11.03.2025 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от датата на депозиране на исковата молба 18.03.2025 г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Н. П. Д. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.... и Н. П. Д., ЕГН: **********,
с адрес: гр. С....., и Р. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С....., ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т. С.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С..... на основание чл. 78, ал.1
7
ГПК сумата от 100 лева разноски в производството и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца – „Т. С.“ ООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8