№ 1723
гр. Плевен, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20214430107191 по описа за 2021 година
Гр.д.№7191/2021г. на ПлРС, е образувано въз основа на ИМ от К. О. П.,
чрез адв. ***, против Л. А. Д., М. С. и А. М. Н., с която се твърди, че между
страните е сключен договор за наем от ***г., по силата на който, ищецът като
наемодател, е предоставил за временно и възмездно ползване на ответниците-
като наематели, имот, находящ се в гр. Плевен, ул. ***, №***, за срок от една
година и при месечен наем от 550лв, платим до 10- то число на месеца.
Твърди се, че по силата на договора, ответниците е следвало да заплащат и
всички консумативи, сврлъзани с ползването на наетия имот. Твърди се, че
ищецът е изправна страна по договора, като с протокол от ***г., е
предоставил ползването на имота. Твърди се, че при сключването на договора
за наем, ответниците са дали сумата от 550лв.- депозит, който не е
възстановен. Твърди се, че депозитът не подлежи на възстановяване, порази
неизпълнение на договорните задължения от наемателите. Твърди се, че
договорът за наем е прекратен от страна на ответниците, едностранно, без
спазване на уговорката за 30- дневно предизвестие. Твърди се, че ответниците
са освободили имота през м. юни. 2020г., без да заплатят дължимият наем и
консумативи за месеца, както и консумативи за м. април и м. май.2020г.
Твърди се, че поради забава в плащанията на консумативите, ищецът е
отправил покана до ответниците, редовно връчена, за заплащане на
1
дължимите консумативи, но от тяхна страна няма плащане. Твърди се също,
че имотът след ползването му от ответниците, е трайно захабен, същите не са
полагани никаква грижа, което е довело до необходимост от почистване от
професионална фирма и от обезпаразитяване, за което ищецът е сторил
разноски. Твърди се, че за периода м. януари- м. май.2020г, е налице забава
при плащането на месечния наем, като за м. юни. 2020г.- е налице пълно
неизпълнение на задължението за заплащане на месечния наем. Твърди се, че
ответниците са в забава в заплащането на консумативите- за периода м.
януари. - м. март.2020г, като за м. април., м. май. и м. юни. 2020г. е налице
пълно неизпълнение на задължението за заплащане на консумативи, които са
заплатени от страна на ищеца, в общ размер от 513,33лв.
Твърди се също, че за почистване и обезпаразитяване на имота, от
страна на наемодателя е заплатена сумата от 400лв. Твърди се, че посочената
сума от общо 931,36лв. надвишава размера на неустойката.
Твърди се също, че съобразно уговореното в договора за наем, при
неизпълнение на която и да клауза от договора, наемателите дължат
неустойка в размер на 1 месечен наем- 550лв. Твърди се, че поради
неизпълнение от страна на ответниците на задълженията по договора- за
забава при плащане на месечния наем и на консумативите и поради
неизпълнение на задължението за 30- дневно предизвестие за прекратяване на
наемния договор, е възникнало задължението им за заплащане на неустойка, в
размер на месечния наем, за всяко отделно неизпълнение за периода м.януари
-м. юни. 2020г, общо в размер на 3850лв.
В заключение моли съда да осъди ответниците да заплатят, при
условията на разделност- в размер на 1/3 от общо претеднирата сума, както
следва: по иск с правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД- на сумата от 550лв.-
дължим наем за м. юни. 2020г. и на сумата от 513,33лв.- консумативи, за
периода м. април.-м. юни. 2020г. /общо сумата от 1063,33лв/, ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ, до окончателното й изплащане; по
иск с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД- на сумата от 3850лв.- неустойка,
дължима за периода м.01- м.06.2020г. ведно със законната лихва , считано от
датата на ИМ, до окончателното й изплащане и по иск с правно основание по
чл. 233, ал.1, изр. второ от ЗЗД- на сумата от 400лв., съставляващи
претърпени вреди, причинени през време на ползването от вещта, ведно със
2
законната лихва, считано от датата на ИМ, до окончателното й
изплащане.Претендират се сторените разноски- в настоящето производство и
разноските по ч. гр.д.№6588/2021г на ПлРС, по което е допуснато
обезпечение на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК, няма постъпил отговор от ответниците. От
ответниците няма заявено становище, както и представени доказателства и в
първото по делото с.з.
Съдът, като съобрази становищата на страните и на основание
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява факта на сключване на договор за
наем от ***г, по силата на който, ищецът- като наемодател, е предоставил на
ответниците- като наематели, за временно и възмездно ползване, следния
недвижим имот- апартамент *** находящ се в гр. Плевен, ул. ***, №***, с
площ от 127 кв.м., за срок от една година- до 01.12.2020г.; уговорена наемна
цена от 550лв/ месечно, платима до 10- то число на текущия месец.
Установява се, че страните са уговорили при предаването, на имота от
наемодателя да бъде съставен приемо- предавателен протокол, който да
удостоверява състоянието му. Установява се, че при подписването на наемния
договор, ответниците са заплатили депозит, в размер на един месечен наем от
550лв. Установява се, че страните са уговорили също, че наемния договор
може да бъде прекратен с едностранно 30- дневно предизвестие. Установява
се също, че страните по договора са уговорили, наемателите да заплащат за
своя сметка, в срок, всички консумативи, свързани с ползването на имота.
Установява се също, че страните са уговорили, че при неспазването на която
и да е клауза от наемния договор, се дължи неустойка в размер на месечния
наем.
По делото се установява и факта на подписване на приемо-
предавателен протокол от 01.12.2020г, в който е описано обзавеждането на
имота. Съдът констатира, че договорът за наем и приемо- предавателния
протокол, са съставени на български и на английски език.
По делото се установява също, съобразно представената с ИМ таблица-
график за изплатените месечни наеми, скрепено с подписите на наемателите,
че същите са заплатени до м. май. 2020г. включително. Съобразно отразената
дата на плащане, наемите са заплатени след уговорената падежна дата. По
3
делото се установява също и изпращането на покана до ответниците-
наематели, връчена на 17.03.2020г., изпратена от страна на наемодателя, с
която наемателите са поканени да заплатят всички дължими консумативи за
имота, в еднодневен срок от получаването й. По делото се установява също,
съобразно представените от ищеца писмени доказателства и изложени
твърдения от него, че от страна на наемателите е налице плащане- със забава-
на дължимите консумативи за м. 12.2020г. -м. 03.2020г, както и че от страна
на ищеца- наемодател, е налице заплащане на дължимите за наетия имот
консумативи- ел. енергия и ВиК, за м. април, м. май и м. юни. 2020г, общо в
размер на 513,33лв.
Безспорно е по делото също, че договорът за наем е прекратен от страна
на наемателите, едностранно, без предизвестие, през м.юни. 2020година.
Безспорно е установено по делото- съобразно изявлението на ищеца, факта ,
че внесеният от наемателите, към момента на сключването на договора,
депозит, не е възстановен.
По делото, с ИМ е представена, в заверено копие, фактура №***г, на
стойност 400лв., за услуга- „специализирано почистване на сгради и
промишлени обекти“, с получател – ищеца П..
По делото, от страна на ответниците няма представени доказателства за
заплащане на дължимите суми- наем и консумативи.
При установено от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД.
Безспорно по делото се установява съществуването на договорни наемни
отношения между страните, въз основа на валиден договор за наем от
01.12.2020г., с предмет- описаният по- горе недвижим имот, находящ се в гр.
Плевен. Безспорно се установява и факта на едностранното прекратяване на
договора, от страна на наемателите, без предизвестие.
На основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да заплаща
наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Едно от
основните задължения на наемателя, за които се въвежда законова
презумпция за дължимост, е същият да заплаща в срок уговорената наемна
цена и консумативи, като съответно на това, в негова тежест е да докаже, че е
изпълнил това свое задължение В случая се претендира заплащане на
4
наемната цена за м. юни.2020г. в размер на 550лв. и на консумативи, в размер
на 513,33лв., за периода м. април- м. юни. 2020г, общо в размер от 1063,33лв.
Както бе посочено по- горе, по делото няма представени доказателства за
запращане на дължимите суми- наем и консумативи от ответиците, поради
което, съдът приема, че е налице неизпълнение от тяхна страна и
претендираните суми са дължими.
Съдът намира, че в случая следва да бъде отчете и приспадне от
дължимата сума, внесеният от страна на ответниците депозит от 550лв. По
делото, съобразно изявлението на ищеца и доколкото това е неизгоден за
страната факт, съдът приема за установено, че от страна на ответниците е
внесен депозит по договора, в размер на един месечен наем от 550лв., както и
факта, че този депозит не е възстановен. Съобразно клаузата от договора- т.5,
този „депозит“ има гаранционна функция- за редовно плащане на наемната
цена и консумативи, и подлежи на връщане при прекратяване на договора, по
съответния предвиден в него ред. Независимо от факта, че договора е
прекратен едностранно, без предизвестие- или не по уговорения ред, съдът
намира, че тази сума не може да бъде задържана от страна на наемодателя.
Следва предварително заплатената от ответниците сума да бъде приспадната
от общо дължимата сума от 1063,33лв.
На основание изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от общо 1063,33лв., от
която сумата от 550лв.- дължим наем за м. юни. 2020г. и сумата от 513,33лв.-
консумативи, за периода м. април.- м. юни. 2020г., е основателен до размер
на сумата от 513,50лв., като за разликата до пълния предявен размер от
1063,33лв, искът и следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва
ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумата, при условията на
разделност- в размер на 1/3 част за всеки – или сумата от 171,17лв. В случая
изрично сумите се претендират при условията на разделност, доколкото няма
уговорена солидарност в наемния договор.
По иска с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
В договор за наем, както бе посочено по- горе, страните са уговорили, че
при неспазването на която и да е клауза от наемния договор, се дължи
неустойка в размер на месечния наем. В случая обаче, от страна на ищеца се
претендира неустойка, в размер на един месечен наем от 550лв., за всеки
5
месец на неизпълнение на едно и също задължение по договора – поради
забава при плащане на месечния наем и на консумативите, за периода м.01-
м.06.2020г., и поради неизпълнение на задължението за 30- дневно
предизвестие за прекратяване на наемния договор, което сумира неустойка в
общ размер от 3850лв.
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет
задължението на неизправна страна по правна сделка, да престира определена
или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите
да бъдат доказвани. Съдът намира, съобразно нормата на чл. 20, ал.1, вр. чл. 9
от ЗЗД, че уговорената клауза за неустойка касае неизпълнението на
съответно конкретно задължение по договора за наем, но не и ежемесечно
начисляване на същата, така, както е заявена претенцията от ищеца. Както бе
посочено по- горе, в случая се претендира неустойка за всеки месец, за
периода от м. януари до м. юни. 2020г. включително, за неизпълнение на
задължението за заплащане в срок на дължимите консумативи./първоначално
в ИМ се претендира неустойка и поради неплащане на наема за м. 06.2020г,
но в последствие в уточнителната молба се сочи, че се претендира неустойка
поради неплащане на консумативите за този месец/. Следва да се посочи, че
за част от периода, до м. март. 2020г. вкл., е налице плащане на
консумативите от страна на наемателите, макар и в забава, а за останалата
част от периода, е налице пълно неизпълнение и плащане на сумите от страна
на наемодателя, което е прието от съда като част от претенцията по чл. 232,
ал.2 от ЗЗД и обсъдена по- горе. Съдът намира, че такова ежемесечно
начисляване на неустойката води до необосновано завишаване и
прекомерност на размера й, което от своя страна противоречи на както на
характера на неустойката и на добрите нрави, така и на смисъла на
уговореното от самите страни. Поради това, и с оглед на установеното по
делото неизпълнение изпълнение от страна на ответниците на задължението
за заплащане на консумативи, съдът намира, че същите дължат на ищеца-
наемодател, неустойка в размер на един месечен наем от 550лв. Съдът
намира, че ответниците дължат неустойка и за неизпълнение на задължението
за отправяне на едномесечно предизвестие за прекратяване на наемния
6
договор, също в размер на месечният наем от 550лв.
На основание гореизложеното, съдът намира, че искът за заплащане на
неустойка, в общ размер от 3850лв., е основателен до размера на сумата от
1100лв. /в размер на 366,67лв. за всеки/, ведно със законната лихва, считано
от датата на ИМ, като за разликата до пълния предявен размер, искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 233, ал.1, изр. второ от ЗЗД.
В ИМ, ищецът твърди, че имотът, след ползването му от ответниците, е
трайно захабен, същите не са полагани никаква грижа, което е довело до
необходимост от почистване от професионална фирма и от обезпаразитяване,
за което ищецът е сторил разноски. В тази връзка по делото е представена
описаната по- горе фактура №***г, на стойност 400лв., за услуга-
специализирано почистване на сгради и промишлени обекти, с получател–
ищецът П.. По делото обаче, от страна на ищеца, съобразно разпределената
доказателствена тежест и дадените от съда указания, няма ангажирани
никакви доказателства за наличието на имуществена вреда, в резултат от
действията на ответниците, по време на действие на наемния договор,
изискуемост и размер на претенцията. По делото не се установява и факт на
заплащането на сумата по фактура, както и факта, че почистването е
извършено именно в този имот.
На основание гореизложеното, предявеният иск, за заплащане на сумата
от 400лв., съставляващи претърпени вреди, причинени през време на
ползването от имота, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Следва, в полза на ответника да бъдат присъдени направени по делото
разноски, съобразно на уважената част от исковете, съобразно представеният
списък на разноските- претендирани в общ размер от 1817,20лв., включваща
сторените по делото разноски /не е включена сумата от 250лв.- внесен
депозит за преводач, поради неизползване на сумата и връщане на същата по
молба на ищеца/ и разноските по ч.гр.д.№6588/2021г. на ПлРС по
обезпечаване на исковете, съобразно на уважената част от исковете- или общо
сумата от 551,78лв / в размер на 183,92лв/.
Следва като неоснователно да бъде отхвърлено искането на ищеца,
обективирано в писмена молба, за постановяване на неприсъствено решение,
7
тъй като не са налице предпоставките на чл. 239, т.2 от ГПК- исковете не се
явяват изцяло вероятно основателен въз основа на твърденията в ИМ и
представените с нея писмени доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 239, ал.3 от ГПК, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ищеца К. О. П., ЕГН **********, за постановяване на
НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ, против ответниците Л. А. Д., гражданин на
***, род. ***г, паспорт №***, изд. на ***г. и валиден до ***г, М. С.,
гражданин на ***, род. ***г, паспорт №***, изд. на ***г. и валиден до ***г и
А. М. Н., гражданин на ***, род. ***г, паспорт №***, изд. на ***г и валиден
до ***г, и тримата с адрес гр. Плевен, ул. ***, №*** като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, Л. А. Д., гражданин на
***, род. ***г, паспорт №***, изд. на ***г. и валиден до ***г, М. С.,
гражданин на ***, род. ***г, паспорт №***, изд. на ***г. и валиден до ***г и
А. М. Н., гражданин на ***, род. ***г, паспорт №***, изд. на ***г и валиден
до ***г, и тримата с адрес гр. Плевен, ул. ***, №*** ДА ЗАПЛАТЯТ на К. О.
П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. ***, № ***, сумата от общо 513,50лв.,
съставляваща консумативи, за периода м. април.- м. юни. 2020г., за
ползването на имот- апартамент *** находящ се в гр. Плевен, ул. ***, №***,
въз основа на Договор за наем от ***г., РАЗДЕЛНО, в размер на 1/3 част–
сумата от 171,17лв. за всеки, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба- 18.11.2021г., до окончателното й изплащане, КАТО ЗА
РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер от 1063,33лв, ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД, Л. А. Д., гражданин на
***, род. ***г, паспорт №***, изд. на ***г. и валиден до ***г, М. С.,
гражданин на ***, род. ***г, паспорт №***, изд. на ***г. и валиден до ***г и
А. М. Н., гражданин на ***, род. ***г, паспорт №***, изд. на ***г и валиден
до ***г, и тримата с адрес гр. Плевен, ул. ***, №*** ДА ЗАПЛАТЯТ на К. О.
П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. ***, № ***, сумата от общо 1100лв.-
неустойка за неизпълнение на задължения по Договор за наем от ***г.,
8
РАЗДЕЛНО, в размер на 1/3 част- сумата от 366,67лв.- за всеки, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба- 18.11.2021г., до
окончателното й изплащане, КАТО ЗА РАЗЛИКАТА до пълния предявен
размер от 3850лв, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. О. П., ЕГН**********, от гр. Плевен,
ул. ***, № ***, против Л. А. Д., гражданин на ***, род. ***г, паспорт №***,
изд. на ***г. и валиден до ***г, М. С., гражданин на ***, род. ***г, паспорт
№***, изд. на ***г. и валиден до ***г. и А. М. Н., гражданин на ***, род.
***г, паспорт №***, изд. на ***г. и валиден до ***г, и тримата с адрес гр.
Плевен, ул. ***, №*** иск с правно основание чл. 233, ал.1, изр. второ от ЗЗД,
за заплащане на сумата от общо 400лв.- РАЗДЕЛНО, в размер на 1/3 част-
сумата от 133,33лв.- за всеки, съставляващи претърпени вреди, причинени
през време на ползването от имот- апартамент *** находящ се в гр. Плевен,
ул. ***, №***, въз основа на Договор за наем от ***г , ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Л. А. Д., гражданин на ***,
род. ***г, паспорт №***, изд. на ***г. и валиден до ***г, М. С., гражданин на
***, род. ***г, паспорт №***, изд. на ***г. и валиден до ***г и А. М. Н.,
гражданин на ***, род. ***г, паспорт №***, изд. на ***г и валиден до ***г, и
тримата с адрес гр. Плевен, ул. ***, №*** ДА ЗАПЛАТЯТ на К. О. П., ЕГН
**********, от гр. Плевен, ул. ***, № ***, сумата общо от 551,78лв.-
РАЗДЕЛНО, в размер на 1/3 част- сумата от 183,92лв. за всеки, съставляваща
сторени разноски- по настоящето дело и в производството по ч.гр.д.
№6588/2021г. на ПлРС.
Решението в частта, с която е оставено искането по чл. 238 от ГПК, без
уважение, има характер на определение и не подлежи на обжалване.
В останалата си част, Решението може да бъде обжалвано от страните, с
въззивна жалба, пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9