Р Е Ш Е Н И Е
№ 1700
Гр. Перник, 02.12.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 08709/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу
Л.М.М. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240,
ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 2 603,83 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски
кредит № ***г. и законната лихва за забава върху същата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 28.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането /след връщане на
исковата молба и прекратяване на производството по делото в частта, в която се
предявяват искове за сумата от 1 495,09 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва и за сумата
от 2 313,26 лв., представляваща стойност на закупен пакет от допълнителни
услуги или за сума в общ размер от 3 808,35 лв., заявена като част от
вземането в размер от 6 412,18 лв., с влязло в сила определение/, за която
сума по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, IV-ти състав е издадена Заповед № 4428 от 29.08.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /обезсилена частично по
отношение на сума в общ размер от 3 808,35 лв./.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му
на заемодател и ответницата Л.М., в качеството ѝ на заемополучател, е
сключен договор за потребителски кредит № ***г., по силата на който на
заемателя е предоставена сумата от 3 000 лв. срещу задължението да върне
същата заедно с договорна лихва в размер от 2 270,04 лв. на 36 месечни
вноски, всяка в размер от по 146,39 лв. съгласно погасителен план,
представляващ неразделна част от договора. Посочва, че по искане на М. съгласно
т. 5 от процесния договор с част от заемната сума – в общ размер от 778,01 лв. са
погасени нейни задължения към ищеца. Останалата част от заема в размер на
сумата от 2 221,99 лв. е преведена лично на ответницата на 12.04.2017 г.
по посочена от нея банкова сметка. ***, че по заявление на М. от 08.12.2017 г.
и съгласно анекс между страните от 12.12.2017 г. е извършена промяна в
погасителния план чрез отлагане падежа на една вноска. Неразделна част от
договора са и Общи условия, с чието съдържание ответницата е запозната при
сключването му. Посочва се, че между страните е сключено споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за което М. дължи възнаграждение
в общ размер от 2 976,84 лв., чието плащане е разсрочено на 36 вноски,
включени като размер в тези по договора за кредит. Ищцовото дружество твърди,
че за погасяване на задълженията си ответницата е заплатила осем пълни вноски и
една непълна, последната от които с падеж на 09.03.2018 г. Поради допусната
забава в заплащането с повече от 30 календарни дни и на основание клаузата на
чл. 12.3 от процесните Общи условия, договорът за кредит е прекратен
автоматично от ищеца, за което М. е уведомена писмено на 09.05.2018 г. С тези
съображения се отправя искане за уважаване на исковата претенция. Счита за
дължима и претендира и законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в
производството.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответницата Л.М.М. оспорва предявения иск с твърдението, че
претендираният остатък от задължението не съответства на доказателствата,
сочещи рефинансиране на други нейни задължения. Оспорва твърденията, че с
кредита същата е погасила част от съществуващи задължения към ищцовото
дружество. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че между „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството му на
заемодател и ответницата Л.М.М., в качеството ѝ на заемател, е сключен
договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***г. за предоставяне
в паричен заем на сумата от 3 000 лв. срещу задължението на ответницата да я
върне, заедно с договорна лихва в размер от 2 270,04 лв., чрез 36 равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер от по 146,39 лв. с падеж на първата
на 01.06.2017 г. и падеж на последната на 01.05.2020 г. съгласно погасителен
план, неразделна част от договора.
Установява
се, че в раздел V-ти „Допълнителни
възможности за клиента“ от последния е уговорено рефинансиране със заемната
сума на задължения на М. към ищеца в размер от 778,01 лв. Между страните е
договорен и пакет от допълнителни услуги, предмет на допълнително споразумение,
с дължимо от М. възнаграждение в размер от 2 976,84 лв., платими на 36
равни месечни вноски всяка в размер от по 82,69 лв. на падежните дати на
основното задължение.
Изяснява
се, че договорът е сключен въз основа на искане от Л.М. от 11.04.2017 г.
/останало неоспорено от ответницата/, в което същата е посочила, че изразява
желание за предоставяне на паричен заем в размер на сумата от 3 000 лв. за
срок от 36 месеца, с
вписани лични данни, трудова ангажираност, съществуващи кредитни задължения към
трето за процеса лице. Отразено е, че ще бъде извършено рефинансиране на
задължения към „Профи Кредит България“ ЕООД, като е избран и пакет от
допълнителни услуги „Бонус“. Попълнен е и Стандартен европейски формуляр от
двете страни /обстоятелство, неоспорено от ответницата/ с вписани размер на
заема, начин на усвояването му, срока на договора, общата дължима сума,
фиксираният лихвен %, право на отказ от договора, с отбелязване, че ответницата
е получила препис от формуляра.
Изяснява
се, че между „Профи Кредит България“ ЕООД и Л.М. е сключен Анекс № 1 от
12.12.2017 г. към договора за потребителски кредит, с който страните са
постигнали съгласие за отлагане падежа на вноска № 7 от погасителния план, при
което крайният срок за погасяване на кредита е до 01.06.2020 г. Уговорено е, че
ГЛП остава непроменен, а ГПР се намалява от 49,90 % на 47,07 %, като всички
останали клаузи на договора остават непроменени.
Съгласно
клаузата на т. 3.4. от приложимите Общи условия на ищцовото дружество към
договор за потребителски кредит /приети в заверен препис по делото/ договорът
влиза в сила след подписването му от страните и на датата, посочена в него. Въз
основа на така подписания договор кредиторът се задължава да предостави на
клиента /заемателя/ договорените парични средства по сметката, посочена от последния
в самия договор – арг. т. 3.5 от ОУ. Съгласно клаузата на т. 8 от последните
основно задължение на заемателя е да върне предоставената в заем сума заедно с
договорното възнаграждение, на равни месечни вноски в размер и в срокове
съгласно посоченото в договора и според погасителния план, представляващ
неразделна част от същия. В клаузата на т. 12.3 от Общите условия е предвидено,
че при забава от страна на заемателя в плащането на една месечна вноска по договора
с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за
кредит и обявяване на предсрочната му изискуемост – без да е необходимо
заемодателят да му изпраща уведомление. При прекратяване на договора на това
основание клиентът дължи връщане на останалите непогасени вноски, включително
възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и
такси.
По делото са
представени и приети писмени доказателства – извлечения от сметка, от които
следва, че на 12.04.2017 г. ищцовото дружество е превело по банковата сметка на
ответницата Л.М., посочена в договора за кредит от 11.04.2017 г. като сметка,
по която да бъде изплатен кредитът, сумата от 2 221,99 лв. с посочено
основание номерът на процесния договор за кредит – ***. Изяснява се, че за
погасяване на задълженията си по договора ответницата М. е превела на ищеца
сума в общ размер от 1 834,70 лв. в периода от 19.06.2017 г. до 19.03.2018
г., от които са погасени изцяло главницата и лихвата по осем вноски в общ
размер от 1 171,12 лв., като с останалата част от 661,52 лв. от платената
сума са погасявани вноски по допълнителното споразумение.
Данните
по делото сочат, че от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД е изготвено
уведомително писмо от 09.05.2018 г., адресирано до ответната страна Л.М., с което същата се
уведомява, че поради неизпълнение на задълженията ѝ по договора за
потребителски кредит № *** същият е едностранно прекратен на основание
приложимите Общи условия, считано от 08.05.2018 г. По делото не се установява
това писмо да е било получено от ответницата преди връчването му като
приложение към исковата молба в хода на настоящото производство.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за установяване със силата на пресъдено
нещо съществуването на парично вземане
на ищеца срещу ответницата, удостоверено в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът,
като съобрази, че възражението на длъжника е депозирано в срока по чл. 414, ал.
1 ГПК, а установителният иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след
дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за
ищеца е налице интерес от исканото установяване.
Възникването
в полза на ищцовото дружество на процесното вземане е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване: 1). наличието на твърдяното облигационно отношение с
ответницата, предаването на заемната сума на заемополучателя
/чрез превод към нея, както и преводи към ищеца за погасяване/рефинансиране на
задължения на ответницата, който начин на предоставяне на сумата да е уговорен
между страните/, уговорения падеж на погасителните вноски; 2). настъпването на
основанието за предсрочна изискуемост на вземането и обявяването ѝ на
ответницата; 3). да установи вземането си по размер.
Съдът намира
за безспорно установено по делото възникването на облигационно правоотношение
между „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството му на заемодател и ответницата
Л.М., в качеството ѝ на заемател, чийто правопораждащ юридически факт е
процесният договор за потребителски кредит № ***г. както и, че ищецът е
изпълнил основното си задължение за предаване на ответницата на заемната сума в
общ размер от 3 000 лв.
Фактът на
сключване на договора е обявен и за безспорен между страните, като същият,
както и обстоятелството, че част от сумата – в размер от 2 221,99 лв. е
преведена на ответницата М. на 12.04.2017 г., а с останалата част в размер от
778,01 лв. е рефинансирано /погасено/ нейно съществуващо задължения към ищеца,
следват от удостовереното в приетия по делото препис от договор и от платежен
документ за превод на сумата.
По отношение
на частта от заемната сума, отнесена за рефинансиране на вече съществуващи
задължения на ответната страна, съдът навира за необходимо да отбележи, че
съгласно клаузите
на раздел V, озаглавен
„Допълнителни възможности за клиента“ от
договора за потребителски кредит, носещ подписите и на двете страни
/обстоятелство, неоспорено от ответницата/ Л.М. и ищцовото дружество са
постигнали съгласие с част от отпуснатия кредит от 3 000 лв., а именно със
сумата от 778,01 лв. да бъде рефинансирано нейно задължения с кредитор „Профи
Кредит България“ ЕООД. Доколкото волята на страните е ясно изразена, то съдът
намира това изявление на ответницата за извънсъдебно признание, както за
съществуването на предходно парично задължение към ищцовото дружество в
конкретния размер, така и за неговото погасяване с част от сумата, предмет на
новия договор за кредит. Това признание, преценено по реда на чл. 175 ГПК и с
оглед липсата на опровергаващи го доказателства в процеса, съдът приема за
достатъчно, за да обоснове извод, че „Профи Кредит България“ ЕООД е изпълнило
изцяло основното си задължение като заемодател, предавайки – по уговорения
между страните начин, цялата заемна сума в размер от 3 000 лв. в полза на
ответницата, което поначало поражда корелативното ѝ задължение да върне заемната
сума при настъпване падежа на дълга.
Както
беше изяснено, в исковата молба ищецът излага твърдения за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на основание клаузата на т. 12.3 от приложимите към
правоотношението Общи условия. Съгласно последната при забава от страна на
заемателя в плащането на една месечна вноска по договора с повече от 30
календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за кредит и
обявяване на предсрочната му изискуемост без да е необходимо заемодателят да
изпраща уведомление на заемателя.
Съдът,
при анализ на събраните по делото доказателства, намира, че това право не е
било надлежно упражнено от кредитора преди образуване на настоящото
производство. Ищцовото
дружество се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради
неплащане в срок на конкретни падежирали месечни вноски. В този случай, за да
се приеме, че вземането е изискуемо и подлежи на изпълнение, следва да бъде
установено упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили и обективните факти, обуславящи настъпването ѝ
– соченото неизпълнение и ако изявлението ѝ в този смисъл е достигнало и
получено от длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – в този
смисъл са и разясненията, дадени в т. 18 на ТР № 4/2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и с решение № 58/15.04.2009 г. по т. д. №
584/2008 г. II т. о., ВКС.
В
конкретната хипотеза няма данни, сочещи, че ответницата Л.М. е надлежно
уведомена за отнемането на преимуществото на срока по процесния договор от
страна на кредитора. Няма такъв характер изготвянето на приложеното по делото
уведомително писмо от 09.05.2018 г., с оглед липсата на доказателства за
редовно проведена процедура по връчването му на адресата.
Липсата на
изпратено уведомление до длъжника за довеждането до знанието му на изявлението
за предсрочна изискуемост прави процесното вземане, основано именно на
упражненото от кредитора право за отнемане преимуществото на срока, неизискуемо
към датата на подаване на заявлението.
Същевременно
съдът съобрази, че изискуемостта на част от погасителните вноски по процесния
договор – от вноска № 1 до вноска № 30 вкл. / с изключение на вноска № 7, чийто
падеж е отложен до 01.06.2020 г./ е настъпила към момента на постановяване на
решението, който факт следва да бъде съобразен от съда, въпреки че не са налице
последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по
договора за кредит. Длъжникът – ответник по иска, дължи изпълнение, за тази
част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните
– в случая за цялото вземане, тъй като дори когато в производството не бъде
доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената
предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на
вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено
неизпълнение на това вземане по отношение на вече падежиралите вноски – в този
смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 2 от ТР
от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно,
в правната сфера на ищцовото дружество е възникнало вземане за главница в
размер от 2 165,14 лв., дължима по погасителните вноски от № 1 до № 30
вкл., съответно с настъпил краен падеж на 01.11.2019 г. / с изключение на
вноска № 7/.
От
тази сума следва да бъде приспадната сумата от 398,23 лв., представляваща
според писмените доказателства общо платената от ответницата главница, с която
същата е погасила изцяло вноските от № 1 до № 6, вноска № 8 и частично – със
сумата от 2,06 лв. вноска № 10.
Въпреки
разпределената ѝ доказателствена тежест М. не установи да е платила сума
за главница в по-висок размер, доколкото и останалата част от общо внесената
сума за погасяване на дълга е отнесена за намаляване размера на вноските по
другите вземания, предмет на договора за кредит, чието съществуване е извън
предмета на настоящото дело.
Предвид
изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, следва да бъде уважен частично – за
сумата от 1 766,91 лв., представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит № ***г – по погасителни вноски от № 10 до № 30 вкл. и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2 603,83 лв. или за
сумата от 836,92 лв.,
предвид несъществуването в полза на ищеца на изискуемо вземане към ответницата
в този размер.
Върху
уважената част от главницата следва да бъде присъдена и законната лихва за
забава, но считано не от датата на подаване на заявлението – 28.08.2018 г., а
от 02.11.2019 г. /датата, следваща падежа на последната погасителна вноска по
договора за кредит, откогато ответницата е в забава на цялата сума от 1 766,91
лв./ до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – частична основателност на предявения иск, право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част, имат и двете страни,
както за тези, сторени в настоящото исково производство, така и за тези,
направени в хода на производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен
съд – Перник, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в т.
12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК
на ВКС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 69,27 лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в производството по ч. гр. дело № ***г. /при съобразяване с
размера на предявените суми, уважената претенция и вземанията, предмет на
прекратителното определение/ и сумата от 103,19 лв. – разноски за държавна
такса /според иска, предмет на разглеждане по същество/ и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната
помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, изразяваща се в подаване
на искова и писмени молби, без процесуално представителство в съдебно заседание,
както и конкретната фактическа и правна сложност на делото. Ответницата не е
ангажирала доказателства за реалното извършване на разноски по делата, поради
които и такива не следва да ѝ бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх.
В срещу Л.М.М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че Л.М.М. дължи на „Профи Кредит
България“ ЕООД сумата от 1 766,91 лв., представляваща непогасена главница – по
погасителни вноски от № 10 до № 30, включително по договор
за потребителски кредит № ***г. и законната
лихва за забава върху същата, считано
от 02.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума по ч.
гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, IV-ти
състав е издадена Заповед № 4428 от 29.08.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 1 766,91 лв. до пълния предявен размер от 2 603,83 лв. или
за сумата от 836,92 лв., както и искането за законна лихва върху
главницата за периода от датата на постъпване в съда на заявлението – 28.08.2018
г. до 01.11.2019 г.
ОСЪЖДА Л.М.М., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В сумата от 69,27 лв., представляваща сторени разноски
по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, IV-ти състав и
сумата от 103,19 лв., представляваща
сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № ***г. по
описа на съда с приложени към същото заверени преписи от решението и от
определението от 04.07.2019 г., да се изпратят на съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: