Решение по дело №14334/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1930
Дата: 26 април 2023 г.
Съдия: Феня Владимирова Стоянова
Дело: 20221110214334
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1930
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20221110214334 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на Г. К. Ч. срещу наказателно
постановление № 22-4332-019927/07.10.2022г. на Началник сектор в СДВР,
отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на
основание чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП. Съгласно мотивите на обжалваното
наказателно постановление на 15.09.2022г., около 10,31 часа,
жалбоподателят, управлявайки лек автомобил „Форд Фиеста“, с ДК № ...., в
гр.София, по бул.“Тодор Александров“, с посока на движение от ул.“Одрин“
към ул.“Перник“, и на кръстовището с бул.“инж.Иван Иванов“, не съобразил
поведението със светлинните сигнали и преминал на червен сигнал на
светофарната уредба.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като
нищожно – издадено от лице без компетентност, както и с твърдения за
извършени съществени нарушения на материалния и процесуален закон –
липса на достатъчно обстоятелства по нарушението, различия между
1
описанието на нарушението, направено в АУАН и НП, неяснота по
отношение на санкцията по отнемане на контролни точки. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателно постановление № 22-
4332-019927/07.10.2022г. като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
да му бъдат изплатени направените по делото разноски.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по делото.
Въззиваемият СДВР се явява в съдебно заседание, оспорва
депозираната жалба като неоснователна и моли съда да остави същата без
уважение като потвърди обжалваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Депозира писмено становище.
Съдът приема за установено:
Видно от придружително писмо УРИ 433200-112259/04.11.2022г. на
СДВР, наказателно постановление № 22-4332-019927/07.10.2022г. е връчено
на жалбоподателя на 18.10.2022г. Въззивната жалба е депозирана в
деловодството на СДВР на 31.10.2022г. – в законния срок, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
На 15.09.2022г., около 10,31 часа, жалбоподателят Г. К. Ч.
управлявал лек автомобил „Форд Фиеста“, с ДК № ...., в гр.София, по
бул.“Тодор Александров“, с посока на движение от ул.“Одрин“ към
ул.“Перник“. На кръстовището с бул.“инж.Иван Иванов“ не съобразил
поведението си като водач на МПС със светлинните сигнали и преминал на
червен сигнал на светофарната уредба. В същото време свидетелите Й. Г. Г. и
А. В. Ц. - полицаи при 03 РУП – СДВР, спрели за проверка водача на
автомобила. Свидетелят Г. съставил акт за установяване на административно
нарушение бланков № АД 783258/15.09.2022г., като субсумирал нарушението
под текста на чл.6, т.1, пр.2 ЗДвП. Жалбоподателят не възразил при връчване
на АУАН. Не се възползвал от правото си да възрази срещу констатациите по
АУАН в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на АУАН
административнонаказващият орган издал наказателно постановление № 22-
4332-019927/07.10.2022г., с което за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП на водача на
лекия автомобил била наложена глоба в размер на 100лв., на основание
2
чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП.
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповеди №№ 513з7380/29.08.2022г.,
8121з-1632/02.12.2021г. и 8121к-13318/23.10.2019г. на Министъра на МВР/,
акт за установяване на административно нарушение № АG 783258
/15.09.2022г. и наказателно постановление № 22-4332-019927/07.10.2022г. са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, посочени в Заповедите
– в тази връзка възражението за нищожност на обжалваното НП поради липса
на материална компетентност на издателя е неоснователно, тъй като съгласно
т.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 8121к-
13318/23.10.2019г. на Министъра на МВР издателят на наказателно
постановление № 22-4332-019927/07.10.2022г. притежава необходимата
материална компетентност.
АУАН е издаден в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е предявен на
нарушителя. Наказателно постановление № 22-4332-019927/07.10.2022г. е
издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.
Нарушението е описано по един и същ начин в акт за установяване на
административно нарушение № АД 783258 /15.09.2022г., инкорпориран в
наказателно постановление № 22-4332-019927/07.10.2022г., поради което
твърденията в тази насока в депозираната жалба са неоснователни.
Неоснователно е и възражението за недостатъчно обстоятелства по
описанието на нарушението в АУАН и НП, което възпрепятствало правото на
защита на жалбаподателя – обстоятелствата са посочени в пълен обем и
нарушителят не е бил затруднен при реализиране на правото си на защита в
нито един момент от провеждане на процедурата по издаване на наказателно
постановление № 22-4332-019927/07.10.2022г.
Съгласно чл.6, т.1 ЗДвП участниците в движението следва да
съобразяват поведението си с пътните знаци.
Съгласно чл.7, т.1, б.“б“ от Наредба № 17/23.07.2001г. за регулиране
движението по пътищата със светлинни сигнали при червен сигнал, което
означава „ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО“, водачите на ППС са
длъжни да спрат преди навлизане в кръстовището - не трябва да навлизат в
кръстовището до смяната на светлинния сигнал.
3
Нормата на чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП дефинира: "жълта светлина -
означава "Внимание, спри!". Нормата ясно посочва, че това не се отнася само
за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като
им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не
могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този
сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в
кръстовището, са длъжни да го освободят.
В защитата си жалбоподателят не въвежда довод за навлизане в
кръстовището при превключен жълт сигнал на светофарната уредба.
От друга страна свидетелите Й. Г. Г. и А. В. Ц. – очевидци на
нарушението потвърждават констатациите по акт за установяване на
административно нарушение № АД 783258/15.09.2022г., инкорпориран в
наказателно постановление № 22-4332-019927/07.10.2022г., а именно – че лек
автомобил „Форд Фиеста“, с ДК № ...., управляван от жалбоподателя,
преминал кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба.
Поради тези причини съдът намира, че наказателно постановление
№ 22-4332-019927/07.10.2022г. е отразило фактическите обстоятелства,
поради което следва да бъде направено заключение за съставомерност на
нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП.
Видно от санкционната разпоредба на чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП за
извършеното нарушение законодателят е предвидил глоба във фиксиран
размер от 100 лв. С определяне размера на наказанието
административнонаказващият орган е определил законосъобразно
административната санкция. Наказателно постановление № 22-4332-
019927/07.10.2022г. като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
С оглед претенцията на СДВР за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такива са
дължими. Жалбоподателят следва да заплати разноски по делото в размер на
100 лв., на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ
вр. чл.24 от Наредбата за правна помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-019927
/07.10.2022г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което на Г. К. Ч. от гр.София, .... за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на основание чл.183, ал.5, т.1
ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. К. Ч. от гр.София, .... да заплати на СДВР разноски по
делото в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на Г.К.Б. срещу наказателно
постановление № 22-4332-019927/07.10.2022г. на Началник сектор в СДВР,
отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на
основание чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП. Съгласно мотивите на обжалваното
наказателно постановление на 15.09.2022г., около 10,31 часа,
жалбоподателят, управлявайки лек автомобил „Форд Фиеста“, с ДК № ..., в
гр.София, по бул.“Тодор Александров“, с посока на движение от ул.“Одрин“
към ул.“Перник“, и на кръстовището с бул.“инж.Иван Иванов“, не съобразил
поведението със светлинните сигнали и преминал на червен сигнал на
светофарната уредба.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като
нищожно – издадено от лице без компетентност, както и с твърдения за
извършени съществени нарушения на материалния и процесуален закон –
липса на достатъчно обстоятелства по нарушението, различия между
описанието на нарушението, направено в АУАН и НП, неяснота по
отношение на санкцията по отнемане на контролни точки. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателно постановление № 22-
4332-019927/07.10.2022г. като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
да му бъдат изплатени направените по делото разноски.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по делото.
Въззиваемият СДВР се явява в съдебно заседание, оспорва
депозираната жалба като неоснователна и моли съда да остави същата без
уважение като потвърди обжалваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Депозира писмено становище.
Съдът приема за установено:
Видно от придружително писмо УРИ 433200-112259/04.11.2022г. на
СДВР, наказателно постановление № 22-4332-019927/07.10.2022г. е връчено
на жалбоподателя на 18.10.2022г. Въззивната жалба е депозирана в
деловодството на СДВР на 31.10.2022г. – в законния срок, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
На 15.09.2022г., около 10,31 часа, жалбоподателят Г.К.Б. управлявал
лек автомобил „Форд Фиеста“, с ДК № ..., в гр.София, по бул.“Тодор
Александров“, с посока на движение от ул.“Одрин“ към ул.“Перник“. На
кръстовището с бул.“инж.Иван Иванов“ не съобразил поведението си като
водач на МПС със светлинните сигнали и преминал на червен сигнал на
светофарната уредба. В същото време свидетелите Й.Г.Г. и А.В..Ц. - полицаи
при 03 РУП – СДВР, спрели за проверка водача на автомобила. Свидетелят
Георгиев съставил акт за установяване на административно нарушение
1
бланков № АД 783258/15.09.2022г., като субсумирал нарушението под текста
на чл.6, т.1, пр.2 ЗДвП. Жалбоподателят не възразил при връчване на АУАН.
Не се възползвал от правото си да възрази срещу констатациите по АУАН в
срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на АУАН
административнонаказващият орган издал наказателно постановление № 22-
4332-019927/07.10.2022г., с което за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП на водача на
лекия автомобил била наложена глоба в размер на 100лв., на основание
чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП.
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповеди №№ 513з7380/29.08.2022г.,
8121з-1632/02.12.2021г. и 8121к-13318/23.10.2019г. на Министъра на МВР/,
акт за установяване на административно нарушение № АG 783258
/15.09.2022г. и наказателно постановление № 22-4332-019927/07.10.2022г. са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, посочени в Заповедите
– в тази връзка възражението за нищожност на обжалваното НП поради липса
на материална компетентност на издателя е неоснователно, тъй като съгласно
т.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 8121к-
13318/23.10.2019г. на Министъра на МВР издателят на наказателно
постановление № 22-4332-019927/07.10.2022г. притежава необходимата
материална компетентност.
АУАН е издаден в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е предявен на
нарушителя. Наказателно постановление № 22-4332-019927/07.10.2022г. е
издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.
Нарушението е описано по един и същ начин в акт за установяване на
административно нарушение № АД 783258 /15.09.2022г., инкорпориран в
наказателно постановление № 22-4332-019927/07.10.2022г., поради което
твърденията в тази насока в депозираната жалба са неоснователни.
Неоснователно е и възражението за недостатъчно обстоятелства по
описанието на нарушението в АУАН и НП, което възпрепятствало правото на
защита на жалбаподателя – обстоятелствата са посочени в пълен обем и
нарушителят не е бил затруднен при реализиране на правото си на защита в
нито един момент от провеждане на процедурата по издаване на наказателно
постановление № 22-4332-019927/07.10.2022г.
Съгласно чл.6, т.1 ЗДвП участниците в движението следва да
съобразяват поведението си с пътните знаци.
Съгласно чл.7, т.1, б.“б“ от Наредба № 17/23.07.2001г. за регулиране
движението по пътищата със светлинни сигнали при червен сигнал, което
означава „ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО“, водачите на ППС са
длъжни да спрат преди навлизане в кръстовището - не трябва да навлизат в
кръстовището до смяната на светлинния сигнал.
Нормата на чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП дефинира: "жълта светлина -
означава "Внимание, спри!". Нормата ясно посочва, че това не се отнася само
2
за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като
им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не
могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този
сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в
кръстовището, са длъжни да го освободят.
В защитата си жалбоподателят не въвежда довод за навлизане в
кръстовището при превключен жълт сигнал на светофарната уредба.
От друга страна свидетелите Й.Г.Г. и А.В..Ц. – очевидци на
нарушението потвърждават констатациите по акт за установяване на
административно нарушение № АД 783258/15.09.2022г., инкорпориран в
наказателно постановление № 22-4332-019927/07.10.2022г., а именно – че лек
автомобил „Форд Фиеста“, с ДК № ..., управляван от жалбоподателя,
преминал кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба.
Поради тези причини съдът намира, че наказателно постановление
№ 22-4332-019927/07.10.2022г. е отразило фактическите обстоятелства,
поради което следва да бъде направено заключение за съставомерност на
нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП.
Видно от санкционната разпоредба на чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП за
извършеното нарушение законодателят е предвидил глоба във фиксиран
размер от 100 лв. С определяне размера на наказанието
административнонаказващият орган е определил законосъобразно
административната санкция. Наказателно постановление № 22-4332-
019927/07.10.2022г. като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
С оглед претенцията на СДВР за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такива са
дължими. Жалбоподателят следва да заплати разноски по делото в размер на
100 лв., на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ
вр. чл.24 от Наредбата за правна помощ.
3