Решение по адм. дело №448/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с чл. 171, т. 1, б. „з“, предл. „дд“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А. Л. В., от [населено място], ул. „**“ № ** против заповед № 25-1158-000104 от 07.09.2025 година, издадена от Д. Е. С. – пол. инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П., с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, предл. „дд“ от ЗДвП-временно отнемане на СУ на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца.

В жалбата се сочи, че заповедта за прилагане на ПАМ е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. В подкрепа на това се сочи, че на посочената дата не е извършвано административно нарушение на правилата за движение по пътищата, за което да бъде издадена принудителна административна мярка. Иска заповедта да се отмени и да се присъдят съдебни разноски.

В съдебно заседание проведено на 24.10.2025 година жалбоподателят се явява лично и с адв. М. Г., от АК-Перник, преупълномощен от адв. Г. Б., от АК – П.. Поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи, като се отмени оспорената заповед и се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът – Д. Е. С., на длъжност – полицейски инспектор към ООП при СПП при ОД на МВР – П.*, редовно призован за представител изпраща гл. юрисконсулт З. В.. Оспорва жалбата. Пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се присъдят сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните за присъждане на ответната страна разноски при уважаване на жалбата.

Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от активно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес да атакува процесната заповед като неин адресат, депозирана е срещу надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт.

По фактите:

На 23.07.2025 година, общинските камери за видео наблюдение заснели лек автомобил извършващ нарушение на правилата за движение /дрифт/ в районна на крепостта Кракра. Видео файлът е изпратен на Директора на ОД на МВР-Перник за извършване на необходимите действия, видно от писмо с вх. № 313р-14235 от 31.07.2025 година.

На 05.08.2025 година е разпоредена проверка по преписка № 313р-14235 от 31.07.2025 година.

Съставен е АУАН № GA, № 4457366 от 07.09.2025 година, от които е видно, че длъжностни лица в ОД на МВР-Перник са приели, че на 07.09.2025 година, около 16.33 часа А. В. в [населено място], на [улица]управлява собственият си лек автомобил „БМВ5 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № [рег. номер], като на туристически паркинг на крепостта Кракра не използва пътищата отворени за обществено ползване по предназначение за превоз на пътници и товари, като умишлено извежда МПС извън управление и последователно се завърта два пъти около остта си. Отразяват, че АУАН е съставен по преписка № 313р-14235/2025 година. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

АУАН е предявен и връчен на нарушителя на 07.09.2025 година.

Въз основа на констациите от АУАН № GA, № 4457366 от 07.09.2025 година е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1158-000104 от 07.09.2025 година. Посочено е, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. „з“, предл. „дд“ от ЗДвП. Заповедта е връчена на 07.09.2025 година.

По делото е представена и приета докладна записка с рег. № 1158р-8998 от 10.09.2025 година. Съгласно нея на 07.09.2025 година А. В. е бил установен в [населено място] и е съпроводен от патрулен автомобил до ОД на МВР-П.*. На място му е предявен видео материала и са съставени три броя АУАН за нарушения по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, както и две заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. „з“, предож. „дд“ от ЗДвП и по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП.

По делото е представена и приета Заповед № 313з-362 от 28.02.2022г. на директора на ОД на МВР-П.*, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е разпоредено да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД на МВР–П. съответни длъжностни лица между които в т. 1.8 са и полицейските инспектори от СПП в ООП при ОД на МВР – П.*.

По делото е представена и приета заповед за преназначаване № 313з-1407 от 30.06.2025 година, от която е видно, че Д. С. заема длъжност полицейски инспектор в група „ОДПКПД“ на сектор „ППП“ към отдел „ОП“ при ОД на МВР- П..*, считано от 01.07.2025 година, датата на встъпване в длъжност и към дата на издаване на оспорваната заповед заема същата длъжност.

От справка за нарушител/водач, представляваща извлечение от информационната система на МВР, е видно, че А. В. притежава СУ на МПС № *********, валидно до 28.06.2034 година.

В хода на съдебното следствие по искане на защитата се събраха гласни доказателства. От разпита на свидетеля И. В. Г. се установява, че на 07.09.2025 година, жалбоподателят не е управлявал собственото си МПС на туристически паркинг на крепостта К. в [населено място]. Показанията му се ценят в цялост, защото напълно кореспондират с отразено в докладна записка с рег. № 1158р-8998 от 10.09.2025 година и сезиращото писмо с вх. № 313р-14235 от 31.07.2025 година.

Горната фактическа обстановка се възприе от представените документи съдържащи се в административната преписка, както и тези събрани в хода на съдебното производство всичките приети като годни доказателства по делото.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е основателна. Доводите в тази връзка са следните:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП, а служителите, осъществяващи контролна дейност по ЗДвП са определени в приложената към преписката Заповед № 313з-362 от 28.02.2022г. на директора на ОД на МВР-Перник. Компетентността на издателя на заповедта произтича именно от тази заповед, в която по т. 1.8 е оправомощен издателя на заповедта да прилага с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП. Издателят на заповедта към дата 07.09.2025г. заема тази длъжност. С оглед на това обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и същата не страда от отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената в настоящото производство заповед е в изискуемата от закона форма за действителност. Издадена е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Изрично препраща и се позовава на АУАН № GA, № 4457366 от 07.09.2025 година. С оглед на това не се констатира порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави същата незаконосъобразна и да доведе до отмяната й на това основание.

Към момента на издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно е приложен материалния закон. Оспорваната заповед ще се отмени като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Доводите в тази връзка са следните:

Принудителните административни мерки съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива, но сами по себе си те не са административни наказания. Тези мерки се прилагат в изрично посочените в закона случаи, от изрично регламентирани административни органи и по точно определен ред. В конкретния случай, за да се установи дали законосъобразно административният орган е приложил конкретната принудителна мярка, следва да бъде установено налице ли са всички предпоставки за прилагане на ПАМ, посочени в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з", предл. „дд“ от ЗДвП.

С. З. за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, обн. в ДВ, бр. 64 от 2025 година, в сила от 07.09.2025 година е приета разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з", с нейните шест предложения. Съгласно нея извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 12 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 4, чл. 175а, ал. 1, чл. 176, ал. 2;

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от водача на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Следователно, за да бъде законосъобразна приложената в настоящия случай ПАМ, следва по надлежния ред на определена дата да е установено шофиране по пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ.

В случая жалбоподателят ангажира доказателства, сочещи на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава. От доказателствата по делото и по конкретно от писмо от община П.* с вх. № 313р-14235 от 31.07.2025 година, докладна записка рег. №1158р-8998 от 10.09.2025 година и от свидетелските показания на И. Г. се приема, че на 07.09.2025 година А. Л. Б. не е извършил административно нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, така както му е предявено с АУАН № GA, № 4457366 от 07.09.2025 година. Всички доказателства по еднозначен начин сочат, че на 07.09.2025 година А. Л. Б. се е явил в съответното районно управление за съставяне на АУАН, за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата, което нарушение обаче е извършено на дата, различна от датата посочена в съставения АУАН. При това положение се приема, че на 07.09.2025 година оспорващият не е управлявал МПС по пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари и спрямо него не е било налице основанието по чл. 171, т. 1, б. "з" от ЗДвП. Атакуваната заповед е материално незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна в условията на чл. 146, т. 4 от АПК. Всички доказателства по еднозначен начин сочат за евентуална друга датата на извършено нарушение по ЗДвП- 23.07.2025 година, каквато не се открива в съставения АУАН към който препраща оспорената заповед.

От друга страна, към 23.07.2025 година, датата, на която евентуално е извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП не е налице действаща правна разпоредба, която да предписва отнемане на СУ на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца. Принудителните административни мерки се налагат в изрично посочените в закона случаи и след като в случая към дата 23.07.2025 година липсва материална разпоредба разписваща налагане на ПАМ по ЗДвП в такава хипотеза следва, че заповедта е материално незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Въз основа на изложеното съдът приема жалбата за основателна. Оспорената заповед е незаконосъобразна и същата ще се отмени на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски. Същите са своевременно заявени и са придружени със списък на разноските. От ответната страна е направено възражение за прекомерност.

Иска се присъждане на съдебни разноски в размер на 1010.00 лева, представляващи 1000.00 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие № 44645 от 12.09.2025 година и 10.00 лева, заплатена държавна такса за образуване на съдебно производство. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Предвид изложеното при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът съобрази решение на СЕС от 25.01.2024 година по дело С-438/2022 г., с което е възприето становището, че съдът не е обвързан с определения размер на минималните адвокатски възнаграждения, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., съдът съобрази видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и най-вече фактическата и правна сложност на делото. Според чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.04.2024 година за възнаграждения за адвокатска работа, минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лева. В случая адв. Б. е изготвил жалба. Делото е приключило в едно съдебно заседание, на което пълномощник на страната е присъствал. В този смисъл съдът приема, че адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева съответства реално на положения от адвоката труд за защита на жалбоподателя в настоящето производство и на действителната и правна сложност на делото. Определеното възнаграждение в този му размер, съответства и направеното възражение за прекомерност от ответната страна. Заплатената държавна такса за образуване на производство в размер на 10.00 лева следва да се възложи в тежест на ответника по жалбата.

С оглед на изложеното и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски по делото в общ размер на 510.00 /петстотин и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса за образуване на производство и 500.00 /петстотин/ лева адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ и съдействие.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на А. Л. В. против заповед № 25-1158-000104 от 07.09.2025 година, издадена от Д. Е. С. – пол. инспектор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – П.*, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, предл. „дд“ от ЗДвП-временно отнемане на СУ на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – П.*, със седалище [населено място], [улица]да заплати на А. Л. В., с [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „*“ № * съдебни разноски по делото в размер на 510.00 /петстотин и десет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.