РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Пловдив, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300502109 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 266524/16.05.2022 г. от Д. М. Д.,
ЕГН ********** против решение № 260237/31.03.2022 г., постановено по г.д.
№ 21020/2019 г. по описа на РС Пловдив, с което е признато за установено,
на основание чл.124 от ГПК, по отношение на О. И. С., ЕГН **********, че
Д. М. /Д./П., е собственик на 1/2(една втора) идеални части от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.523.842.1.87 по кадастрална карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД - 18-48/ 03.06.2009 г. на
ИД на АГКК -гр. Пловдив, находящ се в гр. ***, с предназначение на
самостоятелния обект: апартамент - 87 (осемдесет и седем), състоящ се от две
стаи и кухня, с площ от 65,16 (шестдесет и пет цяло и шестнадесет стотни)
кв. м., който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 (едно) на ПИ с
идентификатор № 56784.523.842 при съседи: на същия етаж - обект №
56784.523.842.1.88; отгоре - обект № 56784.523.842.1. 93; отдолу - обект №
56784.523.842.1.81, заедно с таванско помещение № 15 (петнадесет), с
декларирана площ от 6 (шест) кв.м. метра при съседr: запад - коридор, север -
таван № 14 на М., юг - таван 16 на И., ведно с 0, 832 % от общите части на
сградата и от правото но строеж върху мястото, като е допуснато
извършването на съдебна делба между О. И. С. и Д. М. /Д./П. на целия
посочен недвижим имот при квоти: по 1/2(една втора)идеални части за всеки
от съделителите.
1
В жалбата са изложени оплаквания за нищожност, недопустимост,
неправилност и необоснованост на съдебното решение, като постановено при
нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните
правила. Нищожност се претендира по съображения за неяснота и
неразбираемост на решението, съдържащо взаимно изключващи се изводи,
като волята на съда не може да бъде изведена, включително и чрез тълкуване
на нейното съдържание. Сочи се, че при уважаване на предявения от
жалбоподателката насрещен положителен установителен иск за собственост
на делбения имот, не би следвало да е уважен и предявеният иск за делба на
същия имот, тъй като признаването на заявените от ответника права изключва
уважаване на иска за делба. Като съществено нарушение на процесуалните
правила се сочи неизлагането на мотиви относно правните изводи на
решаващия съд, както и неизлагане на мотиви по всички, въведени от
страните доводи и възражения и преценка на всички, събрани по делото
доказателства. Във връзка с последното са изложени оплаквания, че не са
обсъдени събрани писмени и гласни доказателства, относно намерението за
своене на жалбоподателката – че е заплащала вноските по кредита на
процесния имот, не е допускала И. П. (наследователят на въззиваемата) в
имота от момента на раздялата им, а след неговата смърт и наследниците му.
Сочи се и че неправилно изводите за липса на осъществено давностно
владение са формирани, като са ценени подадени от страните декларации по
реда на ЗМДТ. Претендираната недопустимост на атакуваното решение е
обоснована с произнасяне „екс петитум“ и в противоречие с предявения от
жалбоподателката насрещен положителен установителен иск. Поради
изложеното се моли за отмяна на решението и вместо това уважаване на
предявения положителен установителен иск за собственост, а поради това,
отхвърляне на този за делба. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от О. И. С., чрез адвокат
П. А., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи в
подкрепа на обжалваното с нея решение и се моли то да бъде потвърдено.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл.
34, ал. 1 от ЗС, предявен от О. И. С. срещу Д. М. П. за делба на недвижим
имот – апартамент № 87 (осемдесет и седем), представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.523.842.1.87 по кадастрална карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД - 18-48/ 03.06.2009 г. на
ИД на АГКК -гр. Пловдив, находящ се в гр. ***, с площ от 65,16 кв.м., ведно
с прилежащото му таванско помещение № 15 и идеални части от общите
части и на сградата, в която се намира и правото на строеж. Ищцата твърди,
че е собственик на ½ идеална част от посочения имот. От тях ¼ идеална част е
2
придобила по наследство от своя баща И. Б. П., ЕГН **********, починал на
*** г., притежавал приживе ½ идеална част от имота по силата на договор за
покупко – продажба от 07.12.2004 г., обективиран в нотариален акт № *** г.
по описа на Нотариус с рег.№ 229 – Неделка Хаджиставрева-Стойкова, с
район на действие – РС Пловдив. На 17.10.2019 г. придобила още ¼ идеална
част от имота, дарена от нейния брат Б. И. П., съгласно договор за дарение
обективиран в нотариален акт № 173, том II, рег.№ 13766, дело № 328/2019 г.
по описа на Нотариус с рег.№ 544 – Цветомира Баровска, с район на действие
– РС Пловдив. Посочено е, че собственик на останалата ½ идеална част от
имота е ответницата. Моли се делбата да бъде допусната при равни квоти от
по ½ идеална част за всяка, с оглед липсата на доброволно постигнато
съгласие между страните за това.
Ответницата оспорва иска за делба по съображение, че не е налице
съсобственост между страните по отношение на ½ идеална част от имота.
Предявен е насрещен положителен установителен иск за собственост за ½
идеална част имота, за която се легитимира О. И. С., поради изтекла в полза
на ответницата придобивна давност и плащане на цената на целия имот. В
отговора и насрещния иск са изложени идентични твърдения, че Д. М. П.
владее и ползва имота необезпокоявано от месец август 2009 г., когато
наследодателят на ищцата го е напуснал окончателно, до момента на
завеждане на исковата молба. Твърди се, че наследодателят на ищцата няма
принос за придобиване на имота, като средствата за закупуването на
жилището са лични такива на ответницата, както и от ипотечен кредит,
отпуснат на и погасен от ответницата.
За да постанови обжалваното сега решение, с което е уважен
предявеният насрещен положителен установителен иск за собственост и
едновременно с това е допуснато извършването на делба между страните на
процесния имот при равни квоти от по ½ идеална част, районен съд е приел,
че между страните няма спор, че Д. М. П. е собственик на ½ идеална част от
процесния имот, като собствеността на ищцата за останалата ½ идеална част
по силата на наследствено правоприемство от И. П. и дарение, е установена
от представените по делото писмени доказателства. Счетено е за
неоснователно позоваването на изтекла в полза на ответницата придобивна
давност, доколкото от събраните свидетелски показания се установява, че
след раздялата на Д. П. и И. П. всеки от двамата е притежавал ключ от
жилището и е могъл да го ползва.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно, като въведените с въззивната жалба доводи за неговата нищожност
са неоснователни. Първоинстанционното решение е постановено от законен
състав на съда, в рамките на правораздавателната му власт, в писмена форма,
подписано е и волята на съда може да бъде изведена. Евентуалната липса на
мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление и не води до
нищожност на съдебното решение (решение № 248/11.06.2012 г. по г.д.№
572/2011г., IV-го г.о. на ВКС).
Относно неговата допустимост се намира следното:
3
Във връзка с констатирани от въззивната инстанция нередовности на
насрещната исковата молба, касаещи противоречие между обстоятелствена
част и петитум, за които съдът е длъжен да следи по всяко време, и дадени
указания с определение № 1985/19.08.2022 г., с молба вх.№ 23303/09.09.2022
г. от Д. М. Д., е уточнено, че се претендира да бъде признато по отношение на
О. И. С., че Д. М. Д. е собственик на целия процесен недвижим имот, като ½
идеална част от него е придобила по силата на договор за покупко – продажба
от 07.12.2004 г., обективиран в нотариален акт № *** г. по описа на Нотариус
с рег.№ 229 – Неделка Хаджиставрева-Стойкова, с район на действие – РС
Пловдив, а останалата ½ идеална част на основание давностно владение,
осъществено в периода от 2007 г. до датата на предявяване на исковата молба
за делба на – 19.12.2019 г. По този начин са отстранени нередовностите на
сезирането и поправената искова молба се смята за редовна от деня на
подаването (чл. 129, ал. 5 от ГПК).
С решението си първостепенният съд се е произнесъл, като е уважил
предявения насрещен иск за собственост за ½ /една втора/ идеална част от
недвижимия имот. Това той е сторил без да съобрази, че в насрещната искова
молба се сочат фактически твърдение за придобиване на целия имот, а е
отправено искане за произнасяне по отношение на ½ идеална част от него, без
да е конкретизирано за коя ½ идеална част от недвижимия имот се отнася –
тази за която не е налице спор, че е собствена на Д. М. Д. и липсва правен
интерес от предявяване на иска за нея (придобита чрез покупко – продажба)
или другата ½ идеална част, която Д. М. Д. претендира да е придобила по
давност, в който случай искът следва да е предявен по отношение на целия
имот, а не за ½ идеална част от него. Едновременно с уважаване на насрещния
положителен установителен иск за собственост е уважен и предявеният иск
да делба на процесния недвижим имот, като същата е допусната при
претендираните квоти от по ½ идеална част за всеки от съделителите.
Посоченото произнасяне е недопустимо.
Първостепенният съд не е разгледал действително предявеният пред
него насрещен положителен установителен иск за собственост на целия
недвижим имот на заявените основания, а именно покупко – продажба за ½
идеална част от него и упражнено давностно владение по отношение на
останалата ½ идеална част. Предявените с него основания и заявените
взаимни права и възражения между страните следва да бъдат разгледани на
две инстанции.
Недопустимостта на произнасянето по насрещния иск обуславя
недопустимост и на произнасянето по главния иск за делба. Това е така,
доколкото предявеният в първата фаза на делбеното производство
положителен иск за собственост е защитно средство, с което другата страна в
производството претендира изключително за себе си правото на собственост
върху претендирания за делба имот на основание, което изключва
съсобствеността. Неговото уважаване, като краен резултат изключва
едновременното уважаване и на иска за делба. Когато е предявен такъв
насрещен иск за собственост е налице обективно съединяване на искове, по
които съдът е длъжен да се произнесе с едно общо решение (в този смисъл са
4
решение № 168/23.10.2019 г. по г.д.№ 4645/2018 г., I-во г.о. на ВКС и
определение № 191/28.04.2021 г. по г.д.№ 116/2021 г., II-ро г.о. на ВКС). При
това произнасяне изходът от спора по иска за делба е обусловен от решението
по насрещния иск за собственост и едновременното им уважаване е
недопустим правен резултат.
Това налага обжалваното решение да се приеме за недопустимо – като
постановено по иск, различен от предявения насрещен положителен иск за
собственост и при недопустимо едновременно уважаване и на кумулативно
съединения с него иск за делба. Решението следва да се обезсили и делото да
се върне на първостепенния съд за произнасяне по действително предявения
насрещен положителен установителен иск за собственост и непротиворечиво
произнасяне по главния иск за делба на процесния недвижим имот.
С оглед констатираната недопустимост на съдебния акт, доводите във
въззивната жалба за неправилност на атакуваното с нея решение не подлежат
на разглеждане по същество.
По отговорността за разноски, в това число и за сторените такива пред
настоящата инстанция, следва да се произнесе първостепенният съд,
съобразно разрешението на спора в производството за ново разглеждане на
делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260237/31.03.2022 г., постановено по г.д.№
21020/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за разглеждане на предявените
искове.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5