№ 520
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20241001000817 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 613а, ал.1 ТЗ.
С решение № 1119 от 07.08.2024 г., постановено по т.д. № 2236/2023г., СГС, ТО, VІ- 13
състав на основание чл.630, ал.1 ТЗ е обявил неплатежоспособността на „Бояна- 9“ ЕООД, с
определена начална датата на неплатежоспособността- 20.10.2023 г., открил е производство
по несъстоятелност, назначил е временен синдик, с определени месечно възнаграждение и
срок за встъпване в длъжност, дал е указания към кредиторите и е присъдил разноски.
В законноустановеният срок по делото са постъпили въззивни жалби и от двете страни в
първоинстанционното производство: „Биса Строй“ ЕООД и „Бояна -9“ ЕООД.
С въззивната жалба на „Бояна 9“ ЕООД се обжалва изцяло първоинстанционното решение.
Твърди, че сита че съдът не е анализирал и коментирал ликвидността на актива и пасива
извън съотношението им като стойности- не е изследвал дали вземанията като част от
актива са ликвидни и реално реализириеми, дали вземанията са към свързани лица, като не
е извършена преценка за вероятната им събираемост или несъбираемост. Съдът не е
съобразил значението на коефицента на бърза ликвидност, отразяващ краткотрайните
активи, които са в състояние да послужат за своевременно изпълнение на задълженията на
длъжника. Иска се съдът да отмени обжалваното решение, с присъждане на разноски.
С писмения си отговор „Биса строй“ ЕООД оспорва въззивната жалба на „Бояна 9“ ЕООД.
С въззивната жалба на „Биса Строй“ ЕООД се обжалва пръивонстанцинното решение в
частта на определената начална дата. Жалбоподателят твърди, че доколкото длъжникът е
1
спрял плащанията си към „Биса Строй“ ЕООД и към „Анверс Контракт“ ЕООД, дължими
съответно към 15.07.19 г. и към 2020 г., то очевидно „ Бона 9“ ЕООД била в несъстоятелност
към 15.07.2019 г. Ако съдът приемел, че към 15.07.2019 г. длъжникът не е в
несъстоятелност, то за начална дата на неплатежоспособността следвало да се определени
най- късно от 2021 г. Определените от вещото лице коефиценти за обща и бърза ликвидност
за 2021 г. били неправилно определени, тъй като вещото лице не е взело предвид, че
вземането на „Биса Строй“ ЕООД съгл. решение от 26.01.23 г. по арб. дело №6/21 г. по
описа на МАС при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“, в размер на 344 394,16
лв. – главница, е дължимо от 15.07.19г., от която дата е присъдено и обезщетението за забава,
като заключението е изготвено изцяло и единствено въз основа на счетоводните записвания
на длъжника без реалната им проверка. Счита и че е налице нарушение на
съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на всички защитни тези на
молителя, изложени в писмената защита; неизвършена преценка на всички доказателства;
несъобразяване със задължителната сила на постановеното на 26.01.23 г. решение; в
недопускането на повторна или тройна експертиза. При постановяването на решението
съдът допуснал и грешки при прилагане на правилата на логическото мислене, на
каузалните връзки между явленията, довели до неправили фактически констатации, от там и
неправилни правни мотиви. Иска се съдът да отмени обжалваното решение в частна, с която
за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 20.10.23 г. и за начална дата
бъде определена- 15.07.2019 г.
САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания
съдебен акт, намира следното:
Жалбите са подадени в срока по чл.613а ТЗ, от страни в първоинстанционното
производство- молителят и длъжникът, от където произтича и правния им интерес от
обжалване.
Жалбите са подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 613 а, ал.1 ТЗ
валиден и допустим съдебен акт.
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Образувано е по молба на „Биса Строй“ ЕООД, в която се твърди, че е кредитор на
ответника „Бояна 9“ ЕООД, което му качество е установено с решение от 26.01.2023 г. по
в.а.д. № 6/2022 г. по описа на Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за
правно взаимодействие“, с което „Бояна 9“ ЕООД е осъдено да му заплати сумата 344 394,16
лв., ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното у изплащане, както и
обезщетение за забава за периода 15.07.2019 г. – 12.07.2022 г., в размер на 87 629,19 лв. и
направените в арбитражното производство разноски в размер на 18290,51 лв. За събиране
на тези вземания срещу ответника било образувано изпълнително производство пред ЧСИ
С.Я. с № 20238440400944, които вземанията не са погасени и към датата на иницииране на
настоящото производство. Твърди се ответникът не е в състояние да изпълни изискуемите
си парични задължения, довело до спиране на плащанията по смисъла на чл. 608 ал. 3 ТЗ. На
осн. чл.608, ал.4 ТЗ неплатежоспособността на длъжника се предполага, тъй като вземането
2
по изп. дело е неудоволетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата за
доброволно изпълнение. Иска се съдът да обяви неплатежоспособността, евентуално-
свръхзадължеността на „Бояна 09“ ЕООД, с начална дата 02.07.2018 г.- дата, на която
длъжникът е изпаднал в забава по издадена проформа фактура № **********/02.07.2018 г.,
за плащането на която е осъдено с посоченото решение.
Ответното дружество оспорва молбата.
САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна следното:
С решение от 26.01.23г. по в.а.д. № 6/2022 г., Международния арбитражен съд при
Сдружение „Алианс за правно взаимодействие“е осъдил „Бояна 9“ ЕООД да заплати на
„Биса строй“ ЕООД сумите от : 344 394,16 лв. – главница по договор от 16.07.2017 г. за
извършване на ремонтни и довършителни строителни работи и анекс № 1/14.06.2018 г.,
ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното плащане, 87 629,19 лв. –
законна лихва за забава за периода 15.07.2019 г. - 12.07.2022 г., както и направените разноски
по арбитражното производство в размер на общо 18290,51 лв.
Въз основа на решение от 26.01.2023 г. на Международния арбитражен съд при Сдружение
„Алианс за правно взаимодействие“, на 09.03.2023г. по т.д. № 310/2023 г., СГС, ТО, VI-4
състав е издал изпълнителен лист за сумите от: 344 394,16 лв. - главница по договор от
16.07.2017 г. за извършване на ремонтни и довършителни строителни работи и анекс №
1/14.06.2018 г., ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното плащане; 87
629,19 лв. – законна лихва за забава за периода 15.07.2019 г. – 12.07.2022 г. ; 18 290,51 лв.-
разноски по арбитражното производство и 900 лв.- съдебни разноски в производство по чл.
405 ал. 3 ГПК.
За установяване на финансовото състояние на „Бояна 9“ ЕООД по делото пред настоящата
съдебна инстанция са приети първоначално и две допълнителни заключения на съдебно-
счетоводната експертиза.
САС, ТО, 5 състав, след проверка на обжалваното решение, приема следното:
За откриване производство по несъстоятелност следва да са налице следните кумулативните
материално- правни предпоставки: подадена до компетентният по смисъла на чл.613 ТЗ съд
молба от лицата, изрично изброени в чл.625 ТЗ, съответно лицата по чл. 742, ал.2 ТЗ;
длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 ТЗ; да е налице изискуемо задължение на
длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ, в случая- изискуемо парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка; наличие на неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ /евентуално свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал.1
ТЗ, ако е корпоративно търговско дружество/ и затрудненията на длъжника да не са
временни, като състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /арг. чл. 631
ТЗ/.
В настоящият случай молбата за откриване производство по несъстоятелност на търговеца
„Бояна 09“ ЕООД е подадена до компетентния съд, от „Биса строй“ ЕООД, легитимиращо се
като кредитор на парично вземане, произтичащо от търговска сделка- сключен на
3
16.07.2017г. договор за извършване на ремонтни и довършителни работи, вземането на който
е установено с влязло в сила решение по в.а.д. № 6/22 г. на МАС при Сдружение „Алианц за
правно взаимодействие“, за което СГС, ТО, VІ- 4 състав е издал изпълнителен лист за
осъждане на „Бояна 9“ ЕООД да му заплати сумите от: 344 394,16 лв. - главница по договор
от 16.07.2017 г. за извършване на ремонтни и довършителни строителни работи и анекс №
1/14.06.2018 г., ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното плащане; 87
629,19 лв. – законна лихва за забава за периода 15.07.2019 г. – 12.07.2022 г. ; 18 290,51 лв.-
разноски по арбитражното производство и 900,63 лв. – съдебни разноски.
След връчването на 19.04.2023 г. на поканата за доброволно изпълнение, процесното
вземането- предмет на предприетото принудително изпълнение, е останало неудовлетворено
за период надхвърлящ, изискуемия от разпоредбата на чл.608, ал.4 ТЗ период от 6 месеца
/установения в презумпцията период е изтекъл на 19.10.2023 г./, което неизпълнение на
паричния дълг /както не се спори и по делото/ продължава и към настоящия момент.
Оборването на въведената с чл. 608, ал. 4 ТЗ презумпция за неплатежоспособност е в
доказателствена тежест на длъжника, който следва да установи, че с оглед общото си
финансово-икономическо състояние може да погасява краткосрочните задължения към
кредиторите с наличните краткотрайни активи.
Длъжникът следва чрез пълно обратно доказване да обори установените презумпции
по чл.608, ал.3 и ал.4 ТЗ, като по несъмнен начин докаже, че е платежоспособен и е в
състояние да изпълни своето изискуемо парично задължение по търговска сделка, каквото
доказване в случая не е проведено.
Неплатежоспособността е обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно
дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или
изискуемо публичноправо задължение към държавата и общините, свързано с търговската
му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане или задължение за
изплащане на трудови възнаграждения към най- малко 1/3 от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от 2 месеца. За да се приеме, че е налице неплатежоспособност,
следва да се установи и че невъзможността на търговеца да покрие тези свои изискуеми
задължения, е обективно състояние, а не е резултат от съзнателното фактическо бездействие
на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази
невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за
наличието на неплатежоспособност се прави при изследване на цялостното икономическо
състояние на предприятието - длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи /всички или определена част от
тях/към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Приема се, че именно
краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните,
са източник на средства за погасяване на краткосрочните задължения на търговеца, тъй като
тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за
кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните
4
активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие
може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от
икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи
извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и
основно този за обща ликвидност.
В настоящия случай, с помощта на изготвените пред настоящата инстанция заключения на
съдебно-счетоводна експертиза са установени коефициентите за обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност, като при преценката на икономическото състояние на длъжника за
периода 31.12.2019г.- 31.12.2023 г. съдът смята че следва да бъде ценен вариант втори на
допълнителното заключение на вещото лице Д., депозирано пред въззивната инстанция с вх.
№ 13745/22.05.2023 г., в който от краткотрайните активите на дружеството е изключена
сумата от 4 393 553,58 лв., тъй като представлява вземане над 1 година, като каквото е
включена; включи сумата от 1 324 089 лв.- вземане по издадени фактури за продажба на
дялове като краткотраен актив към 2022 г. /при сключена сделка на 26.08.22 г. независимо,
че плащането на част от сумата е извършено през 2023 г., когато е издадена и фактурата/, а
следващите години- като дългосрочно; сумата от 313 000 лв. бъде включена като
краткосрочно вземане; а към краткосрочните пасиви са добавени изискуемите задълженията
на длъжника към молителя „Биса строй“ ЕООД, както и задълженията към кредитора
„Анверс Конструкт“ ЕООД към 31.12.21 г., към 31.12.20 г. и към 31.12.2019 г., съобразно
решение от 13.12.2023 г., касаещо лихви и арбитражни разноски, с оглед установената от
вещото лице документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса -
актив/пасив или несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения, или
отразяването им с погрешна квалификация на краткосрочни/дългосрочни. Съгласно този
вариант на експертизата коефициентите за ликвидност са следните: коефициентът за обща
ликвидност към 31.12.2019 г. е 2,9582; към 31.12.2020 г. 4, 7167; към 31.12.2021 г. – 0,5262,
към 31.12.2022г.- 1,9813 и към 31.12.23 г.- 0,3888; Коефициентът за бърза ликвидност към
31.12.2019 г. е 2,9582; към 31.12.2020 г. 4, 7167; към 31.12.2021 г. – 0,5262, към 31.12.2022г.-
1,9813 и към 31.12.2023 г.- 0,3888. Коефициентът за незабавна ликвидност към 31.12.2019г. е
2,8329; към 31.12.2020 г. – 3,6921; към 31.12.2021 г. - 0,2491; към 31.12.2022 г.- 0,0720; към
31.12.2023 г.- 0,000. Коефициентът за абсолютна ликвидност за тези години са същите
стойности както и този за незабавна ликвидност. Видно от приетото по делото второ
допълнително заключение на съдебно- счетоводната експертиза, в изготвения и представен
пред НСИ, както и на вещото лице ГФО към 31.12.0224 г. и междинен финансов отчет към
30.09.2025 г. на дружеството, няма извършена индивидуализация на вземанията н до 1 и над
1 година, което разграничение е направено от самото вещо лице при анализа на
представените аналитични разшифровки на всички вземания и задължения и подписаните
във връзка с тях договори. Вещото лице е констатирало, че пред 2024 г., както и през
полугодието на 2025 г. „Бояна 9“ ЕООД не е извършвало дейност, като не е осчетоводявало
вземания, поради което всички вземания към 31.12.2024 г. и към 30.09.2025г. са отразени
като такива над 1 година, и е определило следните коефициентите за ликвидност във всички
варианти: коефициентът за обща ликвидност към 31.12.2024г.- 0,0000 и към 30.06.2025г.-
5
0,0000. Коефициентът за бърза ликвидност към 31.12.2024г.- 0,0000 и към 30.06.2025г.-
0,0000. Коефициентът за незабавна ликвидност към 31.12.2024г.- 0,0000 и към 30.06.2025г.-
0,0000. Коефициентите за абсолютна ликвидност за тези години също са 0,0000.
Както вече бе посочено, водещ показател за установяване на общото финансово-
икономическо състояние на дружеството е този за обща ликвидност, който показател
до 31.12.2022 г. е в препоръчителната стойност от единица /с изключение на 2021 г., което
обаче недобро финансово състояние е преодоляно през 2022 г., т.е. касае се за временно
влошаване на финансовото състояние през 2021 г./. Към 31.12.2023 г. обаче показателят за
обща ликвидност е далеч под препоръчителната стойност, каквато стойност е установена и
към 31.12.2024 г. и 30.06.2025 г.
С оглед на така събраните и анализирани доказателства, настоящият съд намира, че „Бояна
9“ ЕООД е неплатежоспособно, тъй като, както бе установено по делото, не може с
наличните си краткосрочни активи търговецът да покрива текущите си задължения, което му
състояние е трайно и е довело до спиране на дейността му през 2024 г.
Трайно в практиката на ВКС по въпроса за начина на определяне на началната дата на
неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност - решение № 33 от
07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010
г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., решение № 13 от
23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т.о., ТК и други, се приема, че началната дата
на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност
на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608,
ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно
икономическо състояние, при отчитане на най- ранния момент на спиране на плащанията
като външен белег на неплатежоспособността. Или началната дата е най- ранната,
установена по делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността.
Релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на
обективната невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори, а не
спирането на плащанията към отделен кредитор.
Както бе изложено по-горе към 31.12.2023 г. показателят за обща ликвидност на
дружеството е под допустимата референтна стойност от единица, след който момент не се
наблюдава каквато и да е било тенденция към стабилизиране на финансовото състояние на
търговеца, който към 2024 г. е преустановил и дейността си , поради което и съдът
приема като начална дата на неплатежоспособността датата 31.12.2023 г., към която
затрудненията на „Бояна 9“ ЕООД вече имат траен характер.
В указаният от първоинстанционният съд срок по делото са ангажирани доказателства за
предплатени от молителя- кредитор разноски по чл.629б ТЗ, поради което и производството
следва да бъде отрито по реда на чл.630 ТЗ.
С оглед на изложеното и при частично съвпадане с крайните изводи на
6
първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с
която на осн. чл.630, ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Бояна 9“ ЕООД, открито
е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик, с определено месечно
възнаграждение и срок за встъпване в длъжност, присъдени са разноски и са дадени
указания. В частта, с която за начална дата на неплатежоспособността е определена датата
30.10.2023 г., решението следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с
което за начална датата бъде определена датата 31.12.2023 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора „Бояна 9“ ЕООД следва да заплати на „Биса Строй“ ЕООД
направените и в настоящото въззивно производство разноски в размер на общо 15 725 лв.
Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав
Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1119/07.08.2024 г. на СГС, ТО, VІ- 13 състав, постановено по
т.дн. № 2236/23г., в частта, с която на осн. чл.630, ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността
на „Бояна 9“ ЕООД, открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен
синдик, с определени месечно възнаграждение и срок за встъпване в длъжност, присъдени
са разноски и са дадени указания.
ОТМЕНЯ решение № 1119/07.08.2024 г. на СГС, ТО, VІ- 13 състав, постановено по т.дн. №
2236/23г., в частта, с която за начална дата на „Бояна 9“ ЕООД е определена датата
20.10.2023 г. и вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособността на „Биса Строй“ ЕООД датата
31.12.2023 г.
ОСЪЖДА „БОЯНА 9“ ЕАООД, ЕИК:*********, да заплати на „БИСА СТРОЪ“
ЕООД, ЕИК: *********, направените и във въззивното производство разноски в размерна
общо 15 725 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, връзка с чл.
624 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в 14-дневен срок от вписването
7
му в търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8