В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр. Тутракан в
закрито заседание на трети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ
ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ЗАНИЕЛА
ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 20/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.
1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 59, евент. 228, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца Е.Б.Я., упълномощил адв. В.М. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 10), за осъждането на ответника да му заплати:
1.1. сумата, с която неоснователно се е обогатил (главница), дължима на основание чл. 59 от ЗЗД, в резултат на ползването на нива с идентификатор № 15031.37.151 по кадастралната карта на землището на гр. Главиница, през стопанската 2017/2018 г., която сума възлиза на 400 лв.;
1.2.
законна
лихва по чл.
86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху главницата от подаване на исковата молба (15.01.2019
г.) до окончателното изплащане на задължението;
и в условията на евентуалност
1.3.
непогасена
част от наемно възнаграждение (главница), дължимо на осн. чл. 228,
ал. 1 от ЗЗД по, за ползването на същите имоти през стопанската 2017/2018 г., възлизащо на 400 лв.;
1.4.
законна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху главницата
от подаване на исковата молба (15.01.2019 г.) до окончателното изплащане на
задължението.
1.5. Твърди се, че ищецът бил
собственик на земеделска земя в землището на гр. Главиница.
1.6. Твърди се, че имотите се владеели и стопанисвали без правно
основание от ЗКПУ „ Т. „ - гр. Главиница.
1.7. Ищецът твърди, че не бил подписвал писмен договор с
ответника и с изненада установил, че такъв е бил съставен, като на позиция
„НАЕМОДАТЕЛ” бил положен подпис, който не е негов. Получил уведомително писмо,
с което ответната ЗК уведомява, че смята да намали дължимото плащане за 2018 г.
от 80 лв. на дка на 60 лв. на дка, тъй като на 05.09.2018 г. било взето такова
решение на УС на ЗК. Мотива на УС за това бил „изваждането от патримониума на
ЗК и отдаването под наем на други арендатори, с което увредил интересите на
ЗК“.
1.8. Направено е възражение за нищожност на релевирания договор за наем
поради липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД.
1.8.1. Ищецът твърди, че не е подписвал договора.
1.8.2. Освен това е релевирано, че полагането на подписа е
предвидено на лицевата страна от документа, докато Раздел III
и сл. се намират след подписа,
т. е. дори при полагане на подпис на лицевата страна, съгласието не би могло да
обхване клаузите на гърба на договора.
1.8.3. Била извършена едностранно поправка относно срока на
договора, с която ищецът не е запознат.
1.9. Направено е възражение за нищожност на релевирания договор за наем
поради липсата на предвидената от закона форма по смисъла на чл. 26, ал. 2,
предл. 3 от ЗЗД. Ищецът счита, че същият е следвало да бъде сключен съгласно
изискванията на ЗСПЗЗ с нотариална заверка на подписите и съдържанието.
1.10. Направено е възражение за нищожност на чл. 6 от договора за наем
поради противоречие на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
1.11. Във връзка с направеното възражение ищецът е направил
евентуалното си искане, ако съдът приеме, че налице валидно наемно
правоотношение, да осъди ответника да заплати наемната цена, възлизаща на 80
лв./дка.
2.
Ответникът К.„ЗКПУ „ Т.”” е депозирал в срок отговор по чл.
131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове, както по основание така
и по размер. Същият е упълномощил адв. Р.А. от Адвокатска колегия – гр.
Силистра (л. 128).
2.1.
Твърди се, че дори подписът върху договорът за наем да
не е на ищеца, договорът следва да се счита за сключен с конклудентни действия,
тъй ищецът е получавал плащания по него.
2.2.
Признава се, че договорената наемна
цена за съответната година е 80 лв./дка.
2.3. Твърди се, че част от дължимата наемна цена
е прихваната срещу задължение на ищеца за обезщетяване на кооперацията за
нанесените й вреди в резултат на предсрочното прекратяване на договора
за наем съгласно чл. 20 от договора, което обезщетение възлиза на 20
лв./дка, в условията на евентуалност е направено искане за съдебна компенсация на вземанията в
размер на 400 лв.
2.3.1. В проведеното на 11.06.2019 г. открито съдебно заседание (л. 123) е уточнено, че вредите се състояли в това, че кооперацията е предприела предварителна обработка на земеделските земи, предмет на договора, които разходи не са възмездени впоследствие, тъй като в резултат на сключено споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ е прибрала реколтата от друг имот, в който е извършила отново същите мероприятия. Вредата била в размер на 20 лв. на дка.
2.3.2. Съдът приема, че активното вземане има характера на обезщетение по чл. 79, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като в чл. 20 от договора не е фиксиран размер на „неустойката”.
От
фактическа страна
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
3.
На 28.01.2011
г. е сключен договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален
акт № 135 от 28.01.2011 г. на Нотариус № *** - Й. Д., съгласно който ищецът е
закупил процесния имот (л. 11).
4.
На 01.10.2016 г. е подписан Договор за наем № 148 от 01.10.2016 г. (л.
13).
4.1.
С протоколно
определение от 11.06.2019 г. на осн. чл. 193 от ГПК е открито производство по
оспорване на истинността на договора в частта, касаеща авторството на положения
срещу „наемодател”, за Е.Я. подпис.
4.2.
Ответникът признава, че договорът е подписан от бащата
на ищеца (в открито съдебно заседание – л.
123).
4.3.
С оглед признанието на неизгодния за ответника факт,
съдът приема, че подписът срещу „наемодател” не е положен от ищеца, което
обуславя неистинността на документа.
5.
На 17.04.2018
г. ищецът е депозирал молба до ответника, в която е посочил, че желае
да си „вземе земята от кооперацията” (14).
6.
На 05.09.2018 г. Управителния съвет
(УС) на ответната К.е взел решение за налагане на санкции на кооператорите, „изтеглили”
земеделската си земя от кооперацията,
като рентното им плащане бъде намалено с 25% (л. 38 и сл.).
7.
На 14.11.2018
г. от ответника до ищеца е отправено уведомително писмо, в което е
посочено, че поради едностранното прекратяване на договора за наем от страна на
ищеца и предоставянето на земеделската земя за обработване на други
„арендатори” на ищеца ще бъде заплатена наемна цена в размер на по 60 лв./дка
за 2018 г. (л. 12).
8.
На 23.03.2019
г. Общото събрание на ответната К.е одобрило решението на УС от
05.09.2018 г. (л. 112 и сл.).
9.
По делото е изслушана съдебна икономическа
експертиза (90 и сл.),
която е установила, че:
9.1.
за стопанската 2017/2018 г. ответникът е извършил
плащане в полза на ищеца в размер на 1 200 лв.;
9.2.
реализираната нетна печалба от кооперацията за
процесния период е 7,34 лв./дка;
9.3.
пазарният наем за процесния имот възлиза на 82 лв./дка
или общо 1 640 лв.
От правна страна
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
I. По допустимостта
10.
Съдът намира,
че исковете са заведени между надлежни страни, при наличието на правен интерес,
поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.
II. По действителността на договора и иска по чл.
59 от ЗЗД
11.
Установено е,
че процесният договор не е подписан от ищеца, което налага извода, че договорът
е нищожен поради липсата на съгласие - чл. 26, ал. 2,
предл. 2 от ЗЗД.
12.
На
ищеца в проведеното на 11.06.2020 г. открито съдебно заседание по реда на чл.
176 от ГПК са поставени следните въпроси:
12.1.
Знаел
ли ищеца е за процесния договор за наем?
12.2.
Бил ли е
съгласен да бъде обвързан с клаузите му?
13.
Ищецът
без основателна причина не се е явил в проведеното на 03.09.2019 г. открито
съдебно заседание, за да отговори на въпросите. В тази връзка следва да бъде
приложена доказателствената фикция по чл. 176, ал. 3 от ГПК, като приетите за
доказани факти следва да се изведат в контекста на доказателствения материал.
14.
По делото не е
установено бащата на ищеца да е запознал сина си с клаузите на подписания от
него договор.
15. В тази връзка съдът приема, че ищецът не е
бил запознат с клаузите на процесния Договор за наем
№ 148 от 01.10.2016 г., но е бил наясно и се е съгласил ползването на земеделската земя за стопанската 2017/2018 г. да бъде предоставено
срещу възнаграждение на кооперацията. И двете страни твърдят, че тази стопанска година
възнаграждението е било 80 лв./дка. (Ищецът е направил твърдението по
евентуалния иск). Следователно между страните е постигната договорка относно
същественото съдържание на неформален договор за наем за стопанската 2017/2018
г.
16. Към тази вид договор е
неприложима разпоредбата на чл. 4б (Нов – ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от
22.05.2018 г.) от ЗСПЗЗ, доколкото по делото е установено постигането на договорка
за предоставяне на ползване на процесните земеделски имоти срещу възнаграждение
само за процесната 2017/2018 г.
17.
В тази връзка
съдът приема, че между страните е възникнало наемно правоотношение за процесната стопанска 2017/2018 г., с предмет
процесните имоти, при договорено наемно възнаграждение от 80 лв./дка. (макар и
това правоотношение да е различно от това, предмет на нищожния договор за
наем).
18.
Последното
налага отхвърлянето на главния иск (тъй като имотите не са ползвани без
основание) и разглеждането на евентуално предявения такъв.
III. По основателността на
иска по чл. 228, ал. 1 от ЗЗД
19. Съдът приема, че ищецът е отдал по наем земеделски земи с площ 20 дка, както е посочено в заключението на
вещото лице (доколкото
вещото лице е работило с точните площи на имотите).
20. Следователно размерът на договореният наем за стопанската 2017/2018 г.
възлиза на 20 х 80
= 1 600 лв. От тях ответникът е
заплатил 1 200 лв., поради което е останал непогасен остатък от 400 лв.
21. Стопанската 2017/2018 г. е приключила, поради
което съдът приема, че наемното възнаграждение е дължимо.
IV.Относно направеното възражение за прихващане
22. Ответникът твърди, че е прихванал сума, изчислена на базата на 20
лв./дка върху процесната площ на земеделските имоти, представляваща обезщетение,
дължимо на кооперацията за нанесените й вреди в резултат на предсрочното
прекратяване на договора за наем съгласно чл. 20 от договора.
23. Не може да се приеме, че е извършено извънсъдебно прихващане, доколкото
уведомителното писмо не съдържа волеизявление в този смисъл. Поради тази
причина следва да бъде разгледано направеното в условията на евентуалност
искане за съдебно прихващане.
24. Фактическия състав на претендираното
обезщетение остава недоказан, в това число:
24.1. едностранното прекратяване на договора от
ищеца и предоставянето на същите земеделски имоти за обработване на друг
наемател;
24.2. извършването на предварителна обработка на земеделските земи,
предмет на процесния договор, от страна ответника;
24.3. сключването на споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ от ответника;
24.4. настъпването на твърдяната вреда;
24.5. причинно – следствената връзка между настъпването на вредата и
прекратяването на договора за наем.
25. С оглед изложеното, направеното възражение за
прихващане се явява неоснователно.
26.
Отхвърлянето на
възражението за прихващане обуславя пълното уважаването на евентуалния иск,
като претендирания размер съвпада с непогасения остатък от дължимото наемно
възнаграждение (вж. т. 20).
27.
Следва да бъде
уважено и искането за присъждане на законната лихва, тъй като дължимостта на
вземането е настъпила преди завеждането на иска (с изтичането на стопанската
година).
Разноски
28.
На осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски, възлизащи на 805 лв.
29.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ Договор за наем
№ 148 от 01.10.2016 г. в частта, касаеща авторството на положения срещу „наемодател”, за Е.Я.
подпис, като изключва документа от доказателствата по делото.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
исковете, предявени от ищеца Е.Б.Я., с ЕГН **********, с посочен
по делото адрес: ***, срещу ответника К.„ЗКПУ „Т.””, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, за осъждането на ответника да заплати сумата, с която неоснователно се
е обогатил (главница), в резултат на ползването на нива с идентификатор №
15031.37.151 по кадастралната карта на землището на гр. Главиница през
стопанската 2017/2018 г., която сума възлиза на 400 лв. (четиристотин
лева); както и законна лихва върху главницата от подаване на исковата
молба (15.01.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ответника К.„ЗКПУ „Т.””, с ЕИК *****,
да заплати на ищеца Е.Б.Я., с ЕГН **********, непогасена част от наемно възнаграждение (главница), дължимо за ползването на нива с идентификатор № 15031.37.151 по кадастралната карта на землището на гр.
Главиница през стопанската 2017/2018 г., която част възлиза на 400 лв. (четиристотин лева); както и законна лихва върху главницата от подаване на исковата
молба (15.01.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
направеното от ответника К.„ЗКПУ „Т.””, с ЕИК *****,
възражение за прихващане на вземането по заведеният иск за заплащане на наемно
възнаграждение срещу задължение на ищеца
Е.Б.Я., с ЕГН **********, за обезщетяване
на кооперацията за нанесените й вреди в резултат на предсрочното
прекратяване на договора за наем, съгласно чл. 20 от договора, което обезщетение възлиза
на 20 лв./дка или общо 400 (четиристотин лева).
ОСЪЖДА ответника К.„ЗКПУ „Т.””, с ЕИК *****, да заплати на ищеца Е.Б.Я., с ЕГН **********, направените по делото разноски, възлизащи на 805 лв. (осемстотин и пет лева).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: