РЕШЕНИЕ
260029/14.1.2021г.
14.01.2021 год. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, първи състав
На петнадесети януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Емилиян Ангелов
Секретар:
В. С.
Като
разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №1995 по описа на ШРС за 2020 год., За да се произнесе взе
предвид следното
Обжалвано е наказателно постановление №27-0001142/25.09.2020 год. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.415 ал.1 от КТ на „СТРОЙКОМПЛЕКТ Г” ЕООД . Шумен е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Не оспорва по същество вмененото нарушение, а
излага причините довели до неизпълнение на предписанието, а именно финансови
затруднения. Счита, че отговорността на дружеството е следвало да бъде
ангажирана съобразно разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ, като в условията на евентуалност моли НП да
бъде изменено като бъде наложена санкция
в размер на 100 лева на основание чл.415в ал.1 от КТ. В съдебно заседание, се явява процесуален представител
– адв. Св. Е. от ШАК, който моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Процесуалният
представител на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва
жалбата и моли съда да отхвърли същата
като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание излага съображенията
си за това.Представя и писмени бележки. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
ШРС, след като
взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Свидетелите С. К.
и М.М. - длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство на
„СТРОЙКОМПЛЕКТ Г” ЕООД Шумен на 24.06.2020г. в офиса на дружеството и на 25.06.2020г. на представени
документи,
за резултатите от която бил съставен Протокол №2017782 от 02.07.2020г. Били констатирани нарушения, между които и нарушение на
чл.228 ал.3 от КТ изразяващо се в това,
че дружеството в качеството му на работодател не е изплатило обезщетението по
чл.221 от Кодекса на труда на И. Р., дължимо при прекратяване на трудовото му
правоотношение За предотвратяване и отстраняване на
констатираните нарушения и вредните последици от тях със същият протокол, на основание чл.404 ал.1 т.12 от КТ, на
дружеството са дадени предписания, между които и предписание да бъде изплатено на И. Р., дължимото при
прекратяване на трудовото му правоотношение обезщетение по чл.221 от КТ,
съгласно разпоредбата на чл.228 ал.3 от КТ., със срок на изпълнение 10.08.2020г.
/ т.6 от протокола/. Протоколът бил връчен на 02.07.2020г. на управителя Г. Г..
На 11.08.2020г. свид.
М.М., .С. К. и Г. П.извършили последваща
проверка на дружеството, при която било проверено и изпълнението на предписанията дадени с Протокол №2017782. Било констатирано, че даденото на основание чл.404 ал.1 т.12 от КТ
предписание, съставляващо т.6 от Протокол №2017782, а именно - да бъде изплатено на, И. Р. дължимото при прекратяване на
трудовото му правоотношение обезщетение по чл.221 от КТ, съгласно разпоредбата
на чл.228 ал.3 от КТ., със срок на изпълнение 10.08.2020г. не било
изпълнено. За направените констатации
бил съставен Протокол №2022716 от 26.08.2020г., който бил връчен на управителя.
На 26.08.2020г., на основание
чл.402 ал.1 т.2 от КТ, били взети
писмени обяснения от управителя Г. Г., в които
представляващият дружеството не оспорва констатираното неизпълнение на
предписанието , а посочва причините за
това.
На 26.08.2020г. свид.М.М. съставил срещу дружеството АУАН №
27-0001142 за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, в присъствието на управителя Г..
При предявяване на акта, Г. не е отразил
възражения или обяснения, такива не са депозирани и в законоустановения срок.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал процесното
наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в
АУАН. На основание чл.416, ал.5 от КТ,
във вр. с чл.415 ал.1 от КТ на „СТРОЙКОМПЛЕКТ Г” ЕООД Шумен е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лева.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства. За да приеме
за безспорно установена така изложената фактическа обстановка, съдът кредитира
изцяло показанията на свид.М. и К., тъй
като същите са последователни, непротиворечиви и безпристрастни. Приложените по делото писмени доказателства
кореспондират изцяло с показанията на тези свидетели. Доведеният в съдебно
заседание от страна на жалбоподателя
свид.Е.Г.а разкри единствено факти и
обстоятелства, относно финансовото състояние на наказаното дружество през
последната календарна година.
При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна
страна следното: В хода на административно –
наказателното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Административно-наказателното производство е
започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по
смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити.
Административно – наказателната отговорност на дружеството е
ангажирана на основание
чл.415 ал.1 от КТ. В разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ е предвидена санкция за
неизпълнение на задължително предписание
на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.
Съгласно чл.404
ал.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, по своя инициатива
или по предложение на синдикалните организации, могат да прилагат изброените в
тази разпоредба принудителни административни мерки. Контролните органи на
инспекцията по труда осъществяват възложения им от закона надзор за спазване на
трудовото законодателство. Разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ посочва
изчерпателно видовете принудителни административни мерки и компетентните
органи, които ги налагат. Същите се налагат за предотвратяване и
преустановяване на нарушения на трудовото законодателство и за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд. Принудителните мерки по чл.404 ал.1 т.1 от КТ
изразяващи се в даване на задължителни
предписания на работодателите, за отстраняване на нарушенията на трудовото
законодателство, могат да се налагат във всички случаи на констатирани и
установени нарушения на трудовото законодателство с цел тяхното отстраняване и
предотвратяване на вредните последици от извършването им. Органите на ИА „ИТ”
са компетентни да наложат принудителна административна мярка с правно основание
чл.404 ал.1 т.1 от КТ при всички случаи на нарушения на трудовото
законодателство.
Основният аргумент за отмяна на НП на процесуалният представител на
жалбоподателя изложен в хода по същество се изразява в това, че дружеството
било в затруднено финансово състояние,поради драстично намаляване на обема на
работа, вследствие на пандемията. Счита, че са настъпили форсмажорни
обстоятелства, които са довели до обективна невъзможност за своевременно
заплащане на заплатите на работниците. Доколкото твърдяните форсмажорни
обстоятелства са настъпили преди даване на предписанията, изложените доводи
съдът намира за съотносими относно законосъобразността и целесъобразността на
даденото предписание, а не неизпълнението на същото. Законосъобразността на
дадено предписание не може да бъде предмет на съдебен контрол в настоящото
съдебно производството, тъй като самите предписания, като индивидуален
административен акт, подлежат на самостоятелно обжалване по реда на АПК,
съгласно чл.405 от КТ. Въпрос
на свободен избор за жалбоподателя е дали същият ще оспори тези задължителни
предписания в качеството им на индивидуални административни актове. Предмет на
административнонаказателно производство, каквото по своя характер представлява
оспорването на наказателното постановление, е единствено тяхното неизпълнение.
В конкретният
случай правото на работника да получи обезщетение при прекратяване на трудовото
му правоотношение е установено с разпоредбата на чл. 221 от КТ и когато тази норма не бъде изпълнена е
налице, както нарушение на трудовото законодателство, така и накърняване на
правата на работника и служителя.
От събраните по делото доказателства, а именно -
протоколи за извършени проверки, справка за работни заплати показанията
на свидетелите се установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е
изпълнил даденото му задължително предписание в срок , с което е осъществил от обективна страна горепосоченото нарушение. Предписанието е
било дадено с първоначалния протокол за извършена проверка, който е бил
съставен на 02.07.2020г., на която дата е и връчен на представляващия
дружеството. Срокът за изпълнение е бил до 10.08.2020г.,в който срок
предписанието безспорно не е изпълнено , поради което на 11.08.2020г.
нарушението е осъществено.
Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите
лица за неизпълнение на задължение е
обективна, безвиновна. Наказващият орган, при
преценка дали е извършено
нарушение не следва да взема
предвид наличието или липсата на вина у нарушителя , нито да определя
нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се
установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно
поведение на конкретно ФЛ.
Въз основа на
тези констатации, съдът намира,че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства,
които биха обосновали становището на съда
за различни констатации от тези отразени в акта. Настоящият съд намира,
че действително е извършено вмененото нарушение на чл. 415 ал. 1 от КТ. Фактическите обстоятелства свързани с настоящия случай не
указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на
охраняваните обществени отношения. Обект на защита са обществените отношения по
охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите
права, което в никакъв случай не може да се преценява като маловажен случай. От друга страна в КТ е предвидена специална норма,
регламентираща отговорността при маловажни нарушения – чл.415в ал.1 от КТ, която
в случая обаче не е може да намери приложение към датата на издаване на НП, тъй
като същата предполага нарушението да е
отстранено веднага след установяването му, което в настоящият случай не
е налице. От
представените от жалбоподателя писмени доказателства към жалбата се установява,
че същите касаят извършено плащане, едва през м.октомври 2020г., т.е. след
издаване на процесното НП.
Съдът намира, че нормата на чл.415в ал.1 от КТ регламентираща
отговорността за маловажно нарушение и изключваща приложимостта на общата
разпоредба на чл.28 от ЗАНН, не може да намери
приложение и към момента. Наличието на
предпоставките за приложението
разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ от ЗАНН следва
да се преценява към момента на издаване на НП. В случая нарушението не е било
отстранено веднага след установяването му, предвид обстоятелството, че
дължимото обезщетение е било изплатено от санкционираното дружество на И. Р.
едва през м.октомври 2020г., след издаване на НП.
Съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната
норма на чл.415 ал.1 от КТ. Същата предвижда, както имуществена санкция, която
се налага на юридически лица и еднолични търговци, така и глоба, която се
налага на физическите лица, които ги управляват. В конкретният случай е
ангажирана отговорността на дружество. За това нарушение е предвидена
имуществена санкция от 1500 до 10 000
лв.
В конкретният случай е наложена такава в минимален размер.
Административно
наказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено процесуално
представителство от Д. В. И.–
юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5
от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата
по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящия
случай процесуалният представител на АНО –
е осъществил процесуално
представителство в едно открито съдебно заседание и доколкото делото не се
отличава с някаква фактическа или правна сложност, съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в
минималния размер, а именно 80 лева.
По отношение искането на жалбоподателя за присъждане на направени
разноски, същото е неоснователно, предвид изхода на делото.
Водим от горното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №27-0001142/25.09.2020 год. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен. ,
ОСЪЖДА
„СТРОЙКОМПЛЕКТ Г” ЕООД с ЕИК *********, гр. Шумен ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на
80.00 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава 12
от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: