№ 343
гр. Стара Загора , 22.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501446 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ,П.Е.“ ООД, ЕИК № ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от законния си представител
К.Х.И. - управител, чрез адв.И.А., против разпореждане № 477/14.05.2021 г.,
постановено по ч.гр.д. № 2119/2021 г. по описа на Старозагорския районен
съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу М.С.И., ЕГН – **********, с адрес:
*** за сумата от 663,30 лв. договорна лихва за периода от 10.08.2020 г. до
09.04.2021 г. и 1 000,00 лв. - неустойка.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане, поради постановяването му при неправилно приложение на
закона и необоснованост.
Претендира се отмяната му и постановяване издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист за двете вземания.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
,П.Е.“ ООД – *** за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу М.С.И., ЕГН –
**********, с адрес: *** за сумата от 4 916,00 лв. - главница; 663,30 лв.
1
договорна лихва за периода от 10.08.2020 г. до 09.04.2021 г. и 1 000,00 лв. -
неустойка, законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в
съда – 13.065.2021 г. до изплащане на вземането и разноските в заповедното
производство.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за
паричен заем № 00369 – 116/09.06.2020 г., с нотариална заверка на подписите,
сключен между заявителя и длъжника, по силата на който дружеството е
предоставило на М.С.И. кредит в размер на 5 000,00 лв., а последната се
задължила да върне заетата й сума, ведно с договорна лихва, на 60 бр.
месечни вноски, от които 59 вноски по 253,33 лв. и една вноска от 253,53 лв.
В чл.8 от договора страните уговорили. Неустойка в размер на 1 000,00 лв.
при забава на плащане на която и да е от погасителните вноски с повече от 15
дни. Длъжницата била направила само една погасителна вноска на 07.07.2020
г. в размер на 254,00 лв., поради което кредиторът обявил договора за
предсрочно изискуем, с получено от М.С.И. на 30.03.2021 г. уведомление.
От представеният към заявлението договор за паричен заем № 00369 –
116/09.06.2020 г., с нотариална заверка на подписите е видно, че страните са
договорили договорна лихва за периода на кредита в размер на 204 %,
фиксиран лихвен процент по заема от 40,8 % и общ размер на всички
плащания от 15 200 лв. Предвиден е погасителен план от 59 месечни
погасителни вноски в размер на по 253,33 лв., с падеж девето число на
съответния месец, и последна погасителна вноска от 253, 53 лв., платима на
09.06.2025 г.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението по
отношение на вземанията за договорна лихва и неустойка като е приел, че
представеният документ не удостоверява изискуемо вземане за договорна
лихва за периода от 10.08.2020 г. до 09.04.2021 г., т.к. да този период
размерът на договорната лихва не е нито определен в договора за заем, нито
определяем, а по отношение на неустойката е приел, че искането за издаване
на заповед за изпълнение се основава на неравноправна клауза и противоречи
на закона.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, заповед за
изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона или ако се
2
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или има
обоснована вероятност за това.
В случая искането си за издаване на заповед за незабавно изпълнение
заявителят е основал на договор за паричен заем, с нотариална заверка на
подписите, поради което спрямо длъжника е налице потребителската защита,
предвидена в Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на
потребителите (ЗЗП).
Съгласно чл.418, ал.1 и ал.2 от ГПК когато искането за издаване на
заповед за изпълнение се основава на документ по чл.417 от ГПК, какъвто по
смисъла на т.3 от този законов текст представлява договорът с нотариална
заверка на подписите, съдът постановява незабавно изпълнение и издава
изпълнителен лист след като провери дали документът е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Въззивният съд приема, че представеният със заявлението договор за
паричен заем е редовен от външна страна, а освен това удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане за договорна лихва за сумата от 663,30 лв.,
представляваща дължимата договорна лихва за периода от 10.08.2020 г. до
30.03.2021 г.
С договора за заем страните не са уговорили връщането на кредита да
стане чрез месечни анюитетни вноски, както и приел заповедният съд, за да
обоснове разбирането си за неопределеност и неопределяемост на
претендираната за посочения в заявлението период договорна лихва, а на 59
равни месечни вноски в размер от по 253,33 лв. и една в размер на 253,53 лв.
При наличието на изрична клауза в договора, съгласно която
фиксирания годишен процент по заема е 40,8 %, а договорената лихва за
периода на кредита от 204 %, при петгодишен срок на договора, то лесно
може да се изчисли, че размерът на договорната лихва за целия период на
договора е 10 200 лв., т.е. размерът на месечната договорна лихва е 170 лв., а
за периода на погасителните вноски с настъпил до момента на обявяване на
предсрочната изискуемост падеж размерът на дължимата договорна лихва е
1 190 лв.
Договорна лихва не се дължи за периода от 31.03.2021 г. до 09.04.2021
г., т.к. падежът на тази месечна погасителна вноска все още не е бил настъпил
към момента на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, а след
този момент заемателят вече не дължи договорна лихва.
Въпреки всичко, в съответствие с принципа на диспозитивното начало
по чл.6, ал.2 от ГПК съдът е обвързан от търсената от страната по вид и обем
защита и тъй като претендираната в заявлението сума за договорна лихва е в
по – нисък размер от реално дължимата за периода, то искането следва да
бъде уважено за това вземане.
3
По отношение на вземането за неустойка в размер на 1 000,00 лв.
частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Договорената от страните по договора за заем неустойка е мораторна
такава и се дължи при наличието на забавено плащане от страна на заемателя.
Както вече бе посочено по-горе в мотивите, в конкретния казус
приложения намира ЗПК, който в разпоредбата на чл.33 предвижда, че при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва за забава върху
неплатеното в срок вземане за периода на забавата.
Поради това и договорната клауза за неустойка се явява противоречаща
на закона, а оттам и нищожна.
Предвид изложените съображения обжалваното разпореждане следва да
бъде отменено в частта му, в която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение за сумата от 663,30 лв. – дължима за
периода от 10.08.2020 г. до 30.03.2021 г. договорна лихва и вместо него да
бъде постановено ново, с което бъде разпоредено издаването на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за
тази сума, както и за припадащите й се разноски в заповедното производство
в размер на 57,63 лв.
В останалата му част, касаеща отхвърляне на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист за договорна лихва за периода от 31.03.2021 г до
09.04.2021 г. и за неустойка в размер на 1 000,00 лв. обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно.
Делото следва да се върне на Старозагорския районен съд за
фактическото издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 663,30 лв. – договорна лихва
за периода от 10.08.2020 г. до 30.03.2021 г.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал. 2 от ГПК и чл.411,
ал.3 от ГПК Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 477/14.05.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
2119/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му, в която е
отхвърлено заявлението на ,П.Е.“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от законния си представител К.Х.И. -
4
управител, за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу М.С.И., ЕГН – **********, с
адрес: *** за сумата от 663,30 лв. - договорна лихва за периода от 10.08.2020
г. до 30.03.2021 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ,П.Е.“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от законния си представител К.Х.И.
– управител, заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист срещу М.С.И., ЕГН – **********, с адрес: *** за сумата
от 663,30 лв. - договорна лихва за периода от 10.08.2020 г. до 30.03.2021 г.,
както и за припадащата й се част от сторените в заповедното производство
разноски в размер на 57,63 лв.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 477/14.05.2021 г., постановено по
ч.гр.д. № 2119/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му, в
която е отхвърлено заявлението на ,П.Е.“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от законния си представител К.Х.И.
- управител, за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу М.С.И., ЕГН – **********, с
адрес: *** за договорна лихва за периода от 31.03.2021 г. до 09.04.2021 г. и за
сумата от 1 000,00 лв. – неустойка за забава.
ВРЪЩА делото на Старозагорския районен съд за фактическото
издаване на заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК и изпълнителния лист.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5