№ 2783
гр. С., 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана Христова
при участието на секретаря Ива Ат. И.
като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело №
20221100110104 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Предявен е иск от В. И. Г. срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, за присъждане на
сумата 60000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП настъпило на 28.05.2022г., около 16.00ч, в гр. С., на
кръстовището на бул. „Никола Мушанов“ с ул.“Житница“, причинено виновно от Л. Н. Ю.,
при управление на автобус марка „Ман Лион С", рег. Nº *********, която при движение в
посока от бул.“Възкресение“ към ул.“Любляна“, в нарушение нарушение на правилата за
движение по пътищата блъснал предприелата пресичане на бул. „Никола Мушанов“, на
пешеходна пътека ищца, с което и причинил тежки травматични увреждания, чиято
отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена със ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, валидна към датата на ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата за обезщетение за неимуществени вреди считано от
23,06,2022г. – датата на завеждане на извънсъдебната претенция за обезщетение пред
застрахователя, до окончателното и изплащане.
За ПТП бил съставен констативен протокол и образувано досъдебно производство.
Твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреди претърпяла болки и
страдания с голям интензитет, които продължават към момента и ще продължават и в
бъдеще. Търпяла множество медицински интервенции, болничен престой, продължителен
период на възстановяване в значителна част от който била поставена в зависимост от
помощта на трети лица, т.к. била в невъзможност да се храни и говори, и обслужва
самостоятелно. Получила и увреждания на психиката, които не са отшумели и към момента.
1
Твърди, че на 23,06,2022г. поискала извънсъдебно от ответника да и изплати
застрахователно обезщетение, каквото не и е изплатено и към момента.
В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника
не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение автобус
марка „Ман Лион С", рег. Nº *********, управляван от Л. Н. Ю., валидно към датата на
ПТП, факта на настъпване на ПТП и участниците в него както и, че на 23,06,2022г. ищцата е
поискала извънсъдебно изплащане на застрахователно обезщетение, което не е сторено.
Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водачът на автобус марка „Ман Лион
С", рег. Nº ********* няма вина за настъпването му. Настъпило е изцяло по вина на ищцата,
която в нарушение на ЗДвП, на забранителен, червен за пешеходците сигнал на светофарната
уредба , предприела пресичане, като навлязла на пътното платно на нерегламентирано за
пресичане място, без пешеходна пътека, при ограничена видимост, без да съобрази
разстоянието до приближаващите МПС и тяхната скорост на движение, с което е поставила
сама себе си в опасност и е станала причина за настъпване на ПТП. Като пешеходка ищцата
независимо от предоставеното и предимство е била длъжна да прояви нужното внимание и
съобрази наличието на приближаващото превозно средство. Водачът на автобус марка „Ман
Лион С", рег. Nº ********* е бил поставен в невъзможност да избегне ПТП, т.к. ищцата е
попаднала в опасната зона на спиране на автобуса и не е имал техническа и професионална
възможност да го предотврати.
В евентуалност навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата, по съображения идентични с тези изложени за нейна вина.
Оспорва и наличието на причинна връзка между ПТП и твърдените вреди, а в
евентуалност същите по интензитет и проявление.
В евентуалност оспорва претенциите по размер. Оспорва и претенцията за законна
лихва поради неоснователност на главният иск, както и по отношение началната дата, от
която се претендира.
Допълнителната искова молба и допълнителен отговор не са постъпила в срока
по чл. 372, ал.1 от ГПК и чл. 373, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз
основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от
01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: активната си материалноправна легитимация по иска; към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
2
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и
твърдени вредоносен резултат.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че
отговорността на водача на автобус марка „Ман Лион С", рег. Nº ********* е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД
„ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, валидна към датата на ПТП. Безспорно е и, че на 23,06,2022г.
ищцата предявила пред застрахователя извънсъдебна претенция за изплащане на
обезщетение, каквото не е изплатено.
От заключението по приетата тричленна САТЕ се установява следното:
ПТП е настъпило на на 28.05.2022г., в гр. С., в участък от бул. „Никола Мушанов", в
района на кръстовище с ул. „Житница".
Автобус „Ман" непосредствено преди ПТП се е движел по направление по бул. „Н.
Мушанов" в гр. С. равномерно, със скорост към момента на удара ~ 19km/h, посока напред.
В зоната на кръстовището образувано от бул. „Н. Мушанов" и ул. „Житница", което е било
регулирано с работеща в „нормален" режим светлинна светофарна уредба перпендикулярно
и отдясно-наляво на движението на автобуса, се е движил със скорост = 6,6km/h, като
пешеходец - ищцата, В зоната на кръстовището пешеходецът предприема пресичане на
платното за движение пред приближаващия автобус и там настъпва удар с предна, лява част
на автобуса с намиращия се на пътното платно и в обхвата на/в непосредствена близост до
пешеходна пътека пешеходец, идващ от лявата му страна спрямо посоката на движението на
„автобуса, и намиращ се под малък ъгъл (косо) на траекторията му на движение, като към
момента на удара и водачът на превозното средство - участник в събитието е предприел
действие за промяна на посоката на движение на управлявано от него превозно средство, и
по отношение на намаляване на скоростта, чрез екстрено задействане на спирачната система
на автобуса в мястото на настъпване на събитието. От удара пешеходеца е загубил
равновесие и е паднал върху пътната настилка.
Скоростта на автобуса в момента на удара с пешеходеца е била 19 км/ч.
Скоростта на движение на автобуса преди настъпване на ПТП би била 24,53 км/ч ~ 25
км/ч ( при условие на движение на пешеходеца с „бърз" ход). Скоростта на движение на
автобуса преди настъпване на пътнотранспортното произшествие би била била 27,56 км/ч ~
28 км/ч ( при условие на движение на пешеходеца със „спокоен" ход).
При условие на движение на пешеходеца при активен „зелен" сигнал, то автобусът е
следвало да изчака „разрешителен" за него, зелен сигнал. При условие на движение на
автобуса при активен „зелен" сигнал, то пешеходецът е навлязъл в зоната на пътното платно
на „забранителен" за него, червен сигнал.
3
В двете анализирани хипотези водачът на автобуса не би могъл да предотврати
настъпването на събитието чрез предприемане на спиране, поради фактът, че пешеходецът е
попадал в т. нар. „опасна зона" на превозното средство. При движение на превозното
средство със скорост не по-висока от 20 км/ч ( в Хипотеза I) и 25 км/ч ( в Хипотеза II),
водачът му би могъл да предотврати произшествието. Само в Хипотеза ІІ (движение на
пешеходеца със „спокоен" ход) водачът би могъл да пропусне пешеходеца да премине пред
превозното средство с което да се предотврати произшествието.
Платното за движение по местонастъпване на ПТП е имало по две ленти за движение
във всяка от посоките. В мястото на произшествието има документирана „Пешеходна
пътека". Мястото на настъпване на ПТП е регулирано със светлинна светофарна уредба,
работеща в «нормален» към момента на извършване на огледа режим. Липсват данни за
съвпадение на разрешителни сигнали за потоците, в които са се намирали участниците в
анализираното събитие.
Съгласно заключението липсват еднозначни и категорични данни и доказателства
дали пешеходката е възприела автобуса идващ от лявата и страна.
Пешеходката е имала единствена възможност да преодотврати произшествието, като
изчака преминаването на автобуса, след което да предприеме пресичане на платното за
движение.
От заключението по приетата СМЕ се установява следното:
Вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица ищцата е получила
травматични увреждания: „Фрактура на долна челюст с два обособени фрагмента, с
фрактурна линия между 41 и 42 зьби. Самоумъртвили се зъби вьв фрактурната линия 41 и
42“.
След щателна антисептична обработка на оперативното поле и под локална анестезия
е осъществена закрита репозиция на фрактура на
долна челюст и междучелюстна имобилизация с назъбна шина и ластици.
Възстановена е лицевата симетрия по срединната линия, възстановена оклузия.
Съгласно заключението ретинираните зъби - 18, 23, 28, 38, 43 и 48, нямат отношение
към настъпилата травма. Те са вследствие на неправилната си позиция и ще останат така.
Към момента пострадалата е напьлно функционално възстановена след фрактурата.
Няма белези интра и екстраорално. Вижда се на ортопантомографията, направена на
28.02.2024г. косо просветляване по цялата ширина на долна челюст в областта на ментума
вдясно, започваща от областта на 41 и 42 зъби - следа от старо счупване на долна челюст.
Трябва да се направи кореново лечение на зъби 41 и 42.
Съгласно заключението пострадалата е търпяла силни болки, невъзможност за
говорене, хранене, отваряне на устата след травмата и впоследствие, заради шинирането в
продължение на месец, месец и половина.
От показанията на свидетеля Т.С.Й. се установява, че при процесното ПТП пътувал
на предна, лява седалка, до шофьора в автобуса. Не помнел колко реда седалки има в
4
автобуса. Произшествието станало в край на месец май, около 16,00ч, по пътя на ул. „Никола
Мушанов“. Не помнел точно на коя спирка на автобуса. Автобусът трябвало да спре на
червено, но той не можал да спре и не спрял, защото много силно карал и блъснал
момичето. Момичето пресичало нормално, на зелен светофар. Не помнел от къде и накъде
пресичала пешеходката спрямо посоката на движение на автобуса. След катастрофата
автобуса спрял. Имал спомен, че момичето било под автобуса. След това някой звъннал на
телефон 112 и дошла линейка. От паниката не видял какво станало с жената. Автобусът
трябвало да е останал на мястото си след инцидента.
От показанията на свидетеля Л. Н. Ю. се установява, че при ПТП бил шофьор на
автобуса. Работел като водач на автобус в градския транспорт. Помнел за инцидента през
2022г., който настъпил между 15,30-16,00ч., в гр.С., на кръстовището на ул. „Житница“ и ул.
„Н.Мушанов“. Движел се от ЖК „Красна поляна“ в посока ЖК „Овча купел“, крайна дясна
лента за движение. Движението не било интензивно, движел се най много с 30-40км/ч. Това
кръстовище било регулирано със светофарна уредба. Когато наближил кръстовището за
пешеходците бил червен светофара, а за автомобилите зелен светофар. Тъкмо наближил
светофара и едно момиче с наметнато яке на главата, което държала вместо чадър, за да не
се мокри, с бърза крачка вървяло по тротоара. Както си вървяло изведнъж изкочило пред
автобуса. Свидетелят набил спирачки, обаче я ударил с предната част на автобуса. Не знаел
дали е погледнала светофара. Тя била с якето на главата и главата не се виждала. След удара
тя паднала пред автобуса. Не я прегазил, спрял преди да мине през нея. Това се случило
точно до стълба на светофара. Може би завил леко вляво, за да избегне пешеходката преди
удара. Когато пешеходката изкочила зад стълба той веднага натиснал спирачките. Преди
това започнало да вали дъжд и асфалта бил мокър, току що намокрен. Свидетелят спрял
автобуса, слязъл, разговарял с пострадалата, тя била адекватна. На светофарната уредба
имало пешеходна пътека, която се регулирала от светофара. Преди ПТП току що се били
сменили с колегата му на спирката и той бил още в автобуса, на предната врата. Не помнел
пътници да са падали в автобуса при спирането, нито кой е стоял на предните седалки и зад
него.
От показанията на свидетеля В.Х.В. се установява, че живее на семейни начала с
ищцата. Видял я 5-10 минути след инцидента. Тя му се обадила, че я блъснал автобус.
Състоянието и било много тежко. Цялата била в кръв, имала цепнатина на брадичката,
няколко зъба липсвали. Закарали я с линейка в Пирогов. Челюстта и била счупена на две
места. Направили и операция. Останала в болницата около две-две и половина седмици, в
които за нея се грижела майка и. Сложили и шини с ластици и не можела да се храни. В
къщи се хранела със сламка, с пасирана храна около месец, месец и половина. Не можела да
си отваря устата повече от сантиметър. Трудно се справяла сама. Ходела, но трудно.
Излизали заедно до магазина, колкото да се разходи. Имала силни болки и купували
обезболяващи. Например аулин. След като и свалили шината може би около месец два пак
трудно се хранела, защото трудно дъвчела. И сега още имала болки. Не била добре. Зъб след
зъб и падали. Зъбите били разклатени. Наложило се да посещава зъболекар. Ходила във
5
ВМА, при студентите, защото било по евтино. Преди инцидента и след това не работела.
Психически не била добре. Плачела нощно време, ставала, сънувала, имала сънища, че
пресича пешеходна пътека и я е страх някой да не я удари. Срамувала се от външният и вид.
Отслабнала, „предната фаса“ я няма. Преди била хубава, с хубави зъби.
Съдът намира заключенията по приетите тричленна САТЕ и СМЕ за обективно и
компетентно дадени, и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава
вяра изцяло. Не кредитира заключението по първоначалната САТЕ, т.к. е едностранчиво и
изготвено избирателно, само въз основа част от доказателствата.
Дава вяра и на показанията на свидетелите Л. Н. Ю. и В.Х.В., като дадени в резултат
на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с
останалите доказателства по делото. Показанията на последния цени при условията на чл.
172 ГПК и ги кредитира изцяло, като съответстващи на останалите доказателства по делото.
Не дава вяра на показанията на свидетеля Т.С.Й., т.к. намира същите за непоследователни и
вътрешно противоречиви, изградени въз основа оскъдни впечатления от случилото се и в
голяма част почиващи на предположения, а не на конкретно възприети факти от
местонастъпване на ПТП. Свидетелят има точен спомен само от факта, че е стоял на предна
седалка и ищцата е предприела пресичане нормално, на зелен за нея светофар, а автобусът е
предприел движение напред на червен светофар, при висока скорост, която не му е
позволила да спре. За останалите факти от значение за ПТП няма спомен: колко седалки има
в автобуса, близо до коя спирка е настъпило ПТП, в каква посока на движение спрямо
автобуса е пресичала ищцата, останал ли е на място автобуса след катастрофата, къде се е
намирала ищцата след удара.
При така установеното и въз основа заключението по приетата тричленна САТЕ и
показанията на свидетеля Л. Н. Ю. приема, че ПТП е осъществено при установеният със
заключението механизъм ,по вариант първи от заключението, като скоростта на движение на
автобуса преди настъпване на ПТП е била 24,53 км/ч ~ 25 км/ч, а пешеходеца се е движела с
„бърз" ход. Автобусът е предприел движение напред при активен „зелен" сигнал, а
пешеходецът е навлязъл в зоната на пътното платно на „забранителен" за него, червен
сигнал, като е предприел пресичане внезапно навлизайки на пътното платно, в траекторията
на движение на автобуса
И в двете анализирани хипотези водачът на автобуса не би могъл да предотврати
настъпването на събитието чрез предприемане на спиране, поради фактът, че пешеходецът е
попадал в т. нар. „опасна зона" на превозното средство. При движение на превозното
средство със скорост не по-висока от 20 км/ч ( в Хипотеза I) и 25 км/ч ( в Хипотеза II),
водачът му би могъл да предотврати произшествието. Само в Хипотеза ІІ (движение на
пешеходеца със „спокоен" ход) водачът би могъл да пропусне пешеходеца да премине пред
превозното средство с което да се предотврати произшествието.
Пешеходката е имала единствена възможност да предотврати произшествието, като
изчака преминаването на автобуса, след което да предприеме пресичане на платното за
движение.
6
Поради изложеното съдът приема за установена вината на водача автобус марка „Ман
Лион С", рег. Nº *********, при описаният механизъм. Водачът се е движел с несъобразена
скорост и без да прояви нужното внимание, поради което и не е могъл да предотврати ПТП
спирайки или пропускайки прешеходеца да премине пред превозното средство. Приема за
доказано и възражението за съпричиняване на вредоносният резултат от страна на
пострадалата ищца, т.к. сама е поставил себе си в опасност, като е предприела пресичане на
пътното платно на червен, забранителен за нея сигнал на светофара, без да прояви внимание
и възприема приближаващото се превозно средство и неговата скорост на движение, и да
спре, преди да навлезе в коридора на движението му.
С оглед изложеното и установеният принос на ищцата за настъпване на инцидента
настоящия състав определя 80% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна
на ищцата.
Въз основа заключението по приетата СМЕ и гласните доказателства съдът приема
за установено, че в резултат на ПТП ищцата е получила като пряка, непосредствена
последица твърдените травматични увреждания:
Вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица ищцата е получила
травматични увреждания: „Фрактура на долна челюст с два обособени фрагмента, с
фрактурна линия между 41 и 42 зъби. Самоумртвили се зъби във фрактурната линия 41 и
42“.
След щателна антисептична обработка на оперативного поле и под локална анестезия
е осъществена закрита репозиция на фрактура на
долна челюст и междучелюстна имобилизация с назъбна шина и ластици.
Възстановена е лицевата симетрия по срединната линия, възстановена оклузия.
Счупването е причинили на ищцата продължителни страдания. Затруднени са след
междучелюстната фиксация с метална остеосинтеза ограничаваща отварянето на устата
говора, храненето и дъвченето, което е наложило хранене до свалянето на тази фиксация с
течни храни, с помощта на сламка. До зарастването на счупването на челюстта не е могла да
се храни, както и да се обслужва самостоятелно, с което е била поставена в зависимост от
помощта на трети лица за продължителен период от време. Общо лечебният и
възстановителен период, в който се е възстановила възможността за нормално дъвчене и
говор след счупването на долната челюст е продължил повече от два месеца. Ищцата е
провела и и предстои лечение на увредените зъби.
Към момента пострадалата е напълно функционално възстановена, с белези от
старата фрактура видими на ренгенова снимка. Не са налице белези интра и екстраорално.
Трябва да се направи кореново лечение на зъби 41 и 42.
Въз основа гласните доказателства съдът приема и, че вследствие ПТП ищцата е
търпяла и твърдените поражения на психиката. Търпяла е, търпи и към момента негативни
емоционални изживявания отшумяващи с времето, но и занапред е възможно останалият
травматичен спомен да се актуализира при обстоятелства, напомнящи за него.
7
Поради изложеното предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по
основание.
По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от
60000,00лв. След приспадане от размера на определеното обезщетение от 60000,00лв. на
сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
или на 48000,00лв., дължимото обезщетение е в размер на сумата 12000,00лв., за
претърпените неимуществени вреди. Поради изложеното искът за неимуществени вреди е
основателен за сумата от 12000,00лв. За сумата 48000,00лв., която е горница над 12000,00лв.
до общо претендираните 60000,00лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне
поради установеното съпричиняване.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: Пострадалата е лице на възраст 24
години към момента на ПТП. В резултат на ПТП е получила тежки травматични
увреждания. Претърпяла е болки и страдания с висок интензитет, като са били затруднени и
ограничени за значителен период съществени за функционирането на човека физиологични
и комуникативни процеси свързани с устната кухина и челюстно лицевата система – прием
на храна, дъвчене, говорене, дишане през устата. Претърпяла е и продължителен период на
възстановяване. През значително време в периода на лечение и възстановяване не е могла да
се обслужва изцяло самостоятелно и е била поставена в зависимост от помощта на трети
лица. Ищцата безспорно е търпяла и твърдените поражения на психиката. Търпяла е, търпи
и към момента негативни емоционални изживявания отшумяващи с времето, като и
занапред е възможно останалият травматичен спомен да се актуализира при обстоятелства,
напомнящи за него.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и
8
доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва върху главницата за неимуществени вреди. Същата следва да се присъди с начален
момент датата на предявяване на извънсъдебната претенция за обезщетение пред
застрахователя – 23,06,2022г., до окончателното и изплащане.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на двете страни.
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и разноски
в производството.
Претендираните от ищеца разноски са в размер на 5450,00лв., формирани от хонорар
за защита от адвокат К..М.Д. – САК, на основание чл. 38 ЗА.
Претендираните от ответника разноски са в размер на 7459,00лв., от които 6540,00лв.
хонорар за защита от адвокат с включен ДДС.
Съобразно изхода от спора ответникът следва да заплати на процесуалният
представител на ищеца сумата 1090,00лв. на основание чл. 38 ЗА, съобразно уважената част
от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 5967,20лв.,
представляваща дължимите съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 480,00лв., както и сумата от 510,00лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица
от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул. „Св.С.“ № 7, ет. 5, представлявано от изп. директори – А.Л. и Р.Д.,
ДА ЗАПЛАТИ на В. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.С., бул. *********, адв. С.
К. Н.а – САК, сумата 12000.00 /дванадесет хиляди/лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на
28.05.2022г., около 16.00ч, в гр. С., на кръстовището на бул. „Никола Мушанов“ с
ул.“Житница“, причинено виновно от Л. Н. Ю., при управление на автобус марка „Ман Лион
С", рег. Nº *********, която при движение в посока от бул.“Възкресение“ към ул.“Любляна“,
в нарушение нарушение на правилата за движение по пътищата блъснал предприелата
пресичане на бул. „Никола Мушанов“, на пешеходна пътека ищца, с което и причинил
тежки травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата за обезщетение за
неимуществени вреди считано от 23,06,2022г. – датата на завеждане на извънсъдебната
9
претенция за обезщетение пред застрахователя, до окончателното и изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на неимуществени вреди за сумата 48000,00 /четирдесет и
осем хиляди/лв., която е горница над присъдените 12000,00 /дванадесет хиляди/лв. до общо
претендираните 60000,00 /шестдесет хиляди/лв. поради установеното съпричиняване, ведно
със законната лихва върху главницата за обезщетение за неимуществени вреди считано от
23,06,2022г. – датата на завеждане на извънсъдебната претенция за обезщетение, до
окончателното и изплащане, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от
01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул. „Св.С.“ № 7, ет. 5, представлявано от изп. Директори – А.Л. и Р.Д.,
ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. К. Н.а – САК, в качеството на процесуален представител на В. И.
Г., ЕГН **********, сумата 1090,00 /хиляда и деветдесет/лв. на основание чл. 38 ЗА,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.С., бул. *********, адв. С.
К. Н.а – САК, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Св.С.“ № 7, ет. 5, представлявано от изп.
Директори – А.Л. и Р.Д., сумата 5967,20 /пет хиляди деветстотин шестдесет и седем,
0.20/лв., представляваща дължимите съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул. „Св.С.“ № 7, ет. 5, представлявано от изп. Директори – А.Л. и Р.Д.,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД държавна такса в размер на 480,00лв., както и сумата от 510,00лв. -
заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от
иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10