ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.05.2025 г. от
09:30 часа, за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните да се явят лично в насроченото открито съдебно заседание за
изслушване по реда на чл.59, ал.6 от СК и да представят доказателства за доходите си за
една година назад, считано от датата на насроченото открито съдебно заседание.
Изготвя следния проектодоклад по делото:
Предявен е иск от С. Д. Т. срещу О. Б. Т. за развод с правна квалификация чл. 44, т. 3,
във вр. с чл. 49, ал. 1 от СК, съединен обективно с небрачни искове с правна квалификация
чл. 59, ал. 2 от СК – за упражняване на родителски права, местоживеенето на децата Д О Т. и
С Оа Т., и определяне на режим на лични отношения с неотглеждащия родител, по чл. 149
СК за присъждане на издръжка за минал период от време, считано от 26.07.2023 г. до
26.07.2024 г. (дата на предявяване на исковата молба) в общ размер на 6000,00 лева за Д Т.
(по 500,00 лева, месечно) и 8400,00 лева за С Т. (по 700,00 лева месечно), по чл. 143 СК – за
издръжка на децата в размер на 500,00 лева месечно за детето Д Т. и в размер на 700,00 лева
за детето С Т., считано от влизане в сила на решението за развод, по чл. 56, ал. 1 от СК – за
предоставяне на семейното жилище след развода, по чл. 53 СК – за запазване на брачното
фамилно име след развода.
Ищецът С. Т. твърди, че с О. Т. са сключили граждански брак на 20.05.2012 г., като от
брака имат две деца, ненавършили пълнолетие – Д и С. Твърди, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен – съпругът бил дезинтересиран и имали коренно различни
разбирания за съвместен семеен живот, за отглеждане и възпитание на децата, както и
липсвала балансирана емоционална и хармонична комуникация между тях. Отправя искане
упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца да бъде
предоставено, местоживеенето на децата да бъде определено при нея, съответно да бъде
определен режим на лични отношения с бащата. Отправя искане за присъждане на месечна
издръжка в размер на 500,00 лева месечно за детето Д и в размер на 700,00 лева за детето С,
както и за минал период от време в размер на 500 лв. месечено. Отправя искане семейното
жилище, лична собственост на ответника, да бъде предоставено за ползване до
навършване на 25-годишна възраст на по-малкото от двете деца. Посочва, че желае да си
запази брачното фамилно име Т. след прекратяване на брака.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника и са предявени насрещни
искове с правна квалификация чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 от СК, съединен обективно с
небрачни искове с правна квалификация чл. 59, ал. 2 от СК – за определяне на режим на
лични отношения с неотглеждащия родител, както и по чл.57, ал. 2 СК – за определяне наем
за ползване на семейното жилище в размер на 400 лева, считано от дата на подаване на
насрещния иск.
Ответникът и ищец по насрещния иск твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо
1
разстроен,поради което отправя искане за неговото прекратяване. Не се противопоставя и
признава исканията за упражняването на родителските права и местоживеенето на двете
деца да бъдат постановени в полза на ищцата. Оспорва предложения в исковата молба
режим на лични отношения и отправя насрещно искане за определяне на конкретен такъв.
Оспорва претендирания размера на месечната издръжка по чл. 143 от СК, като поддържа, че
същата следва да бъде определена в размер на 300 лева. Оспорва предявения иск по чл. 149
от СК за издръжка за минал период, тъй като бил заплащал разходи за двете деца и бил
полагал грижи за тях. Оспорва предявения иск за ползване на семейното жилище, тъй като
срокът бил до навършване на 18-годишна възраст на всяко от децата. Предявява иск за
определяне наем за ползване на семейното жилище в размер на 400 лева, считано от дата на
подаване на насрещния иск. Не се противопоставя на искането за фамилното име.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който се
частично се оспорва предложения режим на лични отношения с бащата. Оспорва се
предложения размер на месечна издръжка за децата, както и размерът и началната дата на
претендирания наем за семейното жилище.
УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 и ал.
3 СК в тежест на всяка от тях е да докаже съществуването на брак между страните, както и
фактите и обстоятелствата, на които основава твърдението си за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
УКАЗВА на страните, че следва да предявят всички основания за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака като ги предупреждава, че непосочени основания,
настъпили и станали им известни до приключване на устните състезания, не могат да
послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
УКАЗВА на ищците, че по иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК следва да докаже
своята пригодност като родител, полаганите до момента преки и непосредствени грижи за
децата, както и интереса на последните родителските права да се упражняват от майката,
всички наведени обстоятелства, обуславящи интереса на детето от контакт с родителя в
рамките на съответно предложените режим и годността и възможностите на родителя да се
грижи за детето при осъществяване на личните си контакти с него при предложения режим.
УКАЗВА на ищеца по първоначалния иск, че по иска за издръжка следва да докажат
нуждата на децата от издръжка в претендирания размер и възможността на другия родител
да я предоставя в този размер.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от СК, че в
негова тежест е да докаже, че е титуляр на правото на собственост върху недвижимия имот –
семейното жилище, както и стойността на наема относно ползването му от ответника по
насрещния иск, като УКАЗВА, че не сочи доказателства относно стойността на наема на
семейното жилище.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
2
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НОИ и НАП за всеки един от родителите на децата, от
която да са видни осигурителните им доходи за период, считано от 26.07.2023 г., ведно със
справка за действащите трудови дОори на последните, от която да е видно и основното
трудово възнаграждение на всеки от тях, както и данни за наличие на отпуснати пенсии,
парични обезщетения и/или помощи от ДОО, респективно в какъв размер и на какво
основание.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания на страните, като
указва на същите, че съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание
след изслушване на страните.
ЗАДЪЛЖАВА компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ /Д „СП“/ по
местоживеене на детето и родителите до дата на насроченото съдебно заседание да изготвят
актуални социални доклади. Указва на компетентните Д „СП“, че в социалните доклади
следва да бъдат застъпени констатации за жилищните условия на родителите (след
посещение на жилищата им), за техния родителски капацитет и връзката на всеки от тях
с детето Веселина, констатации за обкръжаващата среда на родителите, трудова им
заетост, работно време, подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг, наличие на
фактори при родителите, които поставят детето в риск, отношението на детето към
всеки от родителите му.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ
ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за
постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че
при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си,
което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спОе, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната
институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без
да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
3
рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият
корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в
състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение,
тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по Програма
„Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд дела.
За повече информация и връзка с координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат
да се обърнат към Мариана НикОа на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. С, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст.
204.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на ищеца по
насрещната искова молба – и препис от отговора на насрещната искова молба и
приложенията към него.
Указва на ищците, че следват да се явят лично в първото по делото съдебно
заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на доказателства за
наличие на такава производството ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4