РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 19.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на деветнадесети декември през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5410 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В, чрез ю.к. В. В. срещу И.Х.В. ЕГН **********,***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща
сума в размер на 1614,59 лева за консумирана топлинна енергия, представляващи
половината от дължимите за целия имот, който е съсобствен,
от които 1437,74 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.02.2015 г. до 31.03.2017 г., както и 176,85 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 02.04.2015 г. до 17.05.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по
реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с определение по
ч.г.д. № 3716/2017 г. по описа на ПлРС е уважено
искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в
предвидения от закона срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по
повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № ******, находящ се в гр. Плевен, ******, е клиент на топлинна енергия
по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във
в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г.
Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите
на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и
ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този
случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на осн.
чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 3716/2017 г. извлечение от сметка за
абонатен номер № ****** ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна
енергия, но не е погасил задължението си. Излага се и, че сградата – етажна
собственост на адрес, гр. Плевен, ******, в която се намира абонатната станция, от
която се доставя топлинна енергия до имота на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.с.“ ЕООД. Навеждат се доводи, че сумите за топлинна енергия
за периода за процесния имот са начислявани от „Т.П.“
ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата фирма „Техем сървисис“ ЕООД на база на реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба
№16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Моли се
съда, по реда на чл.219, ал.1 ГПК, да бъде привлечено като трето лице помагач и
„Т.с.“ ЕООД. В подкрепа на искането
си сочи, че има сключен договор при общи условия с „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата
за дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда –етажна
собственост. Твърди, че през процесния период
остойностяването на топлинната енергия за процесния
имот е ставало по данни предоставяни от тази фирма. Излага се, че отношенията
между дружеството - ищец и фирмите за дялово разпределение се уреждат и с ОУ на
договорите между „Т.П.“ ЕАД и търговец по см. на ЗЕ, за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
СЕС гр. Плевен. Твърди се, че за третото лице помагач съществува правен интерес
да участва в делото, тъй като с участието си може да докаже, че извършеното от
нейни служители разпределение на топлинна енергия е извършено в съответствие с
действащата нормативна уредба и съгласно ОУ, както и подписания от страните
договор. Навежда доводи, че за ищцовото дружество
съществува правен интерес от привличането на това трето лице – помагач, тъй
като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на
извършеното дялово разпределение на топлинна енергия дружеството може да заведе
регресен иск срещу него. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск,
както и искането за привличане на трето лице помагач. Претендират се и
сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски. В нарочни писмени бележки сочи, че безспорно по делото се
установило, че ищецът е потребител на топлинна енергия по смисъла на §1т.42 от
ДР на ЗЕ. Твърди, че ответникът притежава качеството на клиент на топлинна
енергия, както и, че между него и ищецът съществува валидно облигационно
правоотношение по доставка и продажба на ТЕ. Излага, че имотът е закупен от
ответника, поради което приема, че има качеството на ползвател. Сочи, че дори и
да не е живял на адреса ответникът дължи заплащането на ТЕ.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, е депозирал отговор на
исковата молба. Счита, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че не
дължи процесната сума, тъй като ищецът няма вземане
към нея. Сочи, че е налице разминаване в
петитумната част и обстоятелствената, доколкото в
първата се твърди, че имотът по отношение, на който се претендират процесните суми е съсобствен, а
във втората – че е собствен на ответницата. Отделно от това твърди, че не дължи
процесната сума, доколкото имотът се ползва от друго
лице – Г.Х.В., на която е открита партида. Излага, че именно от нея следва да
се търсят претендираните суми. Сочи, че не е подавала
заявление за откриване на партида, нито че има такава. Твърди и, че не е
сключвала договор с ищцовото дружество за доставка и
продажба на топлинна енергия за ап.37. Навежда доводи, че ако
е налице промяна на партидата и такава е извършена към 01.02.2015 г., то тя е
била направена едностранно от ищеца без нейно съгласие. Излага, че не е била
потребител на услугата за доставка на топлинна енергия от ищеца за **за претендирания период, поради
което съгласно чл.62 от ЗЗП и приложимото законодателство на ЕС не дължи
стойността на услуга или доставка, която не е ползвала, не е поискала и, за
която няма сключен договор. Твърди, че за процесния
апартамент е открита партида на името на Г.Х.В. с потребителски № **. Сочи, че
за процесния период са издавани фактури на името на Г.Х.В. и, че те се дължат от
нея. Излага, че тя лично си е заплащала задълженията към ищеца, но за
апартаменти **, за които има открити партиди и издадени фактури. Твърди и, че
не дължи претендираните лихви, тъй като не е била
потребител на топлинна енергия. Отделно от това сочи и, че не са й издавани и
изпращани фактури за дължимите суми, поради което и не е изпаднала в забава. Поради
изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да й присъди разноски.
В проведеното по
делото о.с.з.процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира присъждането на разноски. в нарочна писмена защита
процесуалният представител на ответника сочи, че за процесния
исков период е имало открита партида на др. лице и именно от него следва да
бъдат търсени процесните суми. Навежда доводи, че
ответницата не е имала партида, подавала молба за откриване на партида на нейно
име, както и, че не е в договорни отношения с ищеца. Навежда доводи и, че на
основание чл.57, ал.4 от ОУ претендираните суми следва
да се търсят от Г.Х.В..
В проведеното по
делото о.с.з. третото лице помагач не изпраща
представител. С нарочна писмена молба представя документи, които касая
разпределението на топлинна енергия за процесния
период по отношение на топлоснабдения имот.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №3716/2017 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните
суми: 1437,74 лева –
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.02.2015 г. до 31.03.2017 г., както и 176,85 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 02.04.2015 г. до 17.05.2017 г. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 2435/26.05.2017
г.
В дадения от съда срок длъжника е упражнил правото си да подаде
възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от
които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на
потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по делото препис -
извлечение от сметка за задълженията, както и от сметките за дялово разпределение, издадени от топлинния
счетоводител се установява каква топлинна енергия е начислявана на ответника по
делото за исковия период - 01.02.2015 г. до 31.03.2017
г.
Видно е от депозираните по делото сметки, издавани на името на Г. В., че
ищецът е начислявал на същата за периода от 01.01.2010
г. до февруари 2017 г. суми за доставена топлинна енергия за прозесния период.
Приобщено по делото е и заявление от Г. В. до ответника, в което сочи, че тя е
ползвала топлоснабдения имот и тя дължи сметките по
него.
По делото са депозирани и фактури- копия,
преиздадени на името на ответницата за процесния
имот, които са оспорени от ответника.
Установява се от представената по делото
справка за лице, водена от СлВП Плевен, че по партидата на ответницата е записана, че
върху топлоснабдения имот е наложена възбрана. От
приобщената по делото справка не се установява кога и по – какъв начин
ответницата да е станала собственик на имота. .
По делото е изслушано и заключението по
допуснатата ССЕ и допълнителна ССЕ която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадена. В заключението си вещото лице сочи че: сумите за топлинна
енергия за процесния имот, изготвени от ищцовото дружество на базата на изготвяни отчети от фирмата
за дялово разпределение и при ползване на топла вода; главницата за периода от
01.02.2015 г. до 31.03.2017 г. е в размер на 1437,74 лева; размера на лихвата върху
главницата за периода от 02.04.2015 г. до 17.05.2017 г е в размер на 176,85
лева; че № ** е бил абонатния номер на
страната партидата, водена на Г.Х.В. за процесния
имот за периода от 01.01.2012 г. до 31.03.2015 г. ;
че новооткритата партида №****** се води на името на ответницата и обхваща
същия период и същия топлоснабден имот; че
оригиналите на фактурите за доставка на ТЕ за процесния
период се водят на името на Г. В.. Вещото лице сочи и, че съгласно ОУ на
Топлофикация при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или
ползвател са длъжни да уведомят в 30 дневен срок продавача за настъпилата
промяна; че процесните
фактури, издавани на името на Г. В. отговарят на изискването, посочено в чл.7
от ЗСч. Че приложените по делото фактури, издадени на името на ответницата са
разпечатани от инкасо програма, в която се следят задълженията на отделните
потребители. Вещото лице сочи и, че ищецът сам е сменил партидата на ответника.
Прави се заключение и, че в т.нар. „Мейлинг“,
представляващ база данни за всички потребители за процесния
период се виждат издадените фактури на името на Г. В.. Сочи и, че в отчета за
извършени продажби за процесните месеци, името на титуляра
е Г. В..
В проведените по делата о.с.з. вещото лице сочи, че до 11.05.2017 г. е била
сменена партидата и при разпечатването на фактурите за заден период същите
излизат на името на новия собственик. Обяснява и, че не е посочено на какво
основание е променена партидата, както и, че винаги като основание се сочи
справка в имотния регистър.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена
в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; че ответникът е собственик/
ползвател на топлоснабдения имот, изискуемост и
ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви,
както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по
количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок
е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят
в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на част от вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Спорно по делото е дали ответникът е потребител по смисъла на ЗЕ на
топлинна енергия.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на
облигационно право на ползване ( в този смисъл – Решение № 35/21.02.2014 г. по
гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
В настоящия случай ищецът не
установи по безспорен начин, че ответникът е собственик, съответно съсобственик /съобразно твърденията му в петитумната част/ или носител на вещно право на ползване върху процесния недвижим имот. По делото се представи единствено справка от имотния
регистър, от която не може да се установи дали и кога ответницата е придобила
правото на собственост върху недвижимия имот, т.е от кога за нея е възникнало
задължението да заплаща суми за доставена ТЕ. По партидата на ответницата е
вписана единствено възбрана върху този имот, което обаче не може да установи по
категоричен начин, че тя е собственик на същия.
Ищецът по делото сам
е променил партидата на процесния имот, като при
извършената промяна не е посочено основанието за това. Посочване на основание и
представяне на доказателства в тази насока, каквито обаче не са налице биха
били индиция, че ответницата има качество на
потребител на ТЕ.
От друга страна разпоредбата
на чл.57, ал.4 от ОУ предвижда, че когато предишния собственик или ползвател не
закрие партидата си продавачът събира дължимите суми от него до откриване на
партида на новия собственик или ползвател. Тоест дори и да е налице прехвърляне
на собственост или придобиване на собствеността от ответницата по друг начин,
доколкото Г. В. не е предприела действия за закриване на партидата, водена на
нейно име до откриване на новата партида сумите следва да се търсят именно от
нея. Едва след откриване на новата партида могат да се претендират суми срещу
ответницата, ако същата има качеството на потребител на ТЕ.
Ето
защо при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение
на доказателствената тежест, съдът приема че между
страните не съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, респективно не е налице пасивна материалноправна легитимация на ответника и същият не дължи
на ищеца претендираната главница, а при липса на
главно вземание – и на обезщетението за забава в
размер на законната лихва като акцесорно вземане.
Поради
изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Съдът не
следва да обсъжда останалите доказателства по делото, предвид факта, че не се
доказва по безспорен начин, че ответникът е потребител на ТЕ в качеството си на
собственик или че е носител на вещно право на ползване върху процесното жилище, представляващо топлоснабдения
имот, и именно в това си качество е ползвател на топлинна енергия, която не е
заплатил на ищеца за процесния период.
По делото
своевременно е направено искане за присъждане на разноски. Видно от
представеното по делото пълномощно е уговорено възнаграждение съгласно Наредба
№1 на ВАС за размера на адвокатските възнаграждения, без да е посочено същото.С
оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК „заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска, като това обаче е единствено
и само на направените, но не и на уговорените разноски. Общият принцип, заложен
в чл. 78 ГПК, е че на присъждане подлежат само действително извършени разноски.
(Опр. № 100/29.04.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1040/2010
г., на IV г.о.; Опр. № 134/07.06.2011г. на ВКС по
гр.д. № 617/2010 г., на IV г.о.). Не се присъждат суми, които реално не са
заплатени, а само е поето задължение за това - Опр. №
133/15.03.2012г. на ВКС по ч.гр.д. № 374/2011 г., на I г.о. В този смисъл е и постулатът на т.1 от ТР
№6/2012г. на ОСТГК на ВКС, съгласно който „Съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.” Ето защо, доколкото разноските за адвокатско
възнаграждение действително не са сторени, а единствено уговорени, като в
настоящия случай не е посочен техния размер, съобразявайки ТР № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че същите не следва да бъдат
присъждани. На ответницата следва да бъде присъдена единствено
сумата от 30 лева, представляваща внесен по делото депозит за ССЕ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В искове с правно основание чл.
415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че И.Х.В. ЕГН **********,***, дължи
на ищеца обща сума в размер на 1614,59
лева за консумирана топлинна енергия, представляващи половината от
дължимите за целия имот, който е съсобствен, от които
1437,74 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.02.2015 г. до 31.03.2017 г., както и 176,85 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 02.04.2015 г. до 17.05.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от изпълнителния директор Й.В, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Х.В. ЕГН **********,***, сумата от 30,00 лв., направени
по делото разноски. на основание чл.78, ал.3
ОТХВЪРЛЯ претенцията И.Х.В.
ЕГН
**********,*** осъждане на ответника „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от изпълнителния директор Й.В да заплати сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства за реално
сторване на такива.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕАД,
гр. София.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: