Р
Е Ш Е
Н И Е
№V-80 Година
2020, 14.07 град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На първи юни година две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
Мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от
съдията В. Камбурова
въззивно гражданско дело номер 577 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по
реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№6399/17.12.2019г.,
подадена от В.Г.Я., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Решение №284 от
04.12.2019г., постановено от РС- Карнобат по гр.д.№745/2019г. по описа на същия
съд.
С посоченото решение е отхвърлен иска с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, предявен от В.Г.Я. срещу Т.К.К., ЕГН ********** ***, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, сума в размер от 16000 лева, представляваща
дължима му се субсидия за 2007г. и 2008г. за притежаваните от него 19 броя
биволици, изплатена на Т.К.К. и получена от него неправомерно, с която
сума се е обогатил неоснователно.
Със същото решение, съдът е отхвърлил искането на страните за
присъждане на сторените по делото
съдебно- деловодни разноски.
С
подадената бланкетна въззивна жалба, озаглавена ,,възражение“, се изразява
недоволство от решението. Жалбоподателят
навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Иска се
неговата отмяна.
Жалбоподателят
е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
жалбата е подадена в предвидения от закона срок и е допустима за разглеждане по
същество.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран
отговор от въззивиаемия Т.К.К., с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
На
първо място, въззвиемият излага аргументи за недължимост на претендираната от
ищеца(въззивник) сума на стойност 16000 лева, представляваща субсидия за 2007 и
2008г. за притежаваните от него 19 броя биволици.
Навежда
доводи за изтекла погасителна давност на основание чл.110 от ЗЗД (в случай, че
се приеме, че съществува такова вземане).
Посочва, че ищецът не ангажирал
никакви доказателства в подкрепа на твърденията
за основателност на предявения иск. Намира първоинстанционното решение
за законосъобразно и иска неговото потвърждаване.
Страните
не се явяват в с.з., редовно и своевременно уведомени.
Чрез
назначения му особен представител по реда на ЗПП, въззивникът поддържа
подадената жалба.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от страна,
която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по
същество. С определение от 27.02.2020г. съдът не е допуснал поисканите
доказателства от въззивника поради настъпила преклузия. С Определение от
08.05.2020 г. на въззивника е предоставена правна помощ по реда на ЗПП и му е
назначен особен представител.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на
същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на
страните въз основа на събраните по делото доказателства и относимите
разпоредби на закона, приема от фактическа страна следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена от В.Г.Я. срещу ответника Т.К. Т., с
която се претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от
16 000 лв., представляващ дължимата субсидия за 2007 и 2008г. за
притежаваните от ищеца 19 бр. биволици, получена от ответника К..
С отговора
по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил така заявената претенция като е посочил,
че не дължи претендираната сума, а и от
заявения период 2007-2008г. са изминали повече от пет години, поради което е
погасено на основание изтекла давност.
Във връзка с
дадени от съда указания ищецът е уточнил, че се касае за сума от 16 000
лв., субсидия за 20 биволици собствени на ищеца и преведени от Разплащателната
агенция по сметка на ответника в Булбанк-клон Карнобат, присвоени от него.
По делото са
делото са представени следните незаверени
копия на писмени доказателства: Протокол
за уведомяване на пострадал от
престъпление съгласно чл. 6 от Закона за
подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и връчване на формуляр за правата на пострадалите от престъпления
, рег. № 090 – ДП – 22 / 13 от 10.10.2017 г. на следовател в Окръжен следствен отдел в ОП – Бургас ,
писмо на Началник РУ П – гр.Карнобат рег. № ДП 07 – 445/ 12 от 31.082012 г. , 1 бр. възражение срещу
постановление за даване на указания от
29.09.2017 г. от прокурор Георги Добрев
, писмо рег. № 251000 – 18788 от
10.08.2015 г. на Директора на ОДМВР
Бургас до В.Г.Я. , писмо на прокурор Щилияна Петкова рег. № 1442/ 2011 г. по описа на Районна
прокуратура гр. Карнобат от 10.08.2012 г.
При горните твърдения първоинстанционният съд
е квалифицирал претенцията като такава по чл.55, ал.1 ЗЗД.
Задължение на съда е да
даде точна правна квалификация на спорното право с оглед заявеното в
обстоятелствената част на исковата молба. Вслучая при тези фактически твърдение
и петитум въззивният квалифицира предявения иск като такъв по чл.59 ЗЗД. Тъй като се касае
за неправилна правна квалификация в резултат на неправилно приложение на
закона, но съдът е разгледал въведените факти,
произнесъл се е по искането на ищеца, не се налага събирането на
доказателства или даване на различни указания на страните, решението не следва да бъде обезсилвано.
Общият състав на
института на неоснователното обогатяване е уреден в чл.59 от ЗЗД. За да е основателен
иска следва да са налице трите кумулативни предпоставки-обогатяване, обедняване
и особена връзка между тях. С други думи обедняването трябва да е станало за
сметка на обогатяването и това да е последици от един и същи факт или група
факти. Недопустимостта на неоснователното обогатяване е не само източник на
задължения, но и принцип на гражданското право. С иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД се
осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго. В
основата на неоснователното обогатяване е принципът на справедливостта, който
не допуска разместване на имущество без наличието на призната от правото
причина.
В настоящия случая
ищецът не е представил никакви доказателства, установяващи изложените от него
твърдения, а именно, че ответникът е получил сумата от 16 000 лв. по
своята банкова сметка, *** сметка на обогатяването на ответника. Нито едното,
нито другото твърдение са установени по делото.
Във
връзка с направеното възражение с отговора на исковата молба следва да се
посочи, че предвид посочения период , а именно 2007-2008г., дори и да има
доказателства установяващи твърденията на ищеца, то претенцията се явява
погасена по давност на основание чл.110 ЗЗД.
С оглед на гореизложеното въззивната
жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, но
следва да бъде отменено и постановено ново, с което претенцията да бъде
отхвърлена на посоченото по-горе правно основание.
Имащата право на
разноски страна не е направила искане за присъждането им, поради което съдът
не дължи произнасяне.
С оглед на горното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №284 от 04.12.2019г., постановено от РС- Карнобат по
гр.д.№745/2019г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД,
предявен от В.Г.Я. с ЕГН ********** ***
срещу Т.К.К. с ЕГН ********** ***, за осъждането на Т.К.К. да
заплати на В.Г.Я. сумата в размер от 16 000 лв.,
представляваща дължима му се
субсидия за 2007 година и 2008
година за притежаваните от него 19 броя биволици, изплатена на Т.К. К. и
получена от последния неправомерно и с
която сума Т.К. се е
обогатил неоснователно за сметка на В.Я., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД, предявен от В.Г.Я. с ЕГН ********** *** срещу Т.К.К. с ЕГН **********
***, за
осъждането на Т.К.К. да заплати на В.Г.Я. сумата в размер от
16 000 лв., представляваща дължима му се субсидия
за 2007 година и 2008 година за притежаваните от него 19 броя биволици, изплатена на Т.К. К. и
получена от последния неправомерно и с
която сума Т.К. се е
обогатил неоснователно за сметка на В.Я..
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.