№ 34
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Светлозар Михайлов Лазаров (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600293 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 33 от НПК.
С присъда № 260003/25.09.2020г., постановена по НОХД № 992/2019г.
по описа на Районен съд гр.Асеновград, 2 н.с., осъденият К. Г. С. е признат за
виновен в това, че на 14.08.2018г. в с.*, област*, е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил „*“, с peг. № *, след употреба на
наркотични вещества - хероин, поради което и на основание чл.343б, ал.3 вр.
чл.54, ал.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в
размер на 600 /шестстотин/ лева.
Съгласно чл.57, ал.3 вр. ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС е определен
първоначален „общ“ режим за изтърпяване на санкцията лишаване от
свобода.
На основание чл.343г вр. чл.343б, ал.3 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК му е
наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две
години.
1
Първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на чл.59, ал.1 и
ал.4 от НК при изпълнение на санкциите лишаване от свобода и лишаване от
правоуправление. Произнесъл се е и относно вещественото доказателство, и
разноските по делото.
По повод въззивна жалба на осъдения С. съдебният акт е бил предмет на
въззивен контрол. С решение № 260068/01.03.2021г., постановено по ВНОХД
№ 25/2021г., Окръжен съд гр.Пловдив е потвърдил присъдата на Районен съд
гр.Асеновград.
Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване,
съдебният акт на първоинстанционния съд е влязъл в сила на датата на
постановяване на въззивното решение.
Осъденият С. е подал искане за възобновяване на производството по
делото. Излага доводи за допуснати съществени нарушения, изразяващи се в
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните
правила. Иска възобновяване на делото, отмяна на присъдата и постановяване
на нова, с която да се признае за невинен.
Пред Пловдивския апелативен съд осъденият С. и неговият служебен
защитник поддържат искането с изложените в него съображения. Пледират за
възобновяване на производството и признаване на осъдения за невинен.
Алтернативно предлагат да се намали наложеното наказание до предвидения
минимален размер.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение. Счита, че не са налице сочените от
защитата нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото,
обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на
основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи
следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в
2
срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420,
ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,
който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се
съдържа позоваване на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2
и т.3 от НПК, които са основания за възобновяване на делото.
Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация,
искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при
преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да
се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за
проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната
правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в
закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в
сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на съществените, са
допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта,
които пороци да поставят под съмнение правилността, законосъобразността и
справедливостта му. Трябва да се анализират степента на влияние на
съдържащото се в основанието за възобновяване върху приетата фактическа
обстановка по делото, направените правни изводи и определеното наказание
и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.
Настоящият съдебен състав не констатира наличието на соченото в
искането процесуално нарушение, опорочаващо влязлата в сила присъда,
допуснато при първоинстанционното разглеждане на делото и пропуснато от
въззивната инстанция.
Не са налице пропуски в доказателствената дейност на двете съдебни
инстанции, които да сочат на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от
НПК и да са основание за възобновяване на производството по делото. При
преглед на съдопроизводствените им действия не се установява да са
допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и
анализа на различните доказателствени източници.
Несъстоятелно е изложеното от защитата съображение за неправилна
оценка и превратно тълкуване на доказателствената съвкупност.
3
Първоинстанционният и второинстанционният съд, в рамките на събраните
доказателствени източници, са извършили самостоятелен, обстоятелствен,
всестранен и прецизен анализ на доказателствената маса, поотделно и в
съвкупност. Не се констатират допуснати от решаващите съдилища
нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от
НПК. Доказателственият анализ, изложен в техните съдебни актове, е
правилен, обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените законови
текстове. Въззивният съд, от една страна, е дал своята оценка за
доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга - е направил
самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените материали,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като изключително подробно и
аргументирано е изложил крайните си изводи в мотивната част на
постановения съдебен акт.
От обективна страна съставът на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК
изисква управление на МПС след употреба на наркотични вещества.
Доказването на тази употреба се установява с всички предвидени в НПК
доказателствени средства и способи. В този смисъл е и постоянната практика
на ВКС /Решение № 116/08.08.2016г. по н.д. № 34/2016г., III н.о.; Решение №
81/15.05.2018г. по н.д. № 237/2018г., III н.о.; Решение № 198/04.12.2019г. по
н.д. № 562/2019г., I н.о.; Решение № 126/05.07.2019г. по н.д. № 540/2019г., II
н.о.; Решение № 259/23.01.2020г. по н.д. № 938/2019г., I н.о./.
В случая е налице назначена, изготвена и приета токсикохимична
експертиза, от заключението на която е видно, че в пробата урина на
осъдения С. е констатирано наличие на хероин, а за кръвта резултатът е
отрицателен. Събрани са гласни и веществени доказателства, че осъденото
лице е управлявало превозното средството след употреба на наркотично
вещество.
Не могат да се направят изводи и за неправилно приложение на
материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като липсват
пороци при формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния
съд и въззивния съд по фактите и спрямо установеното от фактическа страна.
Настоящият състав споделя виждането на решаващите съдилища, че
4
деянието съставлява престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. За
съставомерността му законодателят не е въвел изискване установяването на
употребата на наркотични вещества да става по надлежен ред, предвиден в
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, за разлика от чл.343б, ал.1 от НК, при който елемент от състава на
престъплението е алкохолната концентрация, надвишаваща 1,2 на хиляда, да е
установена по „надлежния ред”.
Поради това неоснователно е възражението на осъдения, че деянието му
се явява несъставомерно, тъй като съгласно чл.23, ал.1 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва
само чрез резултата от изследване на кръвната проба, който в случая е
отрицателен. Възприемането на подобно становище би означавало поставяне
на „целият доказателствен инструментариум на НПК в субсидиарно
положение без легално основание”, въвеждането на „извънпроцесуален
критерий за селекция на доказателствените източници, който се конфронтира
с принципните правила на чл.102, чл.104, чл.105, чл.106 и чл.107 от НПК”
/Решение № 126/05.07.2019г. на ВКС по н.д. № 540/2019г., II н.о./.
Поради правилното приложение на материалният закон не може да
бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт и присъдата на
първоинстанционния съд и оправдаване на осъдения С.. Това е възможно
единствено в хипотезата на осъждане за несъставомерно деяние, която в
случая не е налице.
Липсва и нарушение по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Следва да се
отбележи, че не се сочат конкретни доводи в подкрепа на искането за
намаляване на наложените наказания на осъденото лице до минималния
размер. Всяка една от двете инстанции е изложила достатъчно съображения
по въпроса за индивидуализацията на наказанието, така че волята на
съдилищата относно вида и размера на санкциите може да се проследи и
провери. Тя е формирана и в съответствие с доказателствата по делото, и със
закона. Определените наказания на осъдения по вид и размер са в унисон с
осъществяване на целите на специалната и на генералната превенция. Те са
съответни на чл.54 и чл.36 от НК, поради което липсват основания за намеса
5
и тяхното намаляване по реда на възобновяването. Съобразени са с
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението.
Предвид гореизложените съображения Пловдивският апелативен съд
намира, че не са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5 от НПК вр. чл.348,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд
и на въззивното решение. Поради това искането на осъдения за възобновяване
на производството по делото, като неоснователно, следва да се остави без
уважение.
С оглед на горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Г. С. за
възобновяване на производството по ВНОХД № 25/2021г. по описа на
Окръжен съд гр.Пловдив и НОХД № 992/2019г. по описа на Районен съд
гр.Асеновград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6