Определение по дело №506/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на И.Л.Ц., ЕГН: **********, чрез адв.К.М., против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-2937-1/03.12.2020г. на органи по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, с който за периода 2018 - 2020г. вкл., по партиди 7505121095003 и 7505121095004, са установени задължения за ДНИ общо в размер на 925,88лв. и лихви 119,86лв., и за ТБО общо в размер на 439,70лв. и лихви 56,94лв.

С жалбата са наведени твърдения, че обжалваният АУЗ не е надлежно връчен, поради което не е влязъл в сила и подлежи на обжалване по реда на чл.156 ДОПК. По същество се сочи, че след съставянето на акта е бил съставен друг АУЗ с № МД-АУ-2841-1/16.07.2021г., в който са включени задължения за местни данъци и такси за същите имоти, вкл. за 2018 - 2020г. Този последващ акт бил издаден на абсолютно същите основания и при посочване на идентични декларации, пораждащи задълженията. По изложените съображения се твърди, че са съставени два акта за установяване на едни и същи задължения, което е недопустимо. Тъй като последващия АУЗ с № МД-АУ-2841-1/16.07.2021г. е влязъл в законна сила и задълженията по него са заплатени, а предходният акт - оспорения № МД-АУ-2937-1/03.12.2020г., не е надлежно връчен, именно той следва да бъде обезсилен за да се предотврати двойното данъчно облагане. От друга страна се твърди, че по-късно издаденият АУЗ отменя „мълчаливо“ предходния, издаден на същото основание акт. По изложените съображения се иска отмяна на АУЗ № МД-АУ-2937-1/03.12.2020г.

С Разпореждане №2912/06.03.2023г. жалбата е оставена без движение, с указания към жалбоподателката в 7-дневен срок от получаване на съобщението: 1/ да посочи изрично дали е обжалвала Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-2937-1/03.12.2020г. по административен ред пред директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна; 2/ в случай че АУЗ № МД-АУ-2937-1/03.12.2020г. е обжалван по административен ред - да представи доказателства за датата, на която е подадена жалбата до директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна; 3/ в случай че АУЗ № МД-АУ-2937-1/03.12.2020г. не е обжалван по административен ред - в контекста на изискването по чл.156, ал.1 ДОПК, да обоснове правния си интерес от сезиране на съда; 4/ да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 10,00лв.

Във връзка с Разпореждане №2912/06.03.2023г., с молба С.д. № 4628/27.03.2023г. жалбоподателката представя копие от жалба против АУЗ № МД-АУ-2937-1/03.12.2020г. до директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, ведно с писмо рег.№ МД-Т21012480ВН_001ВН/24.11.2021г., с което във връзка с подадената жалба, е уведомена, че в издадените актове за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК, няма дублиране на задължения по видове и периоди, и няма основание за изменение на АУЗ № МД-АУ-2937-1/03.12.2020г.

С молба С.д. № 5394/07.04.2023г. директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна във връзка с Разпореждане №2912/06.03.2023г. уточнява, че по заведената с рег.№ МД-Т21012480ВН/18.11.2021г. жалба против АУЗ № МД-АУ-2937-1/03.12.2020г., адресирана до директора на Дирекция „Местни данъци“, е постановено Решение № МД-Т21012480ВН_001ВН/24.11.2021г., съобщено на жалбоподателката с известие за доставяне от 25.11.2021г. Цитираното от ответната страна решение е писмото, с което жалбоподателката е уведомена, че няма основание за изменение на АУЗ № МД-АУ-2937-1/03.12.2020г.

С Разпореждане № 4763/10.04.2023г. ответната страна е задължена да представи доказателства за надлежното връчване на АУЗ № МД-АУ-2937-1/03.12.2020г. по реда на чл.32 ДОПК, както и да представи АУЗ с № МД-АУ-2841-1/16.07.2021г., ведно с преписката по него, доказателства за начина и датата на връчването му, за датата на влизането му в сила, в т.ч. и за извършените по него плащания на установените задължения от страна на жалбоподателката.

Във връзка с Разпореждане № 4763/10.04.2023г., със С.д. № 6556/02.05.2023г. жалбоподателката уточнява, че писмо рег.№ МД-Т21012480ВН_001ВН/24.11.2021г. би могло да се възприеме като решение, с което е потвърден обжалвания АУЗ, поради което моли жалбата да се разгледа по реда на чл.156, ал.1 ДОПК. В условие на евентуалност, в случай че съдът приеме, че директорът на Дирекция „Местни данъци“ не се е произнесъл с валидно решение по чл.155 ДОПК, поддържа жалбата на основание чл.156, ал.5 ДОПК.

В връзка с Разпореждане № 4763/10.04.2023г. ответната страна представя АУЗ МД - АУ-2841-1/16.07.2021г. и ИД за връчването му по пощата на упълномощено лице. Не представя доказателства за спазване на изискванията за връчване на акта по реда на чл.32 ДОПК.

С оглед доводите на страните и представените от тях доказателства, съдът приема, че АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-2937-1/03.12.2020г. не е надлежно връчен на жалбоподателката.

По делото са налице данни, че АУЗ № МД-АУ-2937-1/03.12.2020г. е приет от органа за връчен по реда на чл.32 ДОПК - в този смисъл са представените пощенски пликове с отбелязване „непотърсен“ и Съобщение по чл.32 ДОПК, закачено на таблото на 08.03.2021г. и свалено на 22.03.2021г. С тези действия обаче не се изчерпва фактическия състав на връчването по особения ред и настоящият състав преценява, че същия не е спазен.

Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от ДОПК, връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Обстоятелствата по ал.1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция - ал.2. Изискванията по ал.2 не се прилагат, когато са налице безспорни доказателства, че адресът за кореспонденция по чл.28 е несъществуващ - ал.3. Съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция. Съобщението се публикува и в Интернет - ал.4. Заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес - ал.5. В случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен - ал.6. Датите на поставяне и сваляне на съобщението се отбелязват от органа по приходите върху самото съобщение - ал.7.

В конкретния случай видно от представените от директора на Дирекция „МД“ при Община-Варна писмени доказателства, органите по приходите не са спазили изискванията на чл.32, ал.1 и ал.2 от ДОПК - за връчване на акта да са извършени най-малко две посещения през 7 дни, удостоверени с протокол. Липсват доказателства и съобщението да е публикувано в интернет, едновременно с окачването му на таблото за съобщения.

След като не са спазени изискванията на чл.32 от ДОПК, които за да бъде връчването редовно, следва да са изпълнени кумулативно, АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-2937-1/03.12.2020г. не е надлежно връчен, поради което неправилно в писмо рег.№ МД-Т21012480ВН_001ВН/24.11.2021г. подадената срещу акта жалба е интерпретирана като искане за изменение на установените с него задължения.

Независимо от изявлението на юрк.Хаджиев в молба С.д. № 5394/07.04.2023г. - че писмото от 24.11.2021г. има характер на решение по чл.155, ал.1 от ДОПК, настоящият съдебен състав преценява, че писмо рег.№ МД-Т21012480ВН_001ВН/24.11.2021г. няма характер на решение - същото не представлява произнасяне по същество по смисъла на чл.155, ал.1 и ал.2 от ДОПК, респ. не е акт за прекратяване на производството по смисъла на чл.147, ал.1 от ДОПК. Със същото данъчнозадълженото лице само е уведомено, че няма дублиране на задължения, както и че няма основания за изменение на АУЗ № МД-АУ-2937-1/03.12.2020г.

Погрешната интерпретация от страна на решаващия орган на обстоятелствата около връчването на АУЗ, респ. влизането му сила, изключва хипотезата на чл.156, ал.4 от ДОПК - АУЗ да се счита мълчаливо потвърден, поради което съдът приема, че производството по чл.152 от ДОПК не е приключило и е налице пречка за съдебното обжалване на АУЗ.

Съгласно чл.156, ал.1, вр.чл.144 от ДОПК жалбата до съда против АУЗ е допустима само ако е изчерпано задължителното административно обжалване и в частта, потвърдена от решавания орган.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане и производството по делото - да се прекрати.

Доколкото АУЗ не е редовно връчен на жалбоподателя, следва жалба рег.№ МД-Т21012480ВН/18.11.2021г. на И.Л.Ц., ЕГН: ********** против АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-2937-1/03.12.2020г., ведно с преписката, да се изпрати на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна за разглеждане и произнасяне по реда на чл.155 от ДОПК.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Л.Ц., ЕГН: ********** против АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-2937-1/03.12.2020г.

ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна за разглеждане и произнасяне по жалба рег.№ МД-Т21012480ВН/18.11.2021г. на И.Л.Ц., ЕГН: ********** против АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-2937-1/03.12.2020г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 506/2023г. по описа на Адм.съд-Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: