Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260225
гр.Бургас, 01.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 2717
по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
„*“ ЕООД с ЕИК: *, чрез адв. В.А.-***, против Електронен фиш за налагане на
глоба (ЕФ) Серия Г № *, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по
чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
С
жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен, поради допуснати
процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от пълномощник – адв.
В.А. – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея довод и моли за
присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище от
упълномощен юрисконсулт се заявява, че фишът е зкаоносъобразен, а санкцията е
правилно определена, поради което и се пледира за потвърждаване на санкционния
акт. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП, тъй като липсват доказателства за датата на връчването му. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 20.12.2019г. в 10:08 часа на П
II-99 п.в.
Созопол посока гр. Приморско техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „САИРН m*SpeeDet 2D” с № 12,
засякла и заснела автомобил „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с рег. № *. От направената справка се
установило, че към датата и часа на управление за товарния автомобил не е имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Било установено и че
автомобилът е собственост на „*“ ЕООД.
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия Г №
* на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл.
638, ал.1, т. 2 КЗ била наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Техническото средство – мобилна система за контрол на
скоростта – „САИРН m*SpeeDet 2D” с фаб. № SD2D 0021, към датата на заснемане на
нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л.6).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката
снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените
възражения съдът прие, че в конкретния случай са налице нарушения при
установяване на нарушението и издаване на ЕФ, довели до незаконосъобразност на
издадения ЕФ.
С оглед така описаната фактическа обстановка и предвид
обстоятелството, че нарушението е установено с АТС, приложима се явява разпоредбата
на чл. 638, ал. 4 от КЗ, съгласно която, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на
собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция
по ал. 1. В така цитираната правна норма са описани съществени елементи от
състава на административното нарушение - същото е установено с АТС и е
нарушението е установено по време на управление на МПС. С оглед на това,
нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ безспорно съставлява правното основание, въз
основа на което се издава процесния Електронен фиш. Анализът на приложения по
делото екземпляр на оспорения електронен фиш показва, че в същия липсва
посочване на правното основание за неговото издаване, а именно нормата на чл.
638, ал. 4 от КЗ. Като правно основание в електронния фиш е посочена
разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, съгласно която на лице по чл. 483,
ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага
имуществена санкция от 2000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец.
Така посоченото правно основание указва единствено възможността за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на юридическите лица (което може да
бъде приложено чрез установяване на административното нарушение с АУАН и
издаване на наказателно постановление), но не и възможността за съставяне на
електронен фиш по специалния ред, изрично регламентиран с нормата на чл. 638,
ал. 4 от КЗ.
Съдът намира, че това е съществено нарушение на
процесуалните правила, което обосновава незаконосъобразност на обжалвания фиш.
В този смисъл е и Решение № 1037 от 03.08.2020 г. по к.
адм. н. д. № 1258 / 2020 г. на XV състав на Административен съд – Бургас.
Също така, нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП (към която
препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ) предвижда, като условие за издаването на
електронен фиш, с автоматизираното техническо средство да е заснето и
установено "нарушението". Това означава, че техническото средство
следва да установи автоматизирано, без намесата на служител, всички елементи от
състава на нарушението и то по начин, възможен за по-нататъшната му
автоматизирана обработка, която в крайна сметка да има за резултат генерирането
на електронния фиш "в отсъствието на контролен орган и на нарушител".
Не е възможно да се изпълни законовото изискване за установяване и наказване на
нарушението в отсъствието на контролен орган, ако с автоматизираното техническо
средство не се установят всички елементи от състава на съответното
административно нарушение. Изискването за автоматизиран характер на дейността
от установяването на нарушението до наказването му чрез електронен фиш
произтича и от законовите дефиниции, дадени с § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и § 6, т.
63 от ДР на ЗДП, според които "електронен фиш" е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Затова
следва да се приеме, че в случаите на
чл. 638, ал. 4 от КЗ е необходимо системата за установяване на
нарушенията автоматично (без намесата на контролен орган) да събира данни за
наличието на действаща застраховка ГО за съответния автомобил. Ако такива данни
не се събират от системата и се налага извършването на справка от съответен
служител, то за установяването на нарушението следва да се състави АУАН, а
издаването на ЕФ е недопустимо (Решение № 1632 от 8.10.2019 г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 1613/2019 г.). От данните по делото е видно, че АТСС е одобрен
тип средство за измерване единствено за контрол на скорост на движение На л. 8 се
намира приложение към удостоверение, в което изрично е посочено, че камерата за
доказателства заснема доказателствени изображения за всяко нарушение на
ограничението на скоростта. В настоящия случай, АНО е следвало да приложи
общите правила на административнонаказателното преследване и да издаде АУАН и
въз основа на него НП, като в административнонаказателното производство като
веществено доказателствено средство да бъдат използвани снимките от АТСС, по
аргумент на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Отделен е въпросът, че е представена
снимка, на която липсват дата и час на заснемане, като не са изпълнение
указанията в тази насока. Не са изпълнени и указанията за представяне на протокол
по чл. 10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. Според разпоредбата на
чл.165, ал.3 от ЗДвП - условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато се явява Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. В случай на използване на мобилна АТСС протокол по
чл. 10, ал.1 от Наредбата е задължителен, защото той е доказателство относно
мястото и времето на извършване на нарушението, относно това, с какво по вид
АТСС е заснето нарушението, относно посоката на движение, в която се
осъществява контролът, относно въведените ограничения, относно автомобила, на
който е поставено мобилното АТСС, както и дали са спазени другите изисквания на
Наредбата. Липсата на протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата и приложенията към
него, съгласно чл. 10, ал.3 от Наредбата, сочи на недоказаност на нарушението,
поради което обжалваният електронния фиш следва да бъде отменен и на това
основание.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че
са допуснати нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели
до незаконосъобразно издаване на ЕФ, поради което и същият следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ,
бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за
правна защита (л. 7), в които е отразено, че е уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв. По делото е направено възражение за
прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. По мнение на настоящия състав този минимум следва да бъде
съобразен към датата на сключване на договора за правна защита- 18.06.2020 г.,
когато чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е предвиждал минимален размер от 200 лв.
плюс шест процента върху разликата над 1000 лв. В конкретния случай се получава
възнаграждение в размер на 260 лв. В този смисъл са и Определение № 534 от
08.12.2016г. по ч.т.д. №1135/2016г. на Първо т.о., ВКС, Определение № 127 от
09.05.2016г. по ч.гр.д. №564/2016г. на Първо гр.о., ВКС и др. Съдът намира, че
действително делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, но
уговореният размер не е прекомерен съобразно минимално предвиденото, поради което
следва да се присъди изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент
от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира,
че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство
разноски, в размер на 350 лв. по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане
на глоба (ЕФ) Серия Г № *, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по
чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ на „*“
ЕООД с ЕИК: *, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на „*“ ЕООД с
ЕИК: *, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350
(триста и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.