РЕШЕНИЕ
№ 1343
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110137423 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК **********,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу М. П. К., ЕГН **********, с адрес:
гАДРЕС с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи сумата от
458.92 лева, от които 453.31 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г, ведно със законната лихва от
28.03.2023г. до изплащане на вземането, 5.61 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2020г.
до 10.03.2023г., както и суми за дялово разпределение- 38,96 лева главница за периода
м.03.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№16001/2023 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС аб. №1111, ИД номер:11111111.
Ищецът твърди, ответницата, в качеството си на собственик на процесния
топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.
1
3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР“
ЕООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който се
оспорват исковете като недопустими и неоснователни. Сочи се, че всички суми за
посочения период м.05.2019г. до м. 04.2021г. са изплащани - ежемесечно чрез „ИЗИПЕЙ”.
Сочи се, че към исковата молба няма приложен документи удостоверявщи реално
потребление. Поддържа се, че имота е нов, въведен е в експлоатация през м. Октомври
2009г., не се ползва топлинна енергия, защото няма радиатори и тръби в имота и
показателите показват 0/нула/ ползвана топлинна енергия. Твърди се, че не е изяснен и
въпроса относно обстоятелството дали топлинната енергия за имота е начислена по
действителен разход на уредите за дялово разпределение. Оспорва се размера и на топлата
вода като се сочи, че не е ясно на каква база е изчислена консумацията на топла вода.
Поддържа се, че не са ангажирани доказателства, от които да е видно начинът на определяне
на конкретните суми за сградната инсталация.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД.
Претендират се разноски.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 28.03.2023 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. П. К. за сумите 453,31 лева (четиристотин
петдесет и три лева и 31 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 5,61 лева (пет лева и 61
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 10.03.2023 г. -
задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: АДРЕС, аб.№ 1111.
2
С разпореждане от 04.04.2023 г. по ч. гр. д. № 16001 /2023 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на длъжника, като е постъпило възражение, с което сумите са
оспорени като недължими и на основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК на ищеца са дадени
указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Приложен по делото е Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж върху
недвижим имот от 28.11.2007 г., с който М. П. К. е закупила правото на строеж върху
апартамент №1 в жилищна сграда, находяща се в УПИ ****** в АДРЕС
Представено е удостоверение от Столична община, район М, видно от което жилищна
сграда с идентификатор ****************, находяща се в кв. ********* УПИ ****** ж.к.
М-2 има административен адрес: АДРЕС
Представена по делото е и заявление-декларация от М. П. К. от 11.12.2009 г. до
ищцовото дружество за открИ.не на партида на нейно име за топлоснабден имот с адрес:
ж.к. М 2, АДРЕС Посочено е че заявителят се отказва от отопление и абонатът ще ползва
само топла вода.
Видно от представения протокол от проведено на 11.09.2019 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, , етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с „ФДР“ АД, което дружество да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Ангажиран е договор, сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ЕООД,
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който
е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено.Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва един вход.Общия топломер в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и
сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от
Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са
направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в
Наредба№ 16-334. Сградата до 11.2019г. е била на дялово разпределение към „ФДР“ ЕООД,
а от 12.2019г. е преминала на дялово разпределение към „ФДР“ ЕАД. За извършване на
дяловото разпределение на ТЕ в сградата са монтирани апартаментни топломери в имотите.
ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е определена като разлика между
общото количество ТЕ за отопление минус сумата от показанията на индивидуалните
топломери в отделните имоти и ТЕ за БГВ. Същата се разпределя пропорционално на
отопляемите обеми по проект. За процесния имот изчислението на ТЕ за отопление от
3
сградна инсталация е на база отопляема кубатура в размер на 165куб.м. акт за
разпределение на кубатурата, представен на в.л. В процесния имот за целия процесен
период няма изчислена ТЕ за отопление на имот, въпреки че за период 19/20г. не е осигурен
достъп до имота. В процесния имот има монтирани два броя водомери за топла вода. За
отчетен период 19/20г. не е осигурен достъп за отчет на водомерите, за което е съставен
констативен протокол от 14.06.2020г. За период 20/21 г. има отчет на водомерите, като
отчета от 07.05.2021г. е представен на в.л. За период 19/20г. има служебно изчислена ТЕ за
БГВ на база един брой потребител на топла вода, при служебно определен разход 140л. на
денонощие за един потребител. За период 20/21 г. има изчислена ТЕ на база отчет на
водомерите, като показание „старо“ в изравнителната сметка са въведени 26 куб.м. за
водомер 1 и 1 куб.м. за водомер 2. След като от „ФДР“ ЕООД представиха отчета на
водомера от 2019г. с показания 14куб.м. за водомер 1 и 11 куб.м. за водомер 2, СТЕ
установи, че изчисленият разход за период 20/21 г. е 55 куб.м., вместо посоченият от „ФДР“
ЕАД 107 куб.м. През процесния период във фактурите изготвени от „Топлофикация -
София”ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г. СТЕ
счита, че сумата за БГВ за 20/21 г. е завишена с +452.18лв. За останалите периоди и
компоненти изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба №Е-
РД-04-1 от 12.03.2020г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация и
БГВ е в размер на 1341.65 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че по
партидата на аб. №1111за процесния период, от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., има отразени
плащания по фактури по прогнозни данни, по партидата на аб. № 1111, за топлоснабден
имот с адрес : АДРЕС, aп. 1 сума в общ размер на 1354.85лв.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
4
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
От представената по делото молба-декларация се установява, че ответницата е
изразила воля да встъпи като ползвател на топлоснабдения имот в договорно
правоотношение с ищцовото дружество. Ответницата се е легитимирала като собственик на
процесния топлоснабден имот въз основа на нотариален акт. Именно въз основа на това,
ищцовото дружество е създало абонатен номер 1111 на името на ответницата и е доставяло,
съответно фактурирало топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
апартамент с адрес: АДРЕС
5
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано до
11.2019г. от „ФДР“ ЕООД, а от 12.2019г. е преминала на дялово разпределение към
„ФДР“ АД
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно от „ФДР“ ЕООД, като при смяната между
ФДР, „ФДР“ АД неправилно е начислило 107 куб.м вместо 55 куб.м. БГВ.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот за процесния период е 1341.65
лева.
От приетата и неоспорена ССчЕ се установява, че ответницата своевременно,
незабавно след изтичане на 45 дни от периода след всяка прогнозна месечна фактура е
заплащала стойността й- дори е налице надплащане на сумите- платена е сума с 13.20
лева повече.
Така съдът отчита плащанията сторени преди процеса като правопогасяващ
юридически факт. Доколкото е било погасено своевременно главното задължение,
ответницата не е изпадала в забава, съответно няма основание за начисляване на мораторна
лихва.
Търсените суми в настоящия процес са такИ. поради грешно отчитане на фирмата за
дялово разпределение.
Ето защо исковете като неоснователно следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК **********, представлявано от
АА- Изпълнителен директор срещу М. П. К., ЕГН **********, с адрес: гАДРЕС искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл.
422 ГПК, за признаване за установено, че ответницата дължи сумата от 458.92 лева, от които
6
453.31 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
топлоснабдени имот с адрес: АДРЕС аб. №1111, ИД номер:11111111, за периода м.05.2019г.
до м.04.2021г, ведно със законната лихва от 28.03.2023г. до изплащане на вземането, 5.61
лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 10.03.2023г., както и суми за дялово
разпределение- 38,96 лева главница за периода м.03.2020г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №16001/2023 г. на СРС, 46 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР ” АД,
ЕИК: ******.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7