РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Ихтиман, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20251840200302 по описа за 2025 година
Настоящото производство първоначално е образувано въз основа на жалба от Х. Д.
С., ЕГН **********, действащ чрез адвокат И. П., против Електронен фиш Серия К №
6202345, издаден от ОД на МВР - София.
С жалбата са наведени съображения, според които оспореният фиш е
незаконосъобразен и неправилен.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като се явява неговият
процесуален представител, който оспопва електронният фиш. Наказващият орган не
изпраща представител в съдебно заседание, като в по-ранен етап от него е постъпила
писмена защита, с която се оспорва жалбата. Районна прокуратура Самоков, Териториално
отделение – Ихтиман не изразява становище и не изпраща свой представител.
Жалбата е допустима. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са
представени конкретни писмени доказателства /обратна разписка или друго/, от които да е
видно, кога и как е връчен електронният фиш. Такива писмени доказателства,
удостоверяващи датата и начина на връчване на оспорения акт, не се съдържат и в
административната преписка. Поради това съдебният състав приема, че жалбата е
депозирана в срок. Само за пълнота трябва да се отбележи, че в разпечатка от АИС – АНД
/лист 22/ е посочено, че фишът е съставен на 29.07.2022 г. и е връчен на 16.06.2025 г. В
същото време върху жалбата е поставен входящ номер при ОДМВР – София от 25.06.2025 г.,
а от приложен плик по делото и по-конкретно от клеймото върху него е видно, че е
изпратена на 19.06.2025 г., което идва да покаже, че ако си приеме, че действително съгласно
приложената справка връчването е станало на 16.06.2025 г., то жалбата е подадена
своевременно.
За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът съобрази следното:
Оспореният електронен фиш е издаден на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182,
ал. 2, т. 3, във вр. чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В него е отразено, че на
1
26.07.2022 г., в 09:12 часа на в община Костенец, АМ Тракия км 53.300, посока гр. Пловдив,
при ограничение с пътен знак В-26 от 80 км/ч, с МПС Нисан Патрол, с регистрационен
номер , е извършено нарушение на скоростта, установено и заснето с АТСС TFR1-M 504.
Отразено е, че разрешената скорост е била 80 км/ч, а установената такава от 101 км./ч, с
което превишената скорост е от 21 км/ч. Посочено е, че собственик на автомобила е Х. Д. С..
От приложена към административната преписка справка за регистрация на МПС
/лист 21 от делото/ е видно, че въпросното превозно средство е собственост на Х. Д. С..
Според правилото на чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП /в редакцията й към момента
на издаване на електронния фиш/ електронният фиш съдържа данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. В настоящия случай въпросният
електронен фиш, срещу който е насочена жалбата, съдържа всички необходими реквизити,
посочени в текста на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /, поради което е редовен.
В текста на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е отразено какви са максимално допустимите
скорости на движение в и извън населено място, а в ал. 2 на същия член е посочено, че
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в
ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП водач, който превиши
разрешената скорост извън населено място, се наказва с глоба от 100 лева, когато
превишението е от 21 до 30 км/ч. Правилото на действащата към момента на издаване на
електронния фиш норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП гласи, че при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушителя за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Съгласно легалната дефиниция, дадено в пар. 6, т. 65 от ДП към ЗДвП,
„Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган, б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
В чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г./ е посочено, че за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението.
Съгласно ал. 2 от същия член протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се
отбелязва началото и краят на контролирания участък.
Според чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за измерване на
скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи
се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага
временно на участък от пътя. В следващата ал. 2 е разписано, че в случаите на
осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират
на място и се предприемат действия за реализиране на административно-наказателната
отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във
2
време на движение, електронни фишове не се издават. Съгласно ал. 3 на чл. 11 от Наредбата
при контрол на скоростта с мобилно АТСС във време на движение върху заснетите
изображения освен данните за извършеното нарушение се отразяват и данните за скоростта
на служебния автомобил или мотоциклет.
В настоящия случай процесният електронен фиш съдържа всички необходими
реквизити съгласно действащата към момента на издаването му редакция на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП.
В представения по делото препис от Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система /лист 20 от делото/ е посочено, че посоката на движение на
контролираните МПС е от гр. София към гр. Пловдив, като е посочена и ограничената
скорост в района от 80 км/час. В протокола не са попълнени графите „начало на участъка“ и
„край на участъка“, което идва да покаже, че измерването е станало не по време на
движение на патрулния автомобил.
Към административната преписка са приложени снимки, а така също и информация в
табличен вид до тях /лист 19 от делото/, съставени във връзка с издаването на фиша. От
снимките и от информацията в табличен вид до таях е видно, че на тях е заснето процесното
превозно средство. Върху материалния носител на снимките, вдясно от същите, е отразено,
че измерената скорост на моторното превозно средство е била 104 км/ч, ограничението е
било 80 км/ч, а превишаването на скоростта е от 24 км/ч. В края на таблицата до снимките и
в електронния фиш е записано, че наказуемата скорост е 101 км/ч, а наказуемото
превишаване е 21 км/ч, като по този начин се установява, че е приспаднат нормативно
регламентирания толеранс, каквото е изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. във вр. чл. 755, ал. 1, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол /чл. 755 от наредбата, действаща към момента на
извършване на нарушението, на която норма е аналогичен текстът на чл. 425, ал. 1, т. 2 от
действащата към момента Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол/. За патрулния автомобил е отбелязана скорост 0, което също идва да
покаже, че заснемането е станало не по време на движение на полицейския автомобил.
Именно поради обстоятелството, че заснемането е било по време, когато патрулният
автомобил не се е движил, по аргумент от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. е допустимо издаването на електронен фиш.
По делото е постъпило писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ /лист 42 и
следващите от делото/, ведно с приложение /чертеж/. В писмото на Агенция „Пътна
инфраструктура“ и приложението е посочено, че на АМ Тракия има ограничение на
скоростта от 80 кч/час, което е въведено на км. 53+100 дясно платно, важащо за км. 53+300.
Действително, приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване посочва, че е валидно до 24.04.2020 г. В същото време, обаче, по делото е
представен и препис от протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M с
идент. № 504/07 от дата 10.02.2022 г. /лист 14/, в който протокол накрая е отразено, че
системата съответства на одобрения тип. Именно въз основа на този протокол може да се
направи извод, че използваното техническо средство за измерване на скоростта е било
изправно.
Следва са се отбележи и това, че в електронния фиш е посочено, че са нарушени
разпоредбите на чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В чл. 21, ал. 1 от посочения закон
е отразено, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определени стойности на скоростта, като са показани тези
стойности за отделните категории превозни средства в населено място и извън населено
място. В чл. 21, ал. 2 е разписано, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. От прочита
на двете норми е видно, че при сигнализиране /ограничаване/ на скоростта с нарочен пътен
3
знак и при неспазване на това ограничение, то нарушение се извършва на чл. 21, ал. 2, във
вр. ал. 1 от ЗДвП, защото ограничение се поставя, именно когато скоростта следва да е
различна /по-ниска/, от нормативно посочената по ал. 1.
В настоящия случай не е настъпила погасителна давност, каквито доводи се сочат в
жалбата. Съображенията за това са следните:
С Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II
колегия се дава отговор на въпрос, касаещ давността относно изпълнението на наложено
административно наказание, а не давността, отнасяща се до самото наказателно
преследване. В мотивационната част на това тълкувателно решение изрично е посочено, че
„разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН предвижда, че административното наказание не
се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на
същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето
спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН,
независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се
изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.“ Също така в
мотивационната част на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е
посочено следното: „За целта е важно да се направи разграничение между погасяване на
възможността на администрацията да реализира правомощията си и да санкционира
нарушителя и погасяването на възможността й да реализира правомощията си по
изпълнение на наложеното наказание. Макар погасителните основания и в двата случая да
са сходни юридически факти (и по чл. 34 от ЗАНН, и по чл. 82 от ЗАНН), в първия те
настъпват преди влизане в сила на правоохранителен акт, а във втория - след влизането му в
сила, и имат различно правно значение - в първия случай компетентният орган губи
възможността да реализира което и да било от правомощията си по правоотношението, а във
втория - да реализира изпълнението на наложената санкция.“
Изложеното дотук налага извод, че в случая за момента са неприложими давностните
срокове по чл. 82 от ЗАНН, защото същите започват да текат след влизане в сила на
съответния акт, с който е наложено административното наказание, а процесният електронен
фиш, с който е наложена глоба, все още не е влязъл в сила, понеже своевременно е подадена
жалба срещу него, която жалба е поставила началото на настоящото съдебно производство.
В чл. 34 от ЗАНН са предвидени и давностни срокове относно съставянето на акт за
установяване на нарушение и съставянето на наказателно постановление, чието неспазване
също води до прекратяване на производството. Тези срокове, обаче, не са приложими при
електронните фишове, защото при издаване на електронен фиш не се съставя нито акта за
установяване на нарушението, нито впоследствие се съставя наказателно постановление. В
този смисъл са и част от мотивите към Решение № 919 от 12.07.2023 г. на АдмС - София
област по к. а. н. д. № 162/2023 г.
С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е прието, че
разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща
към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс. В мотивите на тълкувателното постановление е отчетено, че „в чл. 34 от ЗАНН няма
разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната
давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН“.
Както бе посочено по-горе, чл. 34 от ЗАНН е неприложим спрямо електронните
фишове относно давностните срокове, касаещи издаване на актовете за установяване на
нарушението и издаването на наказателното постановление. Именно поради това и вземайки
предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, а така също отчитайки и мотивите към т. 2 от
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и
ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, настоящият съдебен състав
приема, че при електронните фишове следва да намерят приложение давностните срокове по
4
чл. 80 и чл. 81 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН, като в последната норма изрично е посочено,
че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността,
формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Тоест, при електронните
фишове субсидиарно приложение намира НК не само относно абсолютната давност от
четири години и половина по чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, но и относно
давността само по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, която давност е три години. В подобен смисъл са
и част от мотивите към Решение № 12541 от 22.07.2024 г. на АдмС - София по адм. д. №
5013/2024 г., Решение № 2496 от 15.04.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 12305/2023 г. и
Решение № 1968 от 21.10.2022 г. на АдмС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 432/2022 г.
В разглеждания случай, обаче, нарушението е извършено на 26.07.2022 г., а
електронният фиш е връчен на нарушителя на 16.06.2025 г., обстоятелство, което той сам
сочи в жалбата си. При това положение се установява, че от датата на нарушението до
датата на връчване на е изминал период, който да е равен или по-голям от три години. От
датата на нарушението до момента не е изминал и период, който да е равен или по-голям от
четири години и половина. Поради това се налага извод, че не е настъпила нито кратката,
нито абсолютната давност до момента. Само за пълнота може да се посочи, че тригодишен
срок не е изминал и от датата на нарушението до подаване на жалбата /жалбата е изпратена
по пощата на 19.6.2025 г. и е входирана на 25.06.2025 г./.
Всичко изложено по-горе налага извод, че нарушението, отразено в обжалвания
електронен фиш, е извършено и правилно и законосъобразно е наложена глоба посредством
оспорения електронен фиш. Поради тези съображения електронният фиш трябва да бъде
потвърден.
Предвид изхода на делото, наказващият орган има право на претендираното от него
юрисконсултско възнаграждение /писмена защита на лист 26 от делото/, което съдът
определя в размер на 100 лева, отчитайки фактическата и правна сложност по делото.
Именно тази сума следва да бъде възложена в тежест на жалбоподателят и той трябва да
бъде осъден да я заплати на наказващия орган.
Така мотивиран, Районен съд – Ихтиман
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 6202345, издаден от ОД на МВР -
София, с който на Х. Д. С., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 на основание
чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 21, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Х. Д. С., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – София сумата от 100
лева /сто лева/ - дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5