№ 180
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20231110143359 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, с която ищецът Т. Х. Ш., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. П.., ул.“Ч“ № 2, адв. А. А. против „Д. Е Е“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к.“Л.“ 1, бл..., вх.Б, ет.1, ап.1, е предявил установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 128, т.2 КТ за установяване
съществуването право на вземане на ищеца от ответника за сумата в общ размер на 7934 лв.,
представляваща неплатени трудови възнаграждения за периода 18.05.2021 г. до 31.12.2012
г., ведно със законна лихва от 09.09.2022 г. до окончателното плащане на вземането, за която
сума по частно гр.д. № 49232/2022 г. на СРС, 151 състав е издадена заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който оспорва
предявения иск. Твърди, че за периода 18.05.2021 г. до 30.09.2021 г. на ищеца е заплащано
трудово възнаграждение, а за периода 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. оспорва ищецът да е
предоставял работна сила. Моли за отхвърлянето на иска като неоснователен и присъждане
на сторените по делото разноски.
От фактическа страна се установява следното:
Не е спорно и от доказателствата се установява, че между страните е съществувало трудово
правоотношение по договор от 18.05.2021 г. за неопределено време, въз основа на който
ищецът е постъпил на работа при ответника на длъжност електромонтьор на пълно работно
време и при договорени 20 работни дни платен годишен отпуск. Основното месечно трудово
възнаграждение било определено на 900 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж
и професионален опит- 18%.
Представена е заповед № 1/01.10.2021 г. на работодателя, от която се установява, че
1
трудовото правоотношение със Т. Х. Ш. е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ. В
Заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 01.10.2021 г.
Липсва подпис на работника/служителя. Следователно съдът приема, че заповедта не е
надлежно връчена на ищеца, доколкото волеизявлението на работодателят не се установява
да е достигнало надлежно до страната. Съгласно разпоредбата на чл. 335 КТ се изисква
писмено удостоверяване на прекратяването на трудовия договор и определя момента на
прекратяването за отделни хипотези, но в случая това действие следва да бъде извършено на
работодателя, който е подчинен на изискването по чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване
на трудовите права и задължения.
За установяване на извършени плащания на трудови възнаграждения през процесния период
е прието заключение по съдебно- счетоводна експертиза, съгласно което брутното трудово
възнаграждение за м. май 2021 г. възлиза на 499,77 лв., за м.юни 2021 г.- 1062 лв., за м.юли
2021 г.- 1062 лв., за м.август 2021 г.- 1062 лв., за м.септември 2021 г.- 1062 лв. Вещото лице
посочва, че от представените платежни ведомости на ответника, няма положен подпис от
ищеца Т. Ш. срещу сума за получаване на трудовото възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна.
По иска с правна квалификация чл. 128, т 2 КТ.
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното право е възникнало в твърдения обем, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на трудови правоотношения
между страните и е било уговорено претендираното трудово възнаграждение, както и
наличието на добросъвестно отработване на претендираното възнаграждение за процесния
период. От друга страна и доколкото неизплащането на възнаграждението е отрицателен
факт, в тежест на работодателя е да ангажира доказателства, че исковите суми са платени.
Ответникът следва да докаже, че тези суми не се дължат или се дължат, но не в
претендираните размери.
Съдът счита, че от събраните доказателства безспорно се установи, че е било налице
валидно възникнало трудово правоотношение между ищеца и ответника за процесния
период, като ищецът е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 1062 лв.
Според заключението на вещото лице дължимото трудово възнаграждение за м. май 2021 г.
възлиза на 499,77 лв., за м.юни 2021 г.- 1062 лв., за м.юли 2021 г.- 1062 лв., за м.август 2021
г.- 1062 лв., за м.септември 2021 г.- 1062 лв. Недоказано остана по делото твърдението на
ответника, че ищецът не е полагал труд след 01.10.2021 г. От една страна не се установи
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е надлежно връчена на ищеца,
респ. да е породила действие, а от друга страна – не се установи и липса на положен труд от
ищеца за периода 01.10.2021 г.- 31.12.2021 г. В приложение на установената от чл. 8, ал. 2
КТ презумпция съдът приема, че за исковия период от 18.05.2021 г. до 31.12.2021 г., за който
се установи че между страните е съществувало трудово правоотношение, ищецът е
изпълнявал трудовите си задължения, включително задължението си да престира работна
2
сила. Тежестта за оборване на установената в посочената разпоредба оборима презумпция е
на ответника, който не е ангажирал никакви доказателства в тази връзка.
С оглед установените факти за съществуване на трудово правоотношение между страните и
изпълнение на трудовите задължения на ищеца за исковия период, за ответника са
възникнали задълженията по чл. 128, т. 1 и 2 КТ да начислява и заплаща уговореното
възнаграждение за извършената работа, чийто брутен размер за периода от 18.05.2021 г. до
31.12.2021 г. се равнява на сумата от 7933,77 лв. съгласно неоспореното от страните
заключение на ССчЕ. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи да е
заплатил на ищеца дължимото брутно трудово възнаграждение за исковия период, напротив,
по делото се установява след проверка в счетоводството на ответника, че възнаграждението
не е заплатено на ищеца. Изложеното от свидетелите досежно обстоятелствата как са
заплащани от работодателя и получавани заплатите от работниците, съответно как
плащането се е отразявало в счетоводството на дружеството, не кореспондира с останалите
събрани по делото доказателства, поради което и съдът не ги кредитира.
С оглед на изложеното предявеният иск по чл. 128, т. 2 КТ се явява основателен и следва да
се уважи за сумата 7933,77 лева като за разликата до пълния предявен размер от 7934 лева
подлежи на отхвърляне.
Ответникът дължи и законна лихва върху установеното за дължимо вземане от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Относно разноските: При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Така
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски за исковото
производство в размер на 1199,97 лева /за адвокатско възнаграждение/ и 599,98 лева- за
заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Софийски районен съд дължимите такси и разноски по делото в общ размер на
617,34 лева, от които 317,35 лева за държавна такса за исково и заповедно производство и
299,99 лева за възнаграждение на вещо лице. Ответникът доказва извършването на разноски
за производството в размер на 2146,80 лева, адвокатско възнаграждение, от които по арг. на
чл.78, ал.3 ГПК има право на 0,06 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 151 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Х. Ш., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. П.., ул.“Ч“ № 2, адв. А. А. против „Д. Е Е“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к.“Л.“ 1, бл..., вх.Б, ет.1, ап.1 установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 128, т.2 КТ, че „Д. Е Е“ ЕООД дължи на Т.
Х. Ш. сумата в размер на 7933,77 лв., представляваща неплатени трудови възнаграждения за
3
периода 18.05.2021 г. до 31.12.2012 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда – 09.09.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7933,77 лева до предявения размер от 7934 лв., като
носнователен.
ОСЪЖДА „Д. Е Е“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“Л.“
1, бл..., вх.Б, ет.1, ап.1 заплати Т. Х. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П.., ул.“Ч“
№ 2, адв. А. А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1199,97 лева – разноски в исковото
производство и сумата 599,98 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Т. Х. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П.., ул.“Ч“ № 2, адв. А. А. да
заплати на „Д. Е Е“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“Л.“
1, бл..., вх.Б, ет.1, ап.1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 0,06 лева – разноски.
ОСЪЖДА „Д. Е Е“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“Л.“
1, бл..., вх.Б, ет.1, ап.1, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Софийски
районен съд дължимите държавни такси и разноски (възнаграждение на вещо лице) по
делото в общ размер на 617,34 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4