№ 187
гр. Шумен, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ф. Д. А.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630200374 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №22 – 0869 - 000053/07.02.2022г. на
Началник сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на
ЕЛ. В. Г., ЕГН ********** от гр.Шумен са наложени административни наказания “глоба” в
размер на 1000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, и на
основание чл.29а от ЗАНН от наложеното наказание “лишаване от право да управлява
МПС” се приспада времето, през което нарушителят е бил лишен от това право по
административен ред, считано от 01.01.2022г. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и
неправилно. Алтернативно моли НП да бъде изменено.Не оспорва отразените в акта и НП
фактически констатации, но счита че деянието представлява маловажен случай.В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява. Явява се процесуален
представител – адв. С.П. от ШАК, която поддържа жалбата.
Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1
от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В
съдебно заседание излага съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.01.2022год. в 07.40 часа жалбоподателката ЕЛ. В. Г. управлявала лек
автомобил марка “БМВ 525 ХД“ с рег. №В 9732 ВХ в гр.Шумен по ул. „Съединение“ в
посока ул.“Карел Шкорпил“. В близост до кръстовището с ул.“Ивайло“ била спряна за
проверка от служители при ОДМВР – Шумен, между които св. П. СЛ. П. –
мл.автоконтрольор в сектор ПП. Извършената проверка с техническо средство “Алкотест
Дрегер 7510”, с фабр. №ARBB - 0004, проба №02081 в 07.45 часа показала наличие на
алкохол в издишания въздух на водача в размер на 1.07 промила. Съставен е акт за
установяване на административно нарушение серия GA №523784/01.01.2022 год., който бил
1
връчен на жалбоподателката и подписан от нея без възражения. Впоследствие също не се е
възползвала от законното си право и не е депозирала писмени възражения в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН. Бил й издаден и талон за медицинско изследване. Жалбоподателката се
явила в ЦСМП – Шумен и дала кръвна проба. На 05.01.2022г. било извършено химическо
изследване за алкохол по газхроматографския метод. В пробата кръв на жалбоподателката е
установено наличие на алкохол в размер на 1.19 промила. Въз основа на така съставения акт
и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателката на основание чл.174
ал.1 т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 1000 лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, и на основание чл.29а от
ЗАНН от наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС” се приспада
времето, през което е била лишена от това право по административен ред, считано от
01.01.2022г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя П.П., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства. Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля, тъй като показанията му
са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетото от тях действие на жалбоподателя. Освен това няма данни по делото,
които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на свидетеля, или
да сочат на наличието на мотив да набеди жалбоподателката в нарушение, което не е
извършила. Показанията му кореспондират със събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, която е посочена в АУАН и в НП
като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотични вещества или други упойващи
вещества. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че
жалбоподателката е управлявала лекия автомобил след употреба на алкохол. Това
обстоятелство се потвърждава от взетата му проба №02081 с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510”, с фабр. №ARBB - 0004, която чрез измерване на количеството алкохол в
издишвания въздух е отчела наличие на алкохол в размер на 1.07 промила, както и
извършеното химическо изследване, при което. е установено наличие на алкохол в размер
на 1.19 промила. Нарушението не се оспорва и от жалбоподателката. Съдът намира, че от
доказателствата по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателката не е
изпълнила посоченото в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 предл.1 от ЗДвП, задължение да не
управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол. Доколкото при извършеното
химическо изследване е установена концентрация на алкохол в кръвта 1.19 промила
административно - наказващият орган правилно е ангажирал административно –
наказателната отговорност на жалбоподателката като е приложил действащата за това
нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.1 т.2 от ЗДвП. Към датата на
извършване на нарушението разпоредбата на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП предвижда две
кумулативни наказания, а именно - лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12
месеца и глоба от 1000 лв. Размерът на наказанията е строго фиксиран от закона, поради
което не подлежат на ревизия, т.е. не могат да бъдат намалени. В тази връзка искането на
жалбоподателката да бъде изменено НП като бъде намален размера на наложените
наказания е неоснователно.
По отношение изложените доводи, че се касае за маловажен случай , съдът намира
същите за неоснавателни. Наказващият орган при издаване на НП е обсъдил възможността
2
за приложение разпоредбите на чл.28 от ЗАНН като правилно е преценил, че липсват
основания за неговото прилагане. Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да
бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени
отношения и обществената опасност на деянието. От друга страна в ЗДвП е приета нова
разпоредба чл. 189з, в сила от 23.12.2021г., съгласно която за нарушенията по ЗДвП не се
прилагат чл. 28 и 58г от ЗАНН.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от
тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган, поради което НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъбразно.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание от Ив. С.- гл.
юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът
на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия
случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално представителство
в едно открито съдебно заседание, делото не се отличава с правна и фактическа сложност,
поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в
минималния размер, а именно 80 лева.
Искането на жалбоподателката за присъждане на разноски е неоснователно, предвид
изхода на делото.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22 – 0869 - 000053/07.02.2022г. на
Началник сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на
ЕЛ. В. Г., ЕГН ********** от гр.Шумен са наложени административни наказания “глоба” в
размер на 1000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, и на
основание чл.29а от ЗАНН от наложеното наказание “лишаване от право да управлява
МПС” се приспада времето, през което нарушителят е бил лишен от това право по
административен ред, считано от 01.01.2022г..
ОСЪЖДА ЕЛ. В. Г., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР гр.Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3