Р
Е Ш Е Н И Е
№:827 08.06.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На
двадесети май,
две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И.Л.
Прокурор: Х.К.
Като разгледа докладваното от съдия
Румен Йосифов, касационно наказателно административен характер дело № 903 по описа за 2021 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Й.А.А.,
ЕГН-**********,***, против решение № 260170/24.02.2021г., постановено по НАХД №
5314/2020г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление
(НП) № 777/24.11.2020г. издаденото от директора на Регионална
дирекция на горите (РДГ)-Бургас, с което за нарушение по чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите (ЗГ), му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.266, ал.1
от ЗГ и е определено обезщетение в размер на 270 лева.
В жалбата се изразява недоволство от атакуваното съдебно решение, което
се счита за незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и изяснената фактическа обстановка. Касаторът намира, че
актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е издаден в нарушение
на чл.40, ал.3 от ЗАНН, в присъствието само на един свидетел, който не е бил
очевидец на нарушението, а е присъствал на откриването му. Освен това в акта е
записано, че нарушителят е отсякъл 10 бр. немаркирани дървета, а в НП е
допълнено, че те са с обща кубатура от 10 плътни кубични метра, което намира за
недопустимо, защото твърди, че е добил 1 плътен кубически метър дърва за огрев,
а останалото е отпадък (тънки клони). Изразява несъгласие и с размер на
определеното му обезщетение по т.4 от Приложението към чл.5 от Наредбата за
определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд,
като изчислява, че същият следва да бъде в по-голям размер. Претендира
маловажност на нарушението. От касационната инстанция се иска да отмени
оспорвания съдебен акт и потвърденото с него наказателно постановление.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В съдебно заседание, касаторът не се явява, не се
представлява и не прави искания.
Ответникът по касация – Регионална дирекция на
горите - Бургас, чрез редовно уведомения процесуален представите, юрисконсулт
Елена ДЖ.-С., оспорва жалбата и пледира за оставяне в сила на атакувания
съдебен акт.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас
дава заключение за неоснователност на касационната жалба, което налага потвърждаване
на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в
пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав
намира същата за неоснователна по следните съображения:
Производството пред Районен съд
- Бургас е образувано по жалба на Й.А. против НП № 777/24.11.2020г., издадено
от директора на РДГ-Бургас, с описаното по-горе съдържание. До налагане на
санкцията се е стигнало след като било установено, че на 05.10.2020г. в
землището на с.Зидарово, пототдел 189: г, отсякъл 10бр. дървета от дървесен вид
благун при отваряне на пътища, които не са описани в технологичния план на
насаждението с обща кубатура по сортиментна ведомост 10 плътни кубични метра
дърва за огрев, без да са маркирани с контролна горска марка в основата на
пъна, което било установено от свидетеля Й. Иванов Димов.
За констатираното нарушение е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 069311/28.10.2020г., въз
основа на който е издадено и обжалваното пред Районен съд - Бургас наказателно
постановление. В него като свидетел-установител, т.е. очевидец на нарушението е
посочен именно Й. Иванов Димов. Съставени са констативен протокол №
080415/21.10.2020г., както и сортиментна ведомост от 30.10.2020г. за
изчисляване на обема и категориите на маркираната дървесина в плътни кубични
метра.
За да постанови оспореното
решение първоинстанционният съд е приел, че не са налице съществени процесуални
нарушения ограничаващи правото на защита на извършителя. АУАН е съставен от
оправомощено лице в присъствието на свидетел-очевидец на нарушението, предявен
е за подпис и връчен на нарушителя. В акта и НП се съдържат изискуемите
реквизити – време и място на извършване на нарушението, описани са
обстоятелствата при които то е извършено, посочени са нарушените правни норми,
спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП. Районният съд не е възприел
възражението на жалбоподателя, че нарушението представлява маловажен случай и е
направен извода, че наказателното постановление правилно е ангажирана
отговорността на дееца. По отношение на възложеното обезщетение в размер на 270
лева е преценено, че то е определено правилно съгласно т.4 от Приложението към чл.5 от Наредбата за
определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд
по приложената ведомост.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Решението на Районен съд - Бургас
е правилно и законосъобразно. Изводите в него са направени въз основа на
цялостна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и пред
настоящата инстанция не се сочат никакви доводи, които да ги променят. В
касационната жалбата са направени същите възражения, които присъстват и в
жалбата до първостепенния съд, който е изложил мотиви защо не ги уважава. Тези
мотиви се споделят от касационния състав, който препраща към тях на основание
чл.221, ал.2 от АПК. АУАН е съставен в присъствието на свидетеля-очевидец на
нарушението Й.
Иванов Димов, който е положил подписа си в него посочвайки, че нарушението
отговаря на истината, поради което не намира приложение хипотезата на чл.40,
ал.3 от ЗАНН. Правилно, съгласно представената сортиментна ведомост е
изчислено, че неправомерно отсечените 10 бр. немаркирани дървета са с обща
кубатура от 10 плътни кубични метра. Определен е и размерът на обезщетение по
т.4 от Приложението към чл.5 от горепосочената наредба, като не може да се
обсъжда възражението на касатора, че това възражение следва да бъде в по-висок
размер, заради приложимия принцип за невлошаване положението на обжалващия.
Случаят не може да се квалифицира като маловажен, защото не са налице
обстоятелства които да го отличават от типичните случаи на нарушенията от този
тип.
Предвид изложените
мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо
и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН,
Административен съд - Бургас, ХІІІ-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 260170/24.02.2021г., постановено по
НАХД № 5314/2020г. на Районен съд - Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.