№ 707
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110128132 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с
ответника Г. Б. С. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището му в
гр.София, ул.А.Ч.***, ет.7, ап.36 и е извършвал услугата „дялово
разпределение“ през периода септември 2020 - април 2022 г. Ответникът се е
задължил да плаща цената й и възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“, не е платил, изпаднал е в забава и е задължен за главните
вземания заедно с обезщетения за забава. Сочи, че трето лице помагач –
ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД, е сключило договори с ищеца и с етажната
собственост в сградата, в която се намира процесният топлоснабден обект на
ответника. И това дружество се е задължило към тях да установява
показателите за потребената топлинна енергия в индивидуалните
измервателни уреди в жилището на ответника и да води топлинно
счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, срещу
ответника, който по реда на чл.414 ГПК частично е възразил срещу
издадената въз основа на него заповед за изпълнение, и това обуславя
интереса му да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си
1
за следните суми: 25,20 лв. - възнаграждение за услугата "дялово
разпределение" за периода септември 2020 - април 2022 г. и 5,60 лв.–
обезщетение за забава за периода 15.11.2020 - 2.10.2023 г. Моли и за
осъждането на ответника за направените разноски по настоящото и по
заповедното дело.
Ответникът Г. Б. С. с вързражението по чл.414 ГПК оспорва
претенциите на ответника с довода, че не е поканен да плати тези суми.
Трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД – не взема отношение
по исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №55790/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК в частите, които
са предмет и по настоящото дело. Това обуславя интереса на ищеца да
предяви настоящите искове за установяване на вземанията си.
Не се спори по делото и се установява от приетите по делото нотариални
актове №705, том ХХV, дело №4002/85 г. на СРС, н.а №82, том ХLІV, дело
№8612/95 на СРС и удостоверение за наследници на В.Д. С.а (майка на
ответника) и от молба-декларация от16.9.2002 от ответника до ищеца за
разкриване на партида, че през исковия период ответникът е собственик на
процесния имот и страните са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия (осн. 153, ал.3, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ.
От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните
собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на ответника,
се вижда, че третото лице помагач ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД е избрано да
извършва услугата топлинно счетоводство.
Решението е последвано от договор между представителна етажната
собственост и третото лице помагач за монтаж, на индивидуални топлинни
разпределели и термостатни вентили и дялово разпределение.
2
С договори между ищеца и третото лице помагач е договорена доставка
и монтиране на елсктронни радиаторно разпределители и извършване на
услугата Топлинно счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за
разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна
енергия.
От приетата по делото фактура се установява, че размерът на
възнаграждението за дялово разпределение се равнява на претендирания
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главната претенция чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД (договорът
за продажба на топлинна енергия и изпълнението му от ищеца с доставянето
на топлинна енергия в жилището на отвентика, които в процесния случай се
признават от ответника) договарянето на тази услуга и извършването й през
исковия период. Отхвърлянето на тази претенция е обусловено от доказването
от страна на ответника на твърдените правоизключващи и правопогасяващи
факти.
Съгласно чл.139, ал.1 и ал.2 ЗЕ Разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по 139а от ЗЕ. Според
общите условия на договора за продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1 и
ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя
от продавача, съгласувано с търговците, за което се уведомява клиентът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно
ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между
страните и се вижда от приетата експертиза и от приетите изравнителни
сметки, че услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по
основание, а по размер се установява от приетата фактура, която не се оспорва
от ответника. Противопоставя се единствено възражнеието, че не е уведомен
3
от ищеца, но това е относимо само към темата дали е поставен в забава, но не
и за дължимостта на главното вземане по чл.79, ал.1 ЗЗД – за възнагражнеието
за услугата дялово разпределение, по отношение на което поканата не е
правопораждащ факт..
Ето защо искът следва да се уважи изцяло за сумата от 25,20 лв.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния
иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на
ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването на главните
задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до
ответника да плати задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. В разглеждания казус
ищецът не доказа да е поканил ответника да му плати възнаграждението за
услугата дялово разпределение преди връчване на преписа от заповедта по
чл.410 ГПК, поради което ответникът не е в забава да изпълни задължението
си преди този момент, респ. не е задължен да плаща обезщетение за забава.
Ето защо, искът следва да се отхвърли.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответникът на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от исковете – 81,81 % от 125,00 за
разноските по настоящото дело и 75,00 лв. – по заповедното, т.е. 102,26 лв.,
съответно 61,35 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът
Г. Б. С. с ЕГН ********** с гр.София, ул.А.Ч.***, ет.7, ап.36 е задължен да
плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД – 25,20 лв.,
представляваща възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ във
4
връзка с договор за продажба на топлинна енергия на собственика на
топлоснабдения обект с адрес гр.София, ул.А.Ч.***, ет.7, ап.36 за периода
септември 2020 - април 2022 г. ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №55790/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в -
9.10.2023г. до изплащането на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 5,60 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.11.2020 – 2.10.2023 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответника Г. Б. С. с ЕГН
**********, с посочените данни, да плати на ищеца ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД с ЕИК *********, следните суми: 102,26 лв., представляваща
обезщетение за направените от ищеца разноски по настоящото исково дело и
61,36 лв. – по заповедното ч.гр.д. №55790/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в,
съразмерно на уважените части от исковете
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК - с
въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5