РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. Велико Търново , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Светослав Иванов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500244 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на "Е.Р." АД гр.
Варна , против Решение № 270/02.03.2021г. , постановено по гр.д. №
2606/2020г. по описа на ВТРС, с което е прието за установено по отношение
на "Е.Р." АД, със седалище и адрес на управление град В., бул. "В. В." № ., В
тауърс Г, с ЕИК .., че З. М. Р. от град Велико Търново, ул. "Г. И. № ., вх. ., ет.
., с ЕГН ********** не дължи на дружеството сумата в размер на 7 169.14 лв.
/седем хиляди сто шестдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща начислена корекционна сума на основание чл. 55 от ПИКЕЕ
по партида с клиентски № ..и абонатен № ..за електроенергия на адрес в град
Велико Търново, ул. "Г. И." № ., вх. ., за която е издадена фактура № .от
20.08.2020 година с присъдени разноски съобразно изхода на спора. В
жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение, както следва :
-Съдът не е указал на ответника да докаже кое е лицето , подписало протокола
в качеството на свидетел. Липсват мотиви защо едни свидетелски показания
са възприети от съда и защо други не са. Конкретно се сочи, че съдът не се е
мотивирал защо не е възприел показанията на свидетеля Шумелов.
-Съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като противно на
неговите изводи при извършване на проверката на СТИ от страна на
1
дружеството са спазени изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ. Констатациите от
съставения констативен протокол се потвърждават и от събраните по делото
други доказателства. Посочва се, че данните относно имената и адреса на
свидетеля се предоставят на служителите на дружеството от самия свидетел и
те нямат правомощия да сверяват лични данни. От друга страна ищецът не е
твърдял обстоятелства, че свидетелят е несъществуващо лице или че
служител на дружеството.
- Необосновани са изводите на съда , че не е доказано по делото кога и по
какъв начин е възникнало натрупването на показания по скритата тарифа на
електромера, поради което не може да се направи извод, че отчетеното в тази
тарифа количество енергия реално е потребено от ищеца.
Тъй като претенцията на ответника се основава на чл. 55 от ПИКЕЕ ,
според него фактите, пораждащи правото му да получи исковата сума, са
доказани. Развиват се подробни съображения, Отправя се искане до съда да
отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения отрицателен
установителен иск.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Развива
доводи по направените оплаквания и моли съда да потвърди обжалваното
решение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
2
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
Ищцата З. М. Р. твърди, че е потребител на ел. енергия за недвижим имот,
находящ се в град Велико Търново, ул. "Г. И." № ., вх. ., като за имота има
разкрита партида "Е.П. П." АД за ползваната електроенергия с клиентски
номер .и абонатен номер .., по повод на която съществуват договорни
задължения с ответника за доставка на електрическа енергия. Твърди, че на
23.07.2020 година служители на ответното дружество са извършили проверка
на СТИ, измерващо потреблението на ел. енергия за имота на ищцата, за
което бил издаден КП № .., с който СТИ било демонтирано и било монтирано
ново. За демонтираното СТИ е изготвен и Констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 377 от 31.07.2020
година. С Писмо, изх. № ../20.08.2020 година на "Е.Р." АД, ведно с приложена
към него Фактура № .от 20.08.2020 година, ищцата еуведомена, че по
партидата й на потребител е начислена сума в размер на 7 169.14 лева.
Развиват се съображения, че ищцата не дължи сумата по фактурата. Посочва
се, че констативният протокол е съставен в нарушение на изискванията на чл.
61 ОУ ДПЕЕМ. Освен се сочи, че протоколът за метрологична експертиза не
посочва при изследване на СТИ да са открити неизправности, които да
ангажират отговорността на потребителя. Оспорва се основанието за
начисляване на сумата по фактурата. Направено е искане да бъде постановено
решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумата в размер на 7 169.14 лева, за която е издадена
фактура № ..от 20.08.2020 година за ел. енергия на обект в град Велико
Търново, ул. "Г. И." № ., вх. ..
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответното
дружество оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че на
23.07.2020г. служители на "Е.Р." АД са извършили проверка на техническото
средство за измерване на потребявана от ищеца ел. енергия в град Велико
Търново, ул. "И. Д." № ., вх. ., в съответствие с разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.
ДВ, бр 35 от 30.04.2019 година/. Развива съображения, че както приложеният
констативен протокол, така и самата проверка са извършени изцяло в
съответствие с установените нормативни изисквания. Развива съображения,
че са налице предпоставките на чл. 55 ПИКЕЕ, при което
електроразпределителното дружество е извършило изчисление на
потреблението на абоната с 40829.3 квтч на стойност 7 169.14 лева за периода
от 05.09.2015 година /когато електромерът е монтиран в обекта на ищеца/ до
датата на демонтажа му на 23.07.2020 година. Моли предявеният по делото
иск са бъде отхвърлен като неоснователен.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
3
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който ищецът цели
да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на
недължимост на исковата сума.
Този иск е основателен , но въззивният съд не споделя част от
мотивите на първоинстанционния съд, въз основа на които искът е уважен.
От събраните по делото доказателства се установяват твърденията на
ищеца в исковата му молба относно наличието на договорни отношения
между него и „Е. П. П. “ АД Варна, както и обстоятелствата, че служители на
ответното дружество са извършили проверка на СТИ , измерващо
потреблението в имота на ищцата и че ответникът е извършил корекция на
сметката й с исковата сума.
С оглед съществуващата нормативна уредба, за ответника е налице
законова възможност да извърши корекция на сметката на ищцата, но при
наличието на предпоставките за това и осъществяване на фактите от
хипотезата на нормативната разпоредба, на която той се позовава, а именно-
чл. 55 от ПИКЕЕ.
На първо място, следва да е налице извършена надлежно проверка на
СТИ,резултатите от която да са отразени в съставен по правилата на чл. 49 от
ПИКЕЕ констативен протокол.
По отношение спазване правилата на чл. 49 от ПИКЕЕ при извършване
на проверката на процесното СТИ , въззивният съд намира, че те са спазени.
Констативният протокол от извършената проверка на процесното СТИ от
23.07.2020г. е съставен при хипотезата на чл. 49, ал. 2 от ПИКЕЕ, съгласно
която при отсъствие на ползвателя или на негов представител при
съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го
подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора.
От съдържанието на протокола е видно, че той е съставен в присъствието
на свидетел Р. И. Я. Показанията на разпитаните по делото свидетели
установяват, че свидетелят, подписал протокола, е влязъл във входа на адреса
на ищцата, носейки пазарски чанти и е бил поканен от служителите на
ответника да присъства на проверката, която извършват( показанията на св.
Ш.), но самият той не живее на адреса на ищцата( показанията на св. К.) .
Съвкупният анализ на свидетелските показания не дава основание да се
приеме, че констативният протокол е съставен при нарушаване процедурата,
4
предвидена в чл. 49 от ПИКЕЕ. ПИКЕЕ не изискват при отсъствие на
абоната свидетелят, който подписва КП да живее на адреса на абоната.
Единственото условие, поставено от правилата е той да не е служител на
ответника. Възраженията на ищцата по отношение съставения КП, на който
ответникът основава правото си да извърши корекция на сметката й са, че
свидетелят не е присъствал на извършената проверка и е подписал протокола
след съставянето му и след подмяната на процесното СТИ с ново. Тези
възражения не са доказани, тъй като от показанията на св. Ш. се установява,
че едва след като свидетелят е бил поканен да присъства на проверката, в
негово присъствие е извършен демонтаж на процесното СТИ и му е обяснено
„какъв е проблемът“ (натрупани показания в невизуализирана тарифа ). Това,
че свидетелят не е познат на св. К., който е домоуправител на ЕС на адреса на
ищцата и че не живее на адреса на ищцата, не може да обоснове извод, че
посоченият в протокола като свидетел е несъществуващо лице. Впрочем,
както вече се посочи, ищцата не е навела възражения, че протоколът не е
подписан от лицето, което се сочи като свидетел. Ето защо въззивният съд
намира, че констативният протокол с № ..от дата 23.07.2020г. е съставен при
спазване на процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ.
Констатациите, съдържащи се в протокола, установяват, че СТИ е
демонтирано при показания : тар.1- 004147, тар.2-018503, тар. 4 - 040828.
Спазването на процедурата по съставяне на КП обаче не е единственото
условие за възникване на правото на ответника да извърши корекция по
сметката на ищцата. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 55 от
ПИКЕЕ, съгласно която в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа
начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване
количество електрическа енергия в тези регистри. За да възникне за
оператора на мрежата правото да начисли измереното след монтажа на СТИ
количество ел енергия, отразена в невизуализиран регистър на средството,
следва да е доказал първо, че тази ел. енергия е измерена и второ, че тя е
измерена за период след монтажа на СТИ.
По делото е представен протокол № .., с дата 04.09. (без посочена година) ,
от който е видно, че процесното СТИ е монтирано на адреса на ищцата с
нулеви показания по тарифа дневна и по тарифа нощна. Заключението на
допълнителната СТЕ, което съдът възприема изцяло като компетентно и
обосновано установява, че точната дата на монтаж на процесното СТИ е 04-
09.2015г.
Протоколът от извършена метрологична експертиза на процесното СТИ от
БИМ посочва, че при софтуерно четене на СТИ е установена вънщна намеса в
тарифната схема на електромера, както и наличие на преминала енергия на
5
Т4-040829.3 киловатчаса , която не е визуализирана на дисплея.
Според БИМ електромерът съответства на метрологични характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, но не
съответства на техническите характеристики.
Съгласно заключението на СТЕ, което съдът също възприема изцяло като
компетентно и обосновано , при извършване на софтуерен прочит на паметта
на СТИ се констатира, че по тарифа 4 има отчет 040829,3 киловатчаса ел.
енергия. Тъй като СТИ не е „SMRT“ устройство , то не притежава
възможност за извличане на информация за така наречения товарен график,
поради което не може да се установи причината за регистрирани показания по
тарифа 4. Според вещото лице не може да се установи и точният ден и час, от
който са регистрирани показания в тарифа 4.
При това положение, предвид наличието на различни констатации относно
количеството натрупана ел. енергия по тарифа 4 на процесното СТИ, отразени
в КП от 23.07.2020г. и КП за изследване на метрологичната точност на СТИ
от БИМ, както и от вещото лице, не може да се изведе категоричен извод, че
натрупаното количество ел. енергия е измерено от СТИ за периода, за който
ответникът е начислил корекционната сума, а именно – 05.09.2015г. до
23.07.2020г. Още по- малко следва извод, че количеството ел енергия,
отразено в невизуализирания регистър е отчетено по конкретни количества и
подпериоди, посочени в приложение А на издадената фактура №
../20.08.2020г.
Това според съда е така, не само поради техническата невъзможност да се
отчете началният момент на натрупване на количество ел. енергия в
невизуализирания регистър, а и защото по делото липсват доказателства
какви са били показанията по този регистър към момента на монтирането на
СТИ. Оттам и невъзможността да се установи по категоричен начин, че
процесното количество ел. енергия е натрупано в невизуализирания регистър
след монтажа на СТИ. Съгласно разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ в случаите,
в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия
в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване,
операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри.
За да възникне за оператора на мрежата правото да начисли измереното
след монтажа на СТИ количество ел енергия, отразена в невизуализиран
регистър на средството, следва да е доказал първо, че тази ел. енергия е
измерена и второ, че тя е измерена за период след монтажа на СТИ.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че макар да е установено
натрупано количество ел. енергия в невизуализиран регистър на процесното
СТИ при спазване на процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ, не е доказано, че това
6
количество е измерено след монтажа на СТИ. Поради тази причина не са
налице предпоставките за прилагане на чл. 55 от ПИКЕЕ и ответникът
неоснователно е коригирал сметката на ищеца с исковата сума.
За основателността на предявения отрицателен установителен иск е от
значение и обстоятелството, че за част от процесния корекционен период са
действали предходни ПИКЕЕ, при които проверката на СТИ в обектите на
крайните клиенти също се извършва от служителите на оператора на мрежата,
но резултатите от нея и документацията се предоставя на крайния снабдител
– „Е.-П. П.“ АД, който издава фактурата и изпраща писмо до клиента, т.е.
правоотношението по корекцията на сметката е между крайния снабдител и
крайния клиент. Извършвайки корекция за период, обхванат от предходните
ПИКЕЕ, операторът на мрежата всъщност претендира вземане, което не му се
следва доколкото титуляр на същото е крайният снабдител.
Изложените фактически и правни констатации на въззивния съд
съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод
за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.
Същото не страда от пороците ,посочени във въззивната жалба и следва
да се потвърди.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на основание чл. 38 , ал. 2 от ЗАдв възнаграждение на процесуалния
представител по пълномощие на ответника по жалба в размер на 688,46лв.,
изчислено съобразно Наредба№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното , Великотърновският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 270/02.03.2021г. , постановено по гр.д. №
2606/2020г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА "Е.Р." АД, със седалище и адрес на управление град В., бул.
"В. В." № ., В. тауърс Г, с ЕИК ..ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н.И. - ВТАК
СУМАТА в размер на 688.46 лева /шестстотин осемдесет и осем лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляваща възнаграждение за
осъществяваното безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1
7
ЗАдв пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8