Решение по дело №1150/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, чрез пълномощник, срещу Решение № 432 от 04.04.2025 г., постановено по АНД № 20243110204213 по описа на Варненски районен съд за 2024 г., с което е отменено НП № 11-01-421/ 19.09.2024 год. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на инж. Д. Г. Г. било наложено административно наказание глоба в размер на 2104,78 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.250, вр. чл.261, ал.2 от ЗОП, като АДФИ е осъдена да заплати на санкционираното лице сумата от 400 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на въззивното решение. Не се споделят мотивите за отмяната на наказателното постановление и се изразява становище, че нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН е приложена неправилно. Поддържа се, че при последвалото изменение на относимата нормативна уредба не е отпаднала наказуемостта за възложителя при провеждане на процедура по чл.18, ал.1, т.8 от ЗОП, когато не са налице основания за провеждането й, тъй като в новата разпоредба на чл.250а от ЗОП е предвидена санкция за аналогично деяние. Изтъква се наличие на установена съдебна практика по този въпрос и се отправя искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

 

Ответникът по касационната жалба – Д. Г. Г., чрез процесуалния си представител-адв.Р., депозира писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на жалбата, респ. за правилност на постановеното решение. Счита за правилен извода на въззивния съд, че редакцията на ЗОП, в сила от 01.01.2024г, се явява по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като изключва възможността за санкциониране на нарушителя. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила, както и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Т., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Д. Г. Г., редовно призован, не се явява, лично. Представлява се от адв.Р., който поддържа и доразвива аргументите, изложени в писменото становище, като прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

 

Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба от инж. Д. Г. Г. срещу НП № 11-01-421/ 19.09.2024 год. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на Г. било наложено административно наказание глоба в размер на 2104,78 лв. на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.250, вр. чл.261, ал.2 от ЗОП, като АДФИ.

За да постанови обжалваното решение, въззивният състав е приел следната фактическа обстановка:

На основание Заповед ФК-10-55 от 15.01.2024г. на директора на АДФИ, от св.А. Н.-държавен финансов инспектор, била извършена финансова инспекция на Медицински университет-Варна, насочена към проверка за законосъобразност на избора на вида процедура при възлагане на обществени поръчки по реда на чл.18, ал.1 от ЗОП през периода 2021-2022г. В хода на проверката било счетено за установено, че МУ-Варна попада в обхвата на държавната финансова инспекция, тъй като има качеството „публичноправна организация“ по смисъла на §2, т.43 от ДР на ЗОП, при което ректорът на университета се явява публичен възложител по смисъла на чл.5, ал.2, т.14 от ЗОП и носи отговорност за правилното провеждане на обществените поръчки. Установени били следните обстоятелства: С Пълномощно с peг. № 099- 878/10.03.2020г. по описа на МУ-Варна, на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП, проф. д-р В. Л. И., д.м., в качеството си на **** и представляващ МУ-Варна, е упълномощил ответника Д. Г. Г., в качеството му на **** в МУ-Варна, да организира и/или да възлага обществени поръчки, включително с правото да сключва договори за обществени поръчки и да подписва приемо-предавателните протоколи за изпълнение на договорите. В изпълнение на предоставените му правомощия, с Решение №[рег. номер] от 11.05.2021г. отв. Г., в качеството си на лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, е открил процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, чрез договаряне без предварително обявление, с предмет: “Доставка на захар, захарни и солени изделия за нуждите на Студентски общежития и столове при Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" - Варна", с правно основание чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗОП. Обществената поръчка била с обект „доставки“, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП и била с прогнозна стойност в размер на 187 338.80лв. без ДДС, за 24 месеца, без обособени позиции - мотивирано в решението, и с код по CPV 15800000.

Обществената поръчка била регистрирана в електронния регистър на АОП под номер 00983-2021-0026. За изпълнението на обществената поръчка на 24.06.2021г. бил сключен договор с „В.“ ЕООД, с обща прогнозна стойност на доставките, предмет на договора в размер на 187 338.80лв. без ДДС, съответно -224 806.56лв. с ДДС. За възложител договорът бил подписан от ответника Г.. Към момента на проверката изпълнението на Договор № ДДП-36/24.06.2021г. е приключило, като изплатената сума по договора била в размер на 35 079.63лв. без ДДС.

Изборът на процедура на договаряне без предварително обявление бил мотивиран с обстоятелството, че с Решение № D65460 от 02.12.2020г. била открита „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на хранителни продукти за нуждите на Студентски общежития и столове при Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов" - Варна по единадесет обособени позиции". С Решение № D5064833 от 31.03.2021г. бил определен за изпълнител на обществената поръчка с номер 00983-2020-0052 по Обособена позиция № 9 „Захар, захарни и солени изделия“ класираният на първо място единствен участник „Амураа-консерв-68“ ООД. С Решение № D5527891 от 19.04.2021г. било изменено Решение № D5064833 от 31.03.2021г. за определяне на изпълнител по Обособена позиция № 9 и била прекратена процедурата за възлагане на обществена поръчка по тази обособена позиция, тъй като участникът, класиран на първо място, отказвал да сключи договор. Проверяващата счела, че не са били налице предпоставките на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗОП за провеждането на процедура на договаряне без предварително обявление по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП и преценила, че на 11.05.2021год. в [населено място] ответникът Д. Г. е нарушил цитираните разпоредби, тъй като в качеството си на длъжностно лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, с Решение № [рег. номер] от посочената дата, е открил процедура за възлагане на обществена поръчка чрез договаряне без предварително обявление, с предмет: „Доставка на захар, захарни и солени изделия за нуждите на Студентски общежития и столове при Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" -Варна" с уникален идентификационен номер в РОП 00983-2021-0026, без да са налице условията за провеждане на този вид процедура. За констатираното нарушение на 12.04.2024год. св. Н. съставила на ответника АУАН № 11-01-421/12.04.2024год., в съдържанието на който били описани обстоятелствата около извършването на нарушението и била дадена правна квалификация по ЗОП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 19.09.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, като наложил на ответника административно наказание глоба в размер на 2104.78лв. за нарушение на чл. 18, ал.1, т.8 вр. чл. 79, ал.1, т.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), на основание чл. 250 от ЗОП (обн. ДВ бр. 13 от 16.02.2016год.), вр. чл. 257 от ЗОП.

За установяване на изложената фактическа обстановка съдът е изслушал показанията на актосъставителя А. Б. Н. и ги е кредитирал относно основанието и начина на извършване на проверката и относно проверените документи, като ги е счел за последователни, непротиворечиви и кореспондиращи в тази им част на писмените доказателствата по делото.

По искане на защитата като свидетели били разпитани и лицата П. П. (***** в МУ Варна) и Б. М. (юрисконсулт), които заявили, че ответникът няма юридическо образование, а самите те са му предложили да избере този вид процедура. Показанията им са кредитирани от въззивния съд, като непротиворечиви относно фактите, свързани с начина на вземане на решение за обявяване на обществените поръчки в учебното заведение.

Въз основа събраните гласни и писмени доказателства съдът е приел изложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин.

За да отмени наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Не е констатирано нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, като е счетено, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 261 от ЗОП и чл. 34 от ЗАНН, както и че същите съдържат изискуемите от цитираните разпоредби реквизити. Отхвърлени са изложените в подобна насока доводи, съдържащи се в жалбата.

В решението на въззивния съд обаче приложението на материалния закон е оценено като неправилно. Не са споделени доводите на ответника, че отказът на класирания на първо място при проведена открита процедура кандидат, който е и единствен такъв, се приравнява на липса на подадена оферта, и не е прието наличието на първото алтернативно изискване на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗОП за прилагане на процедура на „договаряне без предварително обявление“. Съставът на ВРС е изтъкнал, че самият възложител е прекратил първоначалната "открита" процедура на основание в чл. 110, ал. 2, т. 4, б. „а“ от ЗОП – поради това, че участникът, класиран на първо място откаже да сключи договор, а не на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗОП, поради липса на подадена оферта. С подробни мотиви е отхвърлено и възражението на ответника, че МУ-Варна не се явява публичноправна организация и по отношение него не се прилагат нормите на ЗОП.

Констатирано е обаче, че на ответника е наложено наказание на основание чл. 250 от ЗОП за нарушение на чл. 18, ал.1, т.8 вр. чл. 79, ал.1, т.1 от ЗОП за това, че в качеството си на упълномощено длъжностно лице е открил процедура за възлагане на обществена поръчка чрез договаряне без предварително обявление, без да са налице условията за провеждане на този вид процедура. Към момента на извършване на деянието действително е била приложима нормата на чл. 250 от ЗОП в редакцията, обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г. възприета от актосъставителя и административнонаказващия орган, която е предвиждала съответна санкция за възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 10 или т. 13, без да са налице условията, посочени в закона. Съобразено е, че още преди съставянето на АУАН и издаването на НП, е настъпила промяна в законодателството, като от 01.01.2024г. е влязло в сила изменение на чл. 250 от ЗОП, след което тази разпоредба на закона не предвижда административнонаказателна отговорност за възложител за деяние, свързано с провеждане на процедура по чл. 18, ал.1, т.8 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона. Въведена е новата разпоредба на чл. 250а от ЗОП, в сила от 22.12.2023 г., която предвижда по-тежка санкция, но за възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП – процедура "договаряне без предварително обявление", без да са налице условията за прилагането й, посочени в закона. Счетено е, че деянието, наказуемо по чл. 250а от ЗОП, се изразява в сключване на договор в резултат на такава процедура, но наказуемостта за самото провеждане на процедурата е отпаднала и към момента вмененото на ответника деяние не представлява административно нарушение. В тази връзка е преценено, че е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, при която следва да намери приложение влезлият в сила по-благоприятен за дееца закон, с който е отпаднала наказуемостта по административен ред на извършеното деяние. Изтъкнато е наличието на съдебна практика, споделяща изложеното становище.

С тези съображения ВРС отменил изцяло НП, като присъдил в полза на ответника и разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и правилно. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за отмяна на НП изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК. За изчерпателност съдът намира за необходимо да отбележи следното:

От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН и е достигнат до правилен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административонаказателното производство.

Правилно въззивният съд е счел за установена описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, като не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. ВРС е събрал необходимите и относими доказателства и е изложил последователни мотиви относно тяхната оценка.

Споделя се и изводът, че не са били налице изискванията на чл.79, ал.1, т.1 от ЗОП за прилагане на процедура на „договаряне без предварително обявление“, но поради настъпилата законодателна промяна наказуемостта на процесното деяние е отпаднала.

В обжалваното решение са обсъдени всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

По отношение доводите, изложени в касационната жалба, съдът намира следното: Възражението на касатора се свежда до липса на условия за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН, с оглед изразеното становище, че наказуемостта на деянията от вида на процесното не е отпаднала, а такава е предвидена в новата разпоредба на чл.250а от ЗОП. Съдът не споделя становището на касатора, че и в двете разпоредби -чл.250-преди изм. и чл.250а от ЗОП, се предвижда наказуемост за провеждане на процедура в нарушение на чл.18, ал.1, т.8 от ЗОП, тъй като елемент от фактическия им състав е провеждането на процедура на пряко договаряне, без да са били налице съответните условия за това, а също и сключването на договор в резултат на неоснователно проведената такава процедура. Провеждането на процедура по чл.18, ал.1 от ЗОП и сключването на договор в резултат от такава процедура не са идентични понятия. Провеждането на процедури за възлагането на обществените поръчки е уредено в гл.11 от ЗОП, а сключването на договор- в раздел II, глава 13 от посочения закон. В разпоредбата на чл. 108 от ЗОП изрично е разписано, че процедурите по този закон приключват с решения за: 1. определяне на изпълнител по договор за обществена поръчка, включително по договор, сключен въз основа на ДСП или квалификационна система; 2. определяне на изпълнители по рамково споразумение; 3. класиране на участниците и/или присъждане на награди и/или други плащания в конкурс за проект; 4. прекратяване на процедурата. Видно е при тази нормативна уредба, че сключването на договор е действие, следващо приключването на процедурата за възлагане на обществена поръчка, а не е неин елемент. От самите коментирани санкционни разпоредби също така е видно, че според законодателя е налице разлика между провеждане на процедура и сключване на договор. Така според действащата норма на чл. 250 от ЗОП, съставомерно е провеждането на процедура – процедури по чл. 18, ал. 1, т. 3-7 от ЗОП, а според нормите на чл. 250а, чл. 254, чл. чл. 255 от ЗОП съставомерно е сключването на договор, в резултат на неправилно проведена процедура. Не следва да се игнорира и обстоятелството, че между датата на вземането на решение за отриване на процедурата и датата на сключването на договора винаги има разлика, което потвърждава извода, че се касае за различни, а не за идентични деяния. Да се сподели позицията на касатора, че процесното деяние е съставомерно и по чл.250а от ЗОП, би означавало да се въведе съществено изменение във фактите на административнонаказателното обвинение, което е недопустимо. Следва да се има предвид, че както по силата на чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове, така и според доктрината и съдебната практика, наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава по аналогия, нито по пътя на недопустимо разширително тълкуване, а именно такова е тълкуването на закона, предложено от касатора.

Предвид всичко изложено настоящият състав не констатира посочените от касатора основания за отмяна, а съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

По изложените съображения, поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя се дължат направените в настоящото производство разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева /видно от приложения договор за правна защита и съдействие-л.24 от делото/ и следва да бъдат присъдени изцяло.

Водим от горното, касационният състав

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 432 от 04.04.2025 г., постановено по АНД № 20243110204213 по описа на Варненски районен съд за 2024 г.

 

ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция да заплати на Д. Г. Г. сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща извършени в производството разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване.