Присъда по дело №4129/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 77
Дата: 25 октомври 2021 г. (в сила от 18 април 2022 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20212120204129
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 77
гр. Бургас, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
СъдебниС.Г.Д.

заседатели:Т.Д.П.
при участието на секретаря Ж.З.М.
и прокурора В.А.Г. (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20212120204129 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. П. В. СТ. – ЕГН **********, роден на **** г. в гр. ***, българин,
български гражданин, с постоянен адрес: гр. ***, у****, понастоящем в Затвора – Бургас,
неженен, със средно образование, безработен, осъждан за ВИНОВЕН в това, че в периода
от 30.03.2021 год. до 05.04.2021 год., включително, в град Бургас, при условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи- пари,
възлизащи на общата сума от 1350 лева собственост и от владението на различни лица, без
тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на
кражбата е използван специален начин- представил се за полицейски служител, разследващ
извършена кражба, както следва:
- на 30.03.2021 год., в гр.Бургас, ****,ет. 1, ап. десен, при условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи - паричната сума от 450 лева /четиристотин и петдесет
лева/ , собственост и от владението на Д. Г. Д., род. на **** година от гр.Бургас, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като за извършване на кражбата е
използван специален начин- представил се за полицейски служител, разследващ извършена
кражба;
- на 05.04.2021 год., около 10.00 часа, в гр.Бургас, ******. 10, при условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - паричната
1
сума от 400 лева /четиристотин лева/ , собственост и от владението на Н. Ст. Н., род. на
**** година от гр.Бургас, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да я присвои,
като за извършване на кражбата е използван специален начин - представил се за полицейски
служител, разследващ извършена кражба;
- на 05.04.2021 год., около 13.30 часа, в гр.Бургас, к-с ****, ап.24, при
условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи – паричната сума от 500 лева /петстотин лева/, собственост и от владението на ИЛ. Д.
ИЛ., род. на **** година от гр.Бургас, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои, като за извършване на кражбата е използван специален начин - представил се за
полицейски служител, разследващ извършена кражба - престъпление по чл.196, ал.1, т.2
предложение първо, вр. чл.195, ал.1, т.4, предложение трето, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
буква „А“ и буква „Б“, вр. чл.26, ал.1 от НК, ПОРАДИ КОЕТО на основание чл.196, ал.1,
т.2 предложение първо, вр. чл.195, ал.1, т.4, предложение трето, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, буква „А“ и буква „Б“, вр. чл.26, ал.1 от НК вр. чл. 58a, ал. 1 вр. чл. 54 НК го
ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ И 4
/ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 57, ал. 1, т. 2, б „б“ ЗИНЗС определя първоначален „строг“
режим за изтърпяване на наказанието.
ПРИСПАДА на основание чл. 59 НК времето пред което подс. П. В. СТ. е бил с
мярка за неотклонение задържане под стража, както и всяко друго задържане по реда на
Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или
друг закон, свързано с престъплението, за което е осъден.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД подс. П. В. СТ. ЕГН ********** да заплати на Н.
Ст. Н., родена на ****г. сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща
имуществена вреда от престъплението.
ОСЪЖДА подс. П. В. СТ. ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд
Бургас държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева изчислена върху размера на уважения
иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД подс. П. В. СТ. ЕГН ********** да заплати на
ИЛ. Д. ИЛ., роден на **** г. сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща
имуществена вреда от престъплението.
ОСЪЖДА подс. П. В. СТ. ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд
Бургас държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева изчислена върху размера на уважения
иск.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия П. В. СТ. – ЕГН
**********, да заплати по сметка на ОД на МВР Бургас сума в размер на 574,85 лева
/петстотин седемдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/, направени по делото в
хода на досъдебното производство разноски.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства 1 брой Здравноосигурителна книжка
на Национална Здравноосигурителна каса на името на П. В. СТ., заложни билети, предадени
по опис съгласно протокол л. 11 от СФ, 1 чифт сини на цвят маратонки с надпис „Adidas“;
1/един/ брой мъжко платнено яке, 1 /един/ брой мобилен телефон „Самсунг Галакси А12“ с
2
ИМЕЙ №*** и ИМЕЙ №2**** да бъдат върнати на подсъдимия П. В. СТ..
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства 4 бр. СД носители да останат за
съхранение по делото за срока на съхранението му в архив, след което да бъдат унищожени,
заедно с делото.
ПОСТАНОВЯВА вещественoто доказателство 1 /един/ брой стъклена чаша с дръжка
с вместимост 200 мл., синя на цвят с бели и тъмно сини орнаменти да бъде върната на
правоимащото лице Бойка Георгиева Статева.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15- дневен срок от днес пред
Окръжен съд Бургас.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 77/25.10.2021г. по НОХД 4129/2021г. по описа на РС Бургас,
обявена в публично съдебно заседание на 25.10.2021г.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу П. В. СТ., ЕГН ********** за това, че в периода от 30.03.2021 год. до 05.04.2021
год., включително, в град Бургас, при условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи- пари, възлизащи на общата сума от 1350 лева
собственост и от владението на различни лица, без тяхното съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е използван специален
начин- представил се за полицейски служител, разследващ извършена кражба, както следва:
- на 30.03.2021 год., в ****, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи - паричната сума от 450 лева / четиристотин и петдесет лева/ , собственост и от
владението на Д. Г. Д., род. на **** година от гр.Бургас, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, като за извършване на кражбата е използван специален начин-
представил се за полицейски служител, разследващ извършена кражба;
- на 05.04.2021 год., около 10.00 часа, в ***, при условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - паричната сума от 400 лева /
четиристотин лева/, собственост и от владението на Н. Ст. Н., род. на **** година от
гр.Бургас, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като за
извършване на кражбата е използван специален начин- представил се за полицейски
служител, разследващ извършена кражба;
- на 05.04.2021 год., около 13.30 часа, в ***, при условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – паричната сума от 500 лева /
петстотин лева/, собственост и от владението на ИЛ. Д. ИЛ., род. на **** година от
гр.Бургас, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като за
извършване на кражбата е използван специален начин- представил се за полицейски
служител, разследващ извършена кражба - престъпление по чл.196, ал.1, т.2 предложение
първо, вр. чл.195, ал.1, т.4, предложение трето, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, буква „А“ и
буква „Б“, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В разпоредително заседание пострадалите лица Н. Ст. Н. и ИЛ. Д. ИЛ. направиха
искане да бъдат конституирани като граждански ищци, а подсъдимият и неговият защитник
направиха искане производството по делото да протече по реда на Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата съдебна инстанция.
В същото време подсъдимият депозира писмено становище за разпоредително
заседание, което се поддържа и от неговия защитник, с което сочи, че са налице
процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство, а именно, че на
досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение
ограничаващо процесуалните права на обвиняемия, а именно, че му е повдигнато обвинение
по чл. 196, ал. 1, т.2, вр. чл. 195, ал. 1, т.4 , вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, вр. чл. 26 НК, с което
не е съгласен, защото до сега бил осъждан от съдилища в различни градове и никъде
разпоредбата не била прилагана така. По така образувания ОА и повдигнато обвинение,
ставало видно и с просто око, че е нарушен чл. 210, ал. 1, т. 1, а именно ако деецът се е
представил за длъжностно лице, вр. чл. 211 представляващо опасен рецидив се наказва с
лишаване от свобода от 3 до 10 години.
Съдът с определение по чл. 248 НПК намери, че не е допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или пострадалите лица като счете, че
изложеното от подсъдимия в отговор по въпросите, предвидени в чл. 248 НПК не касае
допуснато съществено процесуално нарушение в хода на ДП, а се касае за правна
1
квалификация, която е въпрос, който се решава по същество и с крайния съдебен акт, което
не е основание за връщане на делото на прокурор. Прие, че не се касае за ограничаване на
правото на защита на подсъдимия да разбере фактите, срещу които следва да се защитава
при така повдигнатото обвинение, нито правната квалификация, поради което и за съда
липсва процесуално нарушение, което да налага връщане на делото на досъдебна фаза.
Съдът намери, че липсват процесуални пречки производството по делото да протече по реда
на Глава 27 от НПК, като се допусне предварително изслушване и че съгласно разпоредбата
на чл. 370, ал. 2 от НПК съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително
изслушване, но предвид възражението, че на ДП са допуснати процесуални нарушения във
връзка с правната квалификация на деянието и становището на съда по този въпрос намери,
че предвид срока за обжалване на определението на съда, са налице процесуални пречки
съгласно разпоредбата на чл. 252, ал. 1 НПК за незабавно разглеждане на делото по реда на
Глава 27 НПК, поради което и делото беше насрочено за разглеждане в едномесечен срок от
провеждане на разпоредително заседание.
Със същото това определение съдът прие за съвместно разглеждане предявения от Н.
Ст. Н., родена на **** г. граждански иск срещу подсъдимия П. В. СТ. за сумата в размер на
400 /четиристотин/ лева и конституира Н. Ст. Н., родена на **** г. като граждански ищец.
Прие също така за съвместно разглеждане предявения от ИЛ. Д. ИЛ., роден на **** г.
граждански иск срещу подсъдимия П. В. СТ. за сумата в размер на 500 /петстотин/ лева и
конституира ИЛ. Д. ИЛ., роден на **** г. като граждански ищец.
При предварителното изслушване, подсъдимият и неговият защитник направиха
искане производството по делото да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК като подсъдимият
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
От гражданските ищци, редовно призовани за открито заседание за провеждане на
предварително изслушване, се явява само гражданският ищец Н. Ст. Н., която не възразява
производството по делото да протече по този ред. Прокурорът, макар и да няма възможност
да се противопостави на искането производството да протече по този ред, беше запитан и
посочи, че няма възражения.
Съдът, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и даде ход на съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция.
Страните не ангажираха нови доказателства.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка в обвинителния акт като счита, че е правилна дадената правна
квалификация на деянието като по отношение на възражението, че не е налице хипотезата
на чл. 195, ал. 1, т. 4 предложение „трето“ НК прокурорът намира, че именно тази хипотеза е
налице като акцентира на способа, който е избрал подсъдимия за извършване на деянията,
предмет на производството, което по своите психо-физични признаци намира, че се
отличава от обикновените случаи на кражба. Намира, че се касае за специфичност на
дейността на подсъдимия, който се е представил за полицейски служител, която отличава
случая от останалите обикновени случаи на кражба, което сочило именно на този
квалифициращ признак и обосновавало квалификацията, по която е привлечен подсъдимият.
Намира, че съобразителността, която е използвал подсъдимия и находчивостта, която е
проявил се отличават от тези, които деецът проявява в обикновените случаи на кражба.
Намира, че наказанието следва да се определи в хипотезата на чл. 54 НК като счита,
че липсват смекчаващи вината обстоятелства, а са налице такива, които сочили за по-висока
2
степен на обществена опасност и затова предлага наказание от 7 /седем/ години лишаване от
свобода, което след редукцията на чл. 58а бъде намалено с 1/3, а именно 4 /четири/ години и
8 /осем/ месеца лишаване от свобода, като това наказание на основание чл. 57, ал. 1, т.2
буква „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Веществените
доказателства, описани в ОА и които принадлежат на подсъдимия да му бъдат върнати след
приключване на производството, а именно: 1 брой Здравноосигурителна книжка на
Национална Здравноосигурителна каса на името на П. В. СТ., заложните билети, подробно
описани от „Еаzурау“, сини на цвят маратонки с надпис „Адидас“; мъжко платнено яке и
мобилен телефон. Стъклената чаша с дръжка с вместимост 200 мл., синя на цвят да се върне
на собственика й, а 4 броя СД носители, съдържащи записи от охранителните камери за
видеонаблюдение, да останат приложени по делото и да бъдат унищожени след изтичане
сроковете на съхранение на делото, предвидени в ПАС. Разноските по делото да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия. Гражданските искове счита, че следва да бъдат
уважени, като доказани по основание и размер и съвпадащи със стойността, посочена в ОА.
Гражданският ищец Н. моли да й бъдат върнати парите.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Б. счита, че обвинението трябва да бъде
с правна квалификация чл. 196, чл. 1, т. 1, вр. чл. 194 НК като моли наказанието да бъде
определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като моли да се вземе
предвид фактът, че подсъдимият признава изцяло вината си и искрено съжалява за
стореното. Желаел да възстанови сумата, но поради невъзможността да стори това, тъй като
в момента не работил, нямало как да стори това, бил фалирал, нямал имоти и имущества.
Отделно от това, причините за извършване на деянието били зависимостта му от хазарта,
което се явявало болестно състояние. Моли да се има предвид, че подсъдимият е започнал
да извършва противоправните си деяния след 38-40- годишна възраст като бил бивш военен,
стриктно спазвал правилата, но поради хазартната си зависимост е стигнал до тук. Моли за
наказание в минимален размер. По веществените доказателства се присъединява към
становището на прокурора, а по отношение на гражданските искове, счита същите са
основателни до размера на паричната сума, която е указана в производството.
Подсъдимият в своя лична защита излага подробно съображенията си защо е
извършил деянията, в които е обвинен като сочи, че съжалява за извършеното. Бил бивш
военен, бил на страната на закона и едва на около 40 години стигнал до затвора, тъй като
фалирал и сочи основана причина за това зависимост към хазарта. След като било освободен
от затвора искал да си намери работа, но опитите му се оказали неуспешни като скоро
парите, които имал спестени, свършили. По стечение на обстоятелствата хазяинът му го
заразил с Ковид-19 и имал спешна нужда от животоспасяващи лекарства, за които не можел
да заплати и направил нещата, в които е обвинен, с цел набавяне на тези средства. Признава
се изцяло за виновен и изказва съжаление за стореното, сочи на желае да възстанови
вредите. Моли да получи последен шанс да се поправи, предвид напредналата си възраст.
В последната си дума подсъдимият моли за снизхождение и да се определи по-малка
присъда от тази, която предложил прокурорът.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият П. В. СТ. – ЕГН ********** е роден на ****г. в гр. ***, българин,
български гражданин, с постоянен адрес: гр. ***, ***, понастоящем в Затвора – Бургас,
неженен, със средно образование, безработен, осъждан.
На 28.01.2021 година П. В. СТ. бил освободен от Затвора гр.Белене, където в периода
24.10.2018 година до 28.01.2021 година изтърпял определеното общо наказание лишаване от
3
свобода, измежду наложените такива по НОХД№ 2455/2018 на РС- Стара Загора, НОХД№
2816/2018 год. на РС- Шумен, по НОХД№ 2876/2018 год. по описа на РС-Шумен и НОХД№
3208/2018 година на РС-Шумен.
Той решил, че иска да започне животът си отначало и да си намери работа, поради
което в края на месец февруари 2021 година подсъдимият П.С. решил да заживее в
гр.Бургас като за целта наел под наем стая в жилище на свой познат - свидетелят Г.Ж.Д.,
находящо се в ***
Въпреки желанието му обаче не успял да си намери работа, а наличните парични
средства похарчил и започнал да играе хазарт. Останал без парични средства, разболял се и
взел решение да си набави парични средства като извърши кражби на пари от възрастни
хора, които впоследствие да залага на покер. За целта той решил да се представя за
полицейски служител и под предлог, че разследва извършени кражби на пари да влиза в
жилищата на възрастни хора, като отклонявайки вниманието им по време на разговор да
отнема от тях парични суми.
В изпълнение на така взетото решение, на 30.03.2021г., около обяд, подсъдимият С.
отишъл ж.к. „Славейков“ в гр.Бургас. Разхождайки се, той забелязал възрастен мъж-
пострадалия Д. Г. Д., който стоял сам на терасата на ***. Подсъдимият С. заговорил Д.Д. и
поискал от него да му отвори вратата. Тъй като св. Д. вървял с помощта на патерици, му
казал вратата на входа да му я отвори някой друг като свидетелят не видял кой е отворил
вратата на входа. Свидетелят Д. бавно се придвижил до входната врата на дома си и след
като отворил, видял отпред подсъдимия С.. Подсъдимият направо попитал св. Д. дали името
му е Добри, при което пострадалият потвърдил и подс. С. се представил за полицейски
служител като обяснил, че в полицейското управление е задържан мъж на име Митко,
заподозрян в извършена кражба на пари от жилището му. Чувайки това пострадалият Д.
поканил подсъдимия в апартамента и двамата седнали да разговарят в кухнята. В ръцете си
С. държал бял лист, с напечатан върху него текст, както някаква карта, която свидетелят
решил, че е полицейска.
По време на проведения разговор подсъдимият С. поискал от пострадалия да му
покаже къде държи спестяванията си, тъй като трябвало да извика свои колеги, за да вземат
отпечатъци. При това свид. Д. станал, отворил шкафа над пералнята в кухнята и посочил на
подсъдимия пластмасовата кутия с лекарства, обяснявайки, че под нея съхранява
спестяванията си- сумата от 450 лева. Виждайки това, подсъдимият С. станал рязко от стола,
доближил се плътно до пострадалия и използвайки разсеяността му взел парите - паричната
сума в общ размер на 450 лева, поставена под кутията. За да не усъмни пострадалият,
подсъдимият демонстративно вдигнал кутията, показвайки, че под нея няма нищо. Д.
погледнал и видял, че парите действително липсвали като св. Д. изобщо не видял
подсъдимият да е взел паричната сума, но констатирал, че парите ги няма под кутията,
където ги държал. Кратко време след това подс. П.С. напуснал жилището, като излизайки,
посъветвал пострадалия да смени заключващия механизъм на входната врата. Св. Д. се
обадил на тел. 112. След извършеното, подсъдимият се отдалечил от жилищния блок, като в
следващите дни похарчил отнетите пари, залагайки ги на покер.
На 05.04.2021г., подсъдимият П.С. се разхождал в ж.к. „Изгрев“ в гр.Бургас. Около
10.00 часа той влязъл във *** на комплекса, където позвънил на няколко звънци като видял
името Вълкова на апартамента на ет. 4, ап. 10. Позвънил на звънеца като в този момент в
жилището си, находящо се в гр.Бургас, *** се намирала свидетелката Н. Ст. Н.. Чувайки
позвъняването на звънеца, Н. отворила вратата, при което видяла непознат за нея мъж.
Подсъдимият С. поздравил и попитал свидетелката дали е Вълкова, но тя казала, че е Н. и
живее на семейни начала в апартамент на Д. Вълков като непознатият се представил за
служител на полицията, водещ следствие към МВР за извършена кражба и настоятелно
поискал да влезе в жилището, твърдейки, че в жилището е извършена кражба. Н. повярвала,
4
че непознатият действително работи в МВР и той влезнал във вътрешната част на
апартамента. Влизайки в жилището, подсъдимият С. обяснил, че от апартамента е била
извършена кражба и помолил пострадалата да провери спестяванията, които съхранявала в
дома си. Чувайки това, за да се увери, че парите са налични, Н. минала зад вратата на хола,
откъдето взела торбичка, в която съхранявала личните си спестявания- банкноти в различни
купюри, възлизащи на общата сума от 400 лева и ги извадила от торбичката, за да покаже,
че не й липсват. Мъжът, като видял парите се просегнал и ги взел от ръцете на Н., която не
разбрала защо ги е взел и помислила, че иска да ги преброи колко са, след което я попитал
дали има още. Пострадалата отрекла и С., докато свидетелката разбере какво се случва,
бързо напуснал жилището. Н. го последвала, но само чула как непознатият за нея мъж бягал
по стълбите и се отдалечил.
За случилото се пострадалата Н. веднага сигнализирала органите на МВР.
След извършеното подсъдимият продължил да се разхожда в комплекс „Изгрев“ на
гр.Бургас и около 13.30 часа на 05.04.2021г., влязъл във *** в комплекса, където позвънил
на няколко от звънците на входните врати.
По същото време, в жилището си, находящо се в гр.Бургас, *** се намирал
пострадалият ИЛ. Д. ИЛ., род. на **** година. Чувайки звънеца на входната врата на
жилището си, пострадалият отворил и видял, че пред врата стоял подсъдимият С.. От
табелката на вратата подсъдимият прочел фамилията на пострадалия и при отваряне
направо го попитал дали името му е И.. Свидетелят И. потвърдил, при което подсъдимият се
представил за полицейски служител, обяснил, че трябва да влезе в апартамента тъй като
разследва извършена кражба и попитал И. дали от жилището има извършена такава. И.
отрекъл, но С. настоявал да влезе, за да получи отговор на няколко въпроса, при което И. го
поканил. Влизайки в жилището, подс.С. започнал да разпитва И. за това с кого живее, какъв
е размерът на пенсията му и има ли спестени парични средства, както и къде точно ги
съхранява. И. обяснил, че има спестени 500 лева, които държи в черен плик поставени зад
фенерче с батерии в горния секционен шкаф в хола.
Чувайки това, подсъдимият рязко станал, отворил посочения от И. секционен шкаф и
бързо, незабелязано за пострадалия взел парите - паричната сума в общ размер на 500 лева,
поставена под кутията и ги скрил в дрехата си. За да не усъмни И., подсъдимият
демонстративно извикал „ето, няма ги парите“, при което пострадалият опипал с ръка
мястото около фенера в шкафа и установил, че паричната сума действително липсвала.
Подсъдимият казал на И. да спре да рови, защото щели да дойдат негови колеги да вземат
отпечатъци, след което бързо напуснал жилището. Пострадалият го настигнал до асансьора,
питайки дали ще получи обаждане с информация по повод липсващите пари, при което С.
отговорил, че се води следствие, след което се качил в асансьора и напуснал жилищния
блок. След извършеното, подсъдимият се отдалечил от блока, като в следващите дни
похарчил отнетите пари, залагайки ги на покер.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените
от подсъдимия самопризнания, които се подкрепят от събраните по досъдебното
производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: свидетелите Д. Г. Д. (л. 72; л. 57, л. 69, том 1
ДП във връзка с извършено разпознаване; л. 475, том 3 ДП); Н. Ст. Н. (л. 75; л. 86 (препис л.
84); л. 62, том 1 ДП във връзка с извършено разпознаване; л. 473, том 3 ДП); ИЛ. Д. ИЛ. (л.
80, л. 65, том 1 ДП във връзка с извършеното разпознаване); Н.Н. (л. 78 том 1 ДП); И.Д. (л.
81 том 1 ДП); Б.С. (л. 83 ДП); Г.Д. (л. 90, том 1 ДП); В.Н. (л. 98; 105, л. 95 – частично ДП);
Д.Д. (л. 101 ДП, л. 92 - частично); В.Н. (л. 104); К.В. (л. 110, том 1 ДП); Ж.П. (л.112 ДП);
От писмените доказателства: разпечатка за телефонен номер (л. 178-180ДП); отговор
5
от А1 България (л. 181 ДП); разпечатка EasyPay за използвани платежни услуги (л. 182-195);
отговор от Виваком (л. 196 ДП); ведно с писмо с представен договор (л. 234) и справка за
установъчни и трафични данни (л. 239, том 2 ДП); разпечатка EasyPay за извършени
парични преводи (л. 199-219 ДП); писмо от „***“ ЕООД (л. 220 ДП); протокол за
доброволно предаване (л. 296, том 2); протокол за доброволно предаване (л. 297 ДП, том 2);
протокол за доброволно предаване (л. 298, том 2 ДП); протокол за доброволно предаване (л.
299, том 2 ДП), ведно с декларация, споразумение (л. 300-303, том 2 ДП); протокол за
доброволно предаване (л.304 том 2 ДП); протокол за доброволно предаване (л. 305 ДП);
приемателно-предавателен протокол (л. 306 ДП); разписка (л. 310, том 2 ДП); разписка (л.
311, 312, 313 том 2 ДП); справки за съдимост.
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие (л.
14, том 1 ДП); протокол за оглед на местопроизшествие (л. 18, том 1 ДП); протокол за
разпознаване на лица и предмети, ведно с албум (л. 59); протокол за разпознаване на лица и
предмети, ведно с албум (л. 63); протокол за разпознаване на лица и предмети, ведно с албум
(л. 66); протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно
одобрение (л. 115, том 1 ДП); протокол за оглед на веществени доказателства (л. 141);
протокол за оглед на веществени доказателства (л. 144 ДП, том 1); протокол за обиск и
разписка (л. 320-322 ДП, л. 336, том 2); протокол за обиск на задържано лице (л. 328 , том 2
ДП).
От експертизите: протокол за извършена техническа експертиза по досъдебно
производство (л. 152 ДП); ДНК експертиза (л. 156, том 1 ДП); протокол за извършена
техническа експертиза (л. 163, том 1 ДП); протокол за извършена техническа експертиза (л.
170 ДП, том 1).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и
подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Съдът въз основа на самопризнанието, което се
подкрепя от събраните доказателства, прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимия. Предвид
разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява подробен
анализ на доказателствата.
По отношение на събраните доказателства съдът намира само за нужно да посочи, че
кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели – пострадали лица, тъй като намира
същите за логични, последователни и се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Показанията на пострадалите лица Д. Г. Д., Н. Ст. Н. и ИЛ. Д. ИЛ. са подробни, логични,
изложението е последователно като свидетелите акцентират и на подробности и посочват
признаците, по които биха могли да разпознаят извършителя и са го разпознали. Съдът
счита, че липсва причина да не се довери на показанията на тези свидетели, които се
подкрепят от всички останали източници – изготвените технически експертизи на записи от
камери, както и от разпита на св. Б.С..
Настоящият състав не кредитира показанията на св. Д.Д., обективиран в протокол на
л. 92 и на св. В.Н., обективиран в протокол на л. 95 от том 1 ДП – полицейски служители
само в частите, в които те преразказват информация, получена от подсъдимия при т.нар.
„оперативна/разузнавателна беседа“. Съдът счита, че независимо от начина, по който са
включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски
служители, по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите
полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално
качество на обвиняем. „беседа“ не е доказателствено средство за установяване на правно-
релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени версии.
Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права,
6
гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за
правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има стойност,
равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и
съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство (в този смисъл,
Решение № 247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., както и практиката на ЕСПЧ
(делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”). В останалите им части съдът счита, че липсват
пречки да не се кредитират показанията на тези свидетели.
Съдът счита също така, че трябва да даде вяра и на показанията на св. Б.С., Г.Д., Н.Н.,
И.Д., К.В., Ж.П., тъй като същите са обективни, безпристрастни и логични.
Съдът кредитира и всички приложени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, доколкото счита, че те са приобщени/изготвени по предвидения в
НПК ред, не са оспорени от страните и кореспондират с останалия доказателствен материал.
Съдът счита за нужно да посочи, че част от описаните вещи в протокол за обиск на
лице л. 320, том 2 ДП впоследствие не са били установени като са били намерени
единствено 1 /един/ брой мобилен телефон „***“ с ИМЕЙ №*** и ИМЕЙ №2****, в който
смисъл са показанията на св. Н., св. Д. и св. Н.Н.. Липсващите вещи не са приобщени към
материалите по делото и съдът не изгражда фактическите констатации въз основа на тях
като същите този съдебен състав намира и че не са от значение за разкриване на истината.
На практика обвинението се установява и доказва без съмнение от разпитаните по делото
пострадали лица и извършеното от тях разпознаване на подсъдимия. Фактът, че мобилният
телефон е собственост на подсъдимия се установява от приобщените по делото писмени
доказателства сервизна карта (л. 300, том 2 ДП, декларация л. 302, том 2 ДП, договор л. 234,
том 1 ДП), както и от разпита на св. И.Д. като това обстоятелство не се оспорва и от
подсъдимия и неговият защитник.
Съдът се доверява и на заключенията на вещите лица по съдебните експертизи, като
ги намира за задълбочени и научно обосновани.
За този състав на съда самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от
гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на
което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както
и авторството в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не
осъществи подробен анализ на доказателствата, като счита, че изложените по-горе доводи са
достатъчни, предвид диференцирания ред, по който протече производството.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.196,
ал.1, т.2 предложение първо, вр. чл.195, ал.1, т.4, предложение трето, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, буква „А“ и буква „Б“, вр. чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна предмет на престъплението кражба може да бъде движима вещ,
която има определена парична, художествена, историческа и друга стойност като
изпълнителното деяние се изразява в отнемане, което означава прекъсване на фактическата
власт на владелеца и установяване от дееца на своя фактическа власт върху движимата вещ.
От субективна страна престъплението се извършва при форма на вина пряк умисъл като е
налице особена цел – намерение да се присвои (т.е. да извърши фактическо или юридическо
разпореждане).
7
От обективна страна се установи, че подсъдимият е отнел чужди движими вещи от
владението на три лица Д. Г. Д., Н. Ст. Н. и ИЛ. Д. ИЛ. като е налице прекъсване на
фактическата власт на досегашния владелец и установяване от подсъдимия на собствена
фактическа власт върху вещите.
Според този състав е налице и квалифициращия признак „специален начин” за
извършване на кражба. Не се възприеха възраженията на подсъдимия, че се касае за състав
на измама или на кражба по чл. 194, ал. 1 НК като съображенията на състава са следните:
Общото между кражба и измама е това, че и двете престъпления са престъпления
против собствеността. При кражбата, както и при измамата, е налице еднакъв обект на
увреждане и предмет на посегателство, но при различни средства и начини на въздействие
по отношение предмета на престъплението. При кражбата съставомерните последици
настъпват чрез отнемане от дееца на предмета на престъплението от фактическата власт на
лицето, без съгласието му, докато при измамата те настъпват в резултат от действията на
заблуденото от дееца лице, увреждащото разпоредително действие се извършва от
пострадалия в полза на измамника, без измамникът да въздейства пряко върху предмета на
посегателство, с който се облагодетелства.
Наказателно-правната измама предполага деецът умишлено и с конкретни действия
да е въвел в заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна облага, без реално
това обстоятелство да е налице и е единствено с цел да набави за себе си имотна облага.
Именно в резултат на измамливото въздействие пострадалият е мотивиран да извърши
определено имуществено разпореждане в полза на дееца. При измамата, съставомерните
последици настъпват от действията на заблуденото лице, а измамникът не въздейства пряко
върху предмета на посегателство, с който се облагодетелства. Увреждащото разпоредително
действие се извършва от пострадалия в полза на измамника, който чрез действия, насочени
към възбуждане или поддържане на заблуждение, мотивира измамения да извърши
разпоредителните действия, които му причиняват имотна вреда. Мотивиран от погрешната
представа - формирана, поддържана или използвана от дееца, пострадалият извършва акт на
имуществено разпореждане и по този начин причинява престъпния резултат - имотната
вреда.
В конкретния случай такова разпореждане липсва - парите не са дадени на
подсъдимия от пострадалите лица в резултат от измамливото въздействие, а той ги е отнел
по измамлив начин, престъпно, като е установил своя фактическа власт върху тях.
Съдебния състав прие, че се касае за специален начин при отнемането на вещите и
установяване на фактическата власт от подсъдимия по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.
трето НК – от една страна, защото като се е представил за полицейски служител, използвал е
особена хитрост като е заблудил поотделно Д., И. и Н., че е служител от полицията, за да му
разкрият къде държат пари и след това ги е отнел от тяхното владение, а от друга страна е
използвал за отнемането от пострадалите особена ловкост като пострадалите Д. и И. изобщо
не възприели действието по отнемане на вещите.
Подсъдимият е проявил особена хитрост, за да проникне в домовете на постаралите
лица като се е представил за полицейски служител. Не е възбудил никакво съмнение у
пострадалите, че е възможно да не е полицейски служител и пострадалите лица са го
допуснали до дома си именно в резултат от създадената от подсъдимия представа, че е
служител, който трябва да разкрие кражба.
На следващо място подсъдимият е проявил особена ловкост като е отнел движими
вещи – пари от пострадалите лица Д. и И. без последните изобщо да установят по какъв
точно начин подсъдимият е установил своята фактическа власт върху тях. Действията му се
отличават с особена бързина и умение. Ако пострадалият И., все пак предполага, че
подсъдимият го е „затулвал“, за да може да вземе парите, то св. Д. изобщо не е могъл да
8
възприеме как е възможно да изчезне паричната сума. Той просто е констатирал, че под
кутията парите липсват.
Съгласно Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с
Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.) специален начин е налице, когато деецът при
извършване на кражбата е проявил особена ловкост или умение, като са дадени примерни
хипотези. В случая деецът е проявил особен вид хитрост, особено умение да се представи за
полицейски служител и в резултат от измамливата представа е бил допуснат до домовете на
възрастните хора и чрез особена ловкост е отнел вещите от владението на собствениците им.
Според този състав измамливият начин за извършване на кражбата не я
прави измама по чл. 209 от НК, тъй като за последната, както вече бе отбелязано, е
съществено, че пострадалият сам извършва имущественото разпореждане в своя вреда,
каквото в случая не е налице. Подсъдимият е този, който чрез своите измамливи действия,
използвайки хитрост и ловкост е отнел паричните суми.
Ето защо този състав прие, че правилната квалификация на осъщественото в случая
деяние е по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. трето от НК ( в този смисъл в случая според съдебният
състав следва да намери приложение и споделя особено мнение, дадено в Решение № 419 от
08.12.2009 г. по нак. д. № 484/2009 г. на Върховен касационен съд).
Касае се за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 НК като деянията
осъществяват поотделно един състав престъплението кражба, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Налице е и квалифициращият признак „опасен рецидив“ , по смисъла на чл. 29, ал.1,
б. „А” и „Б” от НК, което се установи от представената справка за съдимост и е видно, че е
осъждан, както следва:
1.Със споразумение от 31.10.2003г. по НОХД № 4227/2003г. по описа на Районен съд
– Варна, за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, извършено на 31.10.2003г. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изтърпяване е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 4 години.
2. Със споразумение от 10.12.2004г. по НОХД № 4134/2004г. по описа на Районен съд
– Варна, за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, извършено 17.08.2004г. е наложено наказание
глоба в размер на 350 лв. и за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, извършено на 17.08.2004г.
му е наложено наказание глоба в размер на 350 лв. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е
определено едно общо най-тежко наказание - глоба в размер на 350 лв.
3. С присъда от 07.04.2005г. по НОХД № 1163/2005г. по описа на Районен съд –
Варна, влязла в сила на 26.11.2005г., за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК,
извършено 24.08.2004г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, а за
престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, извършено на 26.08.2004г. му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 6 месеца. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е определено
едно общо най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от 2 години, чието
изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 5 години.
4. Със споразумение от 06.12.2005г. по НОХД № 4696/2005г. по описа на Районен съд
– Варна, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК, извършено 15.04.2004г. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години.
5. Със споразумение от 18.03.2015г. по НОХД № 2429/2014г. по описа на Софийски
районен съд, за престъпление по чл. 198, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК,
извършено 02.12.2014г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца,
9
което да изтърпи при първоначален строг режим, изтърпяно на 17.06.2015г.
6. Със споразумение от 25.06.2015г. по НОХД № 7901/2015г. по описа на Софийски
районен съд, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 НК,
извършено 04.12.2014г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца,
което да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор.
7. С присъда № 17 от 09.02.2016г. по НОХД № 1251/2015г. по описа на Окръжен съд
– Бургас, влязла в сила на 25.02.2016г.,
- за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК,
извършено 13.10.2014г. - 18.10.2014г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
2 години;
- за престъпление по чл. 244, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК , извършено на 13.10.2014г. -
18.10.2014г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години;
- за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, извършено на 18.10.2014г. е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо наказание лишаване от
свобода за срок от 2 години, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор.
8. С присъда № 212 от 22.10.2015г. по НОХД № 125/2015г. по описа на Окръжен съд
– Бургас, влязла в сила на 29.03.2016г.,
- за престъпление по чл. 244, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, извършено 28.09.2014г. -
17.10.2014г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 8 месеца,
което да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор;
- за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, извършено 28.09.2014г. -
10.10.2014г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца,
което да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор;
- за престъпление по чл. 209, ал. НК, извършено 11.10.2014г. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година, което да изтърпи при първоначален строг режим, в
затвор;
На основание чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо наказание лишаване от
свобода за срок от 2 години и 8 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, в
затвор.
9. С присъда № 175 от 10.06.2016г. по НОХД № 1986/2016г. по описа на Районен съд
– Пловдив, влязла в сила на 28.06.2016г.,
- за престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1, вр. с чл. 209, ал. 1,
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, извършено 19.07.2015г. е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор или
затворническо общежитие от тип;
- за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК,
извършено 02.07.2015.г. - 23.07.2015г.. е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 3 години и 4 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор или
затворническо общежитие от тип;
На основание чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години и 4 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, в
затвор или затворническо общежитие от тип.
10. Със споразумение от 27.10.2016г. по НОХД № 4725/2016г. по описа на Софийски
районен съд, за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, извършено 05.12.2014г. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което да изтърпи при първоначален
10
строг режим, в затвор.
Извършена е кумулация на наказанията, определени и наложени по НОХД №
1251/2015г. по описа на Окръжен съд – Бургас, НОХД № 125/2015г. по описа на Окръжен
съд – Бургас, НОХД № 1986/2016г. по описа на Районен съд – Пловдив, НОХД №
4725/2016г. по описа на Софийски районен съд, като е определено едно общо най-тежко
наказание, а именно: лишаване от свобода за срок от 3 години и 4 месеца, което да изтърпи
при първоначален строг режим.
Условно предсрочно освободен на 05.04.2018г.
11. Със споразумение от 24.10.2018г. по НОХД № 2455/2018г. по описа на Районен
съд – Стара Загора, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.
1, б. „а“ и б. „б“ НК, извършено 29.04.2018г. е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 2 години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
12. Със споразумение от 30.10.2018г. по НОХД № 2816/2018г. по описа на Районен
съд – Шумен, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1 НК,
извършено 04.06.2018г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 2
месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.
13. Със споразумение № 262 от 07.11.2018г. по НОХД № 2876/2018г. по описа на
Районен съд – Шумен, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, извършено 02.06.2018г. е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 2 години и 2 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.
14. С присъда № 7 от 05.02.2019г. по НОХД № 3208/2018г. по описа на Районен съд –
Шумен, влязла в сила на 21.02.2019г., за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал.
1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, извършено 03.06.2018г. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 2 години и 4 месеца, което да изтърпи при първоначален
строг режим.
Постановено е на основание чл. 70, ал. 7 НК да изтърпи отделно неизтърпяната част
от определеното му общо наказание по НОХД № 1251/2015г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, НОХД № 1986/2016г. по описа на Районен съд – Пловдив, НОХД № 4725/2016г. по
описа на Софийски районен съд - още 4 месеца и 11 дни.
15. С присъда № 83 от 04.06.2019г. по НОХД № 738/2019г. по описа на Районен съд –
Стара Загора, влязла в сила на 20.06.2019г.
- за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.
„б“ НК, извършено 01.05.2018г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2
години и 8 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.
- за престъпление по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл.
29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК, извършено 01.05.2018г. е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години, което да изтърпи при първоначален строг режим
На осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено и наложено едно общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 2455/2018г. на РС Стара Загора; НОХД
№ 2816/2018г. на РС Шумен; НОХД № 2876/2018г. на РС Шумен и НОХД № 3208/2018г. на
РС Шумен, а именно ЛОС за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален общ
режим.
Така определеното общо най-тежко наказание е изтърпяно на 28.01.2021г. и на
тази дата подсъдимият е освободен от Затвор Белене.
С оглед изложените осъждания на подсъдимия настоящото деяние е извършено след
като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 и е извършил инкриминираното
11
деяние, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 НК. Деянието е извършено в петгодишния срок по чл. 30 от НК.
Предвид изложеното е налице опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б „а” и б „б” НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици, като е желаел тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал, че инкриминираните движими вещи са чужди, съзнавал е, че не е полицейски
служител и че именно представяйки се такъв ще прекъсне фактическата власт на
досегашните владелци върху движими вещи - пари, като е целял това и е имал намерение
противозаконно да ги присвои.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл.55 НК. Изразеното съжаление и признанието на вината съдът
не може да определи като изключително смекчаващо обстоятелство като същото вече е
отчетено от законодателя при определяне на наказанието при условията на чл. 373, ал. 2
НПК вр. чл. 58а НК. Действително следва да се обърне внимание, че значително късно в
живота си подсъдимият е започнал да извършва престъпления и е вероятно това да се дължи
на зависимост към хазарта, но този факт не намалява степента на обществена опасност на
извършеното деяние. Като смекчаващо обстоятелство следва да се приеме съдействието на
подсъдимия, изразеното съжаление и осъзнаването на зависимостта си към хазарта.
Подсъдимият обаче проявява едно трайно престъпно поведение, което сочи за висока
степен на обществена опасност, която се повишава от това, че е търпял продължителен
период от време наказание лишаване от свобода и то не е оказало своя поправителен и
превъзпитателен ефект върху него, касае се за едно продължавано престъпление, при което е
проявил упоритост и желание да се обогати по неправомерен начин.
Съдът намери за отегчаващо обстоятелство освен това, че се касае за продължавано
престъпление, което сочи на трайна престъпна дейност и това, че деянията са извършени по
отношение възрастни хора, които са уязвима част от населението като подсъдимият е
намерил, че може по измамлив начин да се обогати като използва възрастта им, тяхната
наивност и доверие, по-бавното им придвижване, за да може бързо да се отдалечи от
местопрестъплението.
За отегчаващо обстоятелство съдът прие и изложеното от подсъдимия, че имал нужда
от парични средства, за да се лекува от Ковид – 19. В този смисъл са и показанията на Д.,
който казва, че е бил болен от Ковид. В случая деянието е осъществено по отношение на
възрастни хора и ако подсъдимият е бил болен, то той е поставил в риск живота и здравето
на уязвима група от населението – именно възрастните хора.
Няма данни подсъдимият да е правил опити да си намери работа, както сочи самият
той, а се касае за системна злоупотреба с хазартни игри като са иззети значително
количество билети, доказващи увлечението на подсъдимия.
В състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение като квалифициращ
признак е включено това, че се касае за рецидив, поради което множеството осъждания
включени в обхвата на опасния рецидив не се отчетоха като допълнително отегчаващо
отговорността обстоятелство.
12
Съдът намери, че справедливото наказание спрямо подсъдимия като се отчита
направеното от него самопризнание, съдействието на разследването, формално изразеното
съжаление, както и изложените отегчаващи обстоятелства, е в размер на 5 години „лишаване
от свобода“. Същото съдът намали с една трета съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК,
поради което осъди подсъдимия да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
години и четири месеца. Така определеното наказание според този съдебен състав ще
способства за постигане на целите на наказанието и едновременно с това ще ограничи
възможността на подсъдимия за предвидения период от време да извършва престъпления.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б „б“ ЗИНЗС наказанието „лишаване от свобода“
следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, тъй като не са изтекли повече от 5
години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е
било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, в който смисъл съдът определи
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 59 НК се приспада времето пред което подс. П. В. СТ. е бил с мярка
за неотклонение задържане под стража, както и всяко друго задържане по реда на
Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или
друг закон, свързано с престъплението, за което е осъден.
Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 2 НК съдът може да постанови конфискация до
½ от имуществото на виновния.
В конкретният случай, като взе предвид обстоятелството, че подсъдимият не
притежава движимо и недвижимо имущество, съдът не му наложи наказанието
конфискация.
По гражданските искове:
По отношение на предявените срещу подсъдимия граждански искове за обезвреда на
причинените на пострадалите имуществени вреди в следствие извършеното престъпление,
съдът намери тези претенции за безспорно установени и категорично доказани по
основание, предвид решението по въпросите за извършеното престъпление, неговото
авторство и вината на дееца. Установени са безспорно противоправното деяние, вината на
подсъдимия, вредата и причината връзка между деянието и вредата.
Размерът на исковете се установява от събраните по делото доказателства, този
размер беше изцяло признат от подсъдимия. Размерът на гражданските искове напълно
съвпада с този на повдигнатото обвинение, поради което съдът като установи всички
предпоставки за уважаване на исковете, осъди на основание чл. 45 ЗЗД, подс. П. В. СТ. да
заплати на Н. Ст. Н., родена на ****г. сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева,
представляваща имуществена вреда от престъплението и да заплати на ИЛ. Д. ИЛ., роден на
**** г. сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща имуществена вреда от
престъплението.
По разноските:
По ДП направени разноски в размер на 574,85 лева, поради което на основание чл.
189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на ОД на МВР Бургас сумата в
размер на 574,85 лева разноски за възнаграждения за вещи лица.
Съдът осъди също така подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд Бургас
държавна такса в размер на по 50 /петдесет/ лева за всеки от уважените граждански искове,
изчислена върху размера на уважения иск.
По веществените доказателства:
Съдът постанови веществените доказателства 1 брой Здравноосигурителна книжка на
Национална Здравноосигурителна каса на името на П. В. СТ., заложни билети, предадени по
опис съгласно протокол л. 11 от СФ, 1 чифт сини на цвят маратонки с надпис „Adidas“;
13
1/един/ брой мъжко платнено яке, 1 /един/ брой мобилен телефон „***“ с ИМЕЙ №*** и
ИМЕЙ №2**** да бъдат върнати на подсъдимия П. В. СТ., тъй като е правоимащо лице.
Веществените доказателства 4 бр. СД носители съдът постанови да останат за
съхранение по делото за срока на съхранението му в архив, след което да бъдат унищожени,
заедно с делото.
Вещественoто доказателство 1 /един/ брой стъклена чаша с дръжка с вместимост 200
мл., синя на цвят с бели и тъмно сини орнаменти постанови да бъде върната на Б.Г.С., тъй
като е правоимащо лице, което я е предало за нуждите на разследването.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
14
Съобщи за изтекли лични данни