Решение по дело №2260/2020 на Районен съд - Казанлък

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. К., 14.01.2021 година

 

             

                               

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А      

 

 

Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 11.01.2021 г. в състав:           

          

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа гражданско дело № 2260 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК за увеличение на издръжката, постановена с решение по гр. дело № ****/2008 г. по описа на Районен съд – К..

 

Предявена е искова молба от С.М.А.  против А.С.А..

В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адв. Д. твърди, че с ответника живели на семейни начала и имали родено едно дете – С.А. С. с ЕГН **********.

С решение № *** от ****.2009 г., постановено по гр.д. № ****/2008 г. на КРС ответникът бил осъден да заплаща издръжка за детето им в размер на 70 лева месечно, считано от 18.12.2008 г. Сочи, че от датата на постановяване на горепосоченото решение до настоящия момент са изминали повече от десет години, като с оглед на възрастта на детето са се увеличили нуждите и потребностите му, както и са се увеличили възможностите на бащата да изплаща издръжка в по-голям размер.

Понастоящем синът им бил ученик в 9 клас в „Професионална гимназия по транспорт и транспортен мениджмънт“ в гр. К. и ежедневно му давала джобни около 5 лева.

Пълномощникът на ищцата заявява, че единствено майката купувала дрехи, обувки и учебни помагала на детето. Ответникът не е плащал никакви пари за задоволяване на нуждите и потребностите на детето, за което била подала жалба в Районна Прокуратура гр. К.. Твърди, че същият работел в Г. от дълги години и получавал месечен доход в размер на над 2 000 евро. Ответникът нямал други деца освен сина им. Заявява, че ищцата гледала възрастни хора в Г. и получавала месечен доход от 1000 евро.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка на С.А. С., ЕГН ********** в завишен размер в сравнение с присъдената със съдебно решение № *** от ****.2009 г., постановено по гр.д. № ****/2008 г. на КРС, считано от датата на подаване на настоящата молба, която издръжка да се равнява за в бъдеще на сума в размер на 250 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Претендира разноски.

Моли съда да постанови предварително изпълнение на съдебното решение по настоящото дело.

            В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

 

            От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че ответникът А.С.А.  е баща  на детето С.А. С., ЕГН **********, видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0298 от  община К..

Съгласно съдебно решение № ***/****.2009 г. по гр.д. ****/2008 г. по описа на РС-К., ответникът А.С.А.  е осъден за заплаща на детето С.А. С. месечна издръжка в размер на  70,00 лева чрез неговата майка С.М.А..

По делото е представен социален доклад, от който е видно, че г-жа С.А., независимо от факта, че живее и работи в чужбина, с помощта на своите родители успявала да осигури на детето си достатъчно добра среда за неговото емоционално, психическо и физическо развитие. Същата отговорно изпълнявала родителските си функции, като осигурявала подходяща среда за развитие. Сочи се, че в интерес на детето е да бъде присъдена издръжка в размер, реално покриващ неговите основни потребности и отговарящи на настоящия жизнен стандарт. По данни от доклада, бащата А.С.А. живеел от дълго време в чужбина, като не се търсил сина си и не му плащал издръжка.

 

 

            При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 331  от 26.11.2020 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2021 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 650,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 162,50 лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).

По делото не се спори и се установи, че ответникът  е баща  на непълнолетното дете, както и че същият е осъден да му заплаща  месечна издръжка в размер на 70,00 лева.

Детето С.А. С. е  дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/, поради  което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.

Нуждите му, съдът определя с оглед на обстоятелството, че същият е ученик. Съдът се съобразява с възрастта му и нормалните нужди от храна, облекло, учебници, помагала и др. потребности.

Съдът преценява обективно и възможностите и на двамата родители, както и факта, че майката  полага непосредствените грижи за детето.

Ответникът не депозира отговор на исковата молба, не се яви и не изпрати представител на проведеното открито съдебно заседание по делото. Установи се от социалния доклад,  че същият от дълги години   живее в  чужбина.

Ответникът е човек в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му и може да издържа детето си.   По делото не се представиха писмени доказателства за имуществените възможности на ответника в т. ч. за месечните му доходи.

Вземайки предвид възрастта на детето, както и обстоятелството, че бащата е в трудоспособна възраст и обстоятелството, че същият живее в чужбина,  съдът приема, че претендирания с исковата молба размер на 250,00 лв. е съобразен, както с нуждите на детето, така и с възможностите на ответника да я дава.

Безспорно от първоначалното постановяване на издръжката /през 2009 г./ е минал дълъг период от време. Към момента нормативно установеният минимален размер на същата е 162,50 лева. От тогава  икономическите и социалните  обстоятелства значително са се променили.

Съдът намира, че искът за изменение на издръжката е напълно основателен, като дължимият размер на издръжката, която ответникът следва да заплаща, следва да се определи  в  размер, така както е поискан в исковата молба, предвид и процесуалното поведение на ответника.  Същият следва да заплаща по 250,00 лева  месечно, считано от датата на предявяване на иска – 23.09.2020  година, която издръжка се дължи със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата.

 

Относно разноските в производството:

Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен съд- К. 86,40  лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдената  издръжка.

Ищецът своевременно е  заявил претенции за разноски.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на С.М.А., следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 360,00  лева, съгласно представен  по делото Договор за правна защита и съдействие и представен по делото списък за разноските по чл. 80 ГПК, който включва адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ присъдената със съдебно Решение № ***/****.2009 г. по гр.д. ****/2008 г. по описа на РС-К. издръжка, като осъжда А.С.А.,  ЕГН ********** *** да заплаща на С.А. С., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител С.М.А., ЕГН ********** ***  месечна издръжка в размер на 250.00 лева /двеста и петдесет лева и нула ст./, считано от датата на предявяване на исковата молба – 23.09.2020 г., ведно със законната лихва за всяко просрочено плащане, до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването й.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.

 

            ОСЪЖДА А.С.А.,  ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд- К.  сумата от  86,40 лв. /осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/  - държавна такса за постановената издръжка.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.С.А.,  ЕГН ********** ***   да заплати на С.М.А., ЕГН **********, като майка и законен представител на С.А. С., ЕГН ********** сумата от 360,00 лева /триста и шестдесет лева и нула ст./, направени разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от 25.01.2021 съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК  пред Окръжен съд - С..

 

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: