№ 51053
гр. София, 16.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20241110146993 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото, като следва:
Предявен е И. Ц. И. срещу останалите етажни собственици от сграда в режим на
Етажната собственост с административен адрес: град София, район В, ул. „К“ № ***,
представлявани от „П“ ЕООД, с ЕИК: ************ – като професионален домоуправител,
представлявано от управителя си Ц Д, конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1
ЗУЕС с искане за отмяна като незаконосъобразни на приетите две решения по т. 2 от
протокол на Общото събрание на ЕС от 09.07.2024 г.
В исковата молба ищецът И. Ц. И. излага твърдения, че е собственик на
самостоятелни обекти – гаражи № 12 и № 13 в сграда в режим на етажна собственост,
находяща се на адрес: град София, район В, ул. „К“ № ***, представлявани от „П“ ЕООД,
като професионален домоуправител, а ответната страна по делото са останалите собственици
на самостоятелни обекти. Посочва, че на 09.07.2024 г. било проведено Общо събрание на
етажните собственици, на което били приети и следните две решения по т. 2 от дневния ред:
1). общите части в двора да се използват само за преминаване на автомобили. Забраняват се
– ремонтни работи, измИ.ето на автомобили, паркиране извън паркоместата и други
дейности, водещи до вдигане на шум и неудобства за собствениците и живущите в сградата“
и 2). нарушителите на приетото правило по т. 2, решение 1, да се глобяват за първо
нарушение със 150 лева, за второ с 300 лева, които да се начисляват от домоуправителя към
месечната такса. Ищецът оспорва като незаконосъобразни тези две решения по т. 2 с искане
за отмяната им, изтъквайки наличието на конкретно допуснати нарушения, касаещи
свикването и провеждането на общото събрание, приемането на решенията, както и поради
материалната им незаконосъобразност. Посочва, че поканата за свикване на ОС не е
надлежно изпратена на ищеца, не е била поставена на видно и общо достъпно място на
входа на жилищната сграда. В последната не е посочено по чия инициатива се свиква общо
събрание и не е подписана от лицата, които го свикват. Поддържа се, че липсва и протокол
относно датата и часа на поставяне на поканата, който да е подписан от надлежни лица.
Намира като съществен порок на процедурата по провеждане на процесното Общо събрание
липсата на присъствен лист, от който да е видно кои са присъствалите собственици – лично
или чрез представител, не са приложени и пълномощни. Излагат се твърдения, че на ОС не
са присъствали отразените като такива собственици на обекти, притежаващи общо 44,24 %
1
ид. части от общите части на сградата. Изтъква се, че липсва пълно изписване на имената на
избрания председател на събранието, който едновременно с това е и протоколчик, при
липсата на яснота дали това лице е председател или друг член на УС на ЕС. Ищецът И.
счита, че решенията по т. 2 са взети без необходимото по закон мнозинство от 50 %.
Оспорва процесните решения по т. 2 и като взети в нарушение на материалния закон.
Конкретно посочва, че решението, с което е прието общите части в двора да се използват
само за преминаване на автомобили, като се забраняват ремонтни работи, измИ.ето на
автомобили, паркиране извън паркоместата и други дейности, водещи до вдигане на шум и
неудобства за собствениците и живущите в сградата е широко формулирано, като с
въведените забрани недопустимо се ограничава правото на собственост на ищеца. Оспорва в
притежаваните от него гаражи да се извършва сервизна или търговска дейност, в т.ч. чрез
автомивка или автосервиз, както и тези обекти да се отдават под наем на трети лица.
Твърди се, че именно ищецът и членовете на семейството му използват гаражите за
паркиране на личните си автомобили. Поддържа, че с поведението си по ползване на
обектите същите не създават неудобства на другите собственици на гаражи, нито на
живущите в сградата. Посочва, че измИ.ето на автомобилите се извършва пред гаражите,
което се практикува и от други собственици на такива обекти. Ищецът И. намира, че
предвидените за налагане глоби с второто прието решение по т. 2 при допуснато нарушение
по т. 1 са незаконосъобразни и произволни при липсата на процедура по тяхното налагане и
предоставяне на неограничени права на домоуправителя да санкционира собственици за
неизвършени нарушения. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на
исковата претенция чрез отмяна на оспорените две решения по т. 2, приети от ОС на ЕС на
09.07.2024 г.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна –
останалите етажни собственици от сграда в режим на ЕС с административен адрес: гр.
София, район В, ул. „К“ № ***, представлявани от проф. домоуправител „П“ ЕООД, чрез
законния си представител – управител на дружеството, намира за неточно предявена
претенцията срещу етажната собственост, доколкото последната не е юридическо лице.
Счита, че разглеждането й е допустимо, тъй като е депозирана в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС
и от собственик на обекти в ЕС. По същество намира същата за неоснователна. Възразява се
срещу изложените от ищеца твърдения с довод, че до същия е изпратена покана за свикване
на ОС по електронен път, покана е поставена на видно и общодостъпно място на входа на
сградата и в срока по чл. 13, ал. 1 ЗЕУС, като последната съдържа всички изискуеми
реквизити. Изтъква се, че няма изисквания за посочване на лицето, свикващо ОС, както и, че
в случая е съставен протокол за датата и часа на поставяне на поканата. Поддържа се, че
няма законово изискване при провеждане на ОС при спадащ кворум в протокола да се
отразява кои собственици са се явили в първоначалния час на свикването му. Поддържа се,
че протоколът е останал неоспорен от ищеца по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС поради което има
обвързваща доказателствена сила спрямо всички собственици на обекти в ЕС, спрямо трети
лица и съда в производство по чл. 40 ЗУЕС. Ответниците посочват, че списъкът с имената
на присъстващите е отразен в самия протокол, отразени са представените идеални части и
представителството по пълномощие. Поддържа се, че дори да не се вземат предвид етажните
собственици, за които не е приложено пълномощно, то това не и се отразило върху
валидността на взетите решения. С отговора на исковата молба се поддържа, че избраният
председател на процесното ОС е в трудово правоотношение с дружеството „П“, последното
професионален домоуправител на процесната ЕС, надлежно упълномощено от законния
представител на последното да го представлява при упражняване на правомощията му в ЕС.
Намира, че въпросите, за които са приети решенията по т. 2 от дневния ред на ОС не попадат
в приложеното поле на чл. 17, ал. 2 ЗУЕС, а на ал. 3, поради което те се приемат с
2
мнозинство повече от 50 %, но от представените идеални части. Оспорва се приетото първо
решение по т. 2 да нарушава правата на собствениците на обекти ЕС, тъй като касае
ползването на общите части в двора, което е в правомощие на Общото събрание съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „и“ ЗУЕС. Ответната страна счита за необосновано с конкретни правни
доводи оспорването на ищеца по отношение на второто решение по т. 2. Изтъква се, че това
решение касае всички собственици, а не конкретно ищеца. С тези доводи се отправя искане
за отхвърляне на предения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът намира, че на ответната страна следва да бъдат дадени указания да представи
доказателство относно избора от ОС на ЕС на дружеството „П“ ЕООД като професионален
управител на ЕС в частност чрез възлагане на правомощия за представителството на ЕС
пред съда.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения
конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
притежава правото на собственост върху самостоятелни обекти в процесната сграда в режим
на етажна собственост с административен адрес: гр. София, район В, ул. „К“ № ***,
провеждането на процесното Общо събрание и приемане на решенията, които същият
оспорва. В тежест на ищецът е и да установи, че е предявил исковата си претенция в
преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
В тежест на ответната страна е да докаже спазване на законоустановените
предпоставки за провеждане на събранието (че решенията са взети при надлежно свикано и
проведено общо събрание), изготвяне и оповестяване на протокол от ОС, съобразно
законовите изисквания относно съдържанието му и разгласяването му, както и, че
конкретните оспорени решения не противоречат на императивни материалноправни норми.
С оглед становищата на двете страни и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът
отделя като безспорни и ненуждаещи от доказване обстоятелствата, че процесната
сграда с административен адрес гр. София, район В, ул. „К“ № *** е в режим на етажна
собственост; че на 09.07.2024 г. е проведено Общо събрание на собствениците от сградата в
режим на ЕС, на което са взети решения, сред които и решенията по т. 2, оспорени от ищеца.
По доказателствата:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото. Представеният от ищеца снимков материал
следва да бъде приложен по делото.
Искането на ищеца за допускане събиране на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените обстоятелства в
исковата молба следва да бъде уважено в частта относно свидетеля за установяване на
обстоятелствата относно начина на ползване от ищеца и семейството му на процесните
обекти. По отношение на разпита на поискания втори свидетел, на ищеца следва да бъдат
дадени указания да уточни какви конкретно обстоятелства, касаещи свикването и
провеждането на ОС ще бъдат установявани с тези показания - арг. чл. 156, ал. 2 ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответната страна в двуседмичен срок от получаване на съобщението да
представи доказателство относно избора на дружеството „П“ ЕООД като професионален
управител на процесната ЕС, в частност чрез възлагане на правомощия за процесуалното
представителство на ЕС пред съда.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.03.2025 г. от
10:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с
препис от писмения отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ПРИЛАГА по делото представения от ищеца снимков материал.
ДОПУСКА по искане на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане за изясняване на обстоятелствата относно начина на
ползване на обектите си в процесната ЕС.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена
молба, да уточни какви конкретно обстоятелства, касаещи свикването и провеждането на ОС
ще бъдат установявани с показанията на поискания втори свидетел при режим на
довеждане, като му УКАЗВА, че при липсата на уточнение в срок искането ще бъде
оставено без уважение на това основание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към постигане на СПОГОДБА. При постигане на такава дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
4
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5