№ 79
гр. Карнобат, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева Иванова
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова Гражданско
дело № 20212130100677 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Н. Г. СТ.,
ЕГН **********, от гр. *****, представляван от пълномощник – адв. Гонкова
против Т. ИВ. С., ЕГН **********, Д. Т. В., ЕГН ********** и ИВ. П. С.,
ЕГН **********, тримата с адрес: **, с която са предявени претенции за
осъждането им солидарно да платят на ищеца обезщетение за имуществени
вреди в размер на 70.00 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 1150.00 лева. В исковата си молба ищецът твърди, че на 16.05.2021 г.
(неделя) от 12 часа на стадиона в гр.Карнобат била проведена футболна среща
от юноши младша възраст зонална група Пловдив между отборите на ФК
„Карнобат”-гр.Карнобат и ФК „Сините камъни- 2013”-гр.Сливен. Ищецът бил
главен съдия, а ответникът Т. ИВ. С. участвал в срещата като състезател с №
31 от ФК „Сините камъни- 2013” - вратар на отбора- гост. По време на
футболния мач, в края на първото полувреме около 40-та минута (12:40 ч.),
след отиграване на ъглов удар в наказателното поле на отбора-гост, отборът-
домакин отбелязал гол. След попадането на топката във вратата защитавана
от ответника Т.С., последният напуснал наказателното поле, за да оспори
съдийското решение на ищеца. Твърди се от ищеца, че в момента в който
вдигал жълт картон за да предупреди Т.С., последният го ударил с юмрук в
главата, в лявата част на лицето, вследствие на което получил нараняване на
долния клепач на лявото око и на лявата скула, с което на ищеца била
1
причинена болка. Ударът бил нанесен публично и ищецът се почувствал
Ищецът се освидетелствал за получените наранявания и представя
доказателства за това към исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците
представлявани от адвокат Т.Г.. В отговора си ответниците заявяват, че
предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърдят, че на
посочената в исковата молба дата е проведен футболен мач между отборите
на ФК „Карнобат" - гр. Карнобат и ФК „Сини камъни- 2013- гр. Сливен, в
който са участвали ищецът- в качеството му на главен съдия и ответникът Т.
ИВ. С.- в качеството му на вратар на ФК „Сини камъни- 2013- гр. Сливен.
Останалите твърдения в исковата молба се оспорват от ответниците. Твърдят,
че с действията си по време на футболната среща, по- скоро бездействието си,
ищецът Н.С. е създал предпоставка за вкарване на гол във вратата, пазена от
Т.С., което го провокирало да му поиска обяснение. Излагат подробни
съображения и при условията на евентуалност заявяват, че ако има причинена
вреда, то е налице съпричиняване от страна на ищеца, който с поведението си
е създал предпоставки за провокиране на ответника Т.С., като е допринесъл за
настъпването на заявеният вредоносен резултат. В отговора на исковата молба
се посочва, че ответникът Т. ИВ. С. е непълнолетен, за него не възниква
гражданска отговорност да възстанови вредите. Отговорност не следва да
носят и неговите родители, които въпреки, че се присъствали на мача, като
публика, не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.
Ответницитге сочат, че Т. ИВ. С. и неговите родители са правили опити да се
извинят на ищеца за инцидента, но последният отказал да приеме
извинението. Вредоносен резултат, според ответниците, е настъпил поради
собственото поведение на ищеца, който е манифестирал пристрастно
поведение- действие/бездействие спрямо противниковият отбор и в
качеството си на главен съдия на мача, двукратно е провокирал ответника
Т.С., който поради незрялост, лекомислие и липсата на достатъчен житейски
опит е реагирал спонтанно и непринудено, поради което поведението на
първия ответник не е укоримо и престъпно. Спрямо същия няма повдигнато
обвинение или влязла в сила присъда за престъпление от общ характер.
Оспорва се размерът на предявения иск за неимуществени вреди, като
недължим, респ. като прекомерен и заявен в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
2
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител
адв.Гонкова, поддържа претенциите си.
Ответниците, представлявани от адв.Георгиева, оспорват исковете по
съображения изложени в отговора на исковата молба.
Страните ангажират доказателства и претендират разноски.
По делото бяха разпитани свидетелите Ж. и В., които са присъствали на
футболната среща.
По делото беше изискана и приета като доказателство заверено копие на
преписка № 252000-2937/2021г. по описа на РУ-Карнобат, по която са снети
сведения от ответниците и други лица присъствали на футболната среща. В
сведенията си пред полицията, ответника Т.С. сочи че е поискал обяснения от
главния съдия защо не е отчел нарушение срещу на него. Признава, че го
„пернал по рамото“, не отрича, че го „дърпал по долната челюст с вратарската
ръкавица“. Сочи че бил „изнервен“ и отишъл да се саморазправя със съдията.
В представения рапорт от участниците в срещата пред БФС, е отразено
отстраняването на Т.С. от играта, поради нанесен удар в лицето на главния
съдия.
На 18.05.2021г. на ищеца е издадено медицинско удостоверение № 395
от хирургичен кабинет при МЦ -Карнобат, в което е вписана диагноза“леко
изразен оток на долния клепач на лявото око и оток на лявата скула“.
На 19.05.2021г. ищецът е освидетелстван и от съдебен лекар и му е
издадено СМУ № 144/2021г. В заключението от освидетелстването му е
посочено „Оток на ляв долен клепач и лява скула. Получените наранявания
отговаря да са получени както съобщава пострадалия, при действието на
твърд тъп предмет, каквито са ударите от човешки юмруци. Причинена е
болка.“
Представена е характеристика от Професионална гимназия по
икономика „Проф. д.р Димитър Табаков“ –Сливен за добри характеристични
данни за ответника Т.С. – ученик в учебното заведение.
Поделото съдът изиска доклад от Д СП-Сливен, в който се сочи че Т.С.
се отглежда в семейна среда. В разговор със социалният работник, както
майката на Т.С. така и самият той са заявили, че случилото се на 16.05.2021г.
е неволно.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа
страна:
Не се спори по делото, че на 16.05.2021 г. (неделя) от 12:00 часа на
стадиона в гр.Карнобат е проведена среща по футбол от юноши младша
възраст зонална група Пловдив между отборите на ФК „Карнобат”-
гр.Карнобат и ФК „Сините камъни- 2013”-гр.Сливен. Не се спори от
страните, че ищецът е бил главен съдия, а от ответникът Т. ИВ. С. е участвал
3
в срещата като състезател № 31 от ФК „Сините камъни- 2013” - вратар на
отбора- гост.
По време на срещата, отборът - гост на Сливен повел с резултат 3:0 /три
на нула/. В края на полувремето станало центриране, в наказателното поле на
гостите и играч на домакините от Карнобат скочил едновременно с вратаря на
Сливен за висока топка. Топката попаднала в играч на Карнобат, който
отбелязал гол. Ищецът, като главен съдия на мача, бил на разстояние от около
10 метра от играчите. След отбелязването на гол, вратарят на гостите –
ответникът Т.С. се отправил към главния съдия, оспорил отбелязания гол и го
бутнал в гърдите/показания на св.Ж./. Главният съдия показал на Т.С. жълт
картон. В този момент ответникът Т.С. го ударил с юмрук в лявата част на
лицето. След удара ищецът Н.С. показал на Т.С. червен картон, да напусне
терена. Ответникът Т.С. излязъл от игрището, съблякъл си фланелката и гол
до кръста правел знаци към ищеца. След приключване на полувремето
ищецът е качил по стълбите към съблекалните. Бил възбуден, афектиран от
случилото се на терена. В съблекалнята се качил и св. Ж.. В съблекалнята
имало играчи и други лица. Ответникът Т.С. поискал да се извини, но ищецът
не приел извинението, тъй като се чувствал унизен от публично нанесения му
удар. На следващия ден св.Ж. се обадил по телефона на ищеца и му
предложил да се видят. Ищецът обяснил, че не е добре, не пожелал да излезе,
тъй като щял да бъде обект на подигравки заради случилото, тъй като младеж
на 15-16 години му е нанесъл удар пред състезатели и публика.
От двамата свидетели допуснати до разпит, единствено свидетелят Ж. е
очевидец на инцидента и има преки впечатления за действията както на Т.С.,
така и на реакцията и състоянието на ищеца Н.С.. Св.В. не е очевидец на
инцидента на терена, конкретно на ситуацията развила се между ищеца и
ответника Т.С.. Свидетелят В. сочи, че главният съдия е следвало да отчете
нарушение срещу вратаря и да не отчете гол в полза на отбора на
гр.Карнобат, което той не направил, но от разпита и на двамата свидетели
става ясно, че страничните съдии също не са подали сигнал за нарушение.
Фактът че ответникът е нанесъл удар в лицето на ищеца се потвърждава
и от сведението дадено по полицейската преписа от Я.Ч. – първи асистент на
мача. В сведението се сочи че агресивното поведение на Т.С. е продължило и
след нанесения от него удар, тъй като отправял обиди /нецензурни думи/ към
главния съдия-ищеца Н.С..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи.
Исковите претенции са с правно основание по чл. 53 във вр. чл.45 и
чл.48 от ЗЗД.
Отговорността за непозволено увреждане е сложен фактически състав,
включващ кумулативното наличие на четири елемента: извършено
противоправно деяние от делинквента, настъпването на твърдяните от ищеца
вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите
4
вреди, и вина у причинителя. Съгласно презумцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД
вината на дееца се счита за налична до доказване на противното, от което
следва изводът, че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи
ответника. За установяване на останалите предпоставки на деликтната
отговорност, доказателствената тежест се носи от ищеца - при условията на
пълно и главно доказване.
Съдът приема за доказано, че на 16.05.2021г. ответникът Т.С. е нанесъл
удар с юмрук в лявата част на лицето на ищеца Н.С., като по този начин му е
нанесъл лека телесна повреда– оток на долен ляв клепач и лява скула.
Поведението на ответника Т.С. е неправомерно и съдът не приема
твърденията на ответниците, че с действията си, респ. бездействието си
ищецът е предизвикал агресията на първия ответник и има съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия. Съдът няма да коментира дали
ищецът, като главен съдия, е бил в правото да отчете гол във вратата на
ответника Т.С. или е трябвало да отчете нарушение на отбора -домакин. Това
не е предмет на доказване в настоящия процес. Това е така, защото дори
ищецът неправилно да е отчел гол във вратата на ФК „Сини камъни“ –
Сливен, след приключване на срещата ощетеният отбор е в правото си да
оспори съдийското решение пред БФС. Правилата на БФС не дават право на
отделен състезател да оспорва съдийско решение.
По изложените съображения съдът приема, че отговорността на Т.С.
следва да се ангажира по чл.45 от ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл. 48 от
ЗЗД родителят, който упражнява родителски права отговаря за вредите,
причинени от ненавършилите пълнолетие деца, които живеят при него.
Отговорността на родителя по чл. 48 ЗЗД е лична и в случая действа
презумпцията, че родителите са виновни, защото не са дали добро възпитание
или не са упражнявали контрол и надзор над децата си и затова те са
причинили вреди на трети лица. Т.С. към момента на инцидента е бил на
почти 16 години. Живее с родителите си и те са могли да упражняват
постоянен и всекидневен надзор над него. Родителите са били задължени да
го възпитават в уважение и търпение към околните, да му внушават, че
насилието във всичките му форми е неприемливо и не следва да се толерира.
Агресивното поведение на младежа не може да бъде оправдано с незрялост,
лекомислие и липса на достатъчен житейски опит, още по-малко
неприемливо е обяснението, че Т.С. бил „изнервен“. Т.С. е нанесъл удар с
юмрук по лицето на ищеца – главен съдия на футболния мач, ударът е
нанесен публично по време на футболен мач, пред публиката, пред играчите,
познати и приятели на ищеца и това поведение е недопустимо.
Претенцията за имуществени вреди съдът приема, претенцията от 40,00
лева- разходи за преглед от съдебен лекар в МБАЛ –Бургас за доказана, с
оглед представената фактура за извършено плащане. За прегледа от хирург в
МЦ-Карнобат разходите не са доказани, защото от представения касов бон не
може да се направи извод за извършено плащане на 18.05.2021г. в полза на
МЦ-Карнобат.
5
От представеното СМУ, както беше посоченопо-горе, на пострадалия е
причинена болка. Съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за справедливост
при определяне на обезщетението на неимуществени вреди, съдът определи
претенцията за основателна до размера от 1000 лева, тъй като ответникът Т.С.
е поискал да се извини на пострадалия.
Ищецът претендира разноски по делото в размер на 400 лева, от които
300,00 лева адвокатско възнаграждение и 100,00 лева – съдебно деловодни
разноски. При този изход от спора съдът намира, че съобразно уважената част
от претенциите 1000 лева – неимуществени вреди и 40 лева – имуществени
вреди в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 340,98
лева.
Ответниците също имат право на разноски съобразно отхвърлената част
от претенцията в размер на 73,77 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. ИВ. С., ЕГН **********, Д. Т. В., ЕГН ********** и ИВ.
П. С., ЕГН **********, тримата с адрес: ** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Н.
Г. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. ***** сумата от 1000,00 лева
неимуществени вреди, причинени от Т. ИВ. С., ЕГН ********** на
16.05.2021г., в гр.Карнобат, в резултат на удар с юмрук в областта на главата,
довел до причиняване на болка, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на увреждането – 16.05.2021г. до окончателното плащане на сумите,
като отхвърля претенцията за неимуществени вреди над уважения размер от
1000,00 лева до претендирания от 1150,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. ИВ. С., ЕГН **********, Д. Т. В., ЕГН ********** и ИВ.
П. С., ЕГН **********, тримата с адрес: ** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Н.
Г. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. ***** сумата от 40,00 лева имуществени
вреди, причинени от Т. ИВ. С., ЕГН ********** на 16.05.2021г., в
гр.Карнобат, в резултат на удар с юмрук в областта на главата, довел до
причиняване на болка, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на увреждането – 16.05.2021г. до окончателното плащане на сумата, като
отхвърля претенцията за имуществени вреди над уважения размер от 40,00
лева до претендирания от 70,00 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА Т. ИВ. С., ЕГН **********, Д. Т. В., ЕГН ********** и ИВ.
П. С., ЕГН **********, тримата с адрес: ** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Н.
Г. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. ***** направените разноски по делото в
размер от 340,98 лева.
ОСЪЖДА Н. Г. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. ***** да плати Т. ИВ.
С., ЕГН **********, Д. Т. В., ЕГН ********** и ИВ. П. С., ЕГН **********,
тримата с адрес: ** направените по делото разноски в размер на 73,77 лева.
6
Преписи от решението да се връчат на страните.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването
на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
7