Мотиви
към
присъда № 36 от 03.02.2017 год. по НОХД № 2390 по описа за 2016 г. на Районен съд гр. Варна,четиридесет
и пети наказателен състав
Варненска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт по досъдебно производство № 474/2013 год. по описа на03 РУП Варна
срещу подсъдимите:
А.В.К. ЕГН ********** за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.4
пр.1 и пр.2, т.7 във връзка е чл.194, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 във връзка
е чл.26, ал.1 във връзка е чл.20. ал.2 от НК
Д.Н.Б. ЕГН ********** за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.4
пр.1 и пр.2 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 във връзка с
чл.26, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК
Д.А.А. ЕГН ********** за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и пр.2 във връзка с чл.194, ал.1
във връзка с чл.18, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК
Г.К.И. ЕГН ********** престъпление по
чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и пр.2 във връзка с чл.194. ал.1 във връзка с чл.18,
ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК
В.А.М. ЕГН ********** престъпление по
чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и пр.2 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл. 18.
ал. 1 във връзка с чл.20, ал.4 от НК
По реда на глава 27 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът е
взел решение за предварително изслушване на страните, без призоваване на
свидетелите и вещото лице.
В хода на съдебното производство подсъдимият К. ,редовно
призован се явява с адв. С.С., ВАК, надлежно упълномощен.
Подс. Г.И., редовно призован се явява лично и с адв. П.Н.,
ВАК, надлежно упълномощен.
Подс. Д.А., редовно призован се явява лично и с адв. С.Х.,
назнечен за служебен защитник.
Подс. В.М., редовно призован се явява лично и с адв. М.М.,
назначена за служебен защитник.
Подс.Д.Б., редовно призован, се явява лично и с адв. Р.А.,
назначен за служебен защитник.
В съдебно заседание ,
съдът е разяснил на подсъдимите К., И., А., М. и Б. възможността да се приложи
диференцираната процедура за приключване на наказателното производство, а
именно съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция,
предвидена в глава 27 от НПК. Подсъдимите изрично са заявили в горепосоченото
съдебно, че са запознати с разяснената им процедура и желаят делото да се
приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК. Заявили са, че се признават за
виновни в извършване на престъпленията за които са им повдигнати обвинения,
признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дават
съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
В съдебно заседание представителят на Варненска районна прокуратура
поддържа обвиненията.
Сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимите са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпленията,
подробно описани в обвинителния акт.Представителят на прокуратурата счита, че целите на наказанието биха били изпълнени,
ако за подсъдимите Б., А., И. и М. бъдат наложени наказания лишаване от свобода
от минималния към средния размер, предвиден в закона, съобразени с разпоредбата
на чл.58а от НК и отложени с подходящ изпитателен срок. По отношение на
подсъдимия К. представителят на прокуратурата предлага да му бъде наложено наказине лишаване от
свобода за срок от минималния към средния размер предвиден в закона, съобразен
с чл.58а от НК, което наказание да бъде изтърпяно ефективно.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия К., адв.С., заявява, че
подзащитният му се признава за виновен в извършване на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение и признава изложените факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласие да не се
събират доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Моли за справедлива присъда.
Адв. Н., защитник на подс.И. пледира за налагане на наказание
при наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и определено под минимума, предвиден в
чл.195 ал.1 т.4 от НК – под една година, условно, което да бъде групирано с
наказанието наложено по присъда на ос варна.
Адв.
Х. ,пледира за налагане на подзащитния му на наказание при условията на чл.55
от НК,като моли съда да наложи наказание под минималния размер или около
минималния размер, предвиден от закона, с подходящ изпитателен срок.
Адв.
М., пледира при определяне размера на
наказанието на подзащитния и бъдат взети
предвид предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства – чистото му
съдебно минало, пълните самопризнания, както и пълното съдействие от негова
страна, степента му на участие при извършване на деянието и липсата на
вредоносни последици. Моли за налагането на наказание под минимума, предвиден в
закона, или около него.
Адв.
А., пледира на основание чл.55 от НК на подзащитния му да бъде наложено наказание под минималния
размер, предвиден в закона.
В
последната си дума подсъдимите изразяват съжаление и молят за минимални
наказания.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Около 01:00 часа на 01.03.2013г.
подсъдимите А.В.К., Д.Н.Б., Д.А.А., Г.К.И. и В.А.М. *** и се придвижвали по
улиците на града с управлявания от подс.Б. лек автомобил „Фолксваген Голф
3" с рег.№ ***. Те наближили до блок №20 в кв. „Възраждане", в
близост, до който подс.Б. спрял автомобила, от който петимата обвиняеми слезли.
При слизането си от автомобила обвиняемите се насочили към паркиран в близост
до блока лек автомобил „Хонда ЦРВ" с per. ***, който бил
собственост на свидетеля Н.В.К. и се управлявал от неговата приятелка св.Д.А.Г..
Виждайки автомобила, те решили да
отнемат катализатора му, да го отнесат със себе си чрез автомобила на подс.Б.,
да го продадат и да си разделят парите от продажбата на катализатора. Така подс.И.
и подс.К. легнали под лекия автомобил на св.Н.К., като първия поставил резач за
тръби около катализатора, който резач представлявал клещи с поставена верига с
режещи части, след което излязъл изпод колата, а втория започнал с помощта на
така поставеното техническо средство да реже катализатора. Подс.К. се изморил
от рязането на катализатора, тъй като това се оказала трудоемка дейност и се изисквали
не малко физически усилия. Поради това в действието по рязане на катализатора
се включили и останалите подсъдимите Б., А. и И.,като четиримата периодично се
сменяли при рязането на катализатора. Презцялото време, докато Б., А., К. и И.
се сменяли и по отделно режели катализатора от автомобила на св.Н.К., подс.М.
стоял на няколко метра от тях, като наблюдавал и пазел четиримата обвиняеми,
имайки за задача да ги сигнализира при възникване на пречки, които биха могли
да осуетят рязането и отнемането на катализатора. В продължение на около три
часа подсъдимите Б., А., К. и И., по отделно, рязали с техническото средство
автомобилния катализатор, но в крайна сметка не могли да го отделят от самия
автомобил. Въпреки че искали да отделят катализатора от автомобила и да го
отнемат, те само частично успели да го срежат от към частта на багажника на
колата, но не и частта от към двигателя, при което преустановили по-нататъшните
си действия по неговото рязане и отделяне. Двама от подсъдимите- К. и Б.
останали недоволни от трудността да се отдели и отнеме катализатора от
автомобила на св.Н.К., при което решили да извършат друга кражба. Те видели, че
в близост до тях бил паркиран друг лек автомобил, който
бил „Део Нексия" с per. № ***,
собственост на Я.Т.К..К. и Б. се приближили до предната част на автомобила,
надигнали предния капак и с ръце отвили акумулатора, който бил марка
„Гигават", отнесли го в автомобила на подс.Б., след което всички обвиняеми
се качили в него и напуснали местопроизшествието. Шума от рязането
на катализатора се оказал силен, при което бил чут от св.С. Б.
В., който живеел в *** Той излязъл на терасата си, но
понеже било тъмно, не успял да види действията на обвиняемите, но
възприел стърженето от рязането на катализатора. Той се обадил по телефона на
съседа си св.С.Д.С., който бил полицейски инспектор при
Трето РУ-Варна, след което двамата слезли пред блока. Тогава те видели подсъдимите,
които вече напускали местопроизшествието с автомобила на Б.,
като св.С. разпознал един от тях и това бил подс.К., понеже го познавал
от преди като лице от криминалния контингент, занимаващо се с кражби
на вещи и части от моторни превозни средства. Няколко дни по-късно, подс.Б.
продал акумулатора, отивайки при св.Н.А.А., който
имал работилница за ремонт на ауспуси на ул. *** „Трошево"
град Варна. Пред свидетеля той отворил багажника на колата си „Фолксваген
Голф 3" с рег.№ *** и му показал по-рано отнетия от него и от
обв.К. акумулатор от автомобила на св.К.. Св.А. замерил акумулатора,
уверил се, че бил работещ и го закупил, а на следващия ден го продал
на неустановен в хода на делото купувач. В хода на
производството св.А. е разпознал подс.Б. като лицето, което
му продало акумулатора собственост на св.К..
Назначена
и изготвена е съдебно-оценителна експертиза, видно от която стойността
на катализатора е 1959,75 лева, а стойността на акумулатора е 139,50 лева.
С
протокол за доброволно предаване от 05.03.2013г. подс.И. е предал за нуждите на
разследването техническото средство, с което са били извършени действията по
рязане на катализатора от лек автомобил „Хонда ЦРВ" с per. ***, а именно
един брой резач за тръби, представляващ клещи с поставена на тях верига с
режещи части, като предал и два броя резервни вериги за резача, които взел при
неговото закупуване.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимите А.В.К., Д.Н.Б., Д.А.А.,
Г.К.И. и В.А.М. в хода на съкратеното съдебно следствие на
основание чл.371, т.2 от НПК, които признават изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират
повече доказателства за тези факти . Освен това съдът намира, че
самопризнанията на подсъдимите по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя изцяло от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства - от показанията на
свидетелите Н.В.К., Д.А.Г., Я.Т.К., С.Д.С., С. Б. В., Н.А.А., Красимир Димитров
Х., оценъчна експертиза , протоколи за разпознаване по снимки, свидетелства за съдимост и от всички
останали писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство,
които са приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283
от НПК .
Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства,
както и заключенията по назначената експертиза.
Съдът
се съобрази с обстоятелството, че подсъдимите признават фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния
акт и не желаят събиране на допълнителни
доказателства за тях, поради което не извърши допълнителни действия по събиране
на други доказателства относно фактологията на обвинителния акт. Предвид
изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с
разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна :
С гореописаното деяние подс. А.В.К. е
осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 , пр.1 и пр.2, т.7 във
връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във
връзка с чл.20, ал.2 от НК, за това че на 01.03.2013г, в град Варна,в условията
на продължавано престъпление и в условията на повторност в немаловажни случаи,
както и в съучастие като съизвършител с Г.К.И., Д.Н.Б. и Д.А.А. и с В.А.М.,
последния като помагач, чрез използване на техническо средство - резач за
тръби, представляващ клещи с поставена верига с режещи части и чрез използване
на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф 3" с рег.№ ***,
направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 2099,25 лева, като
деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, както
следва:
-
на 01.03.2013г., в съучастие като съизвършител с Г.К.И., Д.Н.Б. и Д.А.А. и с В.А.М.,
последния като помагач, чрез горепосоченото техническо и моторно превозно
средство, направил опит да отнеме чужда движима вещ- катализатор от лек
автомобил „Хонда ЦРВ" с рег.*** на стойност 1959,75 лева от владението на Д.А.Г.
и собственост на Н.В.К. без тяхно съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца
причини и
- на
01.03.2013г., в съучастие като съизвършител с Д.Н.Б., чрез използване на
горепосоченото моторно превозно средство, отнел чужда движима вещ-акумулатор
марка „Гигават" от лек автомобил „Део Нексия" с рег.№ *** на стойност
139,50 лева от владението и собственост на Я.Т.К. без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои.
От
субективна страна горепосоченото деяние е извършено умишлено, при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като подс..К. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и
пряко ги е целял.
С
гореописаното деяние подс.Д.Н.Б. е осъществил от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и пр.2 във връзка с чл.194,
ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2
от НК, за това че на 01.03.2013г, в град Варна, в условията на продължавано
престъпление, както и в съучастие като съизвършител с А.В.К., Г.К.И. и Д.А.А. и
с В.А.М., последния като помагач, чрез използване на техническо средство -
резач за тръби, представляващ клещи с поставена верига с режещи части и чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф
3" с рег.№ ***, направил опит да отнеме чужди движи и вещи на обща
стойност 2099,25 лева, като деянието е
останало недовършено поради независещи от дееца причини, както следва:
- на
01.03.2013г., в съучастие като съизвършител с А.В.К., Г.К.И. и Д.А.А. и с В.А.М., последния като помагач; чрез
горепосоченото ехническо и моторно превозно средство, направил опит да отнеме
чужда движима вещ-катализатор от лек автомобил „Хонда ЦРВ" с рег.*** на
стойност 1959,75 лева от владението на Д.А.Г. и собственост на Н.В.К. без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини и
- на
01.03.2013г., в съучастие като съизвършител с А.В.К., чрез използване на
горепосоченото моторно превозно средство, отнел чужда движима вещ-акумулатор
марка „Гигават" от лек автомобил „Део Нексия" с рег.№ *** на стойност
139,50 лева от владението и собственост на Я.Т.К. без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои.
От субективна
страна горепосоченото деяние е извършено умишлено, при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като подс.Б. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и
пряко ги е целял.
С гореописаното
деяние подс.Д.А.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и пр.2
във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.18, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2
от НК, за това че на 01.03.2013г, в град Варна, в съучастие като съизвършител с
А.В.К., Г.К.И. и Д.Н.Б. и с В.А.М., последния като помагач, чрез използване на
техническо средство - резач за тръби, представляващ клещи с поставена верига с
режещи части и чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил
„Фолксваген Голф 3" с рег.№ ***, направил опит да отнеме чужда движима
вещ-катализатор от лек автомобил „Хонда ЦРВ" с рег.*** на стойност 1959,75
лева от владението на Д.А.Г. и собственост на Н.В.К. без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да я присвои,като деянието е останало недовършено
поради независещи от дееца причини.
От субективна страна горепосоченото
деяние е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК, като подс.А. е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните последици и пряко ги е целял.
С
гореописаното деяние подс.Г.К.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състав на престъпление по престъпление по чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и пр.2 във
връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.18, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2
от НК, за това че на 01.03.2013г, в град Варна, в съучастие като съизвършител с
А.В.К., Д.Н.Б. и Д.А.А. и с В.А.М., последния като помагач, чрез използване на
техническо средство - резач за тръби, представляващ клещи с поставена верига с
режещи части и чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил
„Фолксваген Голф 3" с рег.№ ***, направил опит да отнеме чужда движима
вещ-катализатор от лек автомобил „Хонда ЦРВ" с рег.*** на стойност 1959,75
лева от владението на Д.А.Г. и собственост на Н.В.К. без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да я присвои,като деянието е останало недовършено
поради независещи от дееца причини.
От
субективна страна горепосоченото деяние е извършено умишлено, при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като подс.И. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици
и пряко ги е целял.
С
гореописаното деяние подс.В.А.М. е осъществил т обективна и субективна страна
състав на престъпление по престъпление по чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и пр.2 във
връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.18, ал.1 във връзка с чл.20, ал.4
от НК, за това че на 01.03.201 Зг, в град Варна, като помагач в съучастие с извършителите
А.В.К., Г.К.И., Д.А.А. и Д.Н.Б., ги улеснил в опита им, чрез използване на
техническо средство - резач за тръби, представляващ клещи с поставена верига с
режещи части и чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген Голф 3" с рег.№ ***, да отнемат чужда движима вещ-катализатор
от лек автомобил „Хонда ЦРВ" с рег.*** на стойност 1959,75 лева от
владението на Д.А.Г. и собственост на Н.В.К. без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да я присвоят, при който опит деянието е останало недовършено
поради независещи от дееца причини, като улеснението му се изразило в
наблюдение и пазене по време на извършване на деянието и сигнализиране при
възникване на пречки, които биха могли да го осуетят.
От субективна
страна горепосоченото деяние е извършено умишлено, при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като подс.М. е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици
и пряко ги е целял.
Квалификацията
на деянието по чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и пр.2 от НК по използване
на техническо средство и на моторно превозно средство произтича от следните
обстоятелства: при опита за отнемането на катализатора е било използвано
техническо средство - резач за тръби, представляващ клещи с поставена
верига с режещи части, с помощта на което са били предприети действия
по рязане на катализатора, като при това деяние, останало обаче на фазата
на опита, обвиняемите са искали след отделянето на катализатора, същия да
бъде поставен и отнесен чрез моторно превозно средство, а именно чрез лек автомобил
„Фолксваген Голф 3" с рег.№ ***, чрез използването, на който
да напуснат местопроизшествието с вещта; при отнемането на акумулатора е използвано
от обв.А. и обв.Б. същото моторно превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген Голф 3" с рег.№ ***, в което двамата поставили акумулатора
и напуснали местопроизшествието.
Квалификацията
на деянието по чл.18, ал.1 от НК произтича от обстоятелството, че деянието по
кражбата на катализатора е останало недовършено поради независещи от
обвиняемите причини - след неколкочасово рязане на катализатора, същия не е
могъл да бъде отделен от автомобила на св.Н.К.. В случая няма доброволен отказ
от извършване на престъпление, тъй като не е налице изискуемата от закона
предпоставка свързана с отказа по собствена подбуда. Налице е целенасочена
престъпна дейност по отнемане на катализатора и само поради обстоятелството, че
вещта е била изключително трудно отделима от автомобила, че дейността по
рязането й е била съпроводена с не малко усилия и физически дейността е била
трудоемка, то деянието е останало на фазата на опита. Поради това обективни
причини в действителността са препятствали успешното завършване по рязане на катализатора
и неговото фактическо отделяне и отнемане.
Квалификацията
на деянието по чл.20, ал.2 и ал.4 от НК във връзка с опита за отнемане на
катализатора произтича от обстоятелството, че петимата подсъдими са действали при общност на умисъла в
съучастие помежду си, като подсъдимите К., Б., А. и И. са били съизвършители по
чл.20, ал.2 от НК в изпълнителното деяние при рязането на катализатора, а подс.М.
е бил помагач по чл.20, ал.4 от НК, тъй като умишлено е улеснил К., Б., А. и И.
в опита им по отнемането на катализатора, при което улеснението се е изразило в
наблюдение и пазене по време на извършване на деянието по рязане на
катализатора и сигнализиране при възникване на пречки, които биха могли да го
осуетят. Във връзка с отнемането на акумулатора, подсъдимите Б. и К. са
действали при общност на умисъла в съучастие помежду си по чл.20, ал.2 от НК,
като съучастието е под формата на съизвършителство в изпълнителното деяние по
отнемане на акумулатора от автомобила на св.К..
Квалификацията
на деянието по чл.26, ал. 1 от НК за подсъдимите К. и Б. произтича от
обстоятелството, че на една и съща дата, а именно на 01.03.2013г., са извършили
две отделни деяния, които по отделно са осъществили състава на престъплението
кражба. Първото деяние е останало на фазата на опита, при който двамата подсъдими
са извършили действия по рязане с цел отнемане катализатора от автомобила на
св.Н.К.. Второто деяние е било довършено и е свързано с отнемането на
акумулатора от автомобила на св.К.. При което двете деяния са били извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, при еднородност
на вината, при което второто деяние се е явило от обективна и от субективна
страна продължение на предхождащото го първо такова. Цялостната деятелност по
чл.26, ал.1 от НК на подсъдимите К. и Б. е квалифицирана като опит, тъй като,
въпреки че едно от двете деяние е било довършено, то не се е отразило
значително върху характера на цялостната им престъпна дейност. Това е така, тъй
като акумулатора е на стойност значително по-ниска от тази на катализатора и
отнемането на акумулатора е било извършено със същото моторно превозно
средство, послужило при опита за отнемането на катализатора.
Поради което това довършено деяние не е било съпроводено с квалифициращи
белези в повече от тези, съпроводили опита за отнемането на катализатора
и като стойност щетата свързана с отнетия акумулатор е значително
в по-нисък размер от стойността на катализатора.
Квалификацията
по чл.195, ал.1, т.7 от НК за подс.К.
произтича от бстоятелството, че е извършил престъплението в условията на
повторност след като е бил осъден по НОХД №296/2012г. на Районен съд-Велинград,
влязло в законна сила на 21.11.2012г., за престъпление по чл.194, ал.З във
връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК и по
НОХД №2707/2011г. на Районен съд-Варна, влязло в законна сила на 06.07.2011г.
за престъпление по чл.197, т.З, във връзка с чл.195, ал.1, т.З, т.4 във връзка
с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.З от НК,
като са му били наложени наказания пробация. Настоящото престъпление е
извършено от подс.К. в условията на повторен рецидив по чл.28, ал.1 от НК, след
като е бил осъден с посочените влезли в сила присъди за други такива
престъпления и на основание чл.30, ал. 1 от НК не са изминали пет години от
изтърпяването на така наложените му наказания. Деянието представлява
немаловажен случай предвид обстоятелството, че подс.К. извършва посегателства,
съставляващи кражби, които са еднородни по своя характер, което сочи за
упоритост на умисъла в осъществената от него престъпна дейност. Отделно от това
настоящата кражба е съпроводена и с други два квалифициращи белега, които
допълнително сочат, че деянието не е маловажен случай.
Субект на престъпленията са
вменяеми , пълнолетни физически лица:
А.В.К.
е роден на ***г***, български гражданин, не женен, осъждан, със средно
образование, не работи, ЕГН **********.
Д.Н.Б.
е роден на *** год. в гр.Шумен, с адрес ***,български гражданин, неженен,
осъждан,със средно образование, не работи, с ЕГН **********
Д.А.А.
е роден на ***г***, български гражданин, не женен, не осъждан, със средно образование, не работи, ЕГН **********.
Г.К.И. е роден
на ***г***, български гражданин, не женен, осъждан, със
средно образование, не работи, ЕГН **********.
В.А.М.
е роден на ***г***, български гражданин, не женен, не осъждан, със средно
образование, работи като опаковчик, ЕГН **********.
По
вида и размера на наказанието
При индивидуализацията на
наказанието на подс. А.К. съдът съобрази чл.54, ал.1 и ал.2 от НК -
степента на обществена опасност на деянието, която съдът преценява като
висока, тъй като деянието предполага завишена степен на обществена
опасност; степента на обществена опасност на подсъдимия К. - висока,
същия е осъждан; начина на извършване на деянието , подбудите
и причините за извършване на престъпленията и ръководейки се от разпоредбите на
Общата част на НК и съобразявайки чл.372,ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а от НК и
предвиденото наказание в разпоредбата на
чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.26
ал.1 вр. чл.20. ал.2 от НК вр. чл.54 ал.1 от НК му наложи наказание лишаване от
свобода за срок от две години.
Съгласно разпоредбата на
чл.58а ал.1 от НК съдът намали така
определеното наказание с една трета, като подс. К. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от една
година и четири месеца.
Изхождайки от
данните за предходната съдимост на подс. К.
съдът прецени, че не съществува възможност изпълнението на
наказанието да бъде отложено на
основание чл. 66 ал. 1 от НК, поради
което постанови ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода.
На осн.чл.60,ал.1 и чл.61,т.2 от ЗИНЗС
наложеното наказание следва да се изтърпи при първоначален строг режим в
условията на затвор.
При
индивидуализацията на наказанието на подс.Г.К.И., съдът съобрази чл.54, ал.1 и ал.2 от НК -
степента на обществена опасност на деянието, която съдът преценява като
висока, тъй като деянието предполага завишена степен на обществена
опасност; степента на обществена опасност на подсъдимия И. - ниска, същия
не е осъждан; начина на извършване на деянието , подбудите
и причините за извършване на престъпленията и ръководейки се от разпоредбите на
Общата част на НК и съобразявайки чл.372,ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а от НК и
предвиденото наказание в разпоредбата на чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 във връзка
с чл.194 ал.1 от НК във връзка с чл.18 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година.
На осн. чл.58а ал.1 от НК съдът намали
така определеното наказание с една трета, като подсъдимият Г.К.И., със снета по-горе самоличност, следва
да изтърпи наказание лишаване от свобода
за срок от осем месеца.
На осн. чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението
на наказанието с изпитателен срок от три години.
На осн. чл.59 ал.2 от НК съдът зачете и приспадна времето, през което е бил задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, считано от 20.01.2017 г.
Налице са условията на чл. 66, ал. 1 от НК, като подсъдимият не е
осъждан до момента за престъпление от общ характер, и за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на дееца той не е наложително да го
изтърпи ефективно, затова изпълнението на така наложеното най-тежко наказание
се отложи с изпитателен срок от три години.
Съдът намира, че именно
тези наказания съответстват в най-пълна степен на целите на наказанието
установени в чл. 36 НК.
При индивидуализацията
на наказанието на подс. Д.А.А., съдът съобрази чл.54, ал.1 и ал.2 от НК -
степента на обществена опасност на деянието, която съдът преценява като
висока, тъй като деянието предполага завишена степен на обществена
опасност; степента на обществена опасност на подсъдимия А.- ниска, същия
не е осъждан; начина на извършване на деянието , подбудите
и причините за извършване на престъпленията и ръководейки се от разпоредбите на
Общата част на НК и съобразявайки чл.372,ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а от НК и
предвиденото наказание в разпоредбата на чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.18 ал. 1 вр. чл.20 ал. 2 от НК
му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година.
На осн. чл.58а ал.1 от НК съдът намали
така определеното наказание с една трета, като подсъдимият А., следва да
изтърпи наказание лишаване от свобода
за срок от осем месеца.
Налице са
условията на чл. 66, ал. 1 от НК, като подсъдимият не е осъждан до момента за
престъпление от общ характер, и за постигане на целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на дееца той не е наложително да го изтърпи ефективно,
затова изпълнението на така наложеното най-тежко наказание се отложи с
изпитателен срок от три години.
Съдът намира, че именно
тези наказания съответстват в най-пълна степен на целите на наказанието
установени в чл. 36 НК.
При индивидуализацията на наказанието на подс. В.А.М., съдът съобрази
чл.54, ал.1 и ал.2 от НК - степента на обществена опасност на
деянието, която съдът преценява като висока, тъй като деянието
предполага завишена степен на обществена опасност; степента на
обществена опасност на подсъдимия М.- ниска, същия не е осъждан;
начина на извършване на деянието , подбудите и причините за извършване
на престъпленията и ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки
чл.372,ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а от НК и предвиденото наказание в
разпоредбата на чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр.
чл.20 ал.4 от НК му наложи
наказание лишаване от свобода за срок от една
година.
На осн. чл.58а ал.1 от НК намали така определеното
наказание с една трета, като подсъдимият В.А.М., със снета по-горе самоличност, следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.
Налице
са условията на чл. 66, ал. 1 от НК, като подсъдимият не е осъждан до момента
за престъпление от общ характер, и за постигане на целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на дееца той не е наложително да го изтърпи
ефективно, затова изпълнението на така наложеното най-тежко наказание се отложи
с изпитателен срок от три години.
Съдът
намира, че именно тези наказания съответстват в най-пълна степен на целите на
наказанието установени в чл. 36 НК.
При индивидуализацията на наказанието на подс. Д.Н.Б., съдът съобрази
чл.54, ал.1 и ал.2 от НК - степента на обществена опасност на подс. Б.,
която съдът преценява като висока, тъй
като деянието предполага завишена степен на обществена
опасност; степента на обществена опасност на подсъдимия Б. , като ниска , тъй като същия не е
осъждан, начина на извършване на деянието , подбудите и причините за извършване
на престъпленията и ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и
съобразявайки чл.372,ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а от НК и предвиденото
наказание в разпоредбата на чл.195 ал.1
т.4 пр.1 и пр.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК , като му наложи наказание лишаване
от свобода за срок от една година.
На осн. чл.58а ал.1 от НК намали така определеното наказание с една трета, като подсъдимият Б.,
следва да изтърпи наказание лишаване от
свобода за срок от осем месеца.
Налице
са условията на чл. 66, ал. 1 от НК, като подсъдимият не е осъждан до момента
за престъпление от общ характер, и за постигане на целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на дееца той не е наложително да го изтърпи
ефективно, затова изпълнението на така наложеното най-тежко наказание се отложи
с изпитателен срок от три години.
Съдът
намира, че именно тези наказания съответстват в най-пълна степен на целите на
наказанието установени в чл. 36 НК.
Разноските по делото
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимите А.В.К.,
Г.К.И., Д.А.А., В.А.М. и Д.Н.Б., да
заплатят по равно в полза на Държавата по бюджетна сметка на ОД на МВР Варна
сумата от 66.00 лв., представляваща
разноски по делото.
По веществените доказателства:
Иззетите по делото веществени доказателства на осн.53 ал.1 б.“а“ от НК: един брой резач за тръби (тръборез), представляващ клещи от бял метал с
поставена на тях верига със синя дръжка в единия й край с дисковидни режещи
елементи и два броя вериги за посочените клещи със синя дръжка в единия й край
с дисковидни режещи елементи, поставени в картонени кутии, се отнемат в полза
на Държавата.
Иззетите по делото веществени доказателства: два броя бели запалки се отнемат в полза на Държавата и след влизане в
сила на Присъдата следва да се унищожат.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при РС Варна: