№ 6
гр. Сливен, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
Сложи за разглеждане докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова
Въззивно гражданско дело № 20212200500542 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Въззивникът ИВ. В. ИВ., редовно призован, се явява лично и с
процесуален представител по пълномощие адв. Д.Д. от АК - Сливен, редовно
упълномощен за настоящата инстанция от 05.07.2021 г. и приет от днес.
Въззиваемата Д. В. Д., редовно призована, не се явява, представлява се
от процесуален представител по пълномощие адв. Д.К. от АК – Стара Загора,
редовно упълномощена за настоящата инстанция от 03.08.2021 г. и приета от
днес.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки и при условията на чл.142, ал.1 от
ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение № 229/23.06.2021г. по
гр.д. № 2857/2020 г. на Сливенски районен съд, с което ИВ. В. ИВ. е осъден
да заплати на Д. В. Д., както следва: на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 1960
лв., с която неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, като същата е
изтеглена от банковата сметка на тяхната обща наследодателка след смъртта
й, ведно със законната лихва, считано от 08.09.2020 г. до окончателното й
плащане, както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 200,08 лв.,
1
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.09.2018
г. до 08.09.2020 г., както и разноски по делото в размер на 800 лв.
С Решение № 662 от 16.11.2021 г. по гр.д. № 2857/2020 г. на Сливенски
районен съд е отстранена ОФГ на стр. 7 от мотивите и в диспозитива на
Решение № 229/23.06.2021 г. по гр.д. № 2857/2020 г. на СлРС, като вместо
„сумата от 1960 лв.“ се чете „сумата от 980 лв.“.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство ИВ. В. ИВ. и с оглед отстранената ЯФГ, предмет на въззивната
жалба произнасянето на СлРС относно акцесорния иск за заплащане на
мораторна лихва в размер на 200,08 лв. за периода от 05.09.2018 г. до
08.09.2020 г., както и в частта относно разноските – над сумата от 50 лв. за
държавна такса и над 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
По отношение на уважаващата главния иск по чл.59 от ЗЗД за сумата от
980 лв. част от първоинстанционното решение няма подадена въззивна жалба.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба
от насрещната страна - Д. В. Д. чрез адв. Д.К. от АК – Стара Загора,
отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С определение от закрито заседание от 08.12.2021 г. съдът е приел
въззивната жалба за редовна и допустима, изготвил е подробен доклад на
същата и на постъпилия отговор.
Определението е връчено на страните, ведно с призовките за днешното
съдебно заседание.
С въззивната жалбата и отговора на въззивната жалба не са направени
доказателствени искания за въззивната фаза на производството.
АДВ. Д.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по
направения доклад. Нямам доказателствени искания. По отношение на
отговора считам, че аргументите на ответната страна по отношение на
главницата в размер на 980 лв. също не бива да го приемаме за основателно,
тъй като това няма да е предмет за разглеждането.
АДВ. К.: Поддържам представения отговор на въззивната жалба, с
който съм оспорила въззивната жалба, в частта, в която тя към днешна дата
вече тя е актуална. Нямам възражения по доклада. Нямам други
доказателствени искания.
С оглед липсата на доказателствени и процесуални искания, съдът
намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО дирене за приключено.
ДАВА ХОД на устните състезания.
2
АДВ. Д.: Уважаеми въззивни съдии, молим да уважите въззивната
жалба в частта относима към атакуваното решение. По отношение на
акцесорния иск считам, че той неоснователно е уважен, тъй като в исковата
молба не е определен материален интерес на този иск, а той е оценяем. Ако се
счита, че това е порок на исковата молба то той не е бил отстранен в
първоинстанционното производство, но е отстранена в настоящото
производство, така че намирам, че този иск е неоснователен до размера на 200
лв. Респективно за него не се дължи ДТ, тъй като няма как да бъде
определена. Искът е оценяем и не може на неуточнен материален интерес да
се определя ДТ. По отношение на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение намирам, че същите са прекомерно завишени. Развил съм
подробни аргументи в тази насока, че искът е до 1000 лв., изключвам
акцесорния иск, тъй като той не е определен с материален интерес, за да бъде
присъединен към общия материален интерес и да бъде определено съответно
възнаграждение и за двата иска. Намираме, че адвокатското възнаграждение,
тъй като делото не страда от прекалена правна и фактическа сложност следва
да бъде намелено до размера на минималните по Наредба № 9 – адвокатско
възнаграждение в размер до 300 лв. В тази насока моля да постановите
съдебния си акт. Претендираме разноски пред настоящата инстанция.
АДВ. К.: Уважаеми въззивни съдии, моля да постановите решение, с
което да потвърдите първоинстанционното решение след направената на
ОФГ, тъй като същото е правилно. По отношение на акцесорния иск предявен
за заплащане на законна лихва за посочения период, същият е основателно
уважен, тъй като изчислена с помощта на онлайн калкулатор, действително
законната лихва върху главницата 980 лв. възлиза на 200,08 лв., поради което
този иск е доказан по размер. Що се отнася до твърденията, че размерът му не
е бил предявен при предявяването му тези твърдения са неоснователни, тъй
като, ако е било така то първоинстанционния съд е следвало да остави ИМ без
движение за да бъде отстранен този порок, като същото това действие би
могло да бъде извършено и от настоящата въззивна инстанция. След като това
действие не е извършено то и двете съдебни инстанции са приели, че този иск
е бил правилно предявен. За него се е дължала ДТ в размер на 50 лв. каквато е
заплатена и поради това и първоинстанционния съд се е произнесъл като е
уважил този иск. Именно поради това и настоящата инстанция следва да
потвърди решението в тази част. Оттам следва и втората част на въззивната
жалба свързана с разноските в първоинстанционното производство. Смятам,
че първоинстанционния съд правилно е присъдил разноските като вече
веднъж е намалил адвокатското възнаграждение на 500 лв., който размер
отговаря на фактическата и правна сложност на делото, съобразен е с броя на
проведените съдебни заседания с необходимостта от изготвянето на
експертизи и другите процесуални действия, които са били извършени в хода
на съдебното производство, поради което смятам, че в тази част
първоинстанционното решение е правилно. Моля да бъде потвърдено
3
първоинстанционното решение. Моля да ни бъдат присъдени разноски
съгласно представения с отговора списък с разноски.
РЕПЛИКА АДВ. Д.: По отношение на това дали липсата на уточнен
материален интерес и наличие на основание за акцесорен иск е порок на
исковата молба ние изразихме позиция. Това, че този порок не е отстранен
при първоинстанционното и второинстанционното производство не е пречка,
основание безспорно има, така че ищецът може да го предяви и отделно, но
това не е факт или обстоятелство, което да се отразява на порочността на
първоинстанционното решение. Единствено, ако уважаването на този иск,
който казахме вече, че е основателен, но не е уточнен по размер опорочава
съдебен акт в тази му част.
Съдът намира делото за разяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключени.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдено РЕШЕНИЕ на 19.01.2022
година.
Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11,30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4