Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
гр.Габрово, 28.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радина
Церовска, в присъствието на прокурора Александър Александров, като разгледа
докладваното от съдия Рачев к.н.а.д.
№ 101 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С
Решение № 10 от 26.04.2021 година на Районен съд – Трявна,
постановено по АНД № 1 по описа за 2021 година, е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 20-0360-000221/18.09.2020г. на Началника на Районно
управление – Трявна, към ОД на МВР - Габрово, с което на Ц.М.Г. с ЕГН **********
***, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата, на
основание чл.174, ал.1, т.2 от същия закон е наложена глоба в размер 1,000.-
лева.
Срещу
така посоченото решение е постъпила касационна жалба,
депозирана в законния срок от наказаното лице. Иска се отмяна на решението на
районния съд и отмяна на наказателното постановление изцяло. Твърди се че авторството
на деянието не е доказано по категоричен начин. В наказателното постановление
липсвало описание на нарушението. Вмененото нарушение не било безспорно
доказано. Обсъждат се показанията на свидетелката ***. В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответната
страна Районно управление – Трявна, не се представлява. Не изразява становище
по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата.
Решението на районния съд следвало да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в
първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния
закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/,
намира касационната жалба за неоснователна предвид следните съображения:
С нормата на чл.5, ал.3, т. 1 от ЗДвП На водача
на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. В процесния случай е установено, че Ц.Г.
е управлявал описаният подробно в наказателното постановление лек автомобил
след употреба на алкохол. Химическото изследване е доказало наличие на алкохол
в кръвта му с концентрация 1,04 промила. Нарушението на посоченото правило се
санкционира на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като размера на
санкцията е фиксиран – 1,000.- лева, колкото е наложена и с процесното
наказателно постановление и липсва правна възможност за намаляването ѝ.
Настоящият
състав не намира за основателно твърдението на касационния жалбоподател, че не
е доказано авторството на вмененото му деяние. Изводът, че в процесния случай
автомобилът е бил управляван именно от Г. не почива единствено и само на
показанията на свидетелката ***. Нито в хода на досъдебното производство,
приобщено от въззивния съд по искане на Г., е установено, нито жалбоподателят Г.
сочи друго лице, което да е извършител на деянието. Неоснователно касационният
жалбоподател акцентира върху разликата в показанията на разпитаната 2 пъти в
хода на досъдебното производство свидетелка ***, разпитана и в хода на
съдебното производство пред въззивния съд. Твърдението на ***, че под давление
на полицейски служители е посочила за водач на автомобила касационния
жалбоподател очевидно е с цел подкрепа на защитната теза на Ц.Г., която обаче
не се подкрепя от останалите събрани доказателства. Известно е от теорията и
практиката, че наказателната /а по аргумент за по-силното основание и
административнонаказателната/ санкция може да бъде основана не само на преки,
но и на косвени доказателства, когато веригата от тях води до единствения
възможен, несъмнен и категоричен извод за авторството на деянието, и то по
начин, който да изключва други възможни версии. В конкретния казус съвкупността
от събраните доказателства води до извод за извършване на деянието от Ц.Г..
Следва да се подчертае, че показанията на свидетелите *** и *** са в същия
смисъл.
Районен съд – Трявна е постановил
валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на
материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Изложеното води до извода, че решението на Районен съд – Трявна следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10 от 26.04.2021 година на Районен съд –
Трявна, постановено по АНД № 1 по описа за 2021 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.