Определение по дело №1723/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 977
Дата: 11 март 2019 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова Колева
Дело: 20183100901723
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ .………/………..03.2019 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на единадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:           

                   

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

т. д. № 1723/2018 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба вх. № 31185/20.10.2018 г. на „ВГ-4“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ул. „Твърдишки проход“, № 23, ет. 3, офис 10-11, представлявано от К-К.Д. срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс - Г.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

По делото е осъществена пълна двойна размяна на съдебни книжа.

В депозирания от ответника отговор е направено искане за привличане в качеството на подпомагаща го страна на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“, № 8, представлявано от П.А.И.. Депозирана е и отделна молба по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК, вх. № 33983/21.11.2018 г. Искането се преценява от настоящият състав като допустимо и основателно, поради което следва да бъде уважено. 

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото и

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявените искове за допустими.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

КОНСТИТУИРА „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“, № 8, представлявано от П.А.И. като подпомагаща ответника страна. Дава възможност на подпомагащата страна да изрази становище по иска в с.з.

НАСРОЧВА в с.з. на 16.04.2019 г. – 10.00 ч.

ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото: Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати сумата 70235.90 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „ВГ-10“ и „ВГ-11“, през м. октомври 2015 г., обективирана във фактура № 99/31.10.2015 г., дължима по силата на Договор изкупуване № 86/11.06.2009 г. и сумата 20587.82 лв., обезщетение забава за периода 30.11.2015 г. – 29.10.2018 г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски в производството.

Ищецът твърди, че е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към мрежата, по силата на Договор № ДУА-1090/14.08.2007-3072/27.09.2007-4004-ВГ-15.02.2008 и за изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника Договор № 86/11.06.2009 г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. Сочи, че през м. октомври 2015 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 348.860 МВтЧ, за която била издадена фактура № 99/31.10.2015 г., на стойност 751462 лв., с ДДС. От произведеното количество, стойността за 148.860 МВтЧ била изчислена по преференциална цена 188.29 лв., тъй като централата не била достигнала 2250 часа работа и не била достигнала 2300 МВтЧ нетно специфично проноизводство. Стойността на останалите 200 МВтЧ, била изчислена по преференциална цена от 172.95 МВтЧ, приложима цена след достигане на 2250 ч. работа и преди достигане на 2300 МВтЧ нетно специфично производство. Излага, че стойността билра изчислена по този начин, тъй като през месеца е работила под 2250 часа при надхвърлен праг от 2000 МВтЧ НСП, след което надмината 2250 часа работа, а не била надхвърлила прага от 2300 МВтЧ НСП. Сочи, че за произведеното количество ответникът заплатил само 4906.72 лв. Излага още, че ответникът е изпаднал в забава, считано от 30.11.2015 г., по отношение на претендираната сума и дължи обезщетение за това до предявяването на иска, което възлиза на втората искова претенция. Излага анализ на нормативната и поднормативна уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение. 

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект – ВяЕЦ „Г10“ и ВяЕЦ „Г11“, с обща инсталирана мощност от 4000 кВт, находяща се в ПИ №№ 35064.26.74 и 35064.24.39, находяща се в гр. Каварна, присъединена към мрежата по силата на посочения от ищеца Договор. Сочи, че между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на произведените количества енергия № 86/11.06.2009 г. Сочи, че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г., която счита, че се дължи за количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена на излишък на балансиращия пазар. Сочи, че именно така е изкупено и заплатено на ищеца процесното количество, което от своя страна е продадено на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението вменено с разпоредбата на чл. 94 ЗЕ. Сочи, че спорът между страните се корени в тълкуването на Решение № СП-1/31.07.2015 г., с което се определя нетното специфично производство на енергия, което единствено подлежи на заплащане по преференциалните цени, съобразно изм. На чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ. Излага, че през м. август централата на ищеца е достигнала нетно специфично производство от 2000 КВтЧ, при работа на централата до 2250 ефективни работни часове. От своя страна излага анализ на развитието на нормативната уредба, касаеща процесните отношения и сочи, че с последното изменение и допълнение на ЗЕВИ, обществения доставчик, съотв. крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената ел. енергия по преференциална цена до достигане размера на нетното специфично производство, възоснова на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство – по цени за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието. Оспорва начина на изчисляване на стойността на произведеното количество енергия и сочи, че процесното количество енергия е било заплатено на ищеца по цена на излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД. Счита, че не е осъществен състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, тъй като ищецът не е изправна страна по договора, поради което и не е изпадал в забава и не дължи обезщетение за това. Изразява становище кои обстоятелства са безспорни между страните.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът в допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Излага коментар на доводите съдържащи се в отговора на ответника, отново излага анализ на начина, по който са изчислени стойностите на продадената енергия и анализ на приложимата нормативна уредба. Счита, че отмяната на точки 1.7 и 1.8 от Решение № СП-1 би имала сила считано от постановяването и действие спрямо всички. Изразява становище по безспорните между страните факти.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор, поддържа становището си, изложено в отговора и сочи, че в свое Решение № 1115/28.01.2019 г., по адм.д. № 5284/2018 г. ВАС, еднозначно е приел, че е неоснователно твърдението, че по отношение на един и същи производител на ел. енергия се прилагат двете категории преференциални цени. Изразява становище по искането на ищеца за приемане на обстоятелства за безспорни.

На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата:  - ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена в експлоатация и  присъединена към енергопреносната мрежа; - ответникът е краен снабдител с електрическа енергия; - между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на Договор № 86/11.06.2009 г.; - за отношенията между страните досежно изкупуване на произведената енергия са приложими Решение № Ц-10/30.03.2011 г. и Решение № СП-1/31.07.2015 г.; - произведената през процесния период енергия - 348.860 МВтЧ, е изкупена от ответника; - произведеното от ищеца през м. октомври 2015 г. количество енергия е остойностено от ответника по цени на излишък, поради достигане на нетно специфично производство от 2000 МВтЧ; -  издадената от ищеца фактура № 99/31.10.2015 г., е получена от ответника, като заплатена е стойност на енергията по цени за излишък, съобразно издадената фактура; - между страните е разменяна кореспонденция досежно начина на изчисляване на стойността на произведената енергия и приложението на Решение № СП-1/31.07.2015 г., по което е изразено становище и от „Национална електрическа компания“ ЕАД.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на доказване подлежат следните обстоятелства: - ищецът – че е изправна страна по договора, наличие на задължения на ответника, наличие на забава на ответника, обосноваване на задълженията и забавата по основание, период и размер; - ответникът – точно и в срок изпълнение на задълженията си по договора.

Всяка страна следва да установи фактите, на които основава твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобр. разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.

НЕ ДОПУСКА като доказателство по делото представеното от ищеца с допълнителната искова молба, писмо на ДКЕВР от 30.05.2008 г. като неотносимо към предмета на спора.

НЕ ДОПУСКА като доказателства по делото представените от ищеца с допълнителната искова молба решения на ВАС, тъй като не касаят конкретиката на настоящият спор.

Доказателствата, които не са допуснати да се пришият към корицата на делото.

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание, останалите представени от страните писмени доказателства.

ОТЛАГА произнасянето по искането за назначаване на СТЕ до изсняване на становищата на страните.

ДА СЕ ИЗИСКАТ ДАННИ от КЕВР относно обстоятелството каква е средногодишната продължителност на работа на ВяЕЦ на ищеца, отразена от ответника в колона 7 от подаваните справки по реда на чл. 35б, ал. 2 ЗЕВИ  в колона 7.

НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която след запознаване с материалите по делото, извършване на необходимите проверки при страните и при необходимост на друга релевантна информация да даде отговор на следната задача: - през кой месец от 2015 г. централата на ищеца е достигнала нетно специфично производство  от 2000 КВтЧ; - произведено ли е през м. октомври 2015 г. количество енергия надхвърлящо НСП и какъв е неговия размер; - да изчисли стойност на тази енергия по цени на излишък за балансиращия пазар към м. октомври 2015 г.; - през кой месец от 2015 г. централата на ищеца е достигнала средногодишна продължителност на работа от 2250 часа; - произведено ли е през м. октомври 2015 г. количество енергия надхвърлящо СГПР и какъв е неговия размер; - да изчисли стойност на тази енергия по цени на излишък за балансиращия пазар към м. октомври 2015 г., при депозит на експертизата в размер на 700.00 лв., вносими по равно от страните в 1-седмичен срок от съобщаването по сметка на ВОС, с представяне на доказателства за това в същия срок.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Ж.Н.Б., която да се уведоми след представяне на доказателства за депозит.

УКАЗВА на вещото лице да представи заключението си в срока по чл. 199 ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице при изпълнение на задачата му като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, чието доказване страните са препятствали, по реда на чл. 161 ГПК.

ПРИКАНВА страните към спогодба и медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца ведно с препис от допълнителния отговор.  

На подпомагащата страна да се връчат преписи от всички книжа по делото.                                                                       

 

 

 

                                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: