РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Перник, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на деветнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231700100752 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с пр. осн. чл. 49 във вр. с чл.45 ЗЗД от М. Б. и Х. Б. срещу Агенция
"Пътна инфраструктура", БУЛСТАТ: ********* за заплащане обезщетение за претърпени от
тях неимуществени вреди във връзка със смъртта на тяхната дъщеря С. Б. при ПТП от ***,
около 03:00 часа, на скоростен път, част от лот 0 на АМ „Струма“, при 31+800 км, в посока
към отбивката за ***, област ***, е настъпило ПТП (самокатастрофа) с пътнически автобус
марка „Мерцедес“, модел „7010“, с македонски peг. № ***. Ищците считат, че претърпените
от тях неимуществени вреди могат да бъдат справедливо репарирани с обезщетение за всеки
от тях в размер на по 160 000 лв. Твърдят, че на 13.07.2023 г. са били частично обезщетени с
изплатено на всеки от тях застрахователно обезщетение от "ГРАВЕ Застраховане Неживот"
АД в размер на по 79 000 лв. Затова считат, че им се дължи сумата от по още 81000 лева.
Претендират част от нея, в размер на сумата от по 26 000 лева за всеки един от ищците
(предявени като частични от сумата от по 81 000 лева), ведно със законната лихва върху
посочените по - горе суми, считано от датата на събитието - ***, до окончателното им
изплащане, както и законната лихва върху изплатените от застрахователя по ЗЗГОА „ГРАВЕ
Застраховане Неживот" АД, Скопие, части от дължимите обезщетения в размер на по 79 000
лева за неимуществени вреди за всеки един от ищците във връзка със загубата на С. Б.,
считано от *** (датата на събитието) до 13.07.2023г. (датата на плащането на частта от
обезщетенията).
В срока по чл. 131 ответникът оспорва по основание и размер исковете. Изрично
1
заявява, че не оспорва, че АМ „Струма“, на която е станало произшествието, е част от
републиканската пътна мрежа и като такава се поддържа от АПИ (чл. 19 ал. 1 от Закона по
пътищата), както и че на територията на Пернишка област тази дейност се извършва чрез
специализираното й звено - Областно пътно управление - Перник (на основание чл. 22 ал. 1
вр. чл. 21, ал. 2 от Закона по пътищата). Не се оспорва и че за процесния участък от АМ
„Струма“ няма издаден акт 16 за автомагистрала и поради това е със статут на скоростен
път. Оспорва се, че към момента на ПТП не са били налични знаци „Е18“ - „Вода за пиене“
за наличие на процесната отбивка на площадката за отдих, съответно на 250 метра и 1000
метра преди нея, както и че „в разделителната ивица, непосредствено след площадката за
отдих е липсвал и знак „Г1“ - „Движение само на право след знака“, задължаващ пътуващите
по основното направление да карат само направо. По подробни съображения оспорва и
останалите твърдения, като твърди, че непосредствена причина за инцидента, при който е
настъпила смъртта на дъщерята на ищците и претърпените в резултат на това
неимуществени вреди, са действията на водача на автобуса. Оспорва механизма на ПТП да е
настъпил така, както е описано в исковата молба, както и пряката причинно-следствена
връзка между смъртта на дъщерята на ищците да е настъпила по така описания механизъм.
За изключително завишени намира размерите на исковете, неотговарящи на принципа на
справедливостта, на високата степен на съпричиняване, както и на трайно установената
практика. Твърди, че АПИ е изпълнила изцяло законовите си задължения за осигуряване на
безопасни условия за движение в процесния участък. Релевира възражение за
съпричиняване на леталния изход от страна на загиналия водач, като счита, че е допринесъл
на 99% за настъпване на процесното ПТП. Изтъква, че през мястото на инцидента са
преминали безпроблемно множество автомобили. Твърди, че дъщерята на ищците не е била
обезопасена преди тръгване, не е имала поставен обезопасителен колан. Поради тази
причина при удара на автобуса от несъобразените действия на водача, за нея са настъпили
увреждания несъвместими с живота. Не е ясно дали правилно поставен предпазен колан
щеше да предотврати настъпването на смъртта на загиналата, следователно вредоносния
резултат дали е в причинно-следствена връзка с това, че починалата е била без
обезопасителен колан към момента на настъпване на процесното ПТП, с което да са
нарушени разпоредбите на ЗДвП.
Третото лице помагач "Автомагистрали" ЕАД признава съществуването на договор за
пътна поддръжка на процесния учаскът от пътя, действал и към датата на ПТП, но отрича
каквото и да било неизпълнение по него; оспорва и наличието на деликт, в частност
противоправно поведение у ответника, и моли исковете да бъдат отхвърлени.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, установява следното:
Не се спори и се установява от доказателствата по делото /Констативен протокол за
ПТП № ***/***/, както и от първоначалната и повторната КСТЕ и съдебно-медицинска
експертиза, че на ***, около 03:00 часа, на скоростен път, част от лот 0 на АМ "Струма", при
31+800 км, и съответно - част от републиканската пътна мрежа, в посока към отбивката за
2
с.***, област *** е настъпило ПТП /самокатастрофа/ с пътнически автобус марка
"Мерцедес", модел 7010", с македонски peг. № ***, като при катастрофата е починал
македонския гражданин С. Б. като пътник в автобуса. Спор не е формиран и по това, че
ищците по делото са родители на С. Б.. Не се спори, че процесния пътен участък - от пътен
възел "***" / *** до с. *** - е с разрешение за строеж на автомагистрала, че функционира
фактически като такава, без обаче да има разрешение за експлоатация по смисъла на чл. 177,
ал. 2 от ЗУТ, и че фактически въведеното ограничение на максимално допустимата скорост е
от 120 км/час. Ответната АПИ не оспорва и това, че процесният пътен участък е част от
републиканската пътна мрежа, която се поддържа и стопанисва от държавата, в лицето на
ответната АПИ и именно на нея е възложена по закон дейността по проектиране,
изграждане и последваща поддръжка на този път, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП.
От заключенията на първоначалната и повторната КСТЕ и СМЕ се установява следният
механизъм на настъпване на ПТП: автобусът, движейки се със 107 километра в час, напуска
активната лента за движение, навлиза във т. нар. входящ шлюз (отбивка за зона за почивка )
и настъпва удар между челната дясна част на автобуса и челната част на мантинелата,
разделяща зоната за почивка от пътното платно. Първоначалният контакт е на около 0,5-0,6
m от дясната страница на автобуса, в зоната на предната броня и под десния фар. След
първоначалният контакт челният край на мантинелата прониква в челната част на автобуса и
се деформира, като увеличава напречната си площ. Мантинелата разкъсва опорните връзки
на предната врата, която се отделя от автобуса и отхвърля напред предвид инертността си.
Мантинелата се удря в носещата напречна греда на автобуса, която се намира зад стълбите
на предната врата и пред резервоара. Преминавайки покрай тези зони, челният край на
мантинелата навлиза в резервоара и го разрушава, деформира предното дясно окачване, удря
се в предното дясно колело, разкъсва гумата, частично разрушава джантата и разкъсва
въздушната възглавница. След това мантинелата няколкократно се нагъва в зоната на
окачването и около колелото. Общата дължина на навлязлата в челната част на автобуса
мантинела е около 8 m. Извън автобуса остава мантинела с дължина от 28 m, която се
откъсва от основата си и преминава под автобуса. Вследствие на проникването на
мантинелата в резервоара за гориво и съобразно законите на термодинамиката дизеловото
гориво и въздухът силно се сгъстяват, налягането рязко се повишава, температурата също.
Реално проникването на челната част на мантинелата в резервоара предизвиква висока
степен на сгъстяване на сместа и рязко повишаване на температурата. Вследствие на
възникналите процеси, придружаващото се обилно искрене и силната струя въздух през
отвора на вратата и от разрушената въздушна възглавница, следва възпламеняване на
горивото. След удара с мантинелата автобусът продължава движението си напред и налявои
се удря в срещуположната мантинела, която разделя двете пътни платна. Предната лява
ъглова част на автобуса се удря в мантинелите на разделителната ивица, като напълно
разкъсва първата мантинела и огъва втората. Скоростта на автобуса към този момент е около
31 km/h. Вследствие на това автобусът продължава движението си по направление на
разделителната ивица, като се установява изцяло върху нея между двете мантинели. След
3
удара в първата мантинела между двете платна за движение и разкъсването й, шината остава
плътно до дясната страница на автобуса и блокира задната врата. Предвид бързото
разпространение на пожара повечето пътници - 45 човека, загиват, като отделените газове,
пламъците и съпътстващата ги висока температура са фактори, несъвместими с живота на С.
Б. като пътник в автобуса. Въз основа на обективната макроскопска морфологична находка
от огледа и аутопсията и от допълнителните токсикохимични изследвания, СМЕ приема, че
смъртта на С. Б. (S.B.) е комплексна и се дължи от една страна на токсичното въздействие на
продукти отделени в обстановка на пожар и от друга на термична травма причинена от
повсеместното действие върху тялото на висока температура - пламъково изгаряне.
Наличието на 20% карбоксихемоглобин, диоктил терефталат и диизооктил фталат в кръвта,
както и наличието на сажди в трахеята, бронхите и хранопровода, сочат че смъртта
причинена от термичната травма е била получена приживе, в обстановка на пожар. Вещото
лице по СМЕ изрично посочва, че смъртта не е с травматичен произход и се дължи от една
страна на токсичното въздействие върху организма на продукти отделени в обстановка на
пожар и от друга на действието на висока температура - термична травма, а не в резултат от
претърпяно транспортно произшествие. В този смисъл с или без поставен обезопасителен
колан неблагоприятния смъртен резултат е бил неизбежен.
Установява се от заключенията на първоначалната и повторната КСТЕ, изготвени и въз
основа на доклад на работната група назначена със заповед РД-02-14-1003 от 23.11.2024 г. на
МРРБ и доклад от Директора на Института по пътища и мостове /ИПМ/ към АПИ от
26.11.2021 г. за резултатите от огледа и измерванията извършени във връзка и към датата на
процесното ПТП, екзекутивни чертежи, са следните основни фактори, допринесли за
настъпването на произшествието.
Участъкът от пътя, където попада площадката за отдих и където се е случило
произшествието, е проектиран да бъде републикански първокласен път с максимално
допустима скорост от 90 км./ч; ползва се и функционира фактически като скоростен такъв,
при въведено с маркировката ограничение от 120 км./ч, като при липса на разрешение за
експлоатация, то участъка все още е със статут не на автомагистрала, а на скоростен път.
Десният завой от процесния участък, при преминаването на който е настъпило процесното
ПТП, е изпълнен с радиус и напречен наклон на хоризонталната крива 650 м., който не
съответства на сега действащата Наредба РД 02-20-2/25.08.2018 г., според която при скорост
от 120 км./ч, каквато е била допустимата, радиусът на хоризонталаната крива следва да бъде
минимум 870 м. Проектният наклон на кривата отговоря на скорост от 90 км/ час, но липсва
поставен пътен знак Б26 /90 км/ на места преди началото на кривата, който да ограничи
скоростта.
Две седмици преди датата на ПТП е била обновена само маркировката в осовата линия
M3. Останалите елементи - като лява и дясна крайни линии М 1, ограничаващи платното за
движение, защрихованите площи с коси линии М15, прекъснатите шлюзови линии, двойните
непрекъснати заустващи линии са били износени и с намалена дневна и нощна видимост до
такава степен, че са били невъзможни измервания на експлоатационните им показатели при
4
проверката, извършена от работна група към МРРБ, възложена им по повод процесното
ПТП. На места маркировката на тези линии е била напълно изтрита и изобщо не се
забелязвала.
Пътните знаци според доклада на работната група към МРРБ са с нарушена четимост и
разпознаваемост поради признаци за деламиниране на буквите и символите по тях.
Измерените при проверката стойности за нощна видимост на белия цвят на знаците, с
изключение на Е 18 и В26 /120 км./ са под допустимите граници по Наредба № 18 от
27.08.2001 г. Не е имало монтиран на разделителната ивица знак Г 11 "Преминаване отдясно
или отляво на знака", който е трябвало да бъде поставен или в началото на острова върху
платното за движение, или на разделителната ивица - нарушение на чл. 90 от Наредба № 18
от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци ( Обн. ДВ. бр. 73 от 21 Август
2001 г.). Допуснато е върху указателната табела за брой и посока на линиите за движение да
има поставен за други цели стикер.
Към датата на ПТП светлоотразителите са с увредена светлоотразителна част и
експлоатационни показатели за нощна видимост, по-ниска от необходимото съгласно чл. 90
от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. което според експертите оказва неблагоприятно отражение
на безопасността на движението. На отделни места в средната и крайна дясна еластична
предпазна ограда /ЕПО/ металната част на светлоотразителите са с висока степен на корозия
и видимо деформирана светтлоотразителна част.
Съществуващите към датата на ПТП мантинели както от страната на площадката за
отдих, така и от страна на разделителната ивица са със степен на задържане N 2, способни
да задържат превозно средство с маса само до 1,5 т. Така монтираните мантинели не
отговарят на изискванията на „Технически правила за приложение на ограничителните
системи за пътищата по Републиканската пътна мрежа“ на АПИ от 2010 г., както и на
стандарт EN 1317, определящи вида и минималната степен на задържане на
ограничителната система в зависимост от степента на опасност на потенциално опасно
място, среднодневната интензивност на движение по пътя и максимално допустимата
скорост по него. Според т.3.3 от тези правила площадката за отдих попада в квалификацията
като място с потенциална опасност от II степен и за тази степен на опасност е било
необходимо върху разделителната ивица между двете платна да се монтира тривълнова ОСП
със степен на задържане Н2, а на мястото на инициалния контакт е било необходимо да се
монтира ОСП, отговаряща на нормативните изисквания, които в случая се явяват степен на
задържане Н1.
При така установените факти, от правна страна съдът намира, следното:
С ангажираните по делото доказателства се доказа главно и пълно елементите от
фактическия състав за възникване обезпечително-гаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД
на ответника АПИ. Процесният пътен участък, на което е станало ПТП е част от
републиканската пътна мрежа, която се поддържа и стопанисва от държавата, в лицето на
ответната Агенция "Пътна инфраструктура". На основание чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП,
републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура", а на основание
5
чл. 19, ал. 2, т. 4 от ЗП, управлението на пътищата включва организиране и осъществяване
защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя.
Съобразно чл. 30, ал. 1 от ЗП, АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. Както за скоростните пътища от
републиканската пътна мрежа, така и за автомагистралите, "стопанин на пътя" по смисъла
на § 1 т. 1 от ДР на също приложимата Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на
движението по пътищата, е АПИ. Агенцията осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища (чл. 30 от Закона за пътищата), нейно е
задължението да поддържа елементите на пътната инфраструктура в изправност.
Поддържането на пътищата включва комплекс от дейности и системни грижи за осигуряване
на необходимите условия за непрекъсната безопасна и нормална експлоатация на пътя, за
предпазване на пътищата от преждевременно износване, за охрана, за осъществяване на
мерките за защита на пътните съоръжения и принадлежности, както и за реда за водене на
техническата отчетност на пътищата (чл. 1, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г.
за поддържане и текущ ремонт на пътищата). Затова АПИ отговаря за вредите, причинени
от свойствата на пътя, ако последните са резултат на противоправно бездействие на нейни
служители, както е в случая.
Налице е противоправно деяние под формата на бездействие, изразяващо се в
неизпълнение от страна на ответника АПИ на законово вменените й задължения да
поддържа пътищата и пътните съоръжения. Съобразно обсъдените заключения на
първоначалната и повторната КСТЕ, както и съобразно Техническите правила за
приложение на ограничителни системи за пътища по Републиканската пътна мрежа на
АПИ-редакция 2010 г., изготвени от самия ответник и приложими в настоящия случай,
както и на стандарт EN 1317, има допуснати от стопанина на пътя - ответника АПИ
множество нарушения на нормативни задължения при поддръжката на пътя, които
обобщено се изразяват в следното: несъответстващите елементи на кривата на завоя при км.
31 + 800 на нормативните изисквания за скорост от 120 км/час; недобро поддържане на
хоризонталната и вертикална пътна маркировка; липсата на шумна маркировка;
несъответствие на между степента на задържане на съществуващата ограничителна система
(мантинела) върху разделителната ивица между двете платна и на мястото на инициалния
контакт и степента на опасност при мястото на ПТП.
При изтрита маркировка, нощно време, дъжд и висока скорост, ориентацията на водача
дали се намира на лентата за движение или в забавителен или ускорителен шлюз, е
затруднена и зависи в много голяма степен от маркировката (в сравнение например с
дневното шофиране), затова неизпълнението на задължението за нейната поддръжка в
изправно състояние е винаги в причинноследствена връзка със загубата на ориентацията.
Специално внимание следва да се обърне и на факта, че разделителната ивица между
дясната лента за движение и аварийната такава не е била изпълнена с шумна пътна
маркировка; наличието на такава предупреждава ефективно водача за настъпило отклонение
от нормалните параметри на процеса на управление на ППС, и то дори в случай, че е заспал
6
на волана. Водачът обаче е реагирал на случващото се, тъй като има по делото установена
работа със спирачките на автобуса (спирачен път), и при всички положения шумът от
маркировката е могъл да бъде възприет, ако е била положена.
Подновената осева маркировка може да ориентира водача, че навлиза в лява лента за
движение или се отклонява от нея вдясно , но не може да послужи за преценка за ширината
на дясната лента за движение при наличие на уширение, изходен или входен шлюз (отбивка)
или още една лента вдясно; подновяването не изключва причинноследствената връзка между
вредите и противоправното поведение на ответната администрация. Това е така, тъй като тя
се намира вляво от водач, който шофира в дясна лента за движение, а вниманието на такъв
водач в десен завой е отклонено по посока на завоя и извършваната маневра, при което
намираща се отляво маркировка не е достатъчна да предотврати напускането на лентата в
дясно. Инцидентното напускане на активната лента вдясно следва да бъде сигнализирано по
друг начин, чрез полагане на шумна маркировка, предупредителни знаци или непрекъсната
осева линия със щрихи, и по този начин - предотвратено. При липса на маркировка няма да
сработи и активна електронна система за следене на лентата, ако такава е имало налична в
автобуса.
От съществено значение е липсата на монтирана на мястото на инициалния контакт
мантинела ОСП, отговаряща на нормативните изисквания /„Технически правила за
приложение на ограничителните системи за пътищата по Републиканската пътна мрежа“ на
АПИ от 2010 г., както и на стандарт EN 1317/, които в случая се явяват степен на задържане
Н1, което е в пряка причиноследствена връзка с настъпването на вредите - изразходената
енергия при първоначалния удар, спрямо действително изразходената, би се увеличила,
което налага условието за последвала енергия на удара в лявата мантинела /средната
разделителна ивица/ с още по-ниска стойност. Освен това наличието на монтирана на
мястото на инициалния контакт мантинела, отговаряща на нормативните изисквания със
степен на задържане Н1, което е в пряка причиноследствена връзка с настъпването на
вредите - при всички положения щеше да редуцира движението на автобуса или предотврати
навлизане на части от мантинелата в него. Изминатият път от автобуса до момента на удара
му в първата еластична ограда на разделителната ивица между двете платна означава, че при
скорост на автобуса и аналогични действия на водача автобусът би достигнал до
разделителната ивица между двете платна, но не би се ударил в еластичната ограда.
Възможно е да настъпи удар в оградата, но с много ниска скорост, като с оглед на физичната
грешка тази скорост би била не по-висока от 8-10 km/h.
Специално внимание следва да се обърне и на факта, че и дори единствено,
самостоятелно значение е липсата на монтирана тривълнова ОСП със степен на задържане
Н2 в средната разделителна ивица, което също на свой ред е в пряка причиноследствена
връзка с настъпването на вредите - при запазване на останалите условия, с оглед изчислената
в скорост, то МПС не би увредило мантинелата до степен, която да позволи навлизането на
МПС в разделителната ивица между двете ОСП /мантинели/, а само би я деформирал. Ако
към датата на произшествието са били монтирани тривълнова ОСП със степен на задържане
7
Н2 в средната разделителна ивица, то съобразявайки се с траекторията на рикошета на
превозното средство, то дори и автобусът да беше ударил лява еластична предпазна ограда,
нямаше да я разкъса и да навлезе в разделителната ивица между двете ОСП /мантинели/, а
само щеше да я деформира. Възможно е да настъпи удар в оградата, но с много ниска
скорост. Възникването на пожара би било неизбежно, но задната врата на автобуса не би
била блокирана от шината на мантинелата. Тогава възможността пътниците да напуснат
автобуса през тази врата би била по-голяма.
Горните изводи са съобразно заключенията на първоначалната и повторната КСТЕ,
изготвени и приети пред настоящата инстанция, както и съобразно стандарт EN 1317 и
Техническите правила за приложение на ограничителни системи за пътища по
Републиканската пътна мрежа на АПИ-редакция 2010 г., изготвени от самия ответник и
приложими в настоящия случай.
Всички описани по - горе специфични характеристики и особености по изграждането,
обезопасяването и поддръжката на процесния пътен участък, анализирани поотделно и в
своята съвкупност, водят до категоричен извод, че от една страна пътната обстановка е
създала дезориентираност на водача на автобуса, а от друга - пътната обстановка се явява
съществена причина, както за настъпване на процесното ПТП, така и за крайно негативните
последици от същото. Няма спор и се установява в настоящото дело, че неспазването на
съответните правила за движение по ЗДвП от водача на автобус "Мерцедес", модел 7010" е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП. Нужно е обаче категорично да се
посочи, че в рамките на настоящото гражданско дело и посредством заключенията на
вещите лица, се установява и неизпълнение на законовите задължения на АПИ да поддържа
конкретния участък и конкретно ОСП /мантинели/ на него в нужното техническо състояние,
съгласно нормативните изисквания, така че дори и само ако защитните мантинели
отговаряха на нормативните изисквания, да задържат или да редуцират движението на
автобуса след удара в тях и по този начин да предотврати навлизане на части от мантинелата
в него и задната врата на автобуса не би била блокирана от шината на мантинелата, в случай
на инцидент и напускане на платното за движение. Не е налице просто неизпълнение на
законово вменено задължение, но и причинно-следствена връзка между това бездействие и
настъпилите неимуществени вреди от смъртта на дъщерята на ищците. То се установява
отново чрез заключенията на вещите лица, а именно, че ако бяха спазени нормативните
изисквания и са били изградени в нужното техническо състояние посочените ОСП
/мантинели/, то автобусът е нямало да разкъса лява еластична предпазна ограда и да навлезе
в разделителната ивица между двете ОСП /мантинели//, а само да я деформира, съответно и
задната врата на автобуса не би била блокирана от шината на мантинелата, вкл. и при
скоростта, при която автобусът е напуснал платното за движение още при инициалния
контакт и впоследствие при удара в лявата монтинела. Следователно процесното ПТП е
възникнало и поради неизпълнението на законовите изисквания за превенция и осигуряване
на безопасно придвижване по пътищата от страна на ответната АПИ, освен и поради.
незаконосъобразно поведение от страна на водача на пътническия автобус. Смъртта на
8
дъщерята на ищците е настъпила в пряка причинна връзка от деликтните действия, както на
водача на автобус "Мерцедес", модел 7010", така и от противоправното бездействие на
служителите на ответника, от което са настъпили преки и непосредствени неимуществени
вреди за ищците, което обуславя солидарната отговорност на водача на автобуса и ответника
като съпричинители на вредата съгласно чл. 53 ЗЗД. Съгласно Решение № 206/07.12.2023 г.
по гр. д. № 4573/2022 г. на ВКС, Второ ГО, съпричиняване на вредата от деликвентите е
налице не само при съизвършителство, но и когато деликвентите не знаят, че причиняват
вреда съвместно с други лица. Релевантно е дали е налице неделима вреда, която се намира в
причинна връзка с действия или бездействия на две или повече лица. Достатъчно е деянието
на всеки от съпричинителите да представлява част от верижния процес на увреждането, да е
налице фактически единен в пространствено и времево отношение процес, който се състои
от самостоятелни непозволени увреждания. За характеристиката „съпричиняване на
вредата“ няма изискване за едновременност на действията на всички деликвенти или
извършването им в кратък период от време. Нормата на чл. 53 ЗЗД не поставя никакви
допълнителни ограничения и изисквания за пасивната солидарна отговорност в аспекта на
вредата, освен тя да е причинена от няколко лица.
Налице са и другите елементи от фактическия състав – наличие на неимуществени
вреди /доказани с гласни доказателства/, презумпцията за вина не се явява оборена от АПИ,
а вредите са причинени при или при повод на изпълнение на възложената работа. Ето защо,
налице е фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД и ответната АПИ следва да
отговаря за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им.
Предвид гореизложените мотиви, съдът намира, че предявените искове са доказани по
основание.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи
от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от
ищците неимуществени вреди, интензитета на болките и страданията и тяхната
продължителност.
В резултат на процесното ПТП е починала дъщеря на ищците, която към датата на
пътния инцидент е била на 26 г. От св. показанията, степента на родство, емоционалната
близост и житейска гледна точка следва, че ищците са претърпели неимуществени вреди,
изразяващи се в мъка и страдания от загубата на своя най - близък човек, които вреди са в
пряка причинно – следствена връзка с виновното противоправно деяние на ответника.
Доколкото смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави
вредите от настъпването и от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, то за това
житейско събитие следва да се определи по справедливост размер на обезщетение, по-висок
отколкото за претърпяване на неимуществени вреди от увреди, които не са довели до слагане
на край на живота. Загубата на дъщеря, към която ищците са били силно привързани, ще ги
9
съпътства през целия им живот. Тази загуба е била внезапна, като впоследствие родителите
са лишени както от емоционалния контакт със своята дъщеря, така и от нейната морална
подкрепа. По делото се установи, че между тях е съществувала силна духовна връзка,
взаимност и уважително отношение. Следователно, болките и страдания, които ищците ще
продължават да изпитват от загубата на починалата си дъщеря, трябва да бъде отчетена при
определяне размера на дължимото обезщетение. С оглед конкретните данни по делото
относно възрастта на починалата дъщеря, обстоятелството, че ищците понасят много тежко
нейната загуба, съдът приема, че претърпените от тях неимуществени вреди могат да бъдат
справедливо репарирани с обезщетение за всеки от тях в размер на по 160 000 лв., които
суми са до размера на посочената от ищците глобална сума, до която биха искали да бъдат
обезщетени по отношение на претърпените неимуществени вреди от всеки от тях. Още
повече, че съгласно ТР № 1 от 1.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2021 г., ОСГТК при
формиране на преценката относно размера на претърпяната неимуществена вреда от деликт
размерът на заявената претенция не съставлява решаващ фактор при определяне
справедливия размер на обезщетението.
Възражението на ответника за съпричиняване от починалата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
обосновано конкретно единствено с липса на поставен предпазен колан, е неоснователно. От
механизма на ПТП се установява, че С. Б. при ПТП е била пътник в автобус "Мерцедес",
модел 7010", но липсват доказателства, че е била без поставен предпазен колан. Вещото
лице по СМЕ изрично посочва, че смъртта не е с травматичен произход и се дължи от една
страна на токсичното въздействие върху организма на продукти отделени в обстановка на
пожар и от друга на действието на висока температура - термична травма, а не в резултат от
претърпяно транспортно произшествие. В този смисъл с или без поставен обезопасителен
колан неблагоприятния смъртен резултат е бил неизбежен. При липсата на категорични
доказателства, че С. Б. е била без поставен предпазен колан, респ. на такива за наличието на
причинно-следствена връзка между поведението на починалата и вредоносния резултат и
конкретно, че уврежданията не биха настъпили, дори и да бе доказано непоставяне на
предпазен колан, то съдът приема, че липсва принос от пострадалата по см. на чл. 51, ал. 2
ЗЗД.
Възражението на ответника за съпричиняване на ПТП и на леталния изход от водача на
автобус "Мерцедес", модел 7010", поради несъобразените действия на водача, не е
правнорелевантен факт по настоящото дело, тъй като противоправното поведение на
третите лица не съставлява съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, защото не е
действие на пострадалия. Категорично се приема от съда, че смъртта на дъщерята на ищците
е настъпила в пряка причинна връзка от деликтните действия, както на водача на автобус
"Мерцедес", модел 7010", така и от противоправното бездействие на служителите на
ответника АПИ, от което са настъпили преки и непосредствени неимуществени вреди за
ищците, което обуславя солидарната отговорност на водача на автобуса и ответника като
съпричинители на вредата съгласно чл. 53 ЗЗД. Когато деликвентите са солидарно отговорни
съгласно чл. 53 ЗЗД съдът обаче не е длъжен и не се изследва съотношението между вината
10
на съпричинителите и не е длъжен да определя степента на съпричиняването, респ.
ответникът не следва да бъде осъждан съответно на неговия принос; той отговаря пред
ищеца изцяло и в пълен размер съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Т. е. с оглед установената в чл. 53
ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към
увреденото лице в пълния им размер, а не съобразно приноса им. Съотношението на вината
има значение само във вътрешните отношения на солидарните длъжници и е предмет на
иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет на делото са вътрешните отношения между
длъжниците. Следователно в процесния случай въобще не може да се говори за принос от
починалата С. Б. по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съпричиняването на вредата по смисъла на чл. 53 ЗЗД от водача на автобуса е
правнорелевантен факт по настоящото дело единствено с наличните твърдения и данни от
ищците, че част от солидарното задължение вече е погасено, чрез извършено плащане на
обезщетение в размер на по 79 000 лева от застрахователя по ЗЗГОА „ГРАВЕ Застраховане
Неживот“ АД, Скопие. Същото обаче е взето предвид и е приспаднато от ищците от
считания от тях справедлив глобален размер на обезщетение за неимуществени вреди от по
160 000 лв., като по настоящото дело претендират срещу ответника АПИ разликата от по 81
000 лева, предявени в частичен размер от по 26 000 лв. С отчитане и признато от ищците на
това извършено плащане по настоящото дело не би се достигнало до неколкократно
обезщетяване на една и съща вреда. Безспорно в този смисъл са и решение № 17/06.03.2015
г. по гр. д. № 3174/2014 г., ІV г. о., ВКС, Решение № 146 от 28.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4482/2018 г., IV г. о., ГК, решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г., III г. о.,
решение № 206/07.12.2023 г. по гр. д. № 4573/2022 г. на ВКС, Второ ГО и множество други.
В обобщение с оглед на гореизложеното - възраЖ.ята на ответника в изложения от него
смисъл за съпричиняване са неоснователни и определеното обезщетение не следва да бъде
намалявано.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове по чл. 49 ЗЗД са
доказани по основание и размер. След като предмет на настоящото дело е само част от
спорното право и със сила на присъдено нещо се установява само тази част, то предявените
искове по чл. 49 ЗЗД са основателни и същите следва да бъдат уваЖ. за претендираните от
ищците частични размери от по 26 000 лв.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателна е и
акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху присъдената главница. На
основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което ответникът дължи лихва от датата на деликта -
***, до окончателното изплащане на присъдената главница.
Ответната АПИ не носи гражданска отговорност за обезщетение за забава в плащане,
дължимо и извършено от трето на спора лице"Граве Застраховане Неживот" АД, Скопие;
отговорността на това дружество произтича от различни факти, без пряка
причинноследствена връзка с противоправно поведение на лица от състава на ответника.
Затова тези претенции са неоснователни.
11
По разноските
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника са претендираните и доказани от
ищците разноски по делото в размер общо на 9 918.55 лева (съгласно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК, като в представения договор за правна защита – л. 56
от делото, е посочено, че е оказана безплатно адв. помощ – чл. 38 ЗА), които предвид изхода
от спора следва да им бъдат присъдени изцяло.
При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищците има право на
възнаграждение, което съдът определя за защита на всеки един от ищците на по 3276 лв. с
ДДС, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. чл. 2, ал. 2 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. /като е налице
искане и доказателства, че адвокатът е регистриран по ЗДДС/, или общо 6552 лв. с ДДС,
което предвид изхода от спора следва да му бъде присъдено изцяло.
С оглед изхода на спора, на ответника не се дължат разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Македония № 3, да заплати на М. Б., МБ: *** и Х. Б.,
МБ: ***, и двамата с адрес: ***, на основание чл. 49 във вр. с чл.45 ЗЗД сумата от по 26 000
лева за всеки един от ищците (предявени като частични от сумата от по 81 000 лева) –
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка със смъртта на тяхната
дъщеря С. Б. при ПТП от ***, около 03:00 часа, на скоростен път, част от лот 0 на АМ
„Струма“, при 31+800 км, в посока към отбивката за с. ***, област ***, е настъпило ПТП
(самокатастрофа) с пътнически автобус марка „Мерцедес“, модел „7010“, с македонски peг.
№ ***, ведно със законната лихва върху тези посочени суми, считано от датата на събитието
- ***, до окончателното им изплащане, на осн. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
претенциите за заплащане на законната лихва върху изплатените от „ГРАВЕ Застраховане
Неживот" АД, Скопие, части от дължимите обезщетения в размер на по 79 000 лева за
неимуществени вреди за всеки един от ищците във връзка със загубата на С. Б., считано от
*** (датата на събитието) до 13.07.2023г. (датата на плащането на частта от обезщетенията).
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Македония № 3, да заплати на М. Б., МБ: *** и Х. Б.,
МБ: ***, и двамата с адрес: ***, сумата 9 918.55 лв. – разноски по производството пред ОС -
Перник.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Македония № 3, да заплати на адвокат Н. Н. Д. - ШАК,
ЛНА ***, адрес на дейност ***, сумата 6552 лв. с ДДС – адв. възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищците по производството пред ОС - Перник.
12
Решението е постановено при участието на "Автомагистрали" ЕАД, ЕИК *********,
като трето лице-помагач на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“,
БУЛСТАТ *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-седмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
13