РЕШЕНИЕ
№ 478
гр. Търговище, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря К. Ал. К.
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20253530100181 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание – чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът – А. Г. А. твърди в исковата си молба, че е внук и наследник
на дядо си А. Г. Н., ЕГН **********, починал на 28.04.1986 год., бивш жител
на село Макариополско, община Търговище, област Търговище.
С Договор от 25.07.1935г. дядо му А. Г. Н. е закупил от А. Д. М. следния
недвижим имот: Ясак /дворно място/ от 1,7 дка /един декар и седем ара/, край
село, находящо се в с. Макариополско, при съседи: от две страни мера и от две
страни общински парцели за сумата от 1700 /хиляда и седемстотин/ лева.
Този имот не е бил включван в ТКЗС и ДЗС, не е одържавяван и се е
владял в пълните му граници, без прекъсване, постоянно, спокойно, явно,
несъмнително и с намерение, че вещта е собствена, като никой не им е пречил
да владеят имота си, последователно от: А. Г. Н. /дядо му/ от 25.07.1935г. до
1986 год. и съпругата му П. Д. Н. /баба му/ от 25.07.1935г. до 1991 г.; след това
от синът им Г. А. Г. /баща му на ищеца/ до 2003 год. и от тогава до настоящия
момент от ищеца, всички необезпокоявани през целия период от никого.
Имотът винаги е бил и е с материализирани граници- ограден е с телена
мрежа преди на дървени, в последствие на бетонни колчета. Първоначално в
1
него са се отглеждали жито, царевица, боб, след това е бил бостан -
отглеждали са се дини, пъпеши, в последствие люцерна и тикви.
Имотът е бил незастроено дворно място в границите на село
Макариополско, като в последствие, на основание разпоредбата на § 70 от
ППЗПИНМ със Заповед № 418/19.04.1962г., видно от Разписен лист за с.
Макариополско околия Търговищка /с.Насчи, околия Е. Д./ е изключен от
регулационните граници па населеното място и с земеделска земя.
По стария регулационен план на село Макариополско /с.Насчи/, одобрен
за улична регулация с Указ 19 от 18.02.1922г. и за дворищна регулация със
Заповед №504/ 24.02.1922г. имотът е записан в разписния лист на името на
дядо му А. Г. Н. и представлява УПИ I в квартал 1, при съседи: УПИ II- В. П.
Д., УПИ III- Д. П. Д., УПИ IV- С. Г. и от две страни път.
По плана за земеразделяне имотът е с номер 050001 /петдесет хиляди и
едно/ в землището на с. Макариополско, с площ от 1,755 /едно цяло
седемстотин петдесет и пет хилядни/дка, начин на трайно ползване нива,
категория III, местност „Бежане“.
След справка в действащата кадастрална карта и кадастрални регистри
на местност „Бежане“ с. Макариополско, община Търговище, област
Търговище, одобрени със Заповед № РД-18-19/ 13.04.2017г. на Изпълнителен
директор на АГКК, установил, че горепосоченият имот представлява ПИ с
идентификатор 46190.50.1 /четиридесет и шест хиляди сто и деветдесет точка
петдесет точка едно/, нива, частна собственост, вид територия земеделска,
категория 3, с площ 1755 кв.м., стар номер 050001, при съседи: 46190.50.14,
46190.50.2, 46190.50.3 и 46190.50.4 и като собственик е вписан не дядо му на
ищеца и/или неговите наследници, а ответника - Г. И. Г., ЕГН ********** на
основание Договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи с
нотариално заверени подписи № 52 том XI per. 6531 от 22.12.2006г. Служба но
вписванията гр. Търговище.
Счита, че правото на собственост върху процсния недвижим имот е
придобито по наследство от наследниците на А. Г. Н., ЕГН **********, б.ж.
на с. Макариополско, община Търговище, сред които е ищецът и той го е
придобил по давност, на основание разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС, тъй
като ищецът и неговите наследодатели са владяли и той продължава да владее
процесния недвижим имот повече от 79 години в пълните му граници, без
2
прекъсване, постоянно, спокойно, явно, несъмнително, с намерение, че вещта
е собствена, като никой не им е пречил да владеят имота си и до момента
владеят същия.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признаете за
установено но отношение на ответника - Г. И. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: село Макариополско, община Търговище, област
Търговище, ул.******, че А. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Варна ********** е собственик по наследство и давностно владение на
Поземлен имот с идентификатор 46190.50.1 /четиридесет и шест хиляди сто и
деветдесет точка петдесет точка едно/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Макариополско, община Търговище, област Търговище,
одобрени със Заповед №РД- 18-19/ 13.04.2017г. на Изпълнителен директор на
АГКК, адрес на поземления имот: с. Макариополско, местност Бежане, с
площ 1755 /хиляда седемстотин петдесет и пет/ квадратни метра, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: 3 /трета/, номер от предходен
план: 050001, при съседи: 46190.50.3, 46190.50.14, 46190.50.2, 46190.50.4.
Редовно призовани ищецът не се яви лично в открито заседание и се
представлява от пълномощника - адв. Д. М. А. от АК-Варна, която поддържа
иска така, както е предявен и по подробно изложените в писмена защита
съображения.
Ответникът –Г. И. Г., редовно уведомен, представи писмен отговор в
срока и по реда на чл.131 от ГПК, съгласно който счита иска за допустим, но
неоснователен. Основните възражения на ответника са следните:
Възразява срещу твърдението за последователно, непрекъснато и
необезпокоявано владение върху процесния имот от наследодателите на
ищеца и от ищеца.
Не са истина твърденията, че процесната нива е била собственост на
наследодателя на заявителя на претенцията, че имотът бил владян
последователно, непрекъснато и необезпокоявано от наследодателите на
ищеца и последно от самия него считано от 1935г. до настоящия момент, че
имотът бил някога ограден с мрежа на дървени, а впоследствие на бетонни
колове и т.н.;
Няма доказателства, че наследодателят на ищеца /дядо му/ е придобил
3
право на собственост върху процесния имот, за да твърди той, че е придобил
имота по наследяване!
Приложеното писмено доказателство „Договор" № 52 от 25 юли 1935г.,
предвид съдържателната му част, може да бъде определено само и единствено
като „предварителен договор”, който не може да породи ефекта на
прехвърлителната сделка.;
Правото на собственост върху процесния имот може да бъде проследено
без особено затруднение като се изследват писмените доказателства
изчерпателно посочени в последния абзац на приложения от ищцовата страна
Договор № 52/22.12.2006г. за делба на наследствени земеделски земи, а
именно: Решение №1952/09.05.1994г. на Общинска служба „Земеделие и
гори”- Търговище; Решение № 136 от на Общинска служба „Земеделие и
гори” - Търговище;
Не е точно посочен от ищеца периодът /от 1935г. до момента/ , за който
твърди, че владението е било непрекъснато и необезпокоявано от никого, и
който период от време ищецът сочи за свое придобивно основание.;
Ответникът заявява допълнително правно основание за придобиване на
собствеността върху процесния имот, а именно давностно владение от него
лично, което е установил, считано от м.12.2006г. /когато е сключен договора
за делба на наследствени земеделски земи между наследниците на Г. Т. М., Н.
Г. Т. и И. Г. Т./ и продължило до м.12.2022г.
Ответникът моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Редовно призован в открито заседание ответникът не се яви лично и се
представлява от пълномощника – адв. А. Д. А. от АК-Варна, който поддържа
писмения отговор и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение за наследници на А. Г. Н., род. 1911г.,
починал на 28.04.1986г., за което е съставен акт за смърт № 7/29.04.1986г. в
село Макариополско, общ. Търговище, се установи, че негови законни
наследници са: П. Д. Н. - съпруга, род. 1914г. и поч. 1991г.; Г. А. Г. - син,
поч. 2003г.; Д. А. И. - дъщеря, поч. 2023г. След смъртта на Г. А. Г. през 2003г.,
негови законни наследници са З. С. Г.-съпруга, поч. 2019г.; А. Г. А.-син, род.
4
1965г.; Т. Г.а А.-син, род. 1973г. и П. Г. Б.-дъщеря, род. 1961г.
Безспорно е, че А. Г. Н. /поч.1986г./ и П. Д. Н. /поч.1991г./ са дядо и
баба по бащина линия на ищеца - А. Г. А., а Г. А. Г. /поч.2003г./ е негов баща.
Видно от представения от ищеца договор, сключен в писмена форма на
25.07.1935г., А. Д. М. се задължава да продаде на А. Г. Н., /дядото на ищеца/
следния недвижим имот: Ясак /дворно място/ от 1,7 дка /един декар и седем
ара/, край село, находящо се в с. Макариополско, при съседи: от две страни
мера и от две страни общински парцели, за сумата от 1700 /хиляда и
седемстотин/ лева, а последният да закупи имота при цена и условия,
посочени в договора. В случай, че някоя от страните наруши задълженията си
по този договор , дължи на другата страна обезщетение от 3400 лв.
Визираният договор е предварителен, доколкото за прехвърляне на
собственост върху недвижим имот се изисква нотариална форма. Не е спорно,
че е сключен в писмена форма, съдържа съществените условия /предмет и
цена/ и доколкото няма други данни от момента на сключването му през 1935
г. владението върху ясака е предадено на дядото на ищеца.
В разписния лист на с. Макариополско по стария план /от 1922г. до
1978г./ въпросният имот е в регулацията, представлява парцел I в кв.1 и е
записан на – н-ци на А. Г. Н. по договор за покупко-продажба от 25.07.1935г.
Показан е на приложената скица от 30.08.2010г., издадена от Община
Търговище за ОСЗ. Не е спорно обстоятелството, че с новия план от 1978г.
процесният имот-ясак е изключен от регулацията на с. Макариополско. По
действащата кадастрална карта на селото същият имот е с идентификатор
46190.50.1.
От приложените към писменото заключение по съдебната техническа
експертиза и приети като писмени доказателства по делото се изясни, че
лелята на ищеца – Д. А. И. със заявление Вх.№ 12601/03.06.1992г. до ОПК-
Търговище е заявила възстановяване на земеделски земи общо 21.6 дка, на
наследниците на А. Г. Н. и в т.ч. под. № 5 – Ясак-нива с площ 1.7 дка – в
селото, като е отбелязано, че в момента се владее. Към заявлението е
приложено и копие от емлячния регистър за непокрити имот в с.
Макариополско, където за А. Г. Н. е записан под № 5 – Ясак – в село-
покупка, площ 1.7 дка. С протокол № 3592/27.10.1992г. ПК-Търговище
признава за възстановяване чрез план за земеразделяне правото на
5
собственост върху всички заявени имоти, общо 21.6 дка, като няма
постановен отказ. С отделно допълнително заявление със същия № и дата
12601/03.06.1992г. до ОПК-Търговище е заявено възстановяване на
земеделски земи на наследниците на А. Г. Н. под № 1. като Нива с площ 1.7
дка – по скица - парцел I в кв.1 т.е. искано е възстановяване на ясака, който се
владее в реални граници. Приложена е скица на имота, изд. 1994г., като на
наследници на А. Г. Н. обозначеният имот е с площ 1720 кв.м. в парцел I в
кв.1 по стария план /л.155/. По това допълнително заявление няма изрично
произнасяне на ПК-Търговище, нито отказ, нито признаване.
От писмените доказателства, представени от ОСЗ-Търговище и от
ищеца се установи, че със заявление Вх.№ 12074/27.05.1992г. до ОПК-
Търговище, подадено от Н. Г. Т., чичо на ответника - Г. И. Г., е заявено
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи на братята
Г., И. и Н. Г.и Т. , общо 81.4 дка, като в т.ч. и под № 6 – ясак с площ 2.2 дка в м.
до село. С решение по Протокол № 3619/27.10.1992г. ПК-Търговище е
отказала възстановяване с план за земеразделяне на ясак с площ от 2.2 дка,
тъй като подлежи на възстановяване в реални граници. С отделно
допълнително заявление със същия № и дата12074/27.05.1992г. до ОПК-
Търговище, подадено от Г. Г. Г., като наследник на Г. Т., и първи братовчед на
ответника, е заявено възстановяване в реални граници на наследниците на
братята Г., И. и Н. Г.и Т., в реални граници само на ясак с площ от 2.2 дка – по
приложената скица. Видно от приложената скица, изд. през 1992г., на Г. Т.,
обозначеният имот е с площ 2212 кв.м. в парцел I, в кв. 3 по стария план
/л.157/. С решение № = от 09.05.1994г. на ОСЗ-Търговище /л.82 по д./ се
възстановява правото на собственост на наследниците на Г., И. и Н. Г.и Т. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: 1.
Нива от 2.162 дка, трета категория, местност „Бежане“, имот № 049001 по
картата на землището на с. Макариополско и 2. Нива от 1.755 дка, трета
категория, местност „Бежане“, имот № 050001 по картата на землището на с.
Макариополско, при посочените граници. С това последното визирано
решение на ОСЗ се възстановява право на собственост в реални граници по
отношение на т.2 - Нива от 1.755 дка, трета категория, местност „Бежане“,
имот № 050001 на наследниците на братята Г., И. и Н. Г.и Т., който имот
никой не е заявявал и не е притежавал, доколкото е видно от извлечение от
емлячния регистър става дума за ясак в село от 2.2 дка.
6
Съгласно договор за делба на наследствени земеделски земи, вписан с
Вх.№ 52, том XI, Дв.Вх.№ 6531 от 22.12.2006г. по описа на СВ-Търговище,
при извършване на доброволната делба между наследниците на Г. Т. М., Н. Г.
Т. и И. Г. Т., ответникът по настоящото дело - Г. И. Г. получава в дял и става
изключителен собственик на няколко недвижими имота в землището на с.
Макариополско, в т.ч. и нива с площ 1.755 дка, трета категория, местност
„Бежане“, съставляващ имот № 050001 по плана за земеразделяне, при
посочените съответно граници. Въз основа на този договор за доброволна
делба от 22.12.2006г. в СГКК-Търговище за собственик на имота е записан
ответника - Г. И. Г., видно от скица на ПИ № 15-337771/26.02.2025г. за
поземлен имот с идентификатор 46190.50.1., в с. Макариополско, местност
„Бежане“, представляващ нива с площ 1755 кв.м., с номер по предходен план
050001, при съседи: 46190.50.3.; 46190.50.14; 46190.50.2; 46.190.50.4.
От писменото заключение по съдебна техническа експертиза /л. 140-
149/, по искане на ищеца още с исковата молба, изготвено след проверка в
Общинска служба “Земеделие”-Търговище; Община Търговище, отдел “ТСУ“
и СГКК-Търговище и след непосредствен оглед на имота и замерване на
място и заснемане, потвърдено от вещото лице инж. Д. Д. и възприето като
компетентно изготвено и обосновано, както от съда, така и от страните в
откритото заседание на 24.09.2025г., се установи безспорно следното:
1.За с.Макариополско има два плана. Стар - отменен план, който е
действал от 1922г. до 1978г. и нов план, одобрен със Заповед №806 от
10.11.1978г. Новия план е действащ и към настоящия момент.;
2. По стария план процесния имот е в регулация, и представлява УПИ I в
квартал 1. В разписния лист към стария план е записан на н-ци А. Г. Н.,
съгласно договор за покупко-продажба от 25.07.1935г. По новия план от
1978г., процесният имот е извън регулацията на с.Макариополско,
общ.Търговище.;
3. Към експертизата представя комбинирана скица /лист 158 по делото/,
изготвена от фирма „И.“ ЕООД Търговище. Поясненията по нея са направени
в т. 11 от експертизата.;
4. След извършените проверка в ОСЗ-Търговище, Община Търговище,
СГКК- Търговище и посещение на място вещото лице установява, че имотът
на А. Г. Н. закупен с договора от 25.07.1935г., съответства и е идентичен на:
7
- на УПИ I в кв.1 от стария регулационен план на с.Макариополско;
- извън регулация по новия регулационен план на селото;
- на имот № 050001 по КВС и план за земеразделяне;
- на ПИ с идентификатор 46190.50.1 по действащата КК
- на имот № 050001, описан в пункт 1 на Договор за делба на
наследствени земеделски земи, вписан с вх. № 52, том XI от 22.12.2006г. в
Служба по вписванията -Търговище (л.17 и л. 18 по делото);
5. От направеното проучване в селото и събраната информация, описана
в т.8 от констативно-съобразителната част е установено, че местността „Край
село” по Договора от 25.07.1935г. попада в местност „Бежане” по КВС, Плана
за земеразделяне и КК на село Макариополско, Община Търговище.;
6. Експертизата счита, че местността „Бежане“ е близка местност с
местността „Край село“, описана в документите по процесния имот.
7. При запознаване със заявленията за възстановяване на земеделските
земи на наследодателите на страните вещото лице установява, че в никое от
заявленията или в приложените копия от емлячния регистър, местността
„Бежане“ не фигурира. Предполага, че местността „Бежане" от плана за
земеразделяне, КВС и сега КК обединява части от местностите „Ясак в село“,
„Ясак до село“, „Ясак край село“ и „Край село";
8. При посещение в Държавен архив - Търговище установих, че
запазените документи от образуването на ТКЗС в с.Макариополско при тях са
много малко.
Внесените ниви във всички запазени партиди от влизане в ТКЗС са
записани с общи декари. От тази информация не може да се установи внесен
ли е процесния имот в ТКЗС и ДЗС и ако „да" от кого.;
9. При посещение на място вещото лице установява, че ПИ с
идентификатор 49190.50.1 по КК на с.Макариополско, представлява нива в
северозападния край на селото. Терена е с наклон на югозапад. Ограден е от
всички страни с нова ограда от мрежа на стари бетонови колове, някои от
които не са стабилно забити в земята.
ПИ идентификатор 49190.50.1 не попада в общ блок обработван
машинно от арендатор или земеделска кооперация.;
8
10. Представя комбинирана скица, изготвена от фирма „И.“ ЕООД
Търговище. Тя е изготвена след заснемане имота на място в присъствието на
страните и съвместяване на данните от заснемането със стария регулационен
план, сега действащия регулационен план, КВС/ПЗ, и Кадастралната карта на
с.Макариополско, общ. Търговище. Границите на процесния имот по
отделните планове и карта са изчертани с различни цветове, а именно:
- с червен цвят е имота по КВС/ПЗ с №050001;
- с жълт цвят е УПИ I в кв.1 - имота по стар кадастрален и регулационен
план;
- с черен цвят са границите на ПИ идентификатор 46190.50.1 по КК,
които съвпадат с геодезическото заснемане на място.
Границите на УПИ I в кв.1 от стария кадастрален и регулационен план (в
жълто) съвпадат с границите на имот с № 050001 по КВС/ПЗ (в червено),
съвпадат с границите от геодезическото заснемане на място (в черно) и с
границите на ПИ идентификатор 46190.50.1 по КК на с.Макариополско (в
черно).
В хода на изслушване на вещото лице в о.з. на 24.09.2025г. същото
разясни и потвърди, че спорният, процесен имот, за който претендира сега
ищеца, е различен от заявения имот по допълнителното Заявление с вх. №
12074 от 27.05.1992 г. от Г. Г. Г. с ЕГН:**********, което заявление е
приложено към експертизата. Спорният имот, по повод на който ищецът
образува делото, сега е с идентификатор № 46190.50.1 и той е бил заявен от
лелята на ищеца, като по стария план този имот е бил с № I в кв. 1 по стария
отменен регулационен план на с. Макариополско, а по КВС този имот е с ид.
№ 50001.
За изясняване на спора от фактическа страна, съдът разпита в първото
о.з. общо шест свидетели, от които - четирима свидетели по искане на ищеца:
1. И. Ц. Г. - 76 години, от с. Макариополско, живущ в гр. Търговище; 2. Д. Н.
Д. – 76 години, първи братовчед на бащата на ищеца, живущ в с.
Макариополско; 3. Н. И. Д. – 56 години, живущ в с. Макариополско; 4. Д. И.
Р. – 58 години, живущ в с. Макариополско, и двама свидетели – по искане на
ответника: 5. М. Т. М. - 67 години и 6. С. М. Ю. - 43 години, последните
двама също живущи в с. Макариополско.
9
Безспорно се установи от показанията на първата група свидетели, че
процесният имот се намира на края на селото, до мерата, като първо са го
владяли от 1935 г. , обработвали, сеели и събирали плодовете му - дядо и
бабата на ищеца т.е. дядо А. и баба П., като след смъртта им /1986г. дядото и
1991г. бабата/ за кратко го е работил зет им С.-съпругът на лелята на ищеца-
Д.; след това го е обработвал и владял Г. – бащата на ищеца, а след него и до
момента го работи и владее ищецът, като след 2013-2014г. мястото е давано
като под наем на един бай Ш. да го сее с люцерна и да я коси, защото
отглеждал животни, а той се отблагодарявал като давал по едно агне –на Г.,
след това на А., но преди около две години той починал.
Св. Г. е категоричен, че откакто датират детските му спомени, защото
били комшии с дядото и бабата на ищеца, от 1955г. когато си дядо си пасял
овцете до 1969г., когато е дошъл да учи в Търговище все виждал дядото и
бабата на ищеца да работят мястото, сеели го с царевица, жито, бостани, то
било оградено тогава с жив плет. Това място е било като дворно място тогава.
Няма спомен за ответника Г. И. Г. да е бил там. Никой никога не е гонил от
мястото бабата и дядото на ищеца докато е бил там до 1969г.
Св. Д. знае ясака на бабата и дядото на ищеца, който бил около декар и
половина-два, на края на селото или както му викали в „Бежанската махала“.
Той лично е работил на това място. След като починал дядо А., св. Д. ходил да
помага със С.-свакото на ищеца да го работят. След като починали и двамата,
и дядото, и бабата, Г.-баща му на ищеца се заел да го обработва, сеели
бостан, царевица, картофи и после с каруцата с магарето прибирали
реколтата. След това го давал под наем на Р. - синът на Ш. до коси люцерната
за животните, които отглеждал. След смъртта на баща му, ищецът /живее във
Варна/ често идва в с. Макариополско и св. Д. почти всяка седмица го вижда
там, прави ремонт на къщата. Същият свидетел е категоричен, че ясакът е на
свако А. и на леля П. и сега А. го работи. Преди десетина дни пред съдебното
заседание е видял ищеца в с. Макариополско, идва си в събота и неделя,
предната година цялото лято е бил в селото. Св. Д. познава ответника – Г.,
който живее на другия край на селото, но той в процесния имот не е живял и
свидетелят не е виждал Г. там и не знае дали процесният имот е бил на
наследодатели на Г..
Св. Д. от деца се познава с ищеца, с брат му, техните родители, баба и
10
дядо. Знае, че имат два ясака, като въпросният се намира в горния край на
селото, но е в селото, не е извън него, близо до гората, до поляната. По площ
е около два дка, граничи от две страни с поляната, общинска мера и с други
дворове-ясаци. Дядо Н. и баба П. работили това място, сеели царевица, боб,
люцерна, а една година и тютюн. Св. Д. заедно с Т.-братът на ищеца са ходили
да помагат там. Мястото било оградено с дървени колове и мрежа, а преди
около 2-3 години е оградено с циментови колове. Тъй като в двора прораснали
салкъми, наско-ищецът извикал човек с багер, изкоренили и изчистили всичко
и после възстановили оградата. Св. Д., който е арендатор ходил с машините
си да обработва процесното място, Н. искал да сее люцерна. Последно преди
около един месец св. Д. минал мястото с дискова брана. Св. Д. познава
ответника Г., но никога не го е виждал в имота. През последните десетина
години в имота е била сята люцерна, която е многогодишна култура-от 5 до 7
години. Н. дал на един турчин- Ш. С. да коси люцерната, като за това
получавал от него едно агне. Това лично го е виждал свидетелят. Ш. гледал
люцерната, като преди около две години е починал, бил болен, а две години
преди това спрял да коси люцерната. Всички в селото знаят, че ясака на дядо
А. и баба П. е на Н., внукът им. След като се разчуло, че Г. има документ за
собственост, св. Д.коментирал и с лелята на ищец, която била учудена и по-
скоро възмутена. Същият свидетел като видял в селото ответника Г. го
попитал: „Ти, кога си имал ясак там, спомняш ли си да си копал царевица, боб
или нещо друго ?“ и още „Аз го знам този ясак, че е на Н., вие какво
правите?“, но ответникът не отговорил нищо, не възразил изобщо, не
обяснил, изчервил се и изглеждал силно притеснен.
Св. Р. се познава с ищеца от детските си години, заедно са израснали.
Знае, че баба му и дядо му на ищеца са имали два ясака - единият под къщата
на свидетеля, а другият, за който е делото и е голям около декар и нещо се
намира над селото. Този ясак е на края на селото, граничи с поляната и после
са нивите. Откакто се помни св. Р. процесният ясак е бил на дядо му А., на
баба му П., а след това и на баща му Г., на А.-ищеца. Първите му спомени на
този свидетел за въпросния имот са от 1973г., когато неговият баща, който
бил комбайнер е влязъл с комбайната и пожънал мястото. Много години
гледали чесън, а жънаха пшеница с комбайната. От следващите години си
спомня, че бабата и дядото на ищеца гледали и чесън, а по-предна година
тютюн. В детството му, това било събитие, защото по-рядко се гледал тютюн.
11
Когато починал дядо А., баща му Г. на ищеца движил работата в имота.
Лелята и свакото на ищеца се казват Д. Г. и С., тя била учителка на свидетеля,
а съпругът и директорът на училището. Свакото на ищеца докато бил жив,
някъде до към 1991г. помагал за прибирането на люцерната. Вече след
смъртта на Г., бащата на А., през следващите години мястото било дадено на
бай Ш., който отглеждал люцерна в продължение на много години. Това е
било след 2013г. или 2014г. Тогава св. Р. лично бил ходил при бай Ш., който
отглеждал овце и кози, за да си купи едно агне и той му казал, че продължава
да поддържа ясака. Ш. е починал около 2015г.- 2016г. Св. Р. лично е ходил за
последно през пролетта на тази /2025/ година, да заведе един трактор, за да го
обработи мястото. Н., ищецът, му бил поръчал – през м. Март или Април
2025г. поръчал през март месец или април. Това място е оградено много
отдавна. Оградата е била от старите с бодлива тел, стари колове и мрежа, а
сега е с мрежа. Лично св. Р. я откачил и след като излязъл трактора я закачил
мрежата, а колчетата са бетонни. Лично св. Р. платил на тракториста 40 лв. и
после Н. му върнал парите. Г. П. се казва трактористът. Същият свидетел не е
чувал някой да се противопоставя на баба му, дядо му или на баща му или на
ищеца и някой да претендира, че мястото е негово. Св. Р. е чул от Н., преди
две или три години нещо че имало някакви проблеми с въпросното място, но
той - Н. вече си го работил, а и както семейството на този свидетел, така и
съседите, всички знаят, че мястото е тяхно-на Н.. Когато Н. му казал, че има
проблеми с този имот, той-Н. със сигурност си го работил имота. Ищецът
живее в гр. Варна, но последните 7-8 години прекарва доста време на село и
постоянно се виждат със свидетеля - всяка седмица по два пъти в седмицата, а
през последните 3-4 години ищецът през лятото си идва на село. Св. Р.
познава ответника Г. Г. като жител на селото, но не знае, че този въпросният
имот е негов.
Втората група свидетели знаят от ответника, защото той им е казал, че
процесният имот е негов.
Св. М. е приятел на ответника и той му казал, че това място е негово.
/“Каза ми „ясакът е мой“ и аз това знам. Мястото сега е с ограда и нещо
изкоренено. От Г. знам това.“/ От Г. знае, че той получава мястото от дядо,
баба по разпределение, по наследство. От Г. знае, че е ходил геодезист,
свидетелят не е бил там, когато е дошъл геодезист в имота, Г. е бил там. След
това го е извикал, за да му помага да забиват колчета и бодлива тел. След
12
2005г., след идването на геодезиста, ходили с Г. и косили трева, събирали я,
чистили дръвчетата. Два-три пъти на година св. М. ходил да коси. Г. имал
магаре и я карали тревата за животните. След това ликвидирали животните,
махнали ги и повече този свидетел не е ходил. Според него животните ги
махнали след 2010г., но не може да каже точно. След това, спрели да ходят и
това било. Св. М. нито знаел хората в селото да са знаели на кого е това
място.
Св. Ю. живее от 43 г. постоянно в с. Макариополско, но не познава
нито ищеца А., нито баба П. и дядо А., нито техния син Г.. Познава лелята и
свакото на ищеца – Д. Г. и С. Г. – директорът на училището, който вече е
починал, но докато е бил жив последният, той не го е виждал да работи в
мястото. Познава ответника Г. от около 30 години. Доколкото е запознат
свидетелят, при делбата на наследствени земи това място се паднало на Г..
Същият свидетел не е бил там когато дошъл геодезист, това го знае от Г..
Помогнал заедно с предходния св. М. М., Г. да загради мястото с дървени
колове и с бодлива тел. Преди това нямало ограда, а израстъци от храсти и
салкъми. Помагал на Г. да коси тревата, да прибира сеното, с което си
изхранвал животните. Това било в период от след 2006-2007г. до към 2019г.,
когато Г. изоставил мястото, вече не коси, защото нямал животни. Не знае
колко пъти е ходил да коси за това време. В момента мястото е изчистено,
няма салкъми, няма големи дървета и има нова ограда. Новата ограда не
правена от Г., а от собственика за когото се твърди, че мястото е негово.
Последният разпитан свидетел не знае човек с името Шабан да е ходил и да е
косил мястото.
Съдът дава вяра на първата група свидетели, чиито впечатления датират
последователно от към 50-те години на ХХ век до момента т.е. до няколко дни
преди съдебното заседание, в което са разпитани. Първите четирима
свидетели имат пълни, преки и непосредствени впечатления за владението на
имота от дядото и бабата, след това от баща му на ищеца и накрая от самия
него. Те са очевидци и самите те са участници в извършвани в имота дейности.
Показанията на първата група свидетели кореспондират, както помежду си,
така и с писмените доказателства по делото. Същите свидетели са конкретни
в показанията си от кога и от къде ищецът има този имот; как е обработван;
кога и какви култури са отглеждани; назовават хората, които са помагали
13
/напр. свакото на ищеца Симеон; бащата на св. Р.; Т.-братът на ищеца;
трактористът Г. П./ или които с разрешение на собственика са ползвали имота
за косене на люцерна /напр. бай Ш. С.и Р.-синът на Ш./. Несъмнено и
категорично се доказа, че, както съседите, така и всички в селото /с
изключение на двамата свидетели, водени от ответника/ знаят, че ясака на
дядо А. и баба П. е на Н., внукът им. Ответникът живеел в другия край на
селото и никой от първата група свидетели не го е виждал в процесния имот.
Съдът, при така установената фактическа обстановка прави
следните правни изводи:
Ищецът е предявил иск против ответника с правно основание чл.124
ал.1 предлож.2-ро ГПК. Съгласно цитираната разпоредба всеки може да
предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на една правно отношение
или на едно право, когато има интерес от това.
Разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на дворно място,
изключено от регулационния план на селото, за което липсват данни да е
включено в ТКЗС или фактически да е отнето, след надлежно обезщетяване на
собственика. Искът по чл.124 ал.1 от ГПК е надлежно правно средство за
защита на собствеността, а давността –допустим способ за придобиване
правото на собственост.
В конкретния случай ищецът моли съдът да постанови решение, с което
да признае спрямо ответника, че е собственик по наследство и давностно
владение на Поземлен имот с идентификатор 46190.50.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Макариополско, община Търговище,
област Търговище, одобрени със Заповед №РД- 18-19/ 13.04.2017г. на
Изпълнителен директор на АГКК, адрес на поземления имот: с.
Макариополско, местност Бежане, с площ 1755 квадратни метра, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива.
Правният интерес на ищеца е обусловен от това, че в КККР на с.
Макариополско за собственик на същия имот е посочен ответникът.
В настоящото производство, след преценка поотделно и в съвкупност
на писмените и гласни доказателства и заключението на съдебната
техническа експертиза, че процесният имот, обозначен сега като ПИ с
идентификатор 46190.50.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
14
на с. Макариополско, по стария отменен план на селото /действал от 1922г. до
1978г./ е бил в регулация и е представлявал УПИ I в кв.1, като по новия план
от 1978г. този имот е извън регулацията на селото. От 1935 г. дядото на
ищеца по бащина линия е установил владение в имота по силата на
предварителен договор, така че след изтичане на придобивната давност през
1945 г. е станал собственик на имота по давностно владение. Като
собственици на имота дядото и бабата на ищеца са го владели до смъртта си
/1986г. съответно 1991г./, след което баща му на ищеца е продължил да владее
имота като свой собствен. Въпросният имот винаги е обработван и владян в
съществуващите му реални граници, никога не е бил изоставян и не е бил
внасян в ТКЗС, ДЗС или други кооперативни организации. Доколкото е бил
извън регулацията, лелята на ищеца е подавала допълнително заявление през
1992г. за възстановяване на собственост в реални граници на наследниците на
А. Г. Н., които се легитимират за собственици точно по силата на
давностното владение, започнало по предварителния договор от 1935г. и
отразено, и в разписния лист по плана на селото, и в емлячния регистър.
Произнасяне по това заявление няма, както и няма изричен отказ на ОПК-
Търговище. Паралелно с това без да е заявяван от наследодателите на
ответника за възстановяване и без никакви писмени доказателства за
собственост на същите, ОСЗ-Търговище с решение от 09.05.1994г., т.2 се
произнася за възстановяване в реални граници на право на собственост върху
същия този имот, който е собственост на наследниците на А. Г. Н.. Но
независимо от всичко това въпросният имот тогава обозначаван с № 050001 –
нива с площ 1.755 дка по картата на землището, е продължил да е във
владение на бащата на ищеца, който го е обработвал, засявал, събирал
плодове, като в началото са му помагали и съпругът на сестра му, братът на
ищеца. След неговата смърт ищецът е продължил владението на имота като
свои собствен. И през всичките тези години от 1935 г. до момента на
разглеждане на спора през 2025г. т.е в продължение на 90 години,
упражняваното владение върху имота от наследодателите на ищеца и от него
самия е било очевидно, явно за всички, за цялото село, постоянно и спокойно
– без противопоставяне, без пречене или гонене от никого; и с намерението,
че имотът е собствен.
Няма, нито твърдения, нито доказателства от ответника, че още преди
1994 г. или след 09.05.1994г. от когато е решението но ОСЗ- Търговище до
15
22.12.2006г. от когато е договорът за доброволна делба, неговите
наследодатели да са били собственици или да са владели процесния имот. В
договора за доброволна делба на наследствени земеделски земи от 2006г. е
цитирано описанието на имота от решението на ОСЗ при дела на ответника.
Така на база на този договор за доброволна делба от 2006г. ответникът е
вписан в Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Макариополско
за собственик. Ответникът сам се представил на водените от него свидетели,
че той е собственик на имота. Никой обаче не го е виждал да работи в имота,
както се установи от първата група свидетели. Обстоятелството, според
показанията на втората група свидетели, че на няколко пъти бил ходил да
коси трева в имота, докато имал домашни животни, при което му помагали
двамата негови свидетели, а откакто махнал животните – вече не са ходили
там, изобщо не доказва установено и упражнявано 10-годишно явно,
очевидно, спокойно, непрекъснато, постоянно владение с намерението, че е
собственик и противопоставимо на ищеца. Още повече, че показанията на
втората група свидетели си противоречат, доколкото св. М. казва, че от 2005г.
ходили да косят с ответника и махнали животните след 2010г. някъде, а св. Ю.
казва, че след 2006-2007г. са ходили да косят до към 2019г. когато Г. изоставил
мястото. Освен това тези показания са в противоречие с показанията на
първата група свидетели, от които се установи, че в продължение на много
години бай Ш. със знанието на ищеца е ходил да коси люцерната в мястото
някъде до около 2014г.
Несъмнено ищецът има правен интерес да установи съществуването на
своето право на собственост по отношение на ответника, тъй като правото
му на собственост върху въпросния имот е смущавано, застрашено, а именно:
ответникът е записан в Кадастралния регистър на недвижимите имоти
/КРНИ/, че е собственик и от там във всички други документи – напр. скица
от СГКК-Търговище и съответно ищецът не би могъл да се разпорежда с
имота си /напр. продажба, дарение и т.н./.
Съобразявайки изложеното по-горе съдът счита, че предявеният
установителен иск по чл.124 ал.1 предлож.2-ро от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС е
допустим и основателен, поради което и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на общо 6904 лв. , за които са
16
представени писмени доказателства и списък на разноските по чл.80 ГПК
/лист 173 по делото/, в който са детайлно описани.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. И. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Макариополско, общ. Търговище, ул.
**********, че А. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна,
*********, Е СОБСТВЕНИК по наследство и давностно владение на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46190.50.1 /четиридесет и шест хиляди
сто и деветдесет точка петдесет точка едно/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Макариополско, община Търговище, област
Търговище, одобрени със Заповед №РД- 18-19/ 13.04.2017г. на Изпълнителен
директор на АГКК, адрес на поземления имот: с. Макариополско, местност
Бежане, с площ 1755 /хиляда седемстотин петдесет и пет/ квадратни метра,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята при неполивни условия: 3 /трета/, номер от
предходен план: 050001, при съседи: 46190.50.3, 46190.50.14, 46190.50.2,
46190.50.4. на осн. чл. 124 ал.1 предлож.2-ро ГПК във вр. с чл.79 ал.1 ЗС.
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Макариополско, общ. Търговище, ул. ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ************ , направените по
делото разноски в размер на общо 6904 лв.., на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ от решението е приложената към писменото
заключение по съдебна техническа експертиза комбинирана скица /лист 158
по делото/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
17