№ 38861
гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110172229 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 21.08.2025г., подадена от ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД, чрез юрк. Томов, за изменение на решението от 12.08.2025г. по гр. д. №
72229/2024г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, в частта му за разноските. Излагат се
съображения за липса на доказателства относно обстоятелството, че ответниците са
материално затруднени, обуславящо предоставянето на безплатна защита по чл. 38 ЗА.
Поддържа, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да съответстват на
действителната правна и фактическа сложност на конкретното дело. Моли за
отхвърляне претенцията за разноски за предоставена безплатна правна помощ,
алтернативно – за присъждане на адвокатско възнаграждение под минимално
предвидения в наредбата за адвокатски възнаграждения размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответниците заявяват становище за
неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските и молят
същата да бъде оставена без уважение.
Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон,
намира за установено следното:
Депозираната молба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от
процесуално легитимирано лице.
Доколкото ищецът е навел оплаквания за неправилност на решението в частта
относно присъдените в полза на процесуалния представител на ответниците разноски,
то и допустимостта на искането не е обусловена от представяне на списък по чл. 80
ГПК.
Разгледано по същество, същото е неоснователно, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ
и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено
1
от съда в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.
Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция е
достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който
да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., без да е необходимо страната да доказва
съответното основание за предоставянето на безплатна правна помощ. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по
чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Също така съдът не е
обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума (определение № 319 от
09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.).
В случая ответниците претендират присъждане на адвокатско възнаграждение
съгласно чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., за което са представили с възражението,
съответно с отговора на исковата молба, списък по чл. 80 ГПК и договори за правна
защита и съдействие, сключени между ответниците и адв. Стефан Стефанов, адв. С. Д.
и адв. М. Л. на посоченото основание – поради това, че ответникът е материално
затруднено лице. Съдът намира, че представянето на договора за правна защита и
съдействие, в който изрично е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на
клиента безплатно, както и основанието за това – доверителят е материално
затруднено лице, е достатъчно, за да се приеме, че е налице сочената хипотеза по чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., като изрично доказване, че лицето, на което е предоставена
правната защита е материално затруднено, не е необходимо да се провежда
(определение № 515 от 02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. по описа на ВКС, I т. о.,
определение № 97 от 12.02.2021 г. по ч. т. д. № 2895/2019 г. по описа на ВКС, II т. о.,
определение № 162 от 28.04.2022 г. по ч. гр. д. № 5096/2021 г. по описа на ВКС, III г.
о., определение № 337 от 18.10.2018 г. по т. д. № 2221/2017 г. по описа на ВКС, II т. о.,
определение № 27 от 14.02.2020 г. по гр. д. № 4735/2019 г. по описа на ВКС, II г. о.,
определение № 395 от 9.07.2018 г. по т. д. № 1314/2018 г. по описа на ВКС, II т. о. и
др.).
За уважаване на претенцията за присъждането на адвокатското възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е достатъчно в договора за правна защита и
съдействие да е ясно изразена волята на страните по него, че адвокатската помощ е
оказана безплатно – определение № 480 от 12.11.2019 г. по ч. гр. д. № 122/2019 г. по
описа на ВКС, IV г. о., както е в случая. Противната страна в производството, която по
правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага
с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна
правна помощ, като носи тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на
безплатна правна помощ не са налице.
2
В настоящата хипотеза по делото не са представени доказателства,
опровергаващи наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Ищецът е
оспорил, че ответниците са материално затруднени лица с исковата молба, но до
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не е направил искания,
нито е представил доказателства, опровергаващи основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., поради което направените за първи път с молбата по чл. 248 ГПК искания: по
преценка на съда да бъде изискана справка за имуществено състояние, трудови
договори, обезщетения, получавани от държавното обществено осигуряване за
ответниците, съдът приема за преклудирани. Затова СРС не следва да преценява
валидността на сключения между ответниците и посочените адвокати договори за
правна защита и съдействие. По делото не са налични данни, изрично и категорично
опровергаващи посоченото основание за присъждане на разноски за безплатна правна
помощ, поради което в полза на осъществилите безплатно процесуално
представителство адвокати се дължи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ в размер, определен от съда.
За определяне размера на адвокатското възнаграждение за безплатна правна
помощ настоящият състав съобразява разрешенията, дадени с решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела
C-427/16 и C-428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, както и
релевантната съдебна практика при определянето на възнагражденията за безплатна
правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. (напр. определение № 1016 от 06.03.2024 г. по
ч. гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 2797 от 29.10.2024 г.
по ч. т. д. № 2297/2024 г. по описа на ВКС, II т. о., определение № 3450 от 18.12.2024 г.
по ч. т. д. № 2450/2024 г. по описа на ВКС, II т. о. и др.), че разписаното в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е
задължително за прилагане от съда при произнасянето по отговорността за разноските.
Въпреки това приема, че не са налице основания за промяна на присъдените с
решението разноски – присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. за
исковото производство и 200 лв. за заповедното производство, което е съобразено с
цената на иска, фактическата и правната сложност на делото, извършените от
процесуалния представител на ответника действия в хода на производството –
подаване на мотивирано възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, подаване на отговор на
искова молба и молба по хода на делото. Според настоящия състав на съда
определеното възнаграждение удовлетворява критериите справедливост и разумност
на разноските и присъждането на възнаграждение в по-нисък размер не би
преследвало легитимни цели.
По изложените съображения, съдът намира, че не са налице основания за
изменение на решението от 12.08.2025г. по гр. д. № 72229/2024г. по описа на СРС, ГО,
81 състав, в частта му относно разноските.
3
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 280400/21.08.2025г. подадена от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, за изменение на решение от
12.08.2025г. по гр. д. № 72229/2024г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, в частта му
относно разноските.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
На основание чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4