Гр.
Сливен, 26.01.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при участието на секретаря Радостина Желева
като разгледа докладваното от съдия Динчева адм.д. № 263 по описа за 2021 год. на Административен съд Сливен, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Производството по делото е образувано
въз основа на жалба подадена от "МБАЛ ХАДЖИ ДИМИТЪР“ ООД гр.Сливен
представлявано от у. д.П.М.П. срещу Заповед за налагане на санкция № РД-09-806 от
16.06.2021 год. /погрешно изписано в заповедта 2020 год./ издадена от Директора
на Районна здравноосигурителна каса Сливен, с която на лечебното заведение са
наложени десет санкции всяка по 200 лева общо 2000 лева на основание чл.414,
ал.3 от НРД за МД 2020-2022 год.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при неспазване на установената форма и в
противоречие с материално-правните разпоредби. Изложените в заповедта мотиви
били бланкетни и по никакъв начин не ставало ясно
защо административният орган приема изложеното в обстоятелствената част за
нарушение. Не било посочено правното основание за издаване на заповедта. Цитираните
в акта правни норми не съдържали състави на административни нарушения и поради
това неспазването им не би могло да ангажира отговорност на лечебното
заведение. Оспорващото дружество счита, че не е извършило описаните в заповедта
нарушения. На всички дехоспитализирани лица било
предложено лечение в друго отделение, което те са отказали и отказът бил
удостоверен в медицинската документация. Съгласно действащите нормативи
лечебното заведение не можело да хоспитализира пациент без неговото или на
представляващия го съгласие. Имало предвидени такива случаи, но процесния случай не бил такъв. Прави се искане съдът да
отмени заповедта за налагане на санкция като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващото
дружество редовно призовано се представлява от адв. К.К. ***, който поддържа жалбата и изложените в нея твърдения
за незаконосъобразност на оспорения акт и моли същият да бъде отменен. Претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание административният
орган директорът на РЗОК Сливен чрез
процесуалния си представител юриск. Д. оспорва
жалбата и считат същата за неоснователна, а административният акт за правилен и
законосъобразен. По-късно представя подробни писмени бележки.
Административен съд Сливен като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства,
проверявайки законосъобразността на административния акт на всички основания по
чл. 146 от АПК намира за установено следното от фактическа страна:
Оспорващото дружество "МБАЛ
ХАДЖИ ДИМИТЪР“ ООД е изпълнител по договор № 200474/20.02.2020 год. сключен с
НЗОК- гр. София. Със Заповед № РД-09-542 от 21.04.2021 год. Директорът на РЗОК
Сливен наредил да бъде извършена проверка на "МБАЛ ХАДЖИ ДИМИТЪР“ ООД
гр.Сливен от длъжностни лица на РЗОК Сливен със задача „Да се провери
извършената дейност от ЛЗБП през 2020 год. по КП № 114“. Проверката приключила със съставянето на
Протокол № РД-13-05-110/20.05.2021 год. връчен на 21.05.2021 год., с който
проверяващите установили, че при 10 ЗОЛ хоспитализирани през 2020 год. по КП №
114 „Интензивно лечение на коматозни състояния, неиндицирани от травма“ не са спазени критериите за дехоспитализация, тъй като лечението не е продължило в
клиника/отделение по основното заболяване.
На 26.05.2021 год. лечебното
заведение подава възражение срещу констатациите в протокола до директора на
РЗОК Сливен. Във възражението се посочва, че болницата е предложила на всички
пациенти описани в протокола продължаване на лечението, което те са отхвърлили,
а хоспитализация на пациент не може да се извърши без неговото съгласие.
Със заповед № РД-09-708/31.05.2021
год. издадена от директора на РЗОК Сливен е наредено да бъде проведено
заседание на Арбитражната комисия на 31.05.2021 год. от 13, 30 часа, на което
да се разгледат постъпилите до момента възражения и комисията да се произнесе
по разгледаните спорове. С решение № 21/31.05.2021 год. комисията е отхвърлила
възражението на "МБАЛ ХАДЖИ ДИМИТЪР“ ООД като е приела, че в случая
клиничната пътека е следвало да бъде отчетена като АПр
на основание чл.325 от НРД за МД за 2020-2022 год. с наименование „Предсрочно
изпълнение на КП № 114“.
На 16.06.2021 год. директорът на РЗОК
Сливен издава процесната Заповед № РД-09-806, с която налага на
лечебното заведение десет броя санкции „финансова неустойка“ всяка по 200 лева
на основание чл.414, ал.3 от НРД за МД 2020-2022. Санкциите се отнасят до
следните ЗОЛ: С. П. М. с ИЗ №4407/18.05.2020 год., ЗОЛ Т. Н. Л. с ИЗ №
4612/26.05.2020-29.05.2020 год., А. Д. Д. с ИЗ № 6572/07.09.2020-11.09.2020
год., Ж. А. П. с ИЗ № 6696/11.09.2020-18.09.2020 год., Д. Т. И. с ИЗ №
491/07.01.2020-13.01.2020 год., С. П. И. с ИЗ № 4956/20.06.2020 год.-22.06.2020
год., М. К. М. с ИЗ № 3838/22.04.2020-27.04.2020 год., К. Д. Т. с ИЗ №
7123/30.09.2020 год.-05.10.2020 год., Д. Д. П. с ИЗ № 1045/21.01.2020
год.-23.01.2020 год. и Д. Р. Д. с ИЗ № 2928/11.03.2020 год.-16.03.2020 год. За
всички тях е установено, че са нарушени следните норми: чл.55, ал.2, т.2 и т.3
от ЗЗО, чл.27, чл.30, т.1 и т.2, чл.280, чл.288, чл.292, т.6 и т.8, чл.352,
ал.1, т.3 от НРД за МД за 2020-2022 и чл.1, ал.1а, чл.5, т.1 и т.2, чл.8, т.5,
чл.9, чл.45, ал.1, т.3 от ИД №200474/20.02.2020 год. като в обстоятелствената
част на заповедта е описано, че лечебното заведение не е спазило критериите за дехоспитализация по КП № 114 като лечението на пациента не
е продължено в друго отделение по основното му заболяване, т.е. лицето не е
приведено в съответната клиника или отделение. При проверката е установено, че
по отношение на ЗОЛ С. П. М. е налице отказ от привеждане в н. о. удостоверен в
ИЗ и епикризата. По отношение на ЗОЛ Т. Н. Л. е
налице отказ от привеждане в г. о. удостоверен в ИЗ и епикризата.
По отношение на ЗОЛ А. Д. Д. е налице отказ от привеждане в е. о. удостоверен в
ИЗ и епикризата. По отношение на ЗОЛ Ж. А. П. е
налице отказ от привеждане в е. о. удостоверен в ИЗ и епикризата.
По отношение на ЗОЛ Д. Т. И. е налице отказ от привеждане в н. о. удостоверен в
ИЗ и епикризата. По отношение на ЗОЛ С. П. И. е
налице отказ от привеждане в г. о. удостоверен в ИЗ и епикризата.
По отношение на ЗОЛ М. К.М. е налице отказ от привеждане в н. о. удостоверен в
ИЗ и епикризата. По отношение на ЗОЛ К. Д.Т. е налице
отказ от привеждане в г. о. удостоверен в ИЗ и епикризата.
По отношение на ЗОЛ Д. Д. П. е налице отказ от привеждане в е. о. удостоверен в
ИЗ и епикризата. По отношение на ЗОЛ Д. Р. Д. е
налице отказ от привеждане в е. о. удостоверен в ИЗ и епикризата.
Въз основа на тези откази пациентите са дехоспитализирани.
Заповедта е връчена на лечебното
заведение на 17.06.2021 год. На същата дата „МБАЛ ХАДЖИ ДИМИТЪР“ ООД изпраща до директора на РЗОК Сливен писмо, в което
посочва, че не биха могли да изпълнят препоръката на Арбитражната комисия, тъй
като „…..ПИС на НЗОК отчита като „фатална грешка“ подаден отчет съдържащ
изписан пациент па АПр „Предсрочно изпълнение на
дейностите по КП….“, но с престой равен или надхвърлящ определения минимален в
КП и моли за информация как да се отчитат подобни случаи.
На
18.06.2021 год. е проведено ново заседание на Арбитражната комисия, за което
няма издадена нарочна заповед определяща датата и часа на провеждане на
заседанието, на което е взето решение № 22, с което се изменя решение №
21/31.05.2021 год. в частта на мотивите. Съгласно промяната като мотиви следва
да се счита следното: с непривеждането на ЗОЛ от ОАИЛ в съответната клиника или
отделение за довършване на лечебния процес ЛЗ е нарушило критериите за
хоспитализация по КП № 114, която в частта си „ДЕХОСПИТАЛИЗАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛЕДБОЛНИЧЕН РЕЖИМ" гласи:
„Диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и
услуги при дехоспитализацията: • Контрол на
здравното състояние на пациента и медицинско заключение за липса на медицински
риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за
стабилно общо състояние (клинични/параклинични) и: • липса
на необходимост от прилагане на средства и методи за основно поддържане на
живота. Пациентът постъпва в съответната клиника/отделение за лечение на
основното заболяване. Довършване на лечебния процес и проследяване. Клиничната
пътека се счита за завършена при привеждане на болния от КАИЛ/ОАИЛ.
По
делото е назначена, изслушана и приобщена към доказателствения
материал съдебно-медицинска експертиза, заключението на която кореспондира със
събраните по делото доказателства, поради което съдът я кредитира с доверие
като обективна и компетентно дадена. Вещото лице с.-л. „О. м.“ д.Д.Г. след
проверка на база събраните по делото доказателства дава заключение, че по
отношение на контрол на здравното състояние и медицинско заключение за липса на
медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни
данни за стабилно общо състояние, както и липса на необходимост от прилагане на
средства и методи за основно поддържане на живота критериите са спазени, но по
отношение на постъпване на пациента в съответната клиника за лечение на
основното заболяване не са спазени. Подписите удостоверяващи отказите от
привеждане в други отделения са положени в епикризите
и ИЗ от пациентите или от техни близки.
При така очертаната фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Предмет на оспорване е заповед за
налагане на санкция № РД-09-806 от 16.06.2021 год. на Директора на РЗОК Сливен,
която представлява индивидуален административен акт подлежащ на съдебен контрол
съобразно изричната разпоредба на чл. 76, ал. 5 от ЗЗО. Жалбата е подадена от адресата, който е надлежна
страна, имаща правото и интереса от оспорване, в преклузивния
14 дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Като основание за издаване на процесната заповед е посочен чл. 74, ал.5 от ЗЗО регламентиращ случаите на издаване на заповед за
налагане на санкции, когато лицето – обект на проверката не изрази становище по
ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от
длъжностното лице по ал. 3 констатации. Видно обаче от обстоятелствената част
на заповедта, а и от административната преписка, възражение срещу констатациите в протокола е
подадено и с него по същество констатациите се оспорват от ЛЗ. Поради тази
причина и директорът на РЗОК-Сливен е отнесъл спора до Арбитражна комисия,
която се е произнесла с решение, с което е отхвърлила възражението на ЛЗ като
неоснователно. Т.е. редът, по който действително е издадена процесната
заповед е този по чл.76, ал.2 от ЗЗО. Съдът намира това нарушение на
процесуалните правила за несъществено, тъй като същото не се е отразило върху
организиране на защитата на оспорващото дружество. Съгласно чл.76, ал.2 от ЗЗО,
когато арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл.
72, ал. 2 от ЗЗО се прилагат санкциите предвидени в договора, което става със
заповед на директора на съответната РЗОК. От събраните по делото доказателства
се установява, че с решение на Арбитражната комисия е отхвърлено възражението
на лечебното заведение срещу протокола от извършената проверка. Обжалваната заповед
е издадена от компетентен по степен, материя и място орган, а именно Директора
на РЗОК Сливен съгласно разписаните му правомощия в чл. 76, ал. 2 от ЗЗО. Заповедта е в писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити. В административния акт са посочени фактическите основания извършена
проверка, при която са констатирани нарушения на критериите за дехоспитализация на 10 ЗОЛ отразени в съставен за това
Протокол № РД-13-110/20.05.2021 год. съдържащ подробно посочване на фактите
квалифицирани като неизпълнение на чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, чл.27, чл.30,
т.1 и т.2, чл.280, чл.288, чл.292, т.6 и т.8, чл.352, ал.1, т.3 от НРД за МД за
2020-2022 и чл.1, ал.1а, чл.5, т.1 и т.2, чл.8, т.5, чл.9, чл.45, ал.1, т.3 от
ИД. Протоколът от извършената проверка е приложен към административния акт и
изпълнява функциите на мотиви за издаването на оспорената заповед. С оглед на
това съдът намира, че административният акт е надлежно мотивиран.
Проверката е възложена и извършена в
съответствие с процедурните правила и при липса на съществени процесуални
нарушения. Издадена е нарочна заповед на директора на РЗОК № РД-09-542 от 21.04.2021
год. на основание чл. 72, ал. 2 и ал.5 от ЗЗО и във вр. чл. 93 на
НРД за МД за 2020-2022 да бъде извършена тематична проверка на „МБАЛ ХАДЖИ
ДИМИТЪР“ ООД със задача да се провери извършената от ЛЗБП дейност през 2020
год. по КП № 114. Длъжността на членовете на комисията "контрольор" в
РЗОК Сливен отговаря на законовото изискване по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, поради което съдът приема, че проверката е извършена
от компетентни лица.
Съставен е протокол обективиращ резултатите от извършената проверка, за който по
делото няма данни да е връчен на лечебното заведение. В същото време обаче
лечебното заведение е подало възражение срещу протокола в седемдневният срок за
това, поради което съдът намира, че болницата се е запознала своевременно с
констатациите на протокола. Възражението е внесено за разглеждане на заседание
на Арбитражната комисия, за което има издадена нарочна заповед от директора на
РЗОК Сливен определяща състава, дата и часа на провеждане на заседанието.
Комисията се е произнесла с решение, с което е отхвърлила възражението като
неоснователно. След това е издадена процесната
заповед.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че обжалваната заповед е валиден акт, издаден в надлежна форма и при
липса на процесуални нарушения. В тази връзка съдът намира възражението в този
смисъл на оспорващото дружеството за неоснователно.
Съдът намира, че обжалваната заповед
е постановена в съответствие с материалния закон.
Като нарушени законови разпоредби в административния
акт са посочени чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, чл.27, чл.30, т.1 и т.2, чл.280,
чл.288, чл.292, т.6 и т.8, чл.352, ал.1, т.3 от НРД за МД за 2020-2022 и чл.1,
ал.1а, чл.5, т.1 и т.2, чл.8, т.5, чл.9, чл.45, ал.1, т.3 от ИД. Действително
не всички от изброените текстове създават задължения за лечебните заведения, но
съгласно чл.27 от НРД МД 2020-2022 изпълнителите
на медицинска помощ трябва да осъществяват дейността си съгласно изискванията на ЗЛЗ, ЗЗО, ЗЗ, Кодекса на
професионалната етика, ЗЛПХМ, подзаконови нормативни
актове и НРД. Съгласно чл.30, т.1 и
т.2 от НРД МД 2020-2022
изпълнителите на медицинска помощ се задължават
да осигуряват на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за
добра медицинска практика съгласно условията на НРД и да предоставят медицинска
помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената. Изпълнителят на
БМП в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие,
съобразени с указанията за клинично
поведение в КП, АПр и КПр
/чл.280 от НРД МД 2020-2022/. Съгласно чл.292, т.6 и т.8 от НРД МД 2020-2022
клиничните пътеки се състоят от основни компоненти, които са задължителни за
изпълнение от лечебните заведения и включват индикации за хоспитализация,
диагностично-лечебен алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация,
като обективните критерии за дехоспитализация се
съпоставят с обективните критерии при хоспитализация и съгласно алгоритъма на
всяка КП включително определяне на следболничния
режим. В настоящия случай за десет ЗОЛ хоспитализирани по КП № 114 не са
спазени критериите за дехоспитализация и по точно
изискването за привеждане на болния от КАИЛ/ОАИЛ. В правилата относно КП № 114
изрично е посочено, че същата се счита за завършена само при „привеждане на
болния от КАИЛ/ОАИЛ“. В случая това не е сторено и същото не се отрича от
лечебното заведение. Вещото лице е дало заключение в същия смисъл-критериите за
дехоспитализация не са спазени, тъй като лицата не са
приведени в отделение по основаното заболяване. НЗОК има задължението да
заплаща на ИБМП за случай на клинична пътека ако са изпълнени следните условия:
т.3 спазени са индикациите за
хоспитализация и диагностично-лечебния алгоритъм, поставена е окончателна
диагноза и критериите за дехоспитализация по съответната КП, както и са изпълнени
условията за завършена КП-чл.352, ал.1, т.3 от НРД МД 2020-2022. Разпоредбата
на чл. 280 от НРД МД 2020-2022 вменява на изпълнителите на болнична помощ
задължение в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента да прилага
утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в
КП, АПр и КПр. Чл. 288,
ал.1 от НРД МД 2020-2022 дава дефиниция на понятието "клинична
пътека" /КП/ като система от изисквания и указания за поведение на различни
видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват
дейности по отношение на пациенти със заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат
болничен престой не по-кратък от 48 часа като в чл. 292 съдържанието е детайлно
регламентирано по компоненти. В Приложение № 17 към НРД МД 2020-2022
представляващо неразделна част от същия процесната
клинична пътека с № 114 има алгоритъм за лечение, който съдържа минималния и
задължителен обем от медицински дейности, които следва да се извършат в рамките
на хоспитализацията и които се заплащат от бюджета на НЗОК. Диагностично-лечебният
алгоритъм е задължителен за изпълнение и определя пакета от болнични здравни
дейности, които се заплащат по тази клинична пътека, съгласно разписаното в чл.
292 от НРД МД 2020-2022. Изпълнението на същия задължително се документира в ИЗ,
каквото е изискването на чл. 294 от НРД. Съгласно т.4 „Дехоспитализация
и определяне на следболничния режим“ при изписване на
пациента задължително се осъществява контрол на здравното състояние на пациента и задължително следва да има медицинско
заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз
основа на обективни данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични) и липса на необходимост от прилагане на
средства и методи за основно поддържане на живота. По отношение на довършване
на лечебния процес и проследяване изрично е разписано, че клиничната пътека се
счита за завършена с привеждане на болния от КАИЛ/ОАИЛ.
В хода на
съдебното производство, а и с оглед на заключението на вещото лице се
установява, че по отношение на десет ЗОЛ подробно описани в заповедта в частта
за дехоспитализация и определяне на следболничния режим по отношение на контрол на здравното
състояние и медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на
болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилно общо състояние,
както и липса на необходимост от прилагане на средства и методи за основно
поддържане на живота, критериите са спазени. Що се касае обаче до завършеността
на клиничната пътека вещото лице счита, че същата не е завършена, тъй като
пациентите не са приведени в отделение по основното заболяване.
Възражението на лечебното заведение
е, че всички пациенти са подписали отказ от привеждане в друго отделение и при
това положение болницата не може да ги хоспитализира без тяхно съгласие в друго
отделение. Съдът намира възражението за неоснователно. В случая не става въпрос
за нова хоспитализация, а за „привеждане“ на болния от КАИЛ/ОАИЛ. Легална
дефиниция на понятието „привеждане“ е дадено в Наредбата за осъществяване на
правото на достъп до медицинска помощ, където съгласно §1, т.7 привеждане е
„процедура, която включва изписването на пациент от едно лечебно заведение за
болнична помощ, транспортирането и хоспитализацията му в друго лечебно
заведение за болнична помощ“. Това разяснение обаче разгледано в аспекта на
изискванията на КП № 114 следва да се тълкува като изписване на пациент от едно
отделение в друго съгласно именно изискванията за довършеност
на КП. В приложените по делото
медицински документи на ЗОЛ са отразени направените от тях откази от привеждане
в друго отделение на болничното заведение. Същите изрично са описани в епикризите, които са подписани от пациентите или от техни
близки. Видно от ИЗ и от епикризите на всички
пациенти е било предложено продължаване на лечението в съответното отделение по
основното заболяване, но всички са отказали. Съдът намира, че така
удостоверените откази представляват оттегляне на информираното съгласие на
пациента дадено по силата на чл. 89, ал. 1 във връзка с чл. 87, ал. 1 от Закона за здравето изразено под формата на отказ от продължаване
на осъществяваната медицинска дейност съгласно чл. 90, ал. 1 от ЗЗ, подкрепен със съответните подписи съгласно ал.2.
Редът за отчитане на клинични пътеки при самоволно напускане на пациент е
уреден в чл.354 от НРД МД 2020-2022. Въпреки, че липсва нормативна уредба на
понятието, същото е предвидено като изключение от общото правило за отказ от
заплащане на медицинска дейност по ал. 4 на чл. 354 при самоволно напуснал
пациент и извършени всички основни диагностични и терапевтични процедури
съгласно ДЛА на КП. Съдът намира, че понятието се отнася до взето еднолично от
пациента решение за напускане на болничното заведение, което е отразено в ИЗ и епикризата съгласно чл. 354, ал. 5 от НРД МД 2020-2022. При
наличие на такъв случай болничното заведение е било длъжно писмено да уведоми
РЗОК съгласно чл.354, ал.6 от НРД МД 2020-2022. При това положение РЗОК заплаща
отчетената дейност като АПр "Предсрочно изпълнение
на дейностите по КП...". В случай, че такава не е договорена на лечебното
заведение се заплаща 80 % от цената на съответната КП. Налага се изводът, че
лечебното заведение неправилно е отчело като завършени 10 случая по КП № 114,
без същите да са такива, вместо да изпълни процедурата по чл.354 от НРД МД
2020-2022. В този смисъл практика на ВАС в решение № 13649/04.11.2020 год.
постановено по адм.д. № 9648/2020 год. по описа на
ВАС, VI отд.
С действията си лечебното заведение е
нарушило условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2
от ЗЗО, поради което правилно директорът на РЗОК Сливен му е наложил санкция
„финансова неустойка“. Съгласно чл.414, ал.3 от НРД МД 2020-2022, когато изпълнител на болнична медицинска помощ
наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК,
съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в
размер от 200 до 500 лева. В конкретния случай санкциите са наложени в
минимален размер, поради което съдът приема, че размерът е правилно определен и
съобразен с извършеното нарушение от лечебното заведение.
Въз основа на изложените съображения
и с оглед разпоредбата на чл. 168 и чл. 146 от АПК съдът приема, че оспорваната заповед е издадена от
компетентен по степен и материя орган Директор на РЗОК Сливен, в писмена форма
и съдържа фактически и правни основания за издаването и като е издадена в
съответствие с материалноправните разпоредби и
съответства на целта на закона, поради което същата е законосъобразна и жалбата
срещу нея следва да бъде отхвърлена.
И двете страни са направили искане за
присъждане на разноски. С оглед изхода на спора съдът намира искането на
процесуалния представител на административния орган за основателно. Следва да
се осъди оспорващото дружество да заплати на РЗОК Сливен направените разноски
по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното Административен съд
Сливен на основание чл.172, ал.2 от АПК
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "МБАЛ ХАДЖИ ДИМИТЪР" ООД
гр.Сливен ЕИК ********* представлявано от д.П.М.П. срещу Заповед за налагане на
санкция № РД-09-806 от 16.06.2021 год. /погрешно изписано в заповедта 2020
год./ издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса Сливен, с която
на лечебното заведение са наложени десет санкции всяка по 200 лева общо 2000
лева на основание чл.414, ал.3 от НРД за МД 2020-2022 год. като неоснователна
ОСЪЖДА "МБАЛ ХАДЖИ ДИМИТЪР" ООД гр.Сливен
ЕИК ********* представлявано от д.П.М.П. ДА
ЗАПЛАТИ на Районната здравноосигурителена каса
Сливен направените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ