№ 450
гр. ***, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20255530202380 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 2 от 07.08.2025 година
на Директора на Регионална здравна инспекция – ***, с което на основание чл.
288, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на „***“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сграда на
„Медицински център младост“ е наложено административно наказание –
„имуществена санкция” в размер на 5000 лева /пет хиляди лева/ за нарушение
по чл. 220, ал.1, във връзка с чл. 219 ал.1 от Закона за лекарствените продукти
в хуманната медицина, във връзка с чл. 22, ал.4 от Наредба № 28/09.12.2008
година за устройството, реда и организацията на работа на аптеките и
номенклатурата на лекарствените продукти.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли
същото да бъде отменено.
Въззиваемият в открито съдебно заседание и с писмено становище
счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
1
жалбоподателя, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На дружеството жалбоподател „***“ ООД, гр. Варна е съставен
Акт за установяване на административно нарушение №2/21.02.2025 г., за това
че при извършена контролна покупка на 03.12.2024 година в 17.57 часа в
аптека „*** 10“, намираща се на адрес: гр. ***, ул. „*** № 47, *** е отпуснала
/продала/ на ***, главен специалист при РЗИ – *** лекарствен продукт
„Concor” /***/ - 5 милиграма по 28 таблетки, партиден номер ***, - една
опаковка без да й бъде представена или да бъде изискана рецепта за
медикамента. За продабата е издаден фискален бон № ***/03.12.2024 година.
Лицето отпуснало медикамента – *** е назначена на длъжност „Касиер“, код
НКП ***, с трудов договор № 201/09.09.2024 година между нея и „***“ ООД.
Съгласно трудовия договор лицето е със средно образование и място на
работа – аптека „*** 10“, с адрес град ***, улица „***“ № 47, с ръководител
фармацевт ***.. *** притежава диплома за средно образование, която по
нейни твърдения се намира в Медицински колеж – ***. В момента на
проверката в аптеката е била и на работа и помощник – фармацевт ***, а
ръководителят на аптеката *** не е била на работа в аптеката. При проверката
на 03.12.2024 г. е установено, че „***“ ООД, като стопанисващ аптеката на
адрес: град ***, ул. „***” № 47 е допуснало дейност по чл. 219 ал.1 от Закона
за лекарствените продукти в хуманната медици, а именно – отпускане по
лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република
България лекарствени продукти да се извършва от лице без необходимата
професионална квалификация, т.е. от ***, на длъжност касиер, съгласно
трудов договор № 201/09.09.2024 г., сключен с „***“ ООД . Тази фактическа
обстановка актосъставителят е възприел като нарушение на чл. 22, ал.4 от
Наредба № 28/09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата
на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, чл. 220, ал.1 от
Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, във връзка с чл. 219,
ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН от страна на дружеството
жалбоподател, при административно-наказващия орган e постъпило
възражение, в които се сочи, че в конкретната хипотеза не е било налице
2
основание за налагане на административното наказание.
На основание така съставения акт за установяване на
административно нарушение е издадено обжалваното наказателно
постановление, в което е възприета идентична фактическа обстановка и
нарушението е квалифицирано така, както в акта за установяване на
административно нарушение. На дружеството – жалбоподател е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер, минимален за
съответното нарушение – 5000,00 лева.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1 от Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина търговец на дребно с лекарствени продукти,
който е допуснал дейностите, посочени в чл. 219, да се извършват от
неправоспособно лице, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 10 000
лв., а при повторно нарушение се отнема издаденото разрешение за търговия
на дребно.
На първо място следва да се посочи, че в наказателното
постановление от една страна е правилно посочен субекта на нарушението.
Същият се явява и безспорно доказан. Видно от представения фискален бон от
03.12.2024 година, последният е издаден от дружеството жалбоподател –
„***“ ООД, от търговски обект – аптека, находяща се на адрес гр. ***, ул.
„***” № 47. От същия фискален бон се установява, че извършената в 17.57.50
часа продажба е била с предмет – медикамент „***“, както е посочено и в
констативен протокол №КД-03-281/03.12.2024 г. по отношение на
извършената контролна покупка. Същото обстоятелство се установява и от
действащото към момента на проверката Разрешение за търговия на дребно с
лекарствени продукти № АП-719/15.05.2014 година. По същество това
обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. Ето защо съдът приема, че е
налице особеното качество на субекта на нарушението, изискуемо от
фактическия състав на цитираната законова разпоредба. В тази връзка следва
да се посочи, че неоснователно се явява възражението в жалбата на наказаното
дружество, че дейността на търговския обект била преустановена през месец
януари 2025 г. В случая следва да се разграничи правосубектността на
3
юридическото лице, стопанисващо търговския обект, от самия обект, чрез
който се извършва търговска дейност. Не се спори по делото, а и от събраните
по делото писмени доказателства и свидетелски показания се установява, че
към датата на нарушението – 03.12.2024 година търговският обект е
функционирал и чрез него се е развивала търговска дейност. След служебна
справка в Търговски регистър към Агенция по вписванията се установи, че
дружеството жалбоподател не е заличено и продължава да развива дейност. В
тази връзка не е налице хипотезата на чл. 83г, ал.1, т.2 ЗАНН. Ирелевантно за
извършеното нарушение, както и за целите на наложеното административно
наказание се явява обстоятелството, че търговският обект в който е било
извършено нарушението e преустановил дейност в момент, след извършване
на нарушението.
Безспорно по делото се установява и изпълнителното деяние, като
елемент от фактическия състав на разглежданото административно
нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал.1 от Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина, в аптеката като здравно заведение се
извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане,
контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско
предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени
продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални
медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни
добавки, козметични продукти, санитарно-хигиенни материали и биоциди от
главна група 1 "***", продуктови типове 1 и 2, и от главна група 3 "***",
продуктови типове 18 и 19, съгласно Приложение V от Регламент (ЕС) №
528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно
предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ, L 167/1 от 27 юни
2012 г.), а предвид разпоредбата на чл. 220, ал.1 от Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина дейностите по чл. 219, ал. 1 се извършват от
магистър-фармацевт. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.2, т.4 от Закона за
висшето образование – образователно-квалификационна степен „магистър“ се
придобива във висше училище – университет.
От показанията на свидетелите – *** се установява категорично,
че лекарствения продукт „***“, предмет на контролната покупка е бил
отпуснат от лицето *** – на длъжност касиер. От материалите по делото –
трудов договор № РД 477/08.05.2024 г. се установява, че по отношение на този
4
служител на дружеството- жалбоподател не е било налице изискването на чл.
220, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. По
делото не се установяват доказателства и от страна на жалбоподателя не са
ангажирани твърдения за обстоятелства в обратния смисъл. Ето защо следва
да се приеме, че действително на 03.12.2024 година, в 17.57 часа, в аптека
„***“ 10, находяща се на адрес град ***, улица „***” №47 е отпуснато
медицинско изделие, за което се изисква лекарско предписание, от лице, което
не притежава необходимото качество за това, а именно – качеството магистър-
фармацевт.
В случая, предвид разпоредбата на чл. 288, ал.1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина, отговорността на търговеца е
ангажирана под формата на допустителство. Съгласно чл. 10 от ЗАНН,
допустителството в административно наказателното производство, е
наказуемо само в предвидените от закона случаи, какъвто е и настоящият.
Допустителството е особен вид нарушение, при което едно лице по закон е
длъжно да се противопостави на определено неправомерно поведение, но не
го е направило, чрез което на практика е съдействало за възникването на
противоправния резултат. Така между поведението на допустителя и
осъществяването на резултата от нарушението е налице причинно-следствена
връзка. Бездействието, при наличието на задължение за активно поведение, е
противоправно ако съществува обективна възможност субектът да осуети
извършването на нарушението. В конкретния случай е налице именно такова
поведение от страна на дружеството жалбоподател. Безспорно е, че в
качеството си на търговец, стопанисващ процесния търговски обект – аптека,
дружеството жалбоподател е имало задължението да гарантира изпълнението
на всички дейности, подробно описани в чл.219, ал.1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина да бъдат извършени от лице
придобило качеството магистър-фармацевт по надлежния за това ред,
съответно да не допуска, същите тези дейности да бъдат извършвани от лице,
непритежаващо това качество. С оглед на изложеното, съдът намира, че по
делото безспорно се установява и изпълнителното деяние – елемент от
фактическия състав на разглежданото нарушение.
По отношение възражението от страна на жалбоподателя за
нарушение на чл. 18 ЗАНН, съдът намира следното: съгласно тази разпоредба
когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или
5
едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В конкретния случай,
обаче, юридическото лице е подведено под отговорност за едно нарушение, а
именно – допускане на извършване на дейност по чл. 219, ал.1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина, в аптека, стопанисвана от
същото дружество, от лице, непритежаващо професионалната квалификация
„магистър-фармацевт“. Действително, в наказателното постановление са
описани и допълнителни обстоятелства, касаещи административното
нарушение – мястото на съхранение на дипломата на лицето, извършило
продажбата, режимът на отпускане на медикамента, предмет на контролната
покупка и други. Тези обстоятелства, обаче, сами по себе си, по никакъв начин
не могат да обосноват наличие на друго отделно административно
нарушение, нито да бъдат подведени под правната квалификация, описана в
наказателното постановление. В случая не може и да се коментира нарушение
на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като посочването на
допълнителни обстоятелства, невключени във фактическия състав на
административното нарушение не могат да се приемат за формална
неизрядност на Наказателното постановление, още по-малко за съществена
такава. Изложените в наказателното постановление факти по никакъв начин
не затрудняват наказаното лице да възприеме повдигнатото по отношение на
него административно обвинение, да възприеме в пълнота обстоятелствата
довели до извършване на административното нарушение, както и да ангажира
своевременно и адекватно защитата си.
Нарушението е от категорията на формалните – за
осъществяването на фактическия му състав не е необходимо настъпването на
конкретен противоправен резултат.
По отношение на субективната страна на административното
нарушение, следва да се посочи, че отговорността на дружеството е
ангажирана по реда на чл. 83 ЗАНН. В теорията и съдебната практика тази
отговорност се приема като обективна и безвиновна. Задължение на
дружеството-търговец е да обезпечи правилното и законосъобразно
функциониране на стопанисвания от него търговски обект.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания
случай действително виновно е допуснато нарушение по чл. 220, ал.1, във
6
връзка с чл. 219 ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина, във връзка с чл. 22, ал.4 от Наредба № 28/09.12.2008 година за
устройството, реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурата
на лекарствените продукти. В тези случаи разпоредбата на чл. 288, ал.1 от
същия закон предвижда налагане на административно наказание
„имуществена санкция“ в относително-определен размер – от 5000 лева до
10000 лева. За извършеното нарушение, на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание в минимално определения от
Законодателя размер. Поради това и предвид правилото reformation in pe ius,
обсъждането на определения в обжалваното наказателно постановление
размер на наказанието се явява безпредметно.
Неприложима се явява хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Предвид
установените по делото факти не се установява липса или незначителност на
вредните последици както и не са налице смекчаващи обстоятелства, сочещи
на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на неизпълнение на задължение от съответния вид.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност на
обжалваното НП съдът не констатира и нарушения на процесуалния закон,
допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, опорочаващи
последното до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в
частност – административнонаказателното обвинение е формулирано
достатъчно пълно, точно и ясно, щото жалбоподателят да може да го разбере
и да организира адекватно защитата си.
Предвид изложеното до тук съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 63д ЗАНН, следва да бъде осъден жалбоподателя
да заплати на въззиваемата Регионална здравна инспекция – *** сторените по
делото разноски в размер на 800,00 лева, представляващо заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2 от 07.08.2025
година на Директора на Регионална здравна инспекция – ***, с което на
основание чл. 288, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина, на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
сграда на „Медицински център младост“ е наложено административно
наказание – „имуществена санкция” в размер на 5000 лева /пет хиляди лева/ за
нарушение по чл. 220, ал.1, във връзка с чл. 219 ал.1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина, във връзка с чл. 22, ал.4 от
Наредба № 28/09.12.2008 година за устройството, реда и организацията на
работа на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сграда на „Медицински център младост“, представлявано от
В. С. М. да заплати на Регионална здравна инспекция ***, с адрес град ***, ул.
„Стефан Караджа“ № 10, сумата в размер на 800,00 лева, представляваща
сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град ***.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8