Разпореждане по дело №1312/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 262450
Дата: 19 март 2021 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20215530101312
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

в закрито заседание на 19.03.2021 г., по гр.дело № 1312 по описа за 2021 г. на Старозагорския районен съд, докладвано от съдията Р. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

След като извърши съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК служебна проверка на редовността на постъпилата искова молба, съдът намери, че същата не отговаря на изискването на чл. 128, т. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК

 

Р   А   З   П   О   Р   Е   Д   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.

 

ДА СЕ ИЗПРАТИ чрез пълномощника му съобщение на ищеца П., в едноседмичен срок от получаването му да представи по делото документ за довнесена по сметка на Старозагорския районен съд държавна такса за предявените искове в размер на още 71.51 лева, защото дължимата се за същите държавна такса е общо 259.60 лева, от която 116.60 лева за исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК и 143.02 лева за осъдителния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД (защото той не е установителен по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на предявеното с него вземане от 3575.39 лева, нито пък осъдителен в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, защото тя се отнася само за случаите, при които заповедният съд е отказал въобще да издаде заповед за изпълнение за всички вземания по заявлението, а не и за случаите като процесния, при които е отказал да издаде такава заповед само за това вземане от 3575.39 лева, при което не се дават указания на заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК и той не може да се ползва от разпоредбата на чл. 415, ал. 4 ГПК за довнасяне на дължимата се държавна такса за осъдителен иск за същото вземане, защото тази разпоредба се отнася само за случаите, при които заповедният съд е отхвърлил изцяло (а не и отчасти) искането за издаване на заповед за изпълнение, а случаят не е такъв – чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК), а е представен документ за внесена такава такса за същите искове в по-малък размер от общо 188.11 лева (чл. 128, т. 2 ГПК);

   

УКАЗВА на ищеца, че ако в дадения срок не отстрани посочените нередовности на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, същата ще му бъде върната.

 

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: