Решение по гр. дело №3262/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 286
Дата: 27 август 2021 г. (в сила от 9 септември 2021 г.)
Съдия: Женя Иванова
Дело: 20215530103262
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. Стара Загора , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20215530103262 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 101 във връзка с чл. 95 и сл. от Закона
за социалните услуги и е образувано по молба на Дирекция „Социално
подпомагане” – Стара Загора.
В молбата се твърди, че със съдебно решение от 06.06.2018 г. по гр. д.
№ 1930/2018 г. по описа на РС – Стара Загора, поставеният под пълно
запрещение Р. Й. Р., ЕГН: ********** бил настанен в Дом за пълнолетни лица
с психични разстройства – **************, за срок от три години от влизане
в сила на решението – 26.06.2021 г.
През месец юни 2021 г. било подадено заявление за ползване на
социални услуги, финансирани от държавния бюджет на Р. Й. Р. в „ДСП“ –
Стара Загора от неговия настойник – СТ. П. Н. и било заведено с вх. № СУ/Д-
СТ/99 на 07.06.2021 г. В молбата било декларирано желание Р. Й. Р. да
продължи да ползва социални услуги в Дом за пълнолетни лица с психични
разстройства – **************.
Г – н Р.Р. бил на 59 години, неженен, без данни за деца. Родителите му
били починали. Сестра му К. живеела в друго населено място и не
поддържала връзка със своя брат. До настаняването му в ДПЛПР – **** на
1
28.02.2007 г. бил живял в домашна среда.
С ЕР на ТЕЛК № 1561 от 28.07.2007 г. Р. Й. Р. бил освидетелстван с
поставена диагноза: „Шизофрения. Параноидна шизофрения. Непрекъснато
протичане с устойчив дефицит" и определени втора група инвалидност –
100%, трайно намалена работоспособност без чужда помощ, със срок:
„пожизнен".
С Решение по гр. дело №304/1993 г. на Добрички окръжен съд било
постановено, поставяне под пълно запрещение на Р. Й. Р.. След настаняването
на г – н Р. в социалната услуга, органът по настойничество и попечителство
при Кметство ************** назначава за негов настойник г – н СТ. П. Н. –
директор на Дом за пълнолетни лица с психични разстройства – ****.
Според настойника, комплексните условия – медицински и социални,
които съществували към настоящия момент в социалното заведение били на
ниво, което не можело да бъде създадено в друга среда. Настойникът считал,
че специализираните грижи, които се полагали в момента не можели да бъдат
в такава степен осъществявани в домашна среда. По данни на настойника
извеждането на Р.Р., като лице с увреждане, от тази среда и създадените в
момента условия, щели бъдат в негова вреда.
От представените индивидуална оценка на потребностите от подкрепа и
индивидуален план за подкрепа било видно, че Р.Р. бил в добро общо
състояние, добре подвижен, не ползвал помощни средства за придвижване,
хранил се на Диета №15. Лицето било на поддържаща терапия. Сетивността
на г – н Р. била запазена. Той бил ориентиран правилно за място и собствена
личност и имал нужда от частична подкрепа при ориентация за време и в
социална среда. Р.Р. имал нужда от частична подкрепа при използване на
краткосрочната си памет и от непрекъснат инструктаж и подкрепа при
концентрация, за мотивация и инициативност за извършване на социални
действия, при провеждане на смислен разговор. За социалното
функциониране – за иницииране и изпълнение на задачи, различни от
ежедневните, за управление на парични средства, комуникация и предаване
на съобщения, лицето имало необходимост от частична подкрепа, а за
вземане на решения – непрекъснат инструктаж и подкрепа. Р.Р. имал нужда
от инструктаж над поведението си на мястото на живот, при рисково за
2
здравето му поведение – отказвал да яде, да говори, да се движи, изолирал се,
на моменти имал гневни пристъпи и емоционални изблици. Той се хранил и
пиел самостоятелно, използвал тоалетна и се самопочиствал без подкрепа,
обличал се и се събличал без помощ. Нуждаел се от частичен инструктаж и
подкрепа при прием на лекарства, при лягане и ставане и за поддържане на
лична хигиена.
Със Заповед № СУ-Д-СТ/99-1/25.06.2021 г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане" Стара Загора, лицето Р. Й. Р., ЕГН: **********
отново било временно настанено по административен ред в Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства – **************.
Г – н Р.Р. ползвал социални услуги в специализирана институция. За да
бъдат осигурени необходимите специализирани грижи за Р. Й. Р., редовен
прием на предписаната медикаментозна терапия, планиране на ежедневието
му, съобразно индивидуалните потребности, осъществяване на подходящи
социални контакти и организиране на свободното време, провеждане на
терапевтични дейности било необходимо да бъде настанен в подходяща
социална услуга – Дом за пълнолетни лица с психични разстройства –
**************.
Искането до съда е да постанови решение по силата, на което Р. Й. Р.,
ЕГН: **********, с настоящ адрес: **************, да бъде настанен
дългосрочно в специализирана институция – Дом за пълнолетни лица с
психични разстройства – ************** за максимално предвидения от
закона срок, а именно три години.
В съдебно заседание процесуалният представител на Д”СП” – Стара
Загора поддържа молбата.
В съдебно заседание настойникът СТ. П. Н. моли молбата да бъде
уважена, предвид заболяването на Р. Й. Р. и предвид липсата на близки и
роднини, които да желаят поемането на грижите за лицето, както и предвид
изричното желание на лицето да остане в Дома, където се задоволяват
адекватно потребностите му.
Лицето, чието настаняване се иска - Р. Й. Р., изслушано в съдебното
заседание, заяви, че желае да остане в Дома, в който е настанен, че от 24
3
години е там и че се грижат за него добре там.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от представеното по делото влязло в законна сила съдебно
решение от 21.01.1994г. по гр.д. № 304/1993г. по описа на Окръжен съд –
Добрич, Р. Й. Р. е поставен под пълно запрещение, като видно от
удостоверение № 20/29.10.2013г. на Кметство село Лясково на Община Стара
Загора за настойник на същия е назначен СТ. П. Н..
Представено е ЕР на ТЕЛК № 1561 от 28.07.2007 г., от което е видно, че
Р. Й. Р. е с поставена диагноза: „Шизофрения. Параноидна шизофрения.
Непрекъснато протичане с устойчив дефицит" и определени втора група
инвалидност – 100%, трайно намалена работоспособност без чужда помощ,
със срок: „пожизнен".
Видно от представеното по делото влязло в законна сила на 26.06.2018г.
съдебно решение по гр.д. № 1930/2018г. Р. Й. Р. е настанен в специализирана
институция - Дом за пълнолетни лица с психични разстройства –
**************, за максимално предвидения от закона срок, а именно три
години.
По делото е представено заявление, подадено на 07.06.2021 г. от Р. Й. Р.
до ДСП – Стара Загора, за пренаставянето му в Дом за пълнолетни лица с
психични разстройства, ****, както и становище от настойника му СТ. П. Н.
със същото искане.
Представени са изготвените от мултидисциплинарния екип на ДПЛПР –
**** индивидуален план за подкрепа на Р. Й. Р. и индивидуална оценка на
потребностите, в които са изследвани потребностите му и са набелязани
дейностите и целите за задоволяване на тези потребности.
При извършеното актуално социално проучване въз основа на
горепосоченото заявление, като са взети предвид и горепосочените
индивидуален план и индивидуалната оценка на лицето, ДСП – Стара Загора
е изготвила и представила по делото доклад по чл. 95, ал.3, т.1 ЗСУ и
предварителна оценка на потребностите от социални услуги по чл. 7, ал. 1 от
4
ППЗСУ, от които се установява, че Р. Й. Р. е на 59 години, неженен, няма
деца, с починали родители, като считано от 28.02.2007г. ползва услугите в
ДПЛПР – Лясково, където му се осигуряват адекватни медицински, битови и
социални условия на живот, които не могат да й бъдат осигурени в домашна
среда, предвид липсата на близки и роднини, подходящи да осигурят
необходимата грижа. Посочено е още, че Румен, предвид заболяването си, се
нуждае от непрекъснат контрол и инструктаж и че не би могъл да води
самостоятелен пълноценен живот с осигуряване на безопасна среда на живот
извън специализираната институция. Освен това е посочено, че лицето желае
да ползва предоставените й социални услуги – настаняване в ДПЛПР-
Лясково.
Представена е заповед № СУ-Д-СТ/99-1/25.06.2021 г.на директора на
Дирекция „Социално подпомагане" Стара Загора, лицето Р. Й. Р., отново било
временно пренастанено по административен ред в Дом за пълнолетни лица с
психични разстройства – **************, до произнасяне на съда.
Видно от справка за местата, предоставящи социални услуги –
държавна отговорност, няма възможност за настаняване на Р. Й. Р. в друга
социална услуга в общността от резидентен тип.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съласно чл. 101, ал. 1 ЗСУ удължаването на срока на настаняването в
социална услуга за резидентна грижа и преместването в друга услуга за
резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, се извършва по
реда за извършването на настаняването от районния съд, като срокът на
настаняването в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под
пълно запрещение, може да бъде удължаван, ако за лицето няма възможност
за подкрепа и грижа в домашна среда.
Разпоредбите на чл. 95 и и сл. от ЗСУ уреждат процедурата по
настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в
социална услуга за резидентна грижа, като такова искане за настаняване
следва да бъде уважено, в случай че в рамките на производството не се
установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за
лицето в домашна среда и в общността. Водещото за предоставянето на
5
социални услуги на пълнолетно лице, поставено под запрещение, и
прекратяването на тяхното ползване (в т.ч. и за услуга за резидентна грижа е
желанието на лицето и становището на неговия настойник или попечител,
като в случай на противоречие водещо е желанието на лицето, нуждаещо се
от социална услуга (чл.91 във връзка с чл. 95, ал.2 ЗСУ).
От събраните по делото доказателства и от личните впечатления на
състава на съда, придобити по време на проведеното съдебно заседание, с
участието на лицето, чието настаняване се иска, както и на неговия
настойник, се установи по безспорен начин, че Р. Й. Р. е поставена под пълно
запрещение, че страда от заболявания, които не й позволяват да се грижи сам
за себе си и изискват чужда грижа и контрол, които не могат да й бъдат
осигурени от роднини и близки. Лично Р. Й. Р. заяви, че доброволно се
намира в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства и че желае да
остане там, където се грижат добре за него. Наред с това, се установи, че няма
близки и роднини, които да го посещават в Дома, в който живее от 2007 г.. В
този смисъл е и становището на настойника му. Установи се също, че
понастоящем няма възможност за настаняването й в друга социална услуга в
общността от резидентен тип.
При това положение – липса на възможности за полагане на грижи за
лицето в домашна среда и за настаняване в друга социална услуга в
общността от резидентен тип, както и предвид желанието на лицето да
остане в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - ****, където се
чувства добре и където са й осигурени адекватни медицински, битови и
социални условия на живот, то съдът намира, че следва да уважи искането на
искането на Д“СП“ – Стара Загора в този смисъл, като на основание чл. 101
ЗСУ постанови удължаване на срока на настаняване на лицето в ДПЛПР-
Лясково, като отново постанови настаняване на лицето в ДПЛПР - Лясково за
максимално предвидения в закона срок от 3 години на настаняване (чл. 98,
ал.3 ЗСУ).
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 101 ЗСУ, УДЪЛЖАВА срока на настаняването на
6
поставения под пълно запрещение Р. Й. Р., ЕГН **********, в Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства - ****, община Стара Загора,
като ПОСТАНОВЯВА отново настаняване на Р. Й. Р., ЕГН **********,
поставен под пълно запрещение, в Дом за пълнолетни лица с психични
разстройства - ****, за срок от три години, считано от датата на влизане на
решението в сила или до настъпване на основания за прекратяване на
настаняването в този срок.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в 7 -
дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7