№ 2252
гр. Варна, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симона Р. Д.
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Симона Р. Д. Гражданско дело №
20253110100611 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Произвдоството по делото е образувано по предявен от В. Р. Д. срещу
ЗК „Л.И.“ АД иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, за осъждане
ответника да й заплати сумата от 9995.64 лева /съобразно изменението на иска
в о. с. з. от 02.06.2025 г./, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие, настъпило в гр.
Варна, установено на 13.10.2024 г., за което е заведена щета № 0003-1261-24-
000658/2024 г., по застраховка „Каско“, застрахователна полица №
93002410004715 от 24.01.2024 г., за лек автомобил „С.Л.“, с peг. № ******,
ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба –
16.01.2025 г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 24.01.2024 г. ищцата е сключила
застраховка „Каско“ за собствения й лек автомобил „С.Л.“, с рег. № ******, с
ответника, със срок на действие от 25.01.2024 г. до 24.01.2024 г. Сочи, че
лекият й автомобил е претърпял ПТП на 13.10.2024 г., при управление от Л.Д.,
при движение по бул. „В.В.“ в посока изхода на града, след кръстовището с
бул. „Р.“ спира, поради спрели пред него автомобили и бива ударен от
движещия се зад него лек автомобил – „Т.А.“. Сочи, че е съставен ПТП №
1928783 от 13.10.2024 г. Излага, че предвид невъзможността за движение на
1
лекия автомобил на ищцата е извикана пътна помощ, като е заплатена сумата
от 120 лева по Фактура № 287 от 15.10.2024 г. Сочи, че уведомен
застрахователят, като е изготвен опис по щета № 0003-1261-24-000658 от
14.10.2024 г., както и снимков материал. Твърди, че имуществените вреди са
следните: ляв фар комплект, десен фар комплект, предна броня, решетка
радиатор, декоративна лайсна решетка радиатор, горна облицовка решетка
радиатор, рамка радиатор, въздушен отвор, долен ляв държач фар, долен
десен държач фар, преден капак, ветроотражател, преден ляв калник, предна
част преден десен подкалник, ключалка преден капак, горна част предна
ключалка, преден десен калник, предна част преден ляв подкалник, задна
броня, външ. д. задна светлоотразител, заден десен светлоотразител, заден ляв
светлоотразител, заден капак, airbag водач, airbag колена, преден ляв праг, ляв
подп. носач ключа, д. подп. носач ключалка, ляв фар за мъгла, десен фар за
мъгла, долна решетка предна броня, радиатор, напречен носач задна броня,
задна маска, предпазена кора бутилка и стоп ляв. Твърди, че airbag водач и
airbag колена са се задействали и следва да бъдат подменени. Излага доводи за
получаване на обезщетение в размер на 6336.36 лева, респ. – 6216.36 лева след
приспадане на разходите по репатрирането на лекия автомобил. Твърди, че
претърпените вреди са в общ размер на 18600 лева, като след приспадане на
полученото обезщетение е необходима сумата за ремонт от 12 383.64 лева.
Моли за уважаване на частичния иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗК „Л.И.“ АД, депозира отговор
на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „С.Л.“ в периода от 25.01.2024 г.
до 24.01.2025 г. Излага, че по банков път във връзка със застрахователната
преписка на ищцата е заплатена сумата от 6336,36 лева. Счита, че с плащането
са възмездени реално претърпените имуществените вреди от процесното
ПТП. Сочи, че при определяне на размера на обезщетението е включена и
подмяната и на airbag водач и airbag колена. Излага доводи, че претендираната
сума не съответства на действителния размер на вредите, както и на средните
пазарни цени, необходими за възстановяването им, а представлява
застрахователна стойност на целия лек автомобил. В случай, че се установи
наличие на тотална щета, сочи, че претендираната сума не кореспондира с
действителната стойност на лекия автомобил и размера на запазените части.
2
Искането за заплащане на законна лихва за забава намира за неоснователно,
доколкото ако се установи, тотална щета не са представени доказателства за
прекратяване на регистрацията на лекия автомобил по чл. 390, ал. 1 от КЗ.
Излага, че изпадането на застрахователя в забава е обусловено от изпълнение
на насрещното задължение на застрахования по представяне на доказателства
за осъществяването на административна процедура по прекратяване на
регистрацията на лекия автомобил. Моли за отхвърляне на иска.
В о. с. з. от 02.06.2025 г. съобразно искането на ищеца е допуснато
изменение на иска, посредством увеличаване на размера на заявения размер от
100 лева, претендираната като част от 12 387.64 лева за сумата от 9995.64
лева, като окончателна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, както и заключението по назначената съдебна- автотехническа
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Между страните е обявено за безспорно с Определение №
3434/14.03.2025 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за
окончателен в о. с. з. на 22.05.2025 г., че лек автомобил „С.Л.“, peг. № ****** е
собственост на ищеца; че е налице сключена със ЗК Л.И. АД застраховка
„Каско” за лек автомобил марка „С.Л.“, peг. № ******, валидна към 13.10.2024
г., че на 13.10.2024 г. е настъпило застрахователно събитие и ищецът е
уведомил ответника за същото на 14.10.2024 г., като е извършен опис на
автомобила и е заведена щета № 0003-1261-24-000658, в който като увредени
детайли са описани: ляв фар комплект, десен фар комплект, предна броня,
решетка радиатор, декоративна лайсна решетка радиатор, горна облицовка
решетка радиатор, рамка радиатор, въздушен отвор, долен ляв държач фар,
долен десен държач фар, преден капак, ветроотражател, преден ляв калник,
предна част преден десен подкалник, ключалка преден капак, горна част
предна ключалка, преден десен калник, предна част преден ляв подкалник,
задна броня, външ. д. задна светлоотразител, заден десен светлоотразител,
заден ляв светлоотразител, заден капак, airbag водач, airbag колена, преден ляв
праг, ляв подп. носач ключа., д. подп. носач ключалка, ляв фар за мъгла, десен
фар за мъгла, долна решетка предна броня, радиатор, напречен носач задна
броня, задна маска, предпазена кора бутилка и стоп ляв, както и че във връзка
3
със заведена щета № 0003-1261-24-000658 ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 6336,36 лева.
Видно от представената застрахователна полица от 24.01.2024 г.
процесният лек автомобил е застрахован за сумата от 18 600 лева /л. 5 от
делото на ВРС/.
От представената по делото фактура № 287 от 15.10.2024 г., издадена
от „Л. 65“ ООД е видно, че ищцата е заплатила в брой сумата от 120 лева във
връзка с използвана услуга за пътна помощ.
От допусната и неоспорена от страните съдебна-автотехническа
експертиза, извършила изследване въз основа на представените по делото
доказателства, вкл. и обективираните обстоятелства в опис-заключението и
представения от ответника снимков материал, се установява механизмът на
настъпване на ПТП, а именно: на 13.10.2024 г. около 13:00 часа лек автомобил
„С.Л.“ с рег. № ******, управляван от Л.Д., се е движил гр. Варна бул. „В.В.“ в
посока към изхода на гр. Варна, като лек автомобил „Т.А.“ с рег. № ******,
управляван от Мартин Витомиров Енчев, се е движил зад него в същата
посока. След кръстовището с бул. „Р.“ пред бул. „В.В.“ № 260, лек автомобил
„С.Л.“ с рег. № ****** спира поради наличие на колона от автомобили пред
него, а след него спира лек автомобил с рег. № ******, който е застигнат и
ударен от движещия се зад него лек автомобил „Т.А.“ с рег. № ******, като от
удара лекия автимобил с рег. № ****** се измества напред и удря намиращия
се спрял пред него лек автомобил „С.Л.“, който се измества напред и удря
намиращия се спрял пред него лек автомобил с рег. № ******, който от своя
страна вследствие на удара се измества напред и удря спрелия пред лек
автомобил с рег. № ******. Механизмът на ПТП се установява и от
приобщения по делото протокол за ПТП № 1928783 от 13.10.2024 г., а именно,
че се касае за верижно ПТП. Вещото лице съобразявайки опис-заключението
по щетата, както и изготвения снимков материал е посочило, че уврежданията
в предната и задната част на лекия автомобил са в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП, като е изчислило обща стойност на щетите на
автомобила след справка в 30 сервиза, като половината от тях да притежават
европейски сертификат за качество, е в размер на 15 119.86 лв. Установило е,
че за ремонтирането на процесния лек автомобил се налага подмяната на
модула за управление на въздушните възглавници, както и че уврежданията
4
ограничават безопасното придвижване на автомобила на собствен ход. В
отговор на 6 въпрос е посочило, че общата стойност за възстановяване на
възникналите щети, изчислена по средни пазарни цени на алтернативни части
(без съпоставка на цени от сервизи с европейски сертификат за качество) към
датата на ПТП, е в размер на 12 348.53 лв., а тази по средни пазарни цени (без
съпоставка на цени от сервизи с европейски сертификат за качество) към
датата на ПТП, е в размер на 13 842.18 лв. Експертът след проверка на
свидетелството за регистрация на МПС е пояснил, че към датата на ПТП –
13.10.2024 г. лекият автомобил не е в гаранционен период на експлоатация.
Изчислил е средната пазарна цена на лекия автомобил към датата на ПТП –в
размер на 18 900 лв., като е посочил, че се касае за тотална щета, доколкото
разходите от 15119.86 лева надхвърлят 70 % от действителната стойност на
лекия автомобил. Посочил е стойност на детайли, които е възможно да не са
били увредени в размер на 2268 лева, както и цена на скраб на лекия
автомобил от 501.90 лева.
В о. с. з. вещото лице е посочило, че вариантът по т. 2 от
заключението касае средни пазарни цени за части и труд за възстановяване на
автомобила, обхващата всички сервизи и резервни части. Посочило е също, че
определената пазарна стойност от 18 900 лева е съобразена с данните на
автомобила и с обстоятелството, че се използва за таксиметрова дейност.
Уточнил е, че няма данни процесният лек автомобил да е дерегистриран.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл.
235, ал. 2 от ГПК приема следното от правна страна:
Безспорно е между страните, че е бил налице сключен от ответното
застрахователно дружество договор за застраховка „Каско” за лек автомобил
марка „С.Л.“, peг. № ******, валидна към 13.10.2024 г., че е настъпило
застрахователно събитие на 13.10.2024 г., при което лекият автомобил е бил
увреден от предната и задната част, както и че на собственика на увредения
автомобил била заплатена сумата от 6336,36 лева /като сумата от 120 лева за
репатриране на лекия автомобил не е включена в изплатеното обезщетение,
съобразно изложеното от процесуалния представител на ответника в о. с. з. от
02.06.2025 г./.
5
Не се спори между страните, че механизмът на настъпилото на
13.10.2024 г. застрахователно събитие е този, описан в исковата молба, а и
същото се установява от заключението по съдебно-автотехническата
експертиза, което не е оспорено от страните по делото и от представения
протокол за ПТП.
Липсва спор, а и се установява от експертното заключение, че в
резултат на застрахователното събитие автомобилът, собственост на ищеца, е
увреден, като увредените детайли, описани от вещото лице са тези, описани и
от застрахователя в изготвения от него опис-заключение, респ. снимков
материал, съответно в предна и задна част.
От заключението се установява още, че уврежданията по процесното
МПС са настъпили при реализиране на описания в исковата молба механизъм,
което води до извод за наличие на причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат – обстоятелство, което също
е безспорно между страните.
С оглед гореизложеното съдът намира, че всички материални
предпоставки, обуславящи възникването и съществуването на спорното
материално право, са налице, поради което искът по чл. 405 от КЗ срещу
застрахователя по застраховка "Каско" се явява доказан по основание.
В производството е спорен единствено размерът на дължимото от
застрахователя обезщетение за имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение съобразно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, според която то
трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи
друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ), а за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ). При изчисляване размера на обезщетението не
6
следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност на автомобила.
Според заключението по съдебната-автотехническа експертиза
стойността на разходите за необходимия ремонт с оригинални части и труд без
съпоставка на цена от сервизи с европейски сертификат за качество е 13842,18
лв., докато действителната стойност на увредения автомобил към датата на
произшествието е била 18 900 лв. Съдът намира, че справедливото
обезщетение в случая е в размер, посочен в т. 7 от приетата по делото САТЕ –
13842,18 лв., тъй като то е изчислено след проучване за извършване на
ремонта с нови части, без съпоставка на цени от сервизи с европейски
серттификат. Обезщетението посочено в т. 6 от САТЕ, изчислено с детайли с
неоригинални части доставени от алтернативни доставчици и цената на труд
на доверените на дружеството сервизи, съдът намира, че ограничава правата
на потребителя на застрахователна услуга да получи пълна обезвреда на
процесните щети.
Тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт, без оглед
дали са в сервизи с европейски сеертификат /15119.86 лева/ или не /13842,18
лева/, надвишава 70 % от действителната стойност на автомобила, следва да
се приеме, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. В този
случай дължимото обезщетение следва да се определи в размер на
действителната стойност, която според експертното заключение възлиза на 18
900 лв.. Доколкото в застрахователната полица като застрахователна сума, т.
е. максимума, който застрахователят следва да заплати като обезщетение при
настъпване на застрахователно събитие е посочена сумата от 18 600 лева, то
именно последната следва да бъде взета предвид.
За определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да
бъдат принципно приспаднати запазените части от пазарна стойност на
моторното превозно средство, за да не се допусне собственикът на увредения
лек автомобил, да получи едновременно, както обезщетение от застрахователя
в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да
бъдат реализирани на вторичния пазар. Доколкото е налице тотална щета по
отношение на процесния автомобил, същият представлява излязло от
употреба МПС по смисъла на параграф 1, т. 1, б. "а" от ДР на Наредбата за
излезлите от употреба моторни превозни средства, вр. чл. 18а, ал. 2, т. 1 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
7
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. На
основание чл. 18, ал. 1 от Наредбата за излезлите от употреба моторни
превозни средства ищецът, като собственик на автомобила е бил длъжен да
предаде автомобила на специализиран център за разкомплектоване, предвид
изричната забрана в чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от наредбата, гласяща, че
предаването на излезли от употреба МПС или отпадъци не може да се
извършва по начини, различни от предвидените в наредбата и на лица, които
не притежават специално разрешение. В случая няма данни автомобилът да е
бил предаден в център за разкомплектоване, съответно да е получена стойност
за запазени части. Отделно от това, следва да се съобрази и обстоятелството,
че вещото лице е дало хипотетичен отговор по повод на евентуалните части,
които е било възможно да не са били увредени, без същото да е базирано на
данни от страна на застрахователя при изготвения оглед на процесния лек
автомобил. Застрахователят не е ангажирал категорични доказателства за
действително налични и съхранени детайли, които да могат да бъдат
предложени на вторичняи пазара като употребявани резервни части /в тази
насока е Решение № 303 от 25.03.2024 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 232/2024
г./. Затова и следва да се приеме, че не може да бъде определена цената, на
която могат да се реализират запазените части, с оглед на което на приспадане
подлежи единствено скрапната стойност.
От застрахователната стойност следва да се приспадне сумата от 501,90
лв., представляваща стойността, която би могла да се получи при предаване на
автомобила за скрап от собственика на увреденото МПС, който е в
невъзможност сам да разглоби и реализира на пазара годните за употреба
части на автомобила, за да не се получи неоснователно обогатяване на
страната. Затова и дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата
от 18098,10 лв.
При отчитане на признатия неизгоден факт от страна на ищеца,
обявен за безспорен, следва да се приспадне и заплатената от ответника след
подаване на исковата молба сума от 6336,36 лв., която не обхваща заплатената
сума от 120 лева за репатриране на лекия автомобил. Оставащото дължимо
застрахователно обезщетение възлиза на 11761,74 лв., която сума е в рамките
на предявения иск за сумата от 9995,64 лв., съобразно допуснатото изменение
на иска в последното по делото о. с. з.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание
чл. 405, ал. 1 от КЗ е основателна в пълния заявен размер и като такава следва
да бъде уважена.
Липсата на удостоверение не се отразява на дължимостта на самото
обезщетение, но има значение за поставянето на застрахователя в забава. В
този смисъл е решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, I т. о.;
решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, I т. о. и др.,
8
постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Следва да се отбележи, че с изменения
на Наредба № I-45от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, обнародвани в ДВ, бр. 47 от 2019 г., в сила от
01.07.2019 г., отпадна изискването за представяне на удостоверение от
застрахователя при подаване на заявление за дерегистрация, поради което и
ищецът е имал възможност да извърши дерегистрация на процесния
автомобил и без действия на застрахователното дружество. По делото не са
налични доказателства, че застрахователят е попречил на дерегистрацията,
както и че такава е била осъществена за процесния лек автомобил. Затова и
съдът намира, че обезщетението за забава, следва да се присъди, считано от
датата на представяне пред застрахователя на доказателства за настъпване на
обстоятелствата по чл. 390 от КЗ, като претенцията се явява неоснователна
преди този момент /така Решение № 309 от 24.03.2025 г. на ОС - Варна по в.
гр. д. № 2477/2024 г. и други/. С оглед на горното, акцесорното искане за
заплащане на законна лихва за забава се явява основателно за периода от
представяне на доказателства пред застрахователя за дерегистрация на
процесния автомобил до окончателното плащане, респ. неоснователно за
периода от исковата молба до представянето на доказателства пред
застрахователя за дерегистрацията на процесния лек автомобил.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , разноски
се дължат в полза на ищеца. Същият претендира заплащането на съдебно-
деловодни разноски в общ размер на 2419,63 лева, от които – 404.63 лева –
държавна такса, 455 лева – депозит по САТЕ и 1560 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение. От страна на ответника е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира същото за
неоснователно доколкото е съобразено с размерите, сочени в Наредба №
1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
същата, респ. 1299.56 лева без ДДС или 1559,48 лв. с ДДС, доколкото са
представени доказателства за регистрация по ДДС от страна на процесуалния
представител на ищеца. Претендираното адвокатско възнаграждение
съответства на ориентирите, определени в Наредбата, поради което и предвид
правната и фактическа сложност на делото, не следва да бъде намалявано.
9
Затова и наведеното възражение в тази насока от от страна на ответника не
следва да бъде съобразявано. С оглед на горното, в полза на ищцата следва да
се присъдят съдебно-деловодни разноски в общ размер на 2419.63 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: ******** да заплати на В. Р. Д., ЕГН: **********, с адрес:
********** сумата от 9995,64 лева /девет хиляди деветстотин деветдесет и
пет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие,
настъпило на 13.10.2024 г. в гр. Варна, пред бул. "В.В." № 260, за което е
заведена щета №0003-1261-24-000658/2024 г., по застраховка „Каско“ по
застрахователна полица № 93002410004715 от 24.01.2024 г., за лек автомобил
„С.Л.“, с peг. № ******, ведно със законната лихва за забава, считано от датата
на представяне на доказателства пред застрахователя за дерегистрация на
процесния лек автомобил до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ акцесорното искане за
присъждане на законна лихва за забава върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба – 16.01.2025 г. до представянето на
доказателства пред застрахователя за дерегистрация на процесния лек
автомобил.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: ******** да заплати на В. Р. Д., ЕГН: **********, с адрес:
********** сумата от 2419.63 лв. /две хиляди четиристотин и деветнадесет
лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Присъдените с решението суми в полза на В. Р. Д., ЕГН: **********,
могат да бъдат изплатени по следната банкова сметка:
************************, с титуляр адв. Й. К. А.
10
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11