№ 33854
гр. София, 13.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20251110119468 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. С. И., с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание 26
от ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 23 ЗПК и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „Неткредит”
ООД и „Кредит Гарант Бг“ ООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата
молба, с който са оспорили основателността на исковете.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Към искова молба са представени писмени доказателства, направени са
доказателствени искания за задължаване на ответното дружество „Неткредит“ ООД по
реда на чл. 190 от ГПК, да представи извлечение от сметки, както и искане за
допускане изслушването на съдебно – счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
Съдът намира доказателствените искания за допускане събирането на
представените от страните документи като писмени доказателства по делото за
относими, допустими и необходими за разрешаването на правния между страните
спор, предмет на настоящото производство, с оглед което следва да бъдат уважени.
Искането за задължаване на ответника „Неткредит“ ООД по реда на чл. 190 от ГПК
следва да бъде оставено без уважение, доколкото е поискано изслушването на съдебно
– счетоводна експертиза.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговорите на исковата молба твърдения страните следва да бъдат
приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез
медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който
страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба писмени документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по реда на чл. 190 от ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени в исковата молба, при възнаграждение в размер на 600,00 лева, платимо от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението. НАЗНАЧАВА за вещо
лице В.П., като вещото лице да се уведоми за експертизата и да се призове за открито
съдебно заседание по делото след представяне на доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.11.2025 г. от 10.30 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят
последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи препис от
отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази
становище по направените от ответника възражения най-късно в първото по делото
публично съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. В исковата молба се твърди, че между ищеца и първия ответник е сключен
договор за потребителски кредит и с втория ответник договор за предоставяне на
гаранция, които не са били предназначени за извършване на търговска сделка или
професионална дейност по отношение, на които ищцата имала качеството потребител
по смисъла на &13, т.1 от ДР на ЗЗП, а ответниците се явявали търговци по смисъла на
&13, т.2 от ДР на ЗЗП. Навежда твърдения за недействителност на процесния договор
за предоставяне на потребителски кредит № 202402051138240102, сключен на
05.02.2024 г. в нарушение разпоредбите на ЗПК. Сочи, че не било спазено изискването
на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК съобразно която договорът трябвало да съдържа годишен
процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение №1 начин. Посочва, че общата дължима от потребителя
била само в размер на 2 592 лева, а реално тя била в размер на 4 188 лв. Навежда
твърдения, че посоченият ГПР в размер на 49,31 % е изчислен по предвидената в
приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК формула. Последната не била инкорпорирана
в договора, нито е налице препращане към правната норма, която я предвижда.
2
Навежда твърдения, че договорът страдал от липса на реквизит от задължителното
съдържание по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК,а именно посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисление на ГПР. Неспазването на това изискване е
сред изброените в чл. 22 ЗПК пороци, водещи до недействителност на договора и по
тази причина съгласно чл. 23 от ЗПК дължима била само чистата стойност на кредита.
Навежда твърдения за нищожност на клаузата по договора, сключена в противоречие с
добрите нрави и неспазване на нормите на ЗПК и ЗЗП. Моли съда да постанови
решение, с което да прогласи недействителността на целия договор за потребителски
кредит № 20240205113824010, сключен на 05.02.2024г. между „Неткредит“ ООД, както
и съдът да признае за установено, че договорът предоставяне на гаранция
(поръчителство) № */*. между „Кредит Гарант Бг“ и ищцата е недействителен с оглед
недействителността на основния договор за кредит. нищожността на договор за
потребителски кредит, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 299,53 лв.
като недължимо платена по договор за потребителски кредит № OL***/02.02.2023 г.,
ведно със законната лихва от 29.08.2024 г. до окончателното плащане на вземането.
Претендира разноски.
2. В срока по 131 от ГПК ответникът „Неткредит“ ООД е подал отговор на
исковата молба. Със същия на основание чл. 175 ГПК признава, че е налице сключен
между страните на 05.02.2024г. договор за кредит с описаното от ищеца съдържание и
параметри, че е предоставил и ищецът е усвоил заемната сума в размер на 2 100, 00
лв., както и че на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК кредиторът не е включил в ГРП
разход за възнаграждение за поръчител. Заявява, че не е включил разход за
възнаграждение за гарант при изчисляването на ГПР по договора, тъй като
обезпечаването на заема не е задължително условие за неговото сключване, което се
потвърждава, че към момента на сключване на договора за кредит, не е било
предоставено обезпечение на същия. Оспорва обстоятелството, че кредитополучателят
е сключил договор с „Кредит Гарант БГ“ ООД, доколкото дружеството не е
получавало обезпечение по процесния договор за кредит, следователно на ищеца не са
начислявани разходи за кредит, свързани със заплащането на такса за поръчител. Моли
съда да отхвърли исковата претенция и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
3. Постъпил е писмен отговор и от втория ответник „Кредит Гарант БГ“ ООД, с
който заявява, че предявения иск е допустим, но разгледан по същество неоснователен,
тъй като между него и ищеца не е сключван договор за гаранция № ********** от
05.02.2024 г., гаранция не е издавана,респ. не е заплатено възнаграждение за издаване
на гаранция. Твърди още, че не е налице облигационно отношение между ищцата и
дружеството, поради което предявеният иск е неоснователен. Поддържа, че
представеният договор за гаранция не е подписан от страните и не е сключен от
разстояние. Моли съда да присъди сторените в производството разноски,вкл. и
юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД
във вр. с чл. 22 и чл.23 ЗПК.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
С оглед становището на ответника с отговора на исковата молба на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване следва да се
3
отдели обстоятелството, че по силата на процесния договор за паричен кредит от
05.02.2024 г. между страните е възникнало облигационно правоотношение; че е
предоставил и ищецът е усвоил заемната сума в размер на 2 100, 00 лв., както и че на
основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК кредиторът не е включил в ГРП разход за
възнаграждение за поръчител.
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно правоотношение с ответника по силата на твърдения
договор за заем от 05.02.2024 г., както и размера на вземането.
В тежест на ответника е при установяване на горните факти е да докаже точно
изпълнение на поетото с договора задължение.
V. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че било налице валидно облигационно
правоотношение между страните.
VІ. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните
не сочат доказателства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4