Решение по НАХД №12947/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4341
Дата: 1 декември 2025 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20251110212947
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 септември 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4341
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря ал
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110212947 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 72 ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на К. С. Г., с ЕГН ********** чрез адв. Е. К.-САК
срещу Заповед за задържане на лице №227зз-1163/07.08.2025 г., издадена от
ххх –полицейски орган - полицай в 0ххх с която на основание чл. 72 ал. 1 т. 1
ЗМВР е постановено задържането му за срок до 24 часа.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед с доводи за нейната
неясност и нечетливост; същата не отговаря на изискванията на закона и не са
налице нито процесуално правни, нито материалноправни предпоставки за
осъществените действия и за продължителността на задържането за почти
целия допустим период от 24 часа; заповедта не съдържа фактически
основания, които да съответстват на правните по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР, нито
са посочени данните за извършено престъпление.именно от Г.. Редовно
призован жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. К., която
поддържа жалбата и предлага на съда да отмени заповедта по съображенията в
жалбата, като излага доводи, че въобще липсва извършено нарушение, което
да е наложило задържането на Г. 24 часа без половин час. Претендира
разноски.
Ответникът ххх –полицейски орган - полицай в 0ххх редовно призован
не се явява. Представлява се от юрисконсулт ххх, която оспорва жалбата.
1
Поддържа доводи за неоснователност на жалбата, вкл. и в представени
писмени бележки. Претендира възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на поисканото от жалоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК и като такъв подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 АПК.
При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от
компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са
материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е
актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни
критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на
административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери
дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и
спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.
Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
посочени в чл. 146 АПК.
С атакувания в настоящото производство индивидуален
административен акт: Заповед за задържане на лице №227зз-1163/07.08.2025
г., издадена от ххх –полицейски орган - полицай в 0ххх е постановено
задържанего на К. С. Г. на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР за срок до 24 часа.
Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено " данни
за извършено престъпление /притежание на НВ/”.
Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на
лице съдържа реквизитите, посочени в чл. 74 ал. 2 ЗМВР: името, длъжността и
местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането,
данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, както и правото му да
обжалва пред съда законността на задържането.
С декларацията, съставена на 07.08.22025 г. е заявено запознаването с
правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане,
с което да съобщи за своето задържане
От събраните в хода на ДП доказателства, вкл. докладни записки,
2
Протокол за доброволно предаване на 1 бр. саморъчно свита цигара от
07.08.2025 г., Постановление за назначаване на експертна справка, експертна
справка №3438-Х/2025 г., се установява съпричастността на Г. към деяние по
чл.354а НК. По отношение на жалбоподателя била издадена заповед за
задържане на лице №227зз-1163/07.08.2025 г., с която на основание чл. 72 ал. 1
ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
"задържане за срок до 24 часа".

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от активно легитимирано лице с
правен интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.

В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че към
момента на задържането на Г. е имало данни, от които може да се направи
обосновано подозрение за вероятна съпричастност на лицето към извършено
престъпление.
Жалбоподателят сам и доброволно е предал намиращата се в него 1 бр.
саморъчно свита цигара, съдържаща суха зелена тревиста маса, по негови
данни „билка”, за която той е заявил, че е „лична” /протокол, л. 35 от делото/.
Съгласно експертното заключение растителната маса се доказва като
синтетичен канабиноид, 0,3 грама.
Съдът намира, че при безспорни данни, налагащи задържането на
жалбоподателя, са налице основания за отмяна на заповедта за това, като
мотивите са следните:
Оспорената заповед за задържане на лице е издадена в нарушение на
нормативно регламентираните императивни изисквания за съдържанието на
акта, доколкото не са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането
на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ в
хипотезата на чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР.
3
Действително в заповедта е посочено като фактическо основание за издаване
на заповедта "данни за извършено престъпление /притежание на НВ/”.
Липсва обаче посочено правно основание за постановяване на задържането
по смисъла на чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР, т.е. да е посочен състав на предполагаемо
извършено престъпление.

За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му
правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване
възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за
задържане да са описани конкретни както фактически обстоятелства, сочещи
на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява
задържането с активното си поведение е осъществило конкретен престъпен
състав по НК, така и да бъде посочено конкретното престъпление, т.е.
правната обосновка на задържането. Липсата й води до нарушаване на
императивното изискване за съдържание на акта по чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК. В
контекста на съдебната практика на ЕСПЧ, не е достатъчно в заповедта за
задържане да е посочено само фактическото или само правното позоваване на
приложимите законови разпоредби, а кумулативно са необходими и двете. В
случая, в заповедта липсва обективирано конкретно извършеното
престъпление от жалбоподателя, макар то да е посочено фактически –
притежание на НВ. Настоящият съдебен състав намира, че заповедта не е и
косвено мотивирана чрез материалите от административната преписка.
В Тълкувателно решение №16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд
е посочено, че „мотивите не е необходимо обаче да съвпадат по време с
издаването на административния акт или отказа и излагането на
съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или
другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта
и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт. Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и
допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат
целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на
индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива, но
в случая и това липсва.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че издадената
заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу
нея жалба следва да се уважи.
С оглед на изхода от делото и на основание чл. 143 ал. 1 АПК,
жалбоподателят има право на сторените разноски по делото.
В същото време, съдът констатира, че държавната такса от 10 лв. е
заплатена от колега на процесуалния представител на Г., а в представеното
адвокатско пълномощно /л.55 от делото/ е отразено едновременно договорено
4
възнаграждение от 500 лв. и като основание чл.38 ЗА – „материално
затруднено лице”.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38 ал. 1 т. 2 ЗА е установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38 ал. 2 ЗА, адвокатът оказал на страната безплатна правна
помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от
съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. Т.е., размерът в тези
случаи винаги се определя от съда и не може да бъде посочен като договорен
между страните, както е направено в конкретния случай.
С оглед на това, следва да се приеме, че на процесуалния представител на
жалбоподателя – адв. К.-САК се дължи възнаграждение, съобразно
разпоредбите на чл. 38 ал. 2 ЗА вр. чл.35а от от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице №227зз-1163/07.08.2025 г.,
издадена от ххх –полицейски орган - полицай в 0ххх с която на основание чл.
72 ал. 1 т. 1 ЗМВР е постановено задържането на К. С. Г., с ЕГН ********** за
срок до 24 часа.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ да
заплати на адв. Е. К. М.-САК с личен №********** и адрес на кантората:
гр.София, ул. Цар Асен №10, ет.4, ап.7, сумата от общо 310 лв. – адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред АССГ в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 72 ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на К. С. Г., с ЕГН ********** чрез адв. Е. К.-САК
срещу Заповед за задържане на лице №227зз-1163/07.08.2025 г., издадена от
акт –полицейски орган - полицай в 03 РУ-СДВР, с която на основание чл. 72
ал. 1 т. 1 ЗМВР е постановено задържането му за срок до 24 часа.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед с доводи за нейната
неясност и нечетливост; същата не отговаря на изискванията на закона и не са
налице нито процесуално правни, нито материалноправни предпоставки за
осъществените действия и за продължителността на задържането за почти
целия допустим период от 24 часа; заповедта не съдържа фактически
основания, които да съответстват на правните по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР, нито
са посочени данните за извършено престъпление.именно от Г.. Редовно
призован жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. К., която
поддържа жалбата и предлага на съда да отмени заповедта по съображенията в
жалбата, като излага доводи, че въобще липсва извършено нарушение, което
да е наложило задържането на Г. 24 часа без половин час. Претендира
разноски.
Ответникът акт –полицейски орган - полицай в 03 РУ-СДВР, редовно
призован не се явява. Представлява се от юрисконсулт АЛИПИЕВА, която
оспорва жалбата. Поддържа доводи за неоснователност на жалбата, вкл. и в
представени писмени бележки. Претендира възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на поисканото от жалоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК и като такъв подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 АПК.
При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от
компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са
материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е
актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни
критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на
административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери
дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и
спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.
Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
посочени в чл. 146 АПК.
С атакувания в настоящото производство индивидуален
1
административен акт: Заповед за задържане на лице №227зз-1163/07.08.2025
г., издадена от акт –полицейски орган - полицай в 03 РУ-СДВР, е постановено
задържанего на К. С. Г. на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР за срок до 24 часа.
Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено " данни
за извършено престъпление /притежание на НВ/”.
Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на
лице съдържа реквизитите, посочени в чл. 74 ал. 2 ЗМВР: името, длъжността и
местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането,
данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, както и правото му да
обжалва пред съда законността на задържането.
С декларацията, съставена на 07.08.22025 г. е заявено запознаването с
правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане,
с което да съобщи за своето задържане
От събраните в хода на ДП доказателства, вкл. докладни записки,
Протокол за доброволно предаване на 1 бр. саморъчно свита цигара от
07.08.2025 г., Постановление за назначаване на експертна справка, експертна
справка №3438-Х/2025 г., се установява съпричастността на Г. към деяние по
чл.354а НК. По отношение на жалбоподателя била издадена заповед за
задържане на лице №227зз-1163/07.08.2025 г., с която на основание чл. 72 ал. 1
ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
"задържане за срок до 24 часа".

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от активно легитимирано лице с
правен интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.

В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че към
момента на задържането на Г. е имало данни, от които може да се направи
обосновано подозрение за вероятна съпричастност на лицето към извършено
престъпление.
Жалбоподателят сам и доброволно е предал намиращата се в него 1 бр.
саморъчно свита цигара, съдържаща суха зелена тревиста маса, по негови
данни „билка”, за която той е заявил, че е „лична” /протокол, л. 35 от делото/.
Съгласно експертното заключение растителната маса се доказва като
синтетичен канабиноид, 0,3 грама.
Съдът намира, че при безспорни данни, налагащи задържането на
2
жалбоподателя, са налице основания за отмяна на заповедта за това, като
мотивите са следните:
Оспорената заповед за задържане на лице е издадена в нарушение на
нормативно регламентираните императивни изисквания за съдържанието на
акта, доколкото не са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането
на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ в
хипотезата на чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР.
Действително в заповедта е посочено като фактическо основание за издаване
на заповедта "данни за извършено престъпление /притежание на НВ/”.
Липсва обаче посочено правно основание за постановяване на задържането
по смисъла на чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР, т.е. да е посочен състав на предполагаемо
извършено престъпление.

За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му
правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване
възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за
задържане да са описани конкретни както фактически обстоятелства, сочещи
на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява
задържането с активното си поведение е осъществило конкретен престъпен
състав по НК, така и да бъде посочено конкретното престъпление, т.е.
правната обосновка на задържането. Липсата й води до нарушаване на
императивното изискване за съдържание на акта по чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК. В
контекста на съдебната практика на ЕСПЧ, не е достатъчно в заповедта за
задържане да е посочено само фактическото или само правното позоваване на
приложимите законови разпоредби, а кумулативно са необходими и двете. В
случая, в заповедта липсва обективирано конкретно извършеното
престъпление от жалбоподателя, макар то да е посочено фактически –
притежание на НВ. Настоящият съдебен състав намира, че заповедта не е и
косвено мотивирана чрез материалите от административната преписка.
В Тълкувателно решение №16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд
е посочено, че „мотивите не е необходимо обаче да съвпадат по време с
издаването на административния акт или отказа и излагането на
съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или
другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта
и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт. Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и
допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат
целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на
индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива, но
в случая и това липсва.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че издадената
заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу
3
нея жалба следва да се уважи.
С оглед на изхода от делото и на основание чл. 143 ал. 1 АПК,
жалбоподателят има право на сторените разноски по делото.
В същото време, съдът констатира, че държавната такса от 10 лв. е
заплатена от колега на процесуалния представител на Г., а в представеното
адвокатско пълномощно /л.55 от делото/ е отразено едновременно договорено
възнаграждение от 500 лв. и като основание чл.38 ЗА – „материално
затруднено лице”.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38 ал. 1 т. 2 ЗА е установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38 ал. 2 ЗА, адвокатът оказал на страната безплатна правна
помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от
съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. Т.е., размерът в тези
случаи винаги се определя от съда и не може да бъде посочен като договорен
между страните, както е направено в конкретния случай.
С оглед на това, следва да се приеме, че на процесуалния представител на
жалбоподателя – адв. К.-САК се дължи възнаграждение, съобразно
разпоредбите на чл. 38 ал. 2 ЗА вр. чл.35а от от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 300 лв.
4