О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../………………..2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ:
Д. ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3103 по описа за
2015 г.,
за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 35014/19.12.2016 г. от Б.Г.Б., чрез адв. Т.Д.,
в която е обективирано искане за изменение на
постановеното по делото Решение № 1421/16.11.2016 г. в частта за разноските. В
молбата се излага становище за прекомерност на присъдените по делото разноски и
се моли същите да бъдат редуцирани до минималния размер от 2317 лв. Направено е
също и възражение, че в тежест на ищцата следва да се възложат направените от
нея разноски, във връзка с направеното признание на иска от страна на ответника
В.Т..
Насрещната страна М.Н.Н. е
изразила становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав
съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК,
изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството по
настоящото дело е образувано по предявени от М.Н.Н.
субективно, кумулативно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 440 от ГПК за установяване в отношенията й с ответниците Б.Г.Б., и В.Е.Т., лично и в качеството си на ЕТ
„Ел Би Си Лимитед – В.Т.", че длъжникът по
изпълнително дело № 8122/2011 г. по описа на Варненски районен съд - ЕТ „Ел Би
Си Лимитед – В.Т.” не е собственик на недвижими имоти,
подробно описани в исковата молба, спрямо които е насочено изпълнение по
изпълнително дело № 8122/2011 г. по описа на Варненски районен съд.
С
Решение № 1421/14.11.2016 г. Варненският окръжен съд се е произнесъл, като е приел
за установено в отношенията между Б.Г.Б. и В.Е.Т. лично и в качеството на
собственик на ЕТ „Ел би си Лимитед – В.Т., заличен
считано от 01.01.2012 г., че следните недвижими имоти:
1) 1/34 идеална част от поземлен имот с площ 1697 кв.м., с адрес ****
съставляващ имот с идентификатор № 10135.2563.363., по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, община Варна, област Варна, одобрена съгласно Заповед №
РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър; 2) Апартамент № С-15 по акт за собственост, със
застроена площ от 63,30 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с пълен
идентификатор № 10135.2563.363.2.15 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, община Варна, област Варна, одобрена съгласно Заповед №
РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, с адрес на имота: **** апартамент № С - 15, находящ се
в Сграда № 2, разположена в Поземлен имот с пълен идентификатор №
10135.2563.363, не са собственост на длъжника по изпълнително дело №
20113110408122 по опис на ВИС при ВРС, а именно ЕТ „Ел би си Лимитед – В.Т., заличен считано от 01.01.2012
г., по иска на М.Н.Н., на основание чл. 440 от ГПК. С
решението си съдът е осъдил ответника Б.Г.Б. да заплати на ищцата М.Н.Н. сумата от 4 095.58 лева, представляваща направените
по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
При
присъждане на разноските в производството, съдът е съобразил фактическата и
правна сложност на делото, времетраенето на процеса, както и обема на
извършените процесуални действия от страна на пълномощника на ищцата, като е
преценил за неоснователно направеното възражение за прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК. Ищцата е доказала извършването на разноски в процеса
посредством представяне на платежен документ за внесена държавна такса и
договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплатено възнаграждение
за един адвокат. Адвокатското възнаграждение е заплатено за процесуално
представителство по делото, без разграничаване на заплащането за защита по
отделни искове и срещу отделни лица. Ответникът В.Т. с отговора на исковата молба
е признал иска и е заявил, че не е дал повод с поведението за завеждане на
иска. Ответникът Б.Б. е направил възражения, както за
допустимостта, така и за основателността на предявения иск, обусловили последващото развитие на производството. По тези
съображения именно в тежест на ответника Б. съдът е преценил да възложи
направените от ищцовата страна разноски.
С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК, е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 35014/19.12.2016
г., подадена от Б.Г.Б., чрез адв. Т.Д., за изменение
в частта за разноските на Решение № 1421/16.11.2016 г., постановено по гр. дело
№ 3103/2015 г. по описа на ВОС.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен
срок от уведомяването на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: