Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр.Плевен, 16.10.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти
граждански състав, в публично заседание на 19.09.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА
гр.д. №3349 по описа за 2019 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от В.Г.В., ЕГН
**********, адрес: ***, чрез адв. В.В. АК-Плевен, със съдебен адрес: ***, ***против
Г.Д. „П.Б.И З.Н.Н.” М. адрес ***, в която се твърди следното : през процесния
период от 23.05.2016г. до 31.03.2019г. ищецът работил на длъжност „***“ в РС„П.б.и
з.н.“ гр. Плевен при Областна дирекция „П.б.и з.н.“ гр.Плевен - Г.д. „П.б.и з.н.н.“***
МВР. Трудовата си дейност осъществява по утвърдени графици и протоколи, при
режим на труд на нощна смяна от 23.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа
при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187
ал.3 от ЗМВР.
На основание чл.187
ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.
Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се
определят с наредба на Министъра на вътрешните работи. В процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г./обн. В ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в
сила от 02.08.2016г./, като в нея липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен.Такъв алгоритъм е бил предвиден в
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г., съответно с този коефициент се получават чисто
часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение
на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и
от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.
В съответствие с
чл. 9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
За процесния период
от 23.05.2016г. до 31.03.2019г. положил
нощни дежурства както следва:
За 2016 г.
м. 05. - 56 ч.
м. 06. - 56 ч.
м. 07. - 48 ч.
м. 08. - 0ч.
м. 09. - 16 ч.
м. 10. - 0 ч.
м. 11. - 0 ч.
м. 12. - 152 ч.
Общо - 328 ч.
За 2017 г.
м. 01. - 64 ч.
м. 02. - 16 ч.
м. 03. - 56 ч.
м. 04. - 64 ч.
м. 05.- 48 ч.
м. 06. - 8 ч.
м. 07. - 24 ч.
м. 08. - 56ч.
м. 09. - 0 ч.
м. 10. - 64 ч.
м. 11. - 40 ч.
м. 12. - 64 ч.
Общо - 504 ч.
За 2018 г.
м. 01. - 56 ч.
м. 02. - 16ч.
м. 03. - 64 ч.
м. 04. - 48ч.
м. 05. - 32 ч.
м. 06. - 48ч.
м. 07. - 8ч.
м. 08. - 48ч.
м. 09. - 24 ч.
м. 10. - 56ч.
м. 11. - 24 ч.
м. 12. - 48 ч.
Общо - 472 ч.
За 2019 г.
м. 01. - 48 ч.
м. 02. - 16ч.
м. 03. - 63 ч.
Общо -127 ч.
Общо 1431 ч. нощен
труд.
В съответствие с
чл.9 ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането на
допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но за
преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и
заплащане на получените часове над тези установени за работното време. В
конкретния случай, за периода от 23.05.2016г. до 31.03.2019г. съм положил общо
1431 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и
възлиза на извънреден труд от 204 часа, който е трябвало да му бъде заплатен
допълнително.Съобразно заплатата ми,часовата ставка е в размер на 8.04 лв. или
за 204 часа труд му се дължи сумата от 1640.16 лв.
Иска се
постановяване на решение, с което да бъде осъдена ответната страна Г.д. „П.б.и з.н.н.“
да заплати на ищеца на основание чл.178
ал.1 т.З, вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 1640.16 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода
23.05.2016г. — 31.03.2019г. ведно със законната лихва върху цялата сума,
считано от датата на предявяване на иска, до окончателно изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131
от ГПК е депозиран писмен отговор от Г.д.
„П.б.и з.н.н.” – МВР, представлявана от главен комисар Н.Н.– ***, чрез
процесуален представител ст. юрисконсулт С.Н., съдебен адрес:***, с който искът се оспорва и се твърди следното : не се
спори, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с
ответника Г.д. „П.б.и з.н.н.“ - МВР (ГДПБЗН - МВР), възникнало на основание
Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), и е заемал длъжността ***
в група „П. и с.д.“ (ПЕ и СД) на РС„П.б.и з.н.“ (РСПБЗР1) - Плевен към
Регионална дирекция „П.б.и з.н.“ (РДПБЗН) - Плевен при ЕДПБЗН - МВР.
Оспорва се
претенцията за трансформиране на нощния труд в дневен чрез умножаване с
коефициент и заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд като
извънреден такъв за процесния период от 23.05.2016 г. до 31.03.2019 г., както и
искането за трансформиране на нощния труд в дневен чрез умножаване с
коефициент. Посочва се следното :
НСОРЗ се прилага за работниците и служителите
по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на
собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по
трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална
продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на
работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение
второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на
същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната
от ищеца празнота на правната уредба.
Да се извърши
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен
от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица,
работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята
подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.
187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на
нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е
недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.
Периодът, за който
ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане
на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е от 23.05.2016 г. до 31.03.2019 г.
През този период са действали последователно две наредби, които уреждат
въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР:
- Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от
01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело
№5450/2016 г., обнародвано на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59) (Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г.);
- Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г. (Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г.).
В чл.3, ал.3 и на
двете наредби е регламентирано: „За държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което
съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР.
В ЗМВР в чл. 187,
ал. 3, законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8 часа.
Затова считам, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба,
различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8
часа.
От изложеното дотук
следва, че няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и
организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1
и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8
часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки
24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа,
което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно
на 1,143.
За държавните
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът,
когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з -
791/28.10.2014 г. (приложена като доказателство) на Министъра на вътрешните
работи по 0,25 лв. на час.
В този смисъл, че
не е необходимо трансформиране на часовете положен нощен труд, е било и
виждането на министъра на вътрешните работи в хода на процедурата по издаване
на Наредба № 8121з—592/25.05.2015 г., възприето от Докладната записка per. №
8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност“
в МВР, която представям като доказателство. Действително за период от около девет
месеца, който е извън процесния, през който е действала Наредба №
8121з—407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се
е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е
било в несъответствие с ЗМВР. Това е поправено с Наредба № 8121з—592/25.05.2015
г. Същият подход е възприет и при създаването на сега действащата Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г.
В чл. 176 ЗМВР
изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои
от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са
посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като
сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд.
ЗМВР прави ясно
разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е
определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично е
посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно
време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца -
служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Видно
от изложеното, законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд, като
възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд
- в заповед на Министъра на вътрешните работи.
Заповедта на
Министъра на вътрешните работи, в която е посочен размера на възнаграждението
за нощен труд през процесния период, е № 8121з-791/28.10.2014 г. В т. 1 на
заповедта е посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.”
В своята искова молба
ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд и не обръща
внимание на факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се
изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни
актове. В случая, ищецът неправилно обосновава своята претенция с текста на чл.
187, ал. 6 ЗМВР, като търси допълнително възнаграждение за нощен труд в размер,
получен при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение, което не
му се следва, защото по този ред се формира размера на допълнителното
възнаграждение за извънреден труд.
Извънреден е този
труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и
без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното
за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато е в рамките на
установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата
продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния
коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи.
За да има
извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е
полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Заплащането на
нощния труд в рамките на установеното работно време (график на дежурство) от 8
часа е по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи и доколкото при каквото и да е трансформиране на часовете
нощен труд към дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент 1, не се
явяват допълнителни часове за заплащане. Нещо повече, дори при общата хипотеза
(КТ, НСОР) е налично разбирането, че часовете в повече, които се получават при
преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези
часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд,
като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда
за заплащане на нощния труд. Съгласно Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на
МТСП, приложено като доказателство, превръщането на нощните часове в дневни,
съгласно НСОРЗ, е установено е цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд.
Ищецът подчертава в
молбата си, че претендира възнаграждение за положен нощен труд, а както вече
беше посочено по-горе, размерът на последното се определя със Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и е в размер на 0,25
лв. на час или за част от него положен труд между 22,00 и 6,00 ч. В този смисъл
и следва да се извърши преценката относно правилността на заплатеното на ищеца.
Положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен,
полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено,
което се доказва с представените от ответника към този отговор писмени
доказателства - платежни бележки за възнаграждението на ищеца.
Следователно
претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд е неоснователна.
Не се оспорва факта
на съществуването през процесния период на служебно правоотношение на ищеца с
ГДПБЗН - МВР. През процесния период той е заемал длъжността *** в група ПЕ и СД
на РСПБЗН - Плевен към РДПБЗН - Плевен при ГДПБЗН - МВР, считано от 31.10.2014
г., на основание Заповед № 1285/23.10.2014 г. за преназначаването му на тази
длъжност с основно месечно възнаграждение от 666 лева.
Считано от
01.03.2015 г. основното месечно възнаграждение е определено със заповед №
1983к-510/11.05.2019 г. в размер на 666 лева (в това число лична временна
добавка 8 лв.). Считано от 01.06.2015 г. основното месечно възнаграждение е
определено със заповед № 1983к-753/01.07.2015 г. в размер на 673 лева. Считано
от 09.01.2018 г. основното месечно възнаграждение е определено със заповед №
1983к-104/30.01.2018 г. в размер на 728 лева. Считано от 01.03.2018 г.
основното месечно възнаграждение е определено със заповед № 947з-131/08.03.2018
г. в размер на 809 лева. Считано от 01.01.2019 г. основното месечно
възнаграждение е определено със заповед № 947з-13/09.01.2019 г. в размер на 890
лева
Ищецът е полагал
труд на смени при 24-часов режим на работа съгласно графици при сумирано
отчитане на отработеното време.
Претендират се
разноски и се възразява по това искане на ищеца.
В о.с.з. ищецът се
представлява от адв.В., който прави
изменение на размера на иска с оглед приетото заключение на вещото лице.
Ответната страна се
представлява от юркс.Н., която оспорва иска и навежда доводи в о.с.з. и в
представена по делото писмена защита.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Не се спори, че за процесния период страните са били в
служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност
12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на
чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Установява се от приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза, приета по делото, като неоспорена от страните и
отговорила компетентно на поставените задачи, че с оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период, ищецът е полагал труд през
нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно. Съобразно задачата, поставена от ищеца, експертизата е извършила
преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143 съобразно чл.9,
ал.2 от НСОРЗ. Посочен е и начин на формиране на коефициента 1.143 - съгласно
КТ нощните смени при 5-дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а
нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5-дневна
работна седмица; поради различната нормална продължителност на дневното и
нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се
заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня, поради което
когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8
часа към 7 часа, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е
равен на 1,143. ВЛ сочи, че за периода от 23.05.2016 до 31.03.2019год. ищецът е положил общо 1407 часа нощен труд. Положеният нощен труд в размер на 1407 часа не е бил преизчислен от ответника с коефициент
1.143 за превръщането му в дневен труд, като същият е заплащан своевременно по
0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на
1608,20 часа, като за разликата от 201,20часа се изчислява брутно възнаграждение в общ размер
на 1329,94 лева, изчислено със средна ставка 6,61лева, формирана от основната заплата на ищеца по
периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец.
Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за
извънреден труд. За целия процесен период, видно от платежните ведомости на
ответника, ищецът е
получил допълнително заплащане по 0.25лв. на час за положен нощен труд
съобразно Заповед №8121з-791/ 28.10.2014
г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от Министъра на Вътрешните
работи, с които е определен размера на това допълнително възнаграждение.
По иска с правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. В
процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, а именно че „При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период“. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от
Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на
Министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585
от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02,08,2016 г. е
обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме,
че до този момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014г. В Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на
такава норма обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се
получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в
МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата
на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца
следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да
бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения
максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен
труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
Както се посочи по-горе основание за преобразуването на часовете нощен
труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за
служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд
е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на
работната заплата - чл.9 ал.2.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен
нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от
НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9,
ал.2 от НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това
не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно
чл.8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се
прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е възражението на ответника, че коефициентът в случая е
неприложим, поради представеното писмо от Министерство на труда и социалната
политика, в което се твърди, че целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта,
да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа
през нощта, т.е. няма какво да се „приравнява“. Ако изводът в писмото е верен,
то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в
по-неблагоприятно правно положение, защото за него „приравняване“ няма да е
налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще
постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците
по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от
страните и приета от съда, от която се установява размера на претендираната
сума. Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период
нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед
гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за
периода 23.05.2016год.
до 31.03.2019год., получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му
като извънреден е основателна, и следва да се уважи в размера, изчислен от ВЛ,
а именно – 1329,94лв.,
ведно със законната лихва. След изменение на размера на иска, ищецът претендира именно тази сума.
По
отношение разноските по делото:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение и
внесения депозит за вещо лице -140лв. Направено
е своевременно възражение от ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение – същото е основателно, предвид цената на иска и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, разгледани във връзка с
конкретния предмет на делото, броя на заседанията. Ето защо адвокатското
възнаграждение следва да бъде
намалено до минималния размер именно – до размера от 344,81лв. Ответната страна следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в общ размер 484,81лв.
При този
изход на делото на ответната страна разноски не се дължат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на
уважения иск в размер на 53,20лв.
Воден от горното съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР ГД „П.б.и
з.н.“ към МВР, ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.В., ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник адв. В.В., АК – Плевен, съдебен адрес: ***,
***сумата 1329,94лв., представляваща възнаграждение за положен 1608,20 часа извънреден труд вследствие преобразуване на
нощен към дневен такъв за периода 23.05.2016год. до 31.03.2019год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаването
на исковата молба в съда – 23.05.2019год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК ГД „П.б.и з.н.“ към МВР, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на В.Г.В., ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник адв. В.В., АК –
Плевен, съдебен адрес: ***, ***разноски по делото в общ размер 484,81лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ГД „П.б.и з.н.“ към МВР, ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на
уважения иск в размер на 53,20лв.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: