О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение, І-6 състав в закрито заседание на двадесет и шести октомври
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията Алексиева гр. дело №
11518 по описа
за 2018 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по искова молба подадена от Е.Д.М. срещу Е.Ж.П. в
качеството й на съдия при Специализиран наказателен съд.
В исковата
молба и уточнителна такава от 24.10.2018 г. се твърди, че ответницата е съдия
от Специализиран наказателен съд, както и че отговорността на същата се
ангажира за причинени неимуществени вреди на ищеца, вследствие извършено
престъпление като съдия.
С
исковата си молба ищецът Е.Д.М. заявява искане да му бъде допуснато
осъществяване на правна помощ, тъй като не разполага със средства за заплащане
на адвокатски хонорар, да което е приложил декларация по образец от 22.10.2018
г., от която се установява, че ищецът не реализира никакви доходи, не притежава
недвижими имоти, от които да може да се издържа. Установява се, че същият
многократно е задържан, като и към настоящия момент се намира в ареста с мярка
за неотклонение „Задържане под стража“.
Съгласно чл. 24 от Закона за правната помощ правна
помощ в хипотезите по чл. 21, т. 1, 2 и 3 /включително за процесуално
представителство/ не се предоставя правна помощ, когато претенцията е очевидно
неоснователна и необоснована. Тази разпоредба действително предоставя на съда
правомощие да извърши преценка дали претенцията на искащото правна помощ лице е
очевидно неоснователна и необоснована, но такава преценка може да бъде
извършена само от съда, пред когото е висящо производството по заявената за
разглеждане претенция.
Исковата
претенция е недопустима, тъй като е насочена срещу ответник в качеството му на
съдия при Специализиран наказателен съд.
При
това положение Съдът намира, че молбата на ищеца е неоснователна, не са налице
предпоставките на чл.23, ал.3 от Закона за правната помощ.
С оглед
изложените в исковата молба и уточнителна такава от 14.06.2018 г. фактически
твърдения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е процесуално
недопустим, поради което и на основание чл.130 ГПК исковата молба следва да
бъде върната, а производството по делото прекратено.
Видно
от твърденията в исковата молба, отговорността на ответницата се ангажира във
връзка с извършени от нея служебни действия по н.ч.дело № 1231/2018 г. по описа
на СНС и издадените в тази връзка съдебни актове. Действията на ответницата, от
които ищецът твърди да търпи неимуществени вреди, са от компетентността на
лице, заемащо длъжността „Съдия”.
Правото на имунитет на съдиите при осъществяване на съдебната власт е част от
правния статут на съдията. По силата на закон (чл. 132 от Конституцията на РБ) съдията не носи гражданска/наказателна отговорност за
служебните си действия и постановените актове.
Ответницата като съдия при Специализиран
наказателен съд и на основание чл. 132 от Конституцията не
носи наказателна и гражданска отговорност за
служебните си действия и постановени актове по повод осъществяване на съдебната
власт. Липсва надлежна пасивна процесуална легитимация по предявения иск за
деликтна отговорност във връзка с изпълняваната професионална дейност - което
води до недопустимост на исковото производство.
Водим
от горните съображения и на основание чл.130 ГПК Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НЕ
ДОПУСКА предоставянето на правна помощ-процесуално представителство на ищеца Е.Д.М.,
ЕГН ********** с адрес *** по настоящото гражданско дело.
ВРЪЩА искова молба, подадена
от Е.Д.М. срещу Е.Ж.П. в качеството й на съдия при Специализиран наказателен
съд и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 11518/18 г. по описа на Софийски
градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: