№ 37
гр. Бургас , 29.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и девети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел А. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Иван А. Воденичаров
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно частно търговско
дело № 20212001000072 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „С.С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Е.“№ **, ет.1, представлявано от А. М. и Е. М. – заедно и
поотделно, с адрес за връчване: гр. София, ул. „К.“ № **, ет.1 - В. Г., срещу Определение №
260173/ 10.02.2021 г., постановено по т.д. № 439/ 2018 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с
което е оставено без разглеждане възражението на дружеството – частен жалбоподател
срещу прието вземане на „Д. п. г.“ ООД.
Жалбоподателят навежда доводи, че Окръжен съд Бургас не е взел предвид
изтъкнатото с възражението настъпване на нов непреклудиран от силата на пресъдено нещо
правнорелевантен факт, а именно извършения от управителя на дружеството на 4.01.2021 г.
превод от лична банкова сметка по сметка на адвокатско дружество „К. и съдружници“ в
размер на 80 лв., с посочено основание за превода. За доказване настъпването на този факт с
възражението е било представено заверено копие на издадено от „Ю. Б.“ АД платежно
нареждане от 3.02.2021 г.
Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за произнасяне по
подаденото възражение.
По частната жалба са постъпили отговор и становище от „Д. п. г.“ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ф. Н.“№ 37 А, ет.5, представлявано от У. Б.
Р. - управител, чрез адв. Х. К., адв.М. Е. и адв.Т.Г., в които се навеждат доводи за нейната
неоснователност, респективно за законосъобразност и правилност на обжалваното
определение. Съгласно чл.621 ТЗ оспореното с възражението вземане било неоспоримо, тъй
като основанието му било съдебно-деловодни разноски в размер на 80 лв., присъдени с
влязло в сила съдебно решение. Освен за недопустимостта на процесното възражение, се
1
излагат аргументи и за неговата неоснователност. Моли се за оставяне на частната жалба без
уважение.
По частната жалба е постъпил и отговор от синдика на „С.С.“ ООД – адв.В.С., с адрес
за връчване: гр.Русе, ул. „Ц. н.“ № 11, ет.1, в който се поддържа, че обжалваният съдебен акт
е правилен. Сочи се, че приетото вземане е установено със сила на пресъдено нещо, а
плащането е осъществено на трето лице, различно от кредитора в производството.
Апелативен съд Бургас, след като се запозна с частната жалба и отговора към нея,
писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и съобрази закона, за да се произнесе,
приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална
легитимация, отговаря на изискванията по чл.275, ал.2 ГПК, поради което е допустима за
разглеждане по същество.
Частният жалбоподател е направил възражение пред съда по несъстоятелността срещу
прието вземане на кредитора „Д. п. г.“ООД, включено в допълнителния списък на приети
вземания, предявени в срока по чл.688, ал.3 ТЗ, обявен в Търговски регистър под №
20210208111711. Представил е заверено копие от платежно нареждане от 3.02.2021 г. и е
поддържал, че дори за кредитора да е възникнало процесното вземане в размер на 80 лв.,
същото било изцяло погасено, поради изплащането му от А. М. в пълен размер.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение Окръжен съд Бургас е
оставил без разглеждане направеното възражение по съображения, че приетото вземане е за
съдебно-деловодни разноски в размер на 80 лв., присъдени с влязло в сила на 16.10.2020 г.
Решение № 274/ 15.09.2020 г. по т.д.№ 355/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, а
нормата на чл.691 ТЗ изключва приложимостта на процедурата по отношение вземания,
установени във влезли в сила съдебни решения, постановени при участието на синдика, след
откриване на производството по несъстоятелност.
Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи.
Въпреки установената в чл. 691 ТЗ неоспоримост на горепосочения тип вземания,
допустимо е те да бъдат оспорени при наведени твърдения за настъпили нови факти, които
не преклудирани от сила на пресъдено нещо на поставеното решение, например плащане,
прихващане, погасяване по давност и други подобни – така в Определение № 746 от
11.11.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 3048/2013 г.
Възражението е следвало да бъде разгледано от съда по несъстоятелността, който да се
произнесе по неговата основателност, въз основа на представените доказателства.
Така формираният извод обосновава отмяна на определението на съда от първа
инстанция и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
2
Водим от горните съображения, Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260173/ 10.02.2021 г., постановено по т.д. № 439/ 2018 г. по
описа на Окръжен съд Бургас.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Бургас за разглеждане на постъпилото възражение от
от „С.С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Е.“№ **,
ет.1, представлявано от А. М. и Е. М. – заедно и поотделно, срещу прието вземане на „Д. п.
г.“ ООД, в размер на 80 лв., включено в допълнителния списък на приети вземания,
предявени в срока по чл.688, ал.3 ТЗ, обявен в Търговски регистър под № 20210208111711.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3