Решение по дело №603/2019 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 535
Дата: 10 декември 2019 г. (в сила от 10 декември 2019 г.)
Съдия: Севдалина Василева
Дело: 20197080700603
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 535

 

гр. Враца, 10.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 26.11.2019 г. /двадесет и шести ноември две хиляди и  деветнадесета година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

           ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

          БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря  ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 603 по описа  на  АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д.П. - Главен юрисконсулт в ОДМВР - Враца, против РЕШЕНИЕ № 30/16.04.2019 г., постановено по АНД № 43/2019г. на Районен съд Козлодуй, с което е отменено НП № 19-0288-000029/31.01.2019 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй.

В  касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение  е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излагат се подробни съображения за това и се прави искане за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът – Д.С.З., редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор от ОП - Враца дава заключение за  уважаване на касационната жалба, като основателна и доказана.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

            Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество  е  и ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на делото е РЕШЕНИЕ № 30/16.04.2019г., постановено по АНД  № 43/2019г.  на Районен съд  Козлодуй, с което е отменено НП №19-0288-000029/31.01.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР-Враца, РУ-Козлодуй. С отмененото НП на Д.С.З. ***  е  наложено на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП административно наказание „глоба“  в  размер  на  3000 /три хиляди/ лева  и  е постановено  лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. За да постанови отменителното си решение по оспореното наказателно постановление, въззивният съд  е  приел, че  в  хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, които да установяват по несъмнен начин извършеното на посоченото в НП административно нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП. В оспореното решение е прието още, че описаното в НП нарушение не е осъществено нито от обективна нито от субективна страна, а е в резултат на случайно деяние, породено от съвкупност от обстоятелства, довели до поднасяне на задницата на автомобила. Посочено е, че независимо от еднократното поднасяне на автомобила З. не е създал явна опасност и пречки за движението и не са събрани доказателства за създадена опасна или застрашаваща ситуация.

Настоящият  касационен  състав не споделя правните  изводи на въззивният съд  водещи  до  отмяна на оспореното пред  него наказателно постановление. Съображенията за това са следните:

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил неправилни изводи относно недоказаността на нарушението извършено от ответника. Касационната инстанция приема, че със своите действия ответника е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е наложена съответната санкция с издаденото НП. С нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че ответникът  е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия, както в акта, така и в НП.  Действията на З. при управлението на автомобила с поднасяне, чрез форсиране на двигателя, независимо от обстоятелството, че са извършени на паркинг в края на улицата, в тъмната част от денонощието съдът приема, че са били умишлени и демонстративни. Извършените от водача действия се потвърждават и от св. показания на свидетеля Д., интерпретирани по странен начин от въззивния съд. Никъде в показанията си този свидетел, очевидец на нарушението не посочва, че е било заледено, нито че превъртането на задвижващите колела е било еднократно действие. Напротив, същия посочва, че било студено, но не заледено, а автомобила се е въртял в кръг, приведен в това положение от водача, чрез форсиране на двигателя, правейки така наречените „баници“. Действително в закона този термин не съществува, но несъмнено свидетелят го използва, като придобил гражданственост, за да опише, че автомобилът се върти в кръг, може да се поднася в различни посоки и лесно да се изгуби контрол над него и да настъпи ПТП. Посочва още, че в близост до мястото има паркирани автомобили, частен двор и независимо от късния час в „Б. п.“ има младежи, които се разхождат. Този свидетел е очевидец и неговите показания се базират на непосредствено възприетото от него нарушение, поради което съдът ги кредитира. В тази насока съдът не кредитира показанията на св. И. Г., която макар и очевидец, е приятелка на З. и е заинтересована от изхода на спора и на св. С. З., който е баща на нарушителя, не е очевидец на нарушението, а пресъздава разказаното от сина му и посочва, че мястото има дупки, поради което не може да се кара с висока скорост. Никъде в НП не се споменава за висока или превишена и несъобразена с пътните условия скорост и не е наложено наказание за такова нарушение. Привеждането на автомобила в кръгови движения и поднасяне, чрез форсиране на двигателя и движението с висока скорост са две коренно различни неща и едното не е обусловено от другото и обратно. При това положение правилен се явява изводът на АНО, че в случая водачът е допуснал опасно шофиране, макар и за кратко, тъй като подобно поведение създава явна опасност и пречи на движението, застрашава живота и здравето на хората и би могло да причини имуществени вреди. Умишленото и съзнателно шофиране, посредством форсиране на двигателя, при потегляне и движение, с което се предизвиква превъртане на задвижващите колела на автомобила, неконтролирано поднасяне на същия в никакъв случай не представлява използване на пътищата за обществено ползване в съответствие с тяхната цел за превоз на хора и товари. От субективна страна ответника е извършил нарушението при пряк умисъл - той съзнавал излишното форсиране на двигателя, съзнавал, че това ще предизвика превъртане на задвижващите колела на автомобила и изместването на движението, като предвиждал настъпването на обществено опасните последици от поведението си. Наказанието за това нарушение е правилно индивидуализирано, като то е определено  в предвидения от разпоредбата фиксиран размер. Съобразявайки наличните доказателства и начина на извършване на конкретното поведение не може деянието да бъде квалифицирано като "маловажно" по смисъла на чл.28 ЗАНН. Същото не разкрива признаците на по-малка обществена опасност в сравнение с други от същия вид, а представлява типичен случай на такова деяние.

          При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да  се отмени и постанови друго по съществото на спора, с което да се потвърди наказателното постановление, като законосъобразно.

         Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд – Враца

 

                                                        Р Е Ш И:

           

          ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 30/16.04.2019 г., постановено по АНД  № 43/2019г.  на Районен съд  Козлодуй, с което е отменено НП №19-0288-000029/31.01.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР-Враца, РУ - Козлодуй и ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА :

 

           ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0288-000029/31.01.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР-Враца, РУ-Козлодуй, с което на Д.С.З. *** е наложено на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от  ЗДвП адм. наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и е постановено  лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

          2.