№ 1143
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Райна Стефанова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело №
20231100900087 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба на „Дайджест Логистикс“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Източна тангента“ № 161, представлявано от управителя С.В.Н., чрез адв.
С.на С., САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „********, ет.6, срещу
„МАГДАК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Велико Търново, ул. „Сергей Румянцев“ № 34, представлявано от управителя
Р.М.М., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл.17, § 1, вр. чл. 23, § 1 и чл. 27, § 1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR), вр. чл.361, вр.чл.349, ал.3 и чл.373 ТЗ, за осъждане на ответника да
заплати сумата от 24 963,55 евро, равняващи се на 48 824,46 лева по фиксинга
на БНБ, представляваща обезщетение за увредена стока /1648 кашона нар/,
превозвана по договор за международен превоз на стоки, обективиран в
заявка-договор за транспорт № 50010761/14.12.2021 година и разноски за
установяване на щетата по този договор, вследствие на проникване на
емигранти в ремаркето на камиона, с който е била превозвана стоката по
направление България - Великобритания, и за сумата от 1214,10 евро,
равняващи се на 2374,57 лева по фиксинга на БНБ, представляваща
обезщетение за забава за периода от 26.01.2022 г. до 16.01.2023 г. /датата на
депозиране на ИМ/, ведно с лихва за забава върху главницата от датата на
1
завеждане на исковата молба /16.01.2023 година/ до окончателното заплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът, в качеството си на спедитор,
със заявка-договор за транспорт № 5001076/14.12.2021 година е възложил на
ответното дружество да извърши международен транспорт с хладилен
камион, с номер на товарния автомобил ********, от гр. София до
Питърбороу, Обединеното кралство, на стока - 30 европалета, с общо тегло 22
000 кг, представляващи 1648 кашона нар. Със CMR- товарителница №
2106/2021 година стоката е предадена на превозвача-ответник, заедно с
опаковъчен лист, като се твърди, че стойността на стоката е 27 560 евро,
съгласно фактура № АКS2021000001487 от 30.11.2021 година. Излага
фактически твърдения, че на път към разтоварния адрес, камионът на няколко
пъти правил почивки на неизвестни места и при неизвестни условия.
Сочи, че на 16.12.2021 година камионът на превозвача е пристигнал на
разтоварен адрес. Представител на получателя отказал да получи стоката
поради установени при прегледа й следи от емигранти в ремаркето, където са
намерени пластмасова бутилка, черен найлонов плик, изхвърлен чорап,
предпазна маска за лице с кръв по нея, айран, опаковка от вафла. Твърди, че
това обстоятелство е записано като забележка в СМR- товарителницата.
Поддържа, че изпращачът на стоката /А.Т.Ю. Итх. Ихр.Сан. Ве
Тидж.А.Ш./ го е уведомил, че поради възможност от замърсяването от
човешкото присъствие в камиона целият товар ще бъде унищожен. Твърди, че
стойността на обезщетението, което превозвачът следвало да заплати,
възлизало на 27 560 евро, каквато е фактурната стойност на стоката плюс
разходите за унищожаването й. Ищецът уведомил ответника, че стоката ще
бъде унищожена и му препратил имейла на изпращача.
Твърди, че на 21.12.2021 година изпращачът на стоката издал на
получателя кредитно известие към процесната фактура за сумата от 27 560
евро. На същата дата в склада на получателя е извършен оглед на процесната
стока от авариен комисар, за което на 30.12.2021 година е съставен авариен
протокол № 212279/20.12.2021 година, а в последствие и фактура на стойност
600 паунда за изготвяне на доклада. Изтъква, че при инспектиране на стоката е
установено, че същата е силно смачкана и замърсена в резултат на пълзене
през палетите, като на места са забелязани и капчици влага, а плодовете били
насипно в щайгите. Фактически пратката била пълна щета. Поддържа, че
2
аварийният комисар бил категоричен за осъщественото проникване в камиона
по време на транзита по нелегален начин, с оглед на което и за да се осигури
безопасност на храните пратката била претоварена за унищожаване от
компетентните институции. Преценено било да се отправи претенция срещу
превозвача.
Твърди, че на 28.12.2021 година стоката е унищожена от Пекиджи
Фийдс ЛТД, за което е издаден протокол за унищожаване. Получателят на
стоката, дружеството Препуърлд, заплатило цената за унищожаването й, като
в последствие с фактура № RSIN0241743/13.01.2022 година на стойност от
778,31 евро префактурирало сторения разход към собственика - изпращач на
стоката А.Т.Ю. Итх. Ихр.Сан. Ве Тидж.А.Ш.
Сочи, че на 07.01.2022 година ищецът е отправил до ответника
рекламация и го уведомил, че го държи отговорен за настъпилата вреда при
транспорта, като едновременно с това отправил до превозвача и молба да
уведоми застрахователя си за рекламацията.
Излага, че на 19.01.2022 година изпращачът го е уведомил за размера
на щетата, която възлизала на 24 963,55 евро, от които: 778,31 евро за
унищожаване на стоката; 721,24 евро - цена за извършване на огледа и
изготвяне на авариен доклад; 21 360 евро - стойност на стоката; 1900 евро -
навло за транспорт на стоката; 84 евро - фитосанитарен контрол на Капитан
Андреево и 120 евро за претоварване на стоката в България от един камион на
друг. Уведомил го също, че ще фактурира стойността на щетата на ищеца, а
сумата ще прихване от дължими към ищеца суми по други транспорти.
На същата дата ищецът издал на ответника фактура №
*********/19.01.2022 година за сумата 24 963,55 евро. На 20.01.2022 година
собственикът на стоката и неин изпращач, издал на ищеца фактура за същата
сума.
След разменена имейл кореспонденция с ответника и поради отказ на
последния да заплати на изпращача претендираното обезщетение, с писмо
изх. № 31/22.03.2022 година, ищецът фактически погасил задължението на
превозвача към собственика на стоката в размер от 24 963,55 евро чрез
прихващане на свои вземания от изпращача А.Т.Ю. Итх. Ихр.Сан. Ве
Тидж.А.Ш. /изявление за прихващане от дата 09.05.2022 година/. Излага, че
така встъпил в правата на собственика.
3
Твърди, че ответникът не е изпълнил основното си задължение по
договора за превоз и CMR, а имено да превози товара от адреса за товарене до
адреса за разтоварване и да го опази невредим. Сочи, че за допуснатото
неизпълнение ответникът носи отговорност по чл. 17 CMR, като дори се
касаело за измама по смисъла на чл.29 CMR. Излага, че в случая не са налице
основанията по чл. 17 § 2 CMR за освобождаване на ответника от отговорност.
В тази връзка изтъква, че проникването на бежанци в ремаркето на камиона не
съставлява непреодолима сила или обстоятелство, което превозвачът не е
могъл да избегне и последици, които не е могъл да преодолее.
Поддържа, че правото му на иск срещу ответника произтича от
допуснатото от превозвача неизпълнение на сключения с него договор,
обективиран в заявка-договор за транспорт № 50010761/14.12.2021 година, а
на самостоятелно основание и от встъпване на ищеца в правата на пряко
увреденото лице /собственика и изпращач на стоката/ срещу превозвача -
причинител на увреждането. Сочи, че въпреки отправените до ответника
рекламационни писма и покани за доброволно изпълнение, ответникът не му
е заплатил дължимото обезщетение.
Моли ответникът да бъде осъден за сумата от 24 963,55 евро,
равняваща се на 48 824,46 лева по фиксинга на БНБ, представляваща
обезщетение за увредена стока, превозвана по договор за международен
превоз на стоки, сключен между страните, и разноски за установяване на
щетата по този договор, вследствие на проникване на емигрант в ремаркето на
камиона, с който е била превозвана стоката по направление България -
Великобритания, за които вреди ищецът твърди да е удовлетворил увреденото
лице /А.Т.Ю. Итх. Ихр.Сан. Ве Тидж.А.Ш./, и за сумата от 1214,10 евро,
равняващи се на 2374,57 лева по фиксинга на БНБ, представляваща
обезщетение за забава за периода от 26.01.2022 г. до 16.01.2023 г., ведно с
лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на исковата молба.
Претендира разноски. Представя доказателства.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„МАГДАК“ ЕООД, чрез адв. М. М., АК-Велико Търново, с който оспорва
допустимостта и основателността на исковите претенции.
Оспорва активната материална легитимация на ищеца. Излага, че в
договора между него и ищеца, вторият действа от името и за сметка на
4
товародателя. В тази връзка поддържа, че доколкото ищецът не е товародател
или товарополучател на стоката, същият не е носител на вземането за
обезщетение за вреди, причинени на товара при международния превоз. Сочи,
че липсват доказателства за суброгиране на ищеца в правата на правоимащото
лице.
Позовава се на изтекла погасителна давност. Твърди, че приложима в
случая е разпоредбата на чл. 32 CMR, която предвижда едногодишен
давностен срок за предявяване на претенции за повреда на товар. Сочи, че
давностният срок започва да тече от деня на доставката, който е 16.12.2021
година, а претенцията е предявена на 07.01.2022 година. Не оспорва, че е
отхвърлил предявената от ищеца рекламация за вреди при транспорта.
Твърди, че е изпълнил точно и навременно договора за превоз, при
спазване на всички изисквания. Сочи, че превозните му средства са нови,
обезопасени, надеждни и се заключват по няколко начина. Поддържа, че на
08.12.2021 година Н. Н., шофьор при ответника към онзи момент, е започнал
изпълнение на заявката на ищеца под №50010761. Камион с рег.№ ******** и
ремарке с рег. № ******** са натоварени и подредени от служители на ищеца
с 26 фолирани палета, съдържащи 1648 кутии с нар, второ качество, за
промишлени цели. Преди потегляне шофьорът огледал подредбата на товара и
го укрепил, след което заключил вратите на ремаркето. Поставени били
пломби, зададена била изискуемата температура 7 градуса.
Сочи, че по време на транспорта до разтоварния адрес във
Великобритания, шофьорът е направил междудневната си почивка на
регламентиран за целта паркинг на територията на Румъния, като превозното
средство не е оставяно от шофьора без надзор и контрол. В Ротердам,
Холандия шофьорът направил престой от три дни, а на 16.12.2021 година
товарът е доставен на разтоварния адрес.
Признава, че товарополучателят е възразил срещу качеството на
получените стоки и се усъмнил, че стоката е увредена от превозвани
емигранти.
Сочи, че на 21.12.2021 година, в присъствието на шофьора, е
извършена проверка на товара от експерт без съответните правомощия и
компетентност. В тази връзка оспорва представения от ищеца констативен
протокол и съдържащите се в него констатации. Сочи, че този протокол няма
5
правна стойност, доколкото не е изготвен от местна санитарно-хигиенна
служба.
Твърди, че шофьорът е действал добросъвестно, изпълнявал е
задълженията си в съответствие с правилата за превоз, спазвал е задълженията
си за постоянна охрана и наблюдение на товара.
Оспорва по време на превоза в ремаркето да са прониквали
емигранти. Сочи, че не било констатирано разпломбиране и отваряне на
вратите на ремаркето по трасето или проникване на лице по друг начин.
Излага фактически твърдения, че превозваният товар е приет от
товародателя в негоден за консумация вид - второ качество плод, предназначен
за индустриално производство; плодовете са били в негоден за директна
консумация вид, а шофьорът е приел товара във вида, в който е пристигнал на
разтоварен адрес.
Заявява искане по чл.219 ГПК за привличане на трето лице - ЗК „Лев
Инс“ АД, с което твърди, че е сключил задължителна застраховка
„Отговорност на автомобилен превозвач“ и което отказало да изплати
застрахователно обезщетение с мотив, че не е доказано наличието на
емигранти по време на превоза, както и че превозвачът се освобождава от
отговорност, тъй като повредата на стоката се дължи на грешка на
правоимащия, на негово нареждане, което не е резултат на грешка на
превозвача, на присъщ недостатък на стоката или обстоятелства, които
превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да
преодолее.
Претендира отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани,
както и присъждане на разноски. Представя доказателства. Прави
доказателствени искания.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК, с депозираната допълнителна искова
молба, ищцовото дружество оспорва отговора, поддържа изцяло твърденията
си, изложени в исковата молба, като ги доразвива с оглед изложеното в
отговора на исковата молба. Сочи, че ответникът не е ангажирал
доказателства и не е доказал възраженията си.
Поддържа, че е надлежно легитимиран да заведе делото и да го води.
Позовава се на съдебна практика. Уточнява, че не дължи представяне на
6
доказателства за облигационните си отношения с товародателя, предвид
обстоятелството, че претенциите му към ответника се основават на
неизпълнение по сключения между страните договор.
Оспорва исковете да са погасени по давност. Поддържа, че е налице
спиране на давността.
Твърди, че превозвачът отговаря за причинените вреди при
транспортиране на стоката доколкото не е предприел необходимите
охранителни мерки и не е положил необходимата грижа за опазване на
превозвания товар, в резултат от което е осъществено проникването на
емигранти в ремаркето. Твърди, че ремаркето е останало без контрол, както и
че по време на превоза пломбите на ремаркето са били свалени.
Излага, че самият превозвач е признал проникванието на емигранти в
ремаркето на камиона със становище № 31/22.03.2022 година.
Във връзка с направеното от ответника оспорването на доклада за
огледа на стоката след пристигането й в разтоварващия пункт заявява, че
използването на независим авариен комисар за установяване на щети по
превозвани стоки е обичайна практика в транспортния бранш. Сочи, че е
невъзможно при всеки инцидент да се сезира местната санитарно-хигиенна
служба, която нямала възможност да се отзове в същия или на следващия ден.
Не възразява застрахователят на ответника да бъде конституиран като
трето лице-помагач по делото.
Направено е доказателствено искане за допускане на съдебна
агрономическо-оценителна експертиза, както и искане за събиране на гласни
доказателства.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответното дружество депозира отговор
на допълнителната искова молба, с който поддържа изцяло изложеното в
отговора на ИМ.
На основание чл.219 ГПК по делото е конституирана
„Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, като трето лице-помагач на страната на ответника. Третото лице оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва активната легитимация
на ищеца, като твърди, че плащането на претендираната с исковата молба
7
сума не е доказано. По повод предявената извънсъдебна претенция от страна
на ответника, застрахователят сочи, че е образувал преписка по щета, но е
отказал изплащане на обезщетение, тъй като събитието не представлява
покрит риск по застрахователния договор. Намира, че вредите по товара не са
причинени по вина или грешка на превозвача, а от независещи от него
извънредни обстоятелства, което освобождава както превозвача, така и
застрахователя от отговорност. Освен това се твърди, че искът е погасен по
давност съгласно чл. 32, т. 1 от Конвенцията CMR, която предвижда
едногодишен срок за такива претенции. Оспорва и исканията за мораторна
лихва и разноски.
По делото са допуснати писмени доказателства, разпитани са трима
свидетели, приета е съдебна агрономическо-оценителна експертиза.
Представени са писмени бележки от страните.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно е по делото, а и от приетите писмени доказателства се
установява, че между страните е сключен договор за международен превоз на
стоки, съгласно заявка-договор за транспорт № 50010761/14.12.2021 година,
по който ответникът е превозвач, при следните условия: адрес на товарене -
„Дайджест Логистикс” ООД София, дата на товарене: 08.12.2021г., адрес на
разтоварване: Питърбороу, Обединено кралство (Peterborough, UK), дата на
разтоварване: 15.12.2021 г., товар: 30 европалет, 22 000 кг, навло: 4400 евро
(8605,65 лева) без ДДС.
Съгласно представеното заверено копие от международна
товарителница CMR № 2106/2021 (л.17-19), изготвена на 08.12.2021 г.,
стоката, представляваща 1648 кашона нар за промишлени цели - II качество,
общо 22 000 кг, е изпратена от А.Т.Ю. Ихт. Ихр. Сан. ве Тидж. А. Ш., Турция,
е натоварена на товарен адрес на 08.12.2021 година, превозена е от ответното
дружество с товарен автомобил и ремарке ********, като е отказано
приемането й, с посочено основание „установени следи от нелегални
пътници“.
Видно от съставената от изпращача фактура № АКS2021000001487 от
30.11.2021 година (л.20) стойността на стоката е 27 560 евро.
8
От „Дайджест логистикс“ ООД е издадена фактура на изпращача за
стойността на превозната услуга в размер на 4300 евро (л.27).
Съгласно фактура от 17.12.2021 г., съставена от „Магдак“ ЕООД,
„Дайджест логистикс“ ООД дължи за процесната транспортна услуга сумата
от 8605,65 лева.
С имейл от 18.12.2021 г. ищецът е препратил на ответника електронно
писмо от изпращача (л.31-32), съгласно което стоката следва да бъде
унищожена поради възможността от замърсяването й, тъй като приемането на
товара е отказано след установени следи от присъствие на мигранти в
камиона. Съгласно последвалата кореспонденция между страните по
електронната поща и разискване дали наемането на авариен комисар е
задължение на превозвача, е уточнено, че собственикът на стоката е наел
такова лице. Превозвачът е уведомен за времето, по което аварийният комисар
ще бъде на адреса.
Видно от изготвения констативен протокол № 212279/30.12.2021 г.
(л.37 и сл.), на 21.12.2021 г. аварийният комисар е направил проверка на
процесния товар в блок К, Промишлена зона Спрингхед, Северен автопарк,
Кент, като към момента на посещението камион с регистрационен номер ВТ
******** е бил в обекта с изцяло натоварени на него палети. Съгласно
протокола, на проверката е присъствал водачът на камиона г-н Н., който
обяснил, че бил пристигнал на 16 декември 2021 година на обекта в
Препуърлд, като при пристигането било установено незаконно проникване на
бежанци до товара. Поради това пратката била отказана и натоварена обратно
на камиона, като водачът съобщил, че след това е закарал товара в Медуей
Сървисиз, където е престоял за период от три дни.
В протокола се сочи, че вратите на камиона не били пломбирани, но
по информация на водача по време на транзитното преминаване е била
поставена скоба и в никой момент по време на почивките той не бил
установил опити за отваряне на скобата или на вратите. По вратите не се
установили следи от опити за насилствено проникване.
Палетите с нарове били свалени от камиона и всеки отделен палет бил
огледан. Установен бил отвор от около 72 см от горния край на палетите до
пода на камиона. От проверката се установили смачквания и огъвания по
палетите, където незаконно проникналото лице се е покатерило, имало и
9
замърсявания, изхвърлена бутилка урина, черен полиетиленов плик,
изхвърлен чорап, празни опаковки от храни и окървавена маска за лице.
Отчетено е, че поради очевидните доказателства за незаконно проникване и
факта, че плодовете са в свободно състояние в щайгите, пострадал е целият
товар, предвид което и от съображения за безопасност, пратката е била
натоварена обратно на камиона с цел последващото й унищожаване в
акредитирана институция.
От аварийния инспектор е съставена таблица, в която е описано
състоянието на всеки от инспектираните от него 26 палета от процесния товар,
като описанието е отразено в таблица с констатации. Видно от таблицата,
очевидни повреди липсват само в палет № 027214.
Сред приложенията към доклада на аварийния комисар е документ за
внос на хранителни продукти в ЕС с референтен № CHЕDРР.BG.2021.0068081
(л.43), съгласно който на 04.12.2021 г. през ГКПП „Капитан Андреево“ са
внесени в България 1648 дървени щайги пресни плодове – punica grantum
(нарове), с произход Турция, предназначени за консумация от хора, с общо
количество от 21 200 кг, опаковани в 26 палета, с изпращач турското
дружество А.Т.Ю. Итх. Ихр.Сан.Ве Тидж.А.Ш., превозени по шосе с ППС с
рег. № 33 ********.
Приложен е и фитосанитарен сертификат № 4625577 от 30.11.2021 г.
от Министерството на земеделието и горите на Република Турция (л. 51). С
него е удостоверено, че продуктите са проверени според приложимите
официални процедури, не са заразени с вредители, отговарят на действащите
фитосанитарни изисквания на страната – вносител – Обединеното кралство и
се счита, че липсват други зарази.
Към доклада на аварийния комисар са приложени и снимки от
извършената от него проверка (л.77-85). Приложена е и фактура от 04.01.2022
г. (л.87) на стойност 600 паунда за изготвяне на протокола.
На 21.12.2021 г. изпращачът на стоката е издал на получателя
кредитно известие за сумата от 27 560 евро, заплатена за процесния товар.
Видно от протокол за унищожаване от 28.12.2021 г. от Пекиджт
Фийдс ЛТД (л.91-92), процесният товар е бил изцяло унищожен, за което е
издадена фактура от 13.01.2022 г. (л.93-94) на стойност 778,31 евро към
изпращача на стоката А.Т.Ю. Итх. Ихр.Сан.Ве Тидж.А.Ш.
10
С писмо от 19.01.2022 г. (л.108) турското дружество-изпращач
уведомило ищеца за общия размер на щетата, възлизащ на 24 963 евро, от
които: 778,31 евро за унищожаване на стоката; 721,24 евро - цена за
извършване на огледа и изготвяне на авариен доклад; 21 360 евро - стойност
на стоката; 1900 евро - навло за транспорт на стоката; 84 евро - фитосанитарен
контрол на Капитан Андреево и 120 евро за претоварване на стоката в
България от един камион на друг. Уведомило го и че сумата ще бъде
фактурирана и приспадната от сметката на ищцовото дружество. За
посочените суми на ищеца е изпратена фактура от 20.01.2022 година (л.112).
По делото е представена фактура № *********/19.01.2022 година
(л.109), издадена от ищеца на ответника за сумата 24 963,55 евро, със срок за
плащане до 18.02.2022 година.
На 24.01.2022 година представител на ищеца е изпратил по имейл до
ответника рекламационно писмо (л.115), с което е изразил становище, че
ответното дружество е отговорно за настъпилата вреда на процесната стока и
е поискал да бъде уведомен застрахователят на „Магдак“ ЕООД за ситуацията.
В тази връзка между страните са разменени имейли.
С писмо изх. № 31/22.03.2022 година (л.125) ответникът е уведомил
ищеца, че не е налице основание за заплащане на претендираното
обезщетение. Посочил е, че съгласно чл. 17 § 2 CMR ответникът се
освобождава от отговорност поради проникването на мигранти в ремаркето на
камиона, без знанието на шофьора, което съставлява непреодолима сила или
обстоятелство, което превозвачът не е могъл да избегне и последици, които не
е могъл да преодолее. Заключил е, че причинените вреди по товара не се
дължат на грешка или виновно поведение на превозвача. Със същото писмо
ответникът е възразил да бъде направено прихващане с насрещни задължения.
В отговор, ищецът е изпратил имейл до ответника на 30.03.2022 г.
(л.126), с който оспорва изложените от ищеца съображения за освобождаване
от отговорност на превозвача и му дава срок до 06.04.2022 г. да плати
търсената сума или да одобри прихващане между страните. С имейли от
08.04.2022 г. и от 15.04.2022 г. (л.127-128) до ответника ищецът е изложил
становище, че даденият краен срок за плащане е изтекъл, поради което ще
последва завеждане на съдебно дело. Посочено е, че се очаква финално
решение за плащане на обезщетението.
11
Видно от документ за движение по сметка от 09.05.2022 г. (л. 131),
изпратен от ищеца до А.Т.Ю. Итх. Ихр.Сан.Ве Тидж.А.Ш., „Дайджест
Логистикс” ООД е заявило прихващане на свои задължения, сред които сума в
размер на 24 963,55 евро, дължима по фактура АКЕ2022000000004/20.01.2022
г. (л.112), с вземания към турското дружество.
Представени са два документа, наречени „пътен лист“, от 05.12.2021 г.
(л.170 и л. 207), съгласно които водач на камиона, превозващ процесния товар,
е Н. М. Н., с описани на маршрута на камиона, включително изминати
километри и престой по часове и места. Приложени са и снимки от паркинги в
Румъния.
В проведеното на 22.02.2024 г. открито съдебно заседание по делото
са разпитани двама свидетели.
Съгласно показанията на разпитания по делото свидетел Ю. Х. М.,
през месец декември 2021 г. същият е работил в „Дайджест Логистикс“ ООД
като спедитор. Сочи, че работил там до месец април 2022 година.
Излага твърдения, че си спомня за превоза на нарове до Англия през
декември 2021 г., възложен на „Дайджест Логистикс“ от турското дружество
А.Т.Ю. Итх.Ихр.Сан.Ве Тидж.А.Ш. Твърди, че имали много поръчки от този
клиент за транспорт от склада в София до Англия, като в конкретния случай са
възложили извършване на превоза на „Магдак“, с което дружество са
работили и продължили да работят и след този случай. Поддържа, че
камионът бил натоварен и пломбиран в склада на ищеца. Сочи, че бил
обмитен във Феликстоу в Англия. След като бил разтоварен, получили
известие, че вътре са намерени останки от някакви опаковки от сокове и
вафли, тъй като в камиона се били качили бежанци, поради което следвало
стоката да се унищожи.
Твърди, че комуникирал с М.Д. от ответното дружество. Посочва, че
нямал информация дали, когато стоката е разтоварена, е имало пломба на
самия камион, но по принцип камионът отива на митница преди разтоварния
адрес, за да може да направи входящото обмитяване и на митницата пломбата
се маха. Според свидетеля, в случая не били уведомени за проблем или
оплакване от митницата.
Съгласно дадените показния, когато получил информацията за
увредения товар, свидетелят уведомил служителите от „Магдак“, след което
12
цялата стока била унищожена.
М. поддържа, че от транзитната декларация, която му предявена,
/находяща се на л.54-55 по делото/, е видно, че камионът е пломбиран и че
махането на пломбата се прави само на места, които са обозначени като
такива. Сочи, че складът на „Дайджест Логистикс“, където е поставена
пломбата, тогава е бил склад под митнически режим и са имали правомощия
да слагат пломби, а премахването й се извършва само на митници и
обозначени места, като в Англия такова място е митницата във Феликстоу.
Счита, че ако е липсвала пломба, оттам би трябвало да бъде съставен акт, че
камионът е пътувал без пломба, тъй като целта за поставянето е да може да
се докаже, че транспортът е извършен от точка А до точка Б без прекъсване.
Свидетелят М.С.Д. дава показания, че е служител на „Магдак“
ЕООД, със 7-годишен стаж като спедитор-организатор на товаро-разтоварна
дейност, като през декември 2021 г. отговарял за превозването на на нарове,
натоварени от склад в София – „Дайджест Логистикс“. Пояснява, че за
процесния случай той е отговарял за товаренето от склада, а шофьорът не
участвал. Заявява, че ответникът използва стандартни заводски ключалки за
сигурност, а допълнително – фирмени механични заключващи скоби
(катинари). Отбелязва, че всички камиони на „Магдак“ ЕООД, включително
камион с рег. № ********, са оборудвани със заключващи устройства.
Твърди, че в конкретния случай при товаренето е била поставена и
пломба, която е премахната във Феликстоу, Англия, където се извършва
входен митнически и фитосанитарен контрол. Сочи, че фитосанитарната
проверка включва отваряне на ремаркето, преглед на стоката, и вземане на
проби от няколко броя плодове за изследване за пестициди.
Съгласно показанията на свидетеля, след преминаването на контрола
камионът потегля с отворено ремарке, като само фитосанитарните власти имат
право да премахнат пломбата. Твърди, че разстоянието от Феликстоу до
разтоварния адрес е приблизително 250–300 км. Според свидетеля, около
половин-един час след пристигането на разтоварния адрес е получено първото
уведомление за възникнал проблем – съмнение за евентуално превозване на
мигранти. Излага, че физическо присъствие на мигранти не е било установено,
но при оглед от аварийния комисар са открити опаковки от храни (кисело
мляко, вафли) и следи, предполагащи човешко присъствие, но счита, че това е
13
само хипотеза, без реално да са видени хора. Поддържа, че впоследствие
ответното дружество е получило искане за заплащане стойността на стоката и
разходи по нейното унищожаване.
Относно фитосанитарния контрол, свидетелят посочва, че няма преки
наблюдения как точно се извършва, тъй като това не попада в неговите
задължения. Твърди, че всеки шофьор в компанията получава писмен
инструктаж при започване на работа, а преди всяко пътуване – устен
инструктаж. Шофьорите са длъжни да спират само на охраняеми паркинги, а
на водача на процесния камион е било изрично указано, че следва да премине
фитосанитарен контрол във Феликстоу.
Свидетелят не може да назове точните паркинги, на които е спирал
камионът, но заявява, че се използват регулярно охраняеми, заградени
паркинги с видеонаблюдение в различни държави по маршрута. Пояснява, че в
Холандия, преди качване на ферибот, не винаги има проверка на камиона, като
в конкретния случай такава не е била извършена, като единствената проверка
е за целостта на композицията – дали са затворени вратите и капачките на
резервоара.
Заявява, че фитосанитарен контролът се провежда в затворена зона и
камионът не може да напусне, докато не бъде официално освободен.
Относно начина на проникване в ремаркето, свидетелят подчертава, че
се касае за хладилен фургон, който няма брезент, люкове или други отвори,
освен вратите. Сочи, че не е установено разрушаване или повреда на
ремаркето, поради което проникване през друго място, освен през вратите, е
практически невъзможно.
Д. излага, че след Феликстоу камионът не е правил престой, поради
краткото разстояние до разтоварния адрес и изискването за бърза доставка.
Уточнява, че престои в Ротердам преди отпътуване с ферибот са възможни и
обичайни, тъй като често се чака ред за качване – от 2 до 5 дни.
Свидетелят Н. М. Н. е разпитан по делегация, съгласно приложен
протокол от 28.11.2024 г. по гр.д. № 2677/2024 г. по описа на РС - Видин (л.443
и сл.).
Сочи, че през декември 2021 г. е работил като шофьор на
тежкотоварен автомобил по трудов договор в „МАГДАК“ ЕООД. Смята, че е
14
извършвал международния превоз на нарове за „Дайджест Логистикс“ ООД от
София до Англия, макар да не е сигурен с какъв камион и ремарке.
Свидетелят твърди, че не е присъствал лично при товаренето на
стоката. Не си спомня дали е проверил как е укрепен товарът. Посочва, че
температурата в хладилното ремарке е била около 2-3° C, но не е сигурен.
Твърди, че не може да си спомни точно къде е правил почивки с
камиона в Румъния и Холандия, както и колко време са продължили тези
почивки. Според свидетеля, местата, на които е спирал, не са били платени, но
не знае дали са сертифицирани съобразно стандартите на Европейската
организация за сигурни паркинги, като дори заявява, че не знае какво означава
това. Не си спомня дали е използвал охраняеми паркинги. Напускал е камиона
за храна или хигиенни нужди, като понякога отсъствието му е било за около
30 минути.
По отношение на сигурността на паркингите, свидетелят посочва, че
не си спомня да е имало жива охрана, видеонаблюдение, осветление или
ограждение. Предполага, че не е имало и пропускателен режим и достъпът до
камиона е бил свободен. Според показанията му, не е сигурен дали на всяко
място е имало други камиони в близост, макар че на самите паркинги е имало
други превозни средства.
Свидетелят заявява, че по време на престой е бил в камиона или около
него. По време на тридневния престой в Ротердам е нощувал и се е хранил в
кабината на камиона. По отношение на заключването, твърди, че камионът е
имал пломба, но не е сигурен, дали е имало и специално устройство за
заключване. Кабината се е отключвала с ключ.
Според показанията му, след натоварването на стоката в София са
били поставени митнически пломби, но не и скоба. Свидетелят заявява, че не е
проверявал състоянието на товара по време на превоза, тъй като камионът е
бил пломбиран и той нямал достъп до вътрешността. Смята, че композицията
се е заключвала със скоба, но не е сигурен дали такава е била поставена по
време на пътуването. Н. признава, че не е проверявал редовно камиона и
ремаркето при всяко спиране или престой, но при пристигането в Ротердам е
видял пломбите, когато са дошли митничари. По думите му, при пристигането
на разтоварния адрес пломбите вече не са били налични.
Относно правилата за международен превоз, свидетелят твърди, че
15
работодателят му „МАГДАК“ ЕООД не му е предоставил конкретни
инструкции преди инцидента. Самият той смята, че е достатъчно просто да се
следи дали пломбите са на мястото си, макар да признава, че не го е правил
при всяко спиране.
Н. заявява, че при разтоварване не е видял нищо различно от наровете
в ремаркето, но по-късно му е било казано, че е имало намачкани плодове и
шишета. Потвърждава също, че набезите от мигранти по камионите около
пристанищата в Западна Европа са често явление.
Твърди, че не е превозвал мигранти в ремаркето и не е имал
подозрения за това. Не може да даде обяснение за откритите опаковки от
айрян, вафли и маска в товарните щайги. Според него, евентуално мигранти са
могли да се качат в Румъния или Ротердам.
По думите му, при получаването на товара, получателят е разтоварил
повече от половината, но след това я е върнал, защото е била намачкана.
Според свидетеля, стоката е дадена за унищожаване.
На 26.10.2023 г. по делото е представено заключение на назначената
съдебна агрономическо-оценителна експертиза (л.331-347), извършена от
вещото лице Р. Л., с която е извършен анализ на представените по делото
документи, включително документа за внос на хранителни продукти в ЕС,
фитосанитарния сертификат 4625577/30.11.2021 г., констативен протокол №
212279/30.12.2021 г. на аварийния комисар относно направената проверка на
процесния товар, протокола за унищожаване на стоката и други.
Въз основа на тези данни вещото лице дава заключение, че при
натоварването на стоката (плод нар) на товарен адрес в Република Турция, са
били изготвени всички необходими документи, които придружавали пратката.
Според заключението, в електронната фактура №
AKS2021000001487/30.11.2021г., издадена от А.Т.Ю. Итх. Ихр. Сан. Be. Тидж.
А. Ш., е отбелязано, че става въпрос за „плод нар – второ качество (за
промишлени цели)“. Експертът отбелязва, че в документацията,
съпровождаща пратката, е упоменато, че това са плодове, годни за консумация
от хора. Въпреки класификацията като „второ качество“, вещото лице изрично
посочва, че стоката е била годна за директна (прясна) консумация от човек.
Според заключението на експерта, санитарно-хигиенните изисквания
при транспорт и приемане на храни не допускат наличие на нарушена цялост
16
и възможност от замърсяване. Вещото лице твърди, че наличието на опаковки
от храна, чорап, шише с урина, окървавена санитарна маска, черен найлонов
плик, следи от влага и стъпки от обувки по палетите доказва директно
човешко присъствие и създава реална опасност от заразяване. В резултат на
това, вещото лице заключава, че стоката не е годна за реализация на пазара, а
обезценяването е в размер на 100%.
Съгласно заключението на вещото лице, плодовете от нар са
разположени в свободно състояние в сглобяеми пластмасови щайги с размери
50 х 29 х 23 см. Щайгите са поставени върху палети на 7 реда от по 8 щайги с
обща височина на палета 176 см, укрепени с кантове, ръбове и фолирани с
найлон. Сочи се, че при огледа аварийният комисар е установил повреди във
всеки един палет. В заключението е включена Таблица № 2 на увредената
стока - смачкани плодове нар (л.342-343), в която подробно са описани
установените от аварийния комисар повреди, като е изчислено теглото и
стойността на очевидно увредената стока във всеки палет поотделно.
Обобщено е, че 8438,68 кг са смачканите и увредени плодове нар, на обща
стойност от 10 970,28 евро. Останалите 12 761,58 кг цели плодове, макар и
визуално неповредени, също са определени като негодни за човешка
консумация, тъй като са били в контакт със замърсяване от човешко
присъствие. Направен е извод, че увредените, стъпкани и смачкани плодове
нар представляват 39,80% от цялата пратка.
Вещото лице подчертава, че целият товар е бил унищожен, съгласно
санитарно-хигиенните изисквания и поради рисковете за здравето на хората.
Според заключението на вещото лице, основната причина за
увреждането на стоката е проникването в камиона по време на транспорта при
стоката, което е довело до смачкване, замърсяване и увреждане на опаковките
и това прави товара негоден.
Вещото лице посочва, че по време на превоза е имало директен
физически достъп на хора до плодовете, за което свидетелстват множество
следи: разкъсано фолио на палетите, смачкани щайги, деформирани палети и
наличие на човешки отпадъци.
Според вещото лице, изводите на аварийния комисар относно
причината и степента на увреждане на процесния товар са правилни. Посочва,
че комисарят е действал като независим експерт, изготвил подробен доклад, в
17
който са описани както методите на укрепване на товара, така и конкретните
щети – уврежданията на всеки палет, щайги и плодове от нар /смачкани
плодове, разкривени щайги и палети, разкъсано фолио и други/.
В заключението се подчертава, че санитарно-хигиенните норми при
транспорт на храни не са били спазени, тъй като не се допуска храната да бъде
с нарушена цялост, която да създава условия за нейното замърсяване или
преминаването на опасни за здравето вещества. Обобщава, че заключението
на аварийния комисар относно негодността на товара е обосновано и
съответства на нормативните изисквания.
При така установеното съдът взе предвид следното от правна
страна:
Предметът на настоящото производство е претенция за присъждане на
обезщетение за вреди, произтичащи от възложен от ищеца на ответника
международен автомобилен превоз на товар по процесната заявка-договор за
транспорт № 50010761/14.12.2021 година.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1.) сключване на договор
между него и ответника, с който ищецът от свое име, но за чужда сметка е
наел ответника като превозвач да извърши международен превоз на стока,
собственост на изпращача А.Т.Ю. Итх. Ихр.Сан. Ве Тидж.А.Ш.; 2.)
неизпълнение на договора от ответника; 3.) настъпване на вреди /увреждане
на стоката/ по време на превоза и техния размер; 4.) наличието на причинно-
следствена връзка между твърдяното неизпълнение на договора и настъпилите
вреди; 5.) извършване на разноски за установяването на вредите и размера на
тези разноски; 6.) измама/грешка от страна на превозвача по смисъла на чл.29
CMR; 7.) удовлетворяване на увреденото лице от ищеца и суброгиране в
правата му; 8.) наличието на главен дълг, изпадането на длъжника в забава,
периода на забавата и размера на претендираната лихва; 9.)
правоизключващите си възражения за прекъсването на давността, респ. за
това, че ИМ е предявена преди изтичане на давността за вземането.
В тежест на ответника е да докаже по делото при условие на пълно и
главно доказване: 1.) че е изпълнил задълженията си, породени от договора за
международен превоз на стока; 2.) наличие на основания за освобождаването
18
му от отговорност за вреди; 3.) настъпване на непреодолима сила; 4.)
правоизключващите си възраженията, от които черпи изгодни правни
последици; 5.) по възражението за давност -настъпването на фактите и
обстоятелствата, които са довели до погасяването на спорното право.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните, са обстоятелствата: 1.) Сключен между страните договор за
международен превоз на стоки обективиран в заявка-договор за транспорт №
50010761/14.12.2021 година, по който ответникът е превозвач; 2.) Изпълнение
на заявката с превозно средство камион с рег. № ******** и ремарке с рег.
№********; 3.) Доставяне на стоката на 16.12.2021 година на разтоварен адрес
във Великобритания; 4.) Направено от получателя на стоката възражение; 5.)
Извършен на 21.12.2021 година оглед на стоката от авариен комисар; 6.)
Предявяване на претенция за заплащане на обезщетение от страна на ищеца
към ответника; 7.) Отказ на ответника- превозвач по претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетение.
Не се спори между страните, а и се установява от събрания
доказателствен материал по делото, че по договор за спедиция турското
дружеството А.Т.Ю. Итх. Ихр.Сан. Ве Тидж.А.Ш. е поръчало на ответника
„Дайджест Логистикс“ ООД ЕООД да организира международен автомобилен
превоз от България до Великобритания на 1648 кашона нар, II качество,
произведени в Турция, с тегло 22 000 кг (бруто тегло), опаковани в 26 броя
палети, на обща стойност 27 560 евро, съгласно фактура №
AKS2021000001487/30.11.2021 г., издадена от изпращача на получателя
дружеството Препуърлд. В изпълнение на тази поръчка е бил сключен
процесният договор, обективиран в заявка-договор за транспорт №
50010761/14.12.2021 година и CMR-товарителница № 2106/2021 година,
съгласно който ищецът е възложил, а ответникът се е съгласил да извърши
международен автомобилен превоз на горепосочения товар, срещу заплащане
на навло от 8605,65 лева. При пристигането на камиона на разтоварния адрес
във Великобритания, собственикът на стоката отказал да я приеме, тъй като
била увредена – имало смачкини плодове и следи от присъствие на хора в
ремаркето по време на превоза. Получателят и собственик на товара наредил
проверка на доставената стока от авариен комисар, която била извършена на
21.12.2021 г. в Промишлена зона Спрингхед, Северен автопарк, Кент, в
присъствието на водача на камина, осъществил процесния превоз. По
19
препоръка на аварийния комисар целият товар е бил унищожен.
Получателят на стоката, дружеството Препуърлд, е отправило към
ответника претенция за обезщетяване на вредите в размер на 24 963,55 евро,
от които: 778,31 евро за унищожаване на стоката; 721,24 евро - цена за
извършване на огледа и изготвяне на авариен доклад; 21 360 евро - стойност
на стоката; 1900 евро - навло за транспорт на стоката; 84 евро - фитосанитарен
контрол на Капитан Андреево и 120 евро за претоварване на стоката в
България от един камион на друг, като е издало фактура №
АКЕ2022000000004/20.01.2022 г. на ищеца за посочените суми. Ищецът
твърди, че е погасил тази претенция чрез прихващане с негови насрещни
вземания към турското дружество по фактури от м. 01, 02 и 03.2022 г., по
силата на изявление за компенсация на ищцовото дружество до дружеството-
изпращач.
Ищецът е уведомил ответника за размера на вредата с рекламационно
писмо от 24.01.2022 г., като поискал ответното дружество да съобщи
застрахователя си за случая. На 08.04.2021 г. ответникът е уведомен, че няма
да му бъде заплатено възнаграждение за процесния превоз, а издадената в тази
връзка фактура от 17.12.2021 г. ще му бъде върната. С последващи имейли
представителят на ищеца е продължил да настоява за плащане или
компенсация от страна на ответника на претендираната сума.
Спори се по делото дали в полза на ищеца е възникнало правото да
претендира обезщетение за повреда на товара, дали претенцията е погасена по
давност и дали отговорността на ответника в случая може да бъде изключена.
Във връзка с процесното правоотношение е приложима Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), по която
страни са както България, така и Турция, и Великобритания. По силата на чл.
1, ал. 1 от Конвенцията, същата се прилага, когато мястото на приемане на
стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така, както са
посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е
договаряща страна, като това е така независимо от седалището и
националността на страните. Съдът намира, че за неуредените в посочената
конвенция въпроси следва да се приложи българското законодателство –
разпоредбите, касаещи спедиционния договор и договора за превоз.
На основание чл. 361 ТЗ със спедиционния договор спедиторът се
20
задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на
доверителя договор за превоз на товар, като за неуредените въпроси се
прилагат съответно разпоредбите относно комисионния договор. С
разпоредбата на чл. 349 ТЗ, при съответното й приложение към спедиционния
договор, по сделката, сключена с трето лице в изпълнение на поръчката
(договора за превоз), правата и задълженията възникват за спедитора и когато
той е съобщил на третото лице името на доверителя. По арг. от ал. 3 на чл. 349
ТЗ, спедиторът, в случая ищецът, е длъжен да изпълни задълженията и да
упражни правата, породени от сделката с третото лице. Поради това
ответникът е легитимиран да претендира обезщетение за вреди на
самостоятелно основание в рамките на сключения с ответника договор за
превоз, без значение дали се е суброгирал в правата на изпращача на стоката
по смисъла на чл. 74 ЗЗД.
В случая в товарителницата като изпращач е посочено турското
дружество, възложило на ищеца от негово име и за негова сметка да сключи
договор за превоз. С подаването на заявката за международен превоз от страна
на ищеца и нейното приемане от страна на ответника е сключен договор за
международен автомобилен превоз на стоки с всичките последици от това,
включително задължението на възложителя да заплати договореното
възнаграждение за превоза, съответно възможността да претендира
обезщетение при неизпълнение – в този смисъл е постановеното Решение №
135 ОТ 05.10.2011 г. по т. д. № 1103/2010 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС.
Правната връзка е възникнала между превозвача и спедитора,
сключил договора от свое име, за сметка на третото лице - изпращач. Правата
и задълженията по договора за превоз се пораждат за страните по него.
Поради това, ищецът би дължал плащане при наличие на точно изпълнение,
съответно е носител на вземането за обезщетение при неточно изпълнение.
Вътрешните отношения между ищеца като спедитор и доверителя по договора
за спедиция се уреждат от чл.361 и сл. от ТЗ и не са предмет на настоящия
правен спор.
Според ответника превозваният товар е приет от товародателя в
негоден за консумация вид - второ качество плод, предназначен за
индустриално производство, като плодовете са били негодни за директна
консумация, а шофьорът е приел товара във вида, в който е пристигнал на
21
разтоварен адрес. От събрания доказателствен материал по делото и по-точно
приетата съдебна агрономическо-оценителна експертиза и приложените
писмени доказателства – документ за внос на стоката в ЕС и документ за
извършен фитосанитарен контрол, се установява, че товарът е пристигнал в
България в състоянието, описано в заявката-договор за процесния превоз и
товарителницата – 1648 кашона нарове, II качество, но годни за консумация от
хора, подреден в 26 броя палети. В експертизата и в съдебното заседание, в
което е изслушана, вещото лице Л. уточнява, че второ качеството плод
означава, че наровете са били по-дребни (до 50 мм в диаметър), като обичайно
в този случай и плодовете са по-кисели, окраската на кората им е по-различна
от тези на I качество, това се отразява съответно и на цената им, но също
могат да се консумират пресни, и предназначението им за консумиране от хора
изрично е отбелязана в документите, придружаващи товара.
Предназначението за употреба на наровете в промишлеността, според вещото
лице, означава, че могат да се използват за сокове, нектари, консервиране.
При товаренето на стоката в България на камиона, осъществил
процесния превоз, също не се установява наровете или опаковката им да е
била повредена, намачкана или негодна. Свидетелят на ответника - М.Д.,
който бил отговорен за товаренето от склада, не съобщава подобна
информация. Напротив, според показанията му, товареното е извършено в
София, в склада на ищцовото дружество, по обичайния начин – на товарна
рампа, от товародателя, като товарната композиция е била обезопасена със
заводските ключалки на вратите, като допълнително са монтирани
заключващи механизми, тип катинар. За конкретния случай била монтирана и
пломба.
Превозвачът се позовава на наличието на обстоятелства, които не е
могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. Съгласно чл.
17, ал. 1 Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR), превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или
повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на
доставянето й, както и за забавата при доставянето й. На основание чл. 17, ал.
2 CMR превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата,
повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане
на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ
недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да
22
избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее.
По делото се спори дали събитията, които са довели до пълното
повреждане на процесния товар, са такива, които могат да доведат до
освобождаване на ответника от отговорност по чл. 17, ал. 2 CMR. Доказването
в случая е в тежест на превозвача.
Не се установява по делото дали намерените следи в товара са
непременно от мигранти, но се доказва, че човешко присъствие е имало и то е
довело до повреда на превозваната стока. Спорът се свежда до това, дали
влизането и пребиваването на хора в ремаркето при товара съставлява
непреодолима сила по см. на чл. 17, т. 2 CMR, освобождаваща превозвача от
отговорност.
Според съдебната практика, преценката дали обстоятелствата са
могли да бъдат избегнати /предвидени/ и преодолени /предотвратени/ се
извършва въз основа на критерия за грижата на добрия търговец, в случая
дължимата от превозвача грижа. Следва да се отчете обстоятелството, че
превозвачът е професионалист, следователно изискванията към
осъществяването от него дейност са завишени.
Съдът намира, че в случая не са налице непредвидими обстоятелства,
които превозвачът да не е могъл да предотврати. Съгласно показанията на
свидетеля Н., водач на камиона, превозвал процесния товар, набезите от
мигранти по камионите около пристанищата в Западна Европа са често
явление. Следователно шофьорът е бил наясно с това обстоятелство, но
въпреки това не е проверявал товара при всяко спиране за почивка, не е
поглеждал редовно и дали пломбите са там (последно забелязал, че са там при
пристигането си в Ротердам). Не е използвал платени паркинги, а такива, до
които достъпът до камиона е бил свободен. Не бе доказано категорично и дали
ремаркето е било допълнително заключено със скоба (катинар), като по това
обстоятелството свидетелските показания са противоречиви. Свидетелят дори
изразява предположение за местата, на които счита, че е било възможно
мигранти да влязат в камиона, а именно - в Румъния или в Ротердам.
Превозвачът е имал възможност да използва по-засилена защита -
сигурни паркинги, с охрана и камери и да предприеме други защитни мерки,
като например да постави алармена инсталация в камиона, да подсигури второ
лице да участва при осъществяване на превоза, за да не остава същият без
23
надзор и така да предотврати проникването и престоя на мигранти в
ремаркето. Подобни мерки са могли да бъдат предприети от ответника, но
това не е било сторено, поради което не се установява наличието на нито едно
от освобождаващите отговорността на превозвача основания, предвидени с
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Конвенцията CMR. Същият е имал възможност
да избегне /предвиди/ увреждащото събитие, както и да го предотврати.
Не се спори между страните и от доказателствата се установява, че
товарът е бил доставен на уговорения адрес на разтоварване. Доказва се по
делото и че при доставката състоянието на стоката не е във вида, в който е
натоварена в склада на ищеца.
Като се имат предвид изводите на изготвения протокол на аварийния
комисар и приложените към него писмени доказателства, от вещото лице Л.
подробно е изчислено количеството и стойността на увредения товар или това
са 8438,68 кг смачкани и увредени плодове нар, възлизащи на 10 970,28 евро.
Категорично в заключението е посочено, че останалите 12 761,58 кг цели
плодове, макар и визуално неповредени, също са негодни за консумация от
хора, тъй като са били в контакт със замърсяване от човешко присъствие. Този
извод е в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от Регламент (ЕО) №
178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за
установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в
областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на
храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните. С
цитираната норма е прието, че когато дадена храна, която не е безопасна,
представлява част от серия, партида или пратка храни от една и съща
категория или с едно и също описание, се приема, че всички храни от серията,
партидата или пратката също не са безопасни, освен ако след щателна оценка
не се окаже неоснователно да се счита, че останалата част от серията,
партидата или пратката не е безопасна.
В случая са установени различни очевидни повреди в 25 от общо 26
палети. Плодовете не са били индивидуално опаковани, а в свободно
състояние, наредени в щайги. От доказателствения материал по делото се
установява, че вредите са настъпили поради влизането и престоя на хора при
товара – намерени са опаковки от храна, чорап, шише с урина, окървавена
санитарна маска, черен найлонов плик, пръски от влага и стъпки от обувки по
24
палетите. Установеното замърсяване и смачкване на плодовете, които са
предназначени за използване като храна или напитки, са от такова естество,
което не предполага безопасност при консумация от хора. Предвид
посоченото, правилно е взето решение, че товарът е напълно негоден и следва
да бъде изцяло унищожен.
Поради изложените обстоятелства следва да се приеме, че ответникът
носи имуществена отговорност по чл. 17, ал. 1 CMR за вредите на товара,
причинени от неизпълнението на договора от страна на превозвача.
Разпоредбите на чл. 23, ал. 1, 2, 3 и 4 от Конвенцията сочат, че когато
превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това
обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по
времето, когато е била приета за превоз, по борсовия курс или при липса на
такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната
стойност на стоките от същия вид и качество, но не повече от 25 франка за
килограм бруто липсващо тегло. Освен това, се връщат изцяло и превозната
цена, митническите сборове и другите разноски по превоза на стоката.
Стойността на превозваната стока е в размера на покупната цена,
заплатена от получателя, и възлиза на 27 560 евро, съгласно фактура №
АКS2021000001487 от 30.11.2021 г., но ищецът претендира 23 464 евро
(21 360 евро - стойност на стоката; 1900 евро - навло за транспорт на стоката;
84 евро - фитосанитарен контрол на Капитан Андреево и 120 евро за
претоварване на стоката в България от един камион на друг), за която стойност
искът е основателен.
Не е спорно, че изпращачът на товара е заплатил разноски за
инспектирането и изготвянето на доклад от аварийния комисар в размер на
721,24 евро и за унищожаването на товара в размер на 778,31 евро.
Изпращачът А.Т.Ю. Итх. Ихр.Сан. Ве Тидж.А.Ш. е бил в договорни
отношения с ищеца въз основа на сключения между тях спедиционен договор,
по който ищцовото дружество е удовлетворило претенцията на турското
дружество за обезщетяване в размер на 24 963,55 евро чрез прихващане с
негови насрещни вземания. Като е заплатил тази сума, ищецът е претърпял
вреди в рамките на сключения с ответника договор за превоз, а в същото
време се е суброгирал в правата на изпращача на основание чл. 74 ЗЗД.
Настоящият състав намира за основателна претенцията на ищеца за
25
законна лихва от 1214,10 евро, представляваща обезщетение за забава за
периода от 26.01.2022 г. до 16.01.2023 година. Съгласно чл. 27, ал. 1 от
Конвенцията CMR, правоимащият може да поиска да му се заплати лихва
върху сумата на обезщетението. Тази лихва се изчислява в размер на 5
процента годишно и тече от деня на писмената рекламация до превозвача, или
ако не е имало рекламация, от деня на завеждане на иска в съда.
Ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в забава на 26.01.2022 г.,
след получаване на рекламационното писмо от 24.01.2022 година. От
ответника не се оспорва получаването на посоченото писмо. За периода
26.01.2022 г. - 16.01.2023 г. (датата на исковата молба) лихвата по чл. 27, ал. 1
от Конвенцията CMR върху 24 963,55 евро, изчислена от съда с онлайн
калкулатор, възлиза на 1215,83 евро.
При тези изводи, съдът намира исковете за изцяло основателни, като
следва да се разгледа направеното от ответника възражение за изтекла в
негова полза погасителна давност.
Според чл. 32, ал. 1 от Конвенцията CMR, исковете по нея се
погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, който в случай на
повреда тече от деня, в който стоката е била доставена, като денят, посочен за
начало на давностния срок, не се включва. В случая процесният товар е
доставен на 16.12.2021 година или давността започва да тече от 17.12.2021
година. В чл. 32, ал. 2 от Конвенцията е предвидено, че писмената рекламация
спира давността до деня, в който превозвачът отхвърли писмено същата и
върне приложените към нея документи. Писмена рекламация е направена от
ищеца на 24.01.2022 г., като същата е отхвърлена от ответника с писмо от
22.03.2022 г., за който период давност не е текла. При това положение
едногодишната давност изтича на 13.02.2023 г., поради което към 16.01.2023
г., когато е предявен искът, въз основа на който е образувано настоящото
производство, същата не е изтекла. Предвид посоченото, възражението на
ответника, че вземането на ищеца е погасено по давност, е неоснователно.
По разноските:
При този изход на делото, в тежест на ответника следва да се възложат
дължимите за настоящото производство разноски, в съответствие с
представения от ищеца списък по чл. 80 ГПК (л.449), в общ размер на 9104,77
26
лева, за които са представени доказателства за плащане, както следва: за
държавна такса от 2047,97 лева (л.151), адвокатско възнаграждения от 6000
лева с ДДС (л.136-139), разходи за превод на писмени доказателства от 526,80
лева (л.140-141), депозит за призоваване свидетел – 30 лева и депозит за вещо
лице – 500 лева (л.230).
Предвид правната и фактическа сложност на делото, възражението за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно, още
повече, че същото не превишава значително размерите, предвидени с Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, което в случая
възлиза на 5695,10 лв. с включено ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МАГДАК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Велико Търново, ул. „Сергей Румянцев“ № 34,
представлявано от управителя Р.М.М., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.17, § 1,
вр. чл. 23, § 1 и чл. 27, § 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR), вр. чл. 361, вр. чл. 349, ал. 3 и чл. 373 ТЗ,
на „ДАЙДЖЕСТ ЛОГИСТИКС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Източна тангента“ № 161,
представлявано от управителя С.В.Н., сумата от 24 963,55 евро, равняващи се
на 48 824,46 лева по фиксинга на БНБ, представляваща обезщетение за
увредена стока /1648 кашона нар/, превозвана по договор за международен
превоз на стоки, обективиран в заявка-договор за транспорт №
50010761/14.12.2021 година и разноски за установяване на щетата по този
договор, както и сумата от 1214,10 евро, равняващи се на 2374,57 лева по
фиксинга на БНБ, представляваща обезщетение за забава за периода от
26.01.2022 г. до 16.01.2023 г. /датата на депозиране на ИМ/, ведно с лихва за
забава върху главницата от датата на завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „МАГДАК“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул.
„Сергей Румянцев“ № 34, представлявано от управителя Р.М.М., ДА
27
ЗАПЛАТИ на „ДАЙДЖЕСТ ЛОГИСТИКС“ ООД, ЕИК *********, сумата
в размер на 9104,77 лева, представляваща направените разноски в настоящото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника – „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
28